№ 546
гр. Враца, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:М. Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20241400500164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Х. В. и М. Л. В. чрез пълномощника им адв. М.
Г. срещу решение № 3/02.01.2024 г., постановено по гр. д. № 3591/2022 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е признато за установено по отношение на Д. С. Д. с ЕГН
********** и В. С. Д. с ЕГН **********,и двамата от ***,ч е Л. Х. В. с ЕГН ********** от
*** и М. Л. В. с ЕГН ********** от *** са собственици общо на 1/2 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на гр.Враца,находящ се в
***,с площ от 481 кв.м.
С атакуваното решение е отхвърлен предявеният иск от Л. Х. В. и М. Л. В. с правно
основание чл. 108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Д. С.
Д. и В. С. Д., че Л. Х. В. и М. Л. В. са собственици общо на повече от ½ идеални части от
поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на
гр.Враца,находящ се в ***,с площ от 481 кв.м. /на 272 кв.м. от 481 кв.м./,както и ответниците
бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху 40 кв.м. от дворното
място,заключени между сгради №№1,3 и 4,където ответниците са поставили кучешка колиба
и изградили стълбище към втория етаж на сграда №1. Отхвърлен е и предявеният от Л. Х.
В. и М. Л. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска Д. С. Д. и В. С. Д. да бъдат
осъдени да премахнат стълбището към втория етаж и самия втори етаж на сграда № 1.
1
С атакуваното решение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издадения по
нотариален акт за собственост № 195, том II, дело № 918/1985 г. на Районен съд – Враца, с
който Х. Л. В. е бил признат за собственик на повече от 10 кв.м. от дв. пл. №3526 и 26.5
кв.м. от дв. пл. №3524, придадени към парцел VІ в кв.250 по плана на гр.Враца.
С решението Л. Х. В. е осъден да заплати на Д. С. Д. и В. С. Д. по 616,88 лв. деловодни
разноски на всеки.
С решението М. Л. В. е осъден да заплати на Д. С. Д. и В. С. Д. по 616,88 лв.
деловодни разноски на всеки.
Решението е изменено на основание чл.248 ГПК в частта за разноските с постановено
по същото дело Определение № 215/05.02.2024 г., като Л. Х. В. и М. Л. В. са осъдени да
заплатят на Д. С. Д. и В. С. Д. по 830 лв. деловодни разноски на всеки.
Като пороци на решението във въззивната жалба са изтъкнати неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост, иска се неговата отмяна и да се постанови решение, с
което да бъдат уважените предявените искови претенции от ищците като основателни и
доказани.
Посочва се, че както мотивите на съда, така и становището на ответниците в отговора
на исковата молба са неправилни , в противоречие със закона, налице било неправилно
тълкуване на фактическата и правна страна на писмените доказателства и съпоставянето им
едни с други.
Издаденият нотариален акт от 1959 г., както и от този от 1985 г, се подчинявали на
действието на съответните закони към момента на издаването им.
От нотариален акт № 136, том I, нотариално дело № 165/1959 г. било видно, че
врачански народен съдия въз основа на обяснителна записка на врачанската община № Х-
263/27.03.1959 г. и приложената към него скица бил установил, че Х. Л. Х. и Й. Д. Х. били
собственици на означения в тях недвижим имот по регулация. Съгласно Закон за плановото
изграждане на населени места и правилника за прилагането му, те били признати за
собственици на придадените им места 107 кв.м. от празно дворно място с дв.пл. № 3525,
празно дворно място от 12 кв.м. от дв.пл. № 3524 и празно дворно място от 9 кв.м. от дв.пл.
№ 3526 и на една топола и три черници, намиращи се на придаваемото от дворище № 3525,
придаваеми към собствения им парцел VI в квартал 250-а по плана на гр. Враца. Оценката
на имотите от 3150 лв. е изплатена напълно. След издаването на този нотариален акт на 28
март 1959 г. въз основа на § 108 от Правилника за прилагане на Закона за плановото
изграждане на населените места, действал към 1959 г., отменен 1973 г., на 31.03.1959 г. с
нотариален акт № 149, том I, нотариално дело № 179/1959 г. Била сключена суперфиция, по
силата, на която Х. Л. Х. отстъпил владението на Й. Л. Х. върху половината от
съсобствения парцел VI, целият от 398 кв.м., върху която част Й. Х. да застрои къща на 73
кв.м. Мястото се предавало веднага в собственост и владение на Й. Х. с право същият да
упражнява по отношение на него и постройката всички владелчески права.
2
Посочва се, че разпоредителната сделка била сключена след като правото на
собственост било признато върху придаваемите части и при смятане от първоначално
притежаваните 270 кв.м. плюс придадените 107+12+9 или общо 398 кв.м. Владението било
отстъпено върху половината -199 кв.м., върху която била учредена суперфиция от 73 кв.м. в
полза на Й. Х. за постройка. За извършване на процесната сделка следвало обезщетението за
придаваемите части да е изплатено, което било видно от нотариалния акт. Не била налице
идентичност на придадените площи от 128 кв.м. нито по основание, нито по цена и размер с
тези, установени от нотариуса по нотариален акт № 195, том II, нотариално дело № 918/1985
г.
Нотариалният акт, издаден на основание регулация по чл. 134, ал.2 ЗТСУ бил оспорен
от ответниците, но те не опровергали констатираното с него, че са извършени плащания към
лицата, които следвало да бъдат обезщетени. Не кореспондирала на съдържанието на този
нотариален акт тезата на съда, че отразеното плащане се отнасяло за предаваемите места по
нотариалния акт от 1959 г. Нотариалният акт се отнасял до придаваемите места от 53 кв.м. и
от 20 кв.м. и било нелогично в него да е отразено плащане за други придаваеми места.
Поради факта, че обезщетението било заплатено от Х. В., установеното право на
придадените 73 кв.м. било възникнало за него.
Съдът не ценил свидетелските показания на свидетелите Я., Д. и Я. – съседи на имота
от годините на първоначалните праводатели, които посочват, че между използваемата площ
на Х. В. и Й. Х. в била поставена телена мрежа, която е обозначавала в кои части ще се
ползват сградите и дворното място. И тримата свидетели твърдят, че ищците са имали
повече пространствена площ от дворното място, като винаги са ползвали тези размери и не
са възниквали спорове до момента, в който ответниците били закупили имота и започнали в
застрояването му.
Доводите на съда, че следва да отмени нотариален акт за придаване на 73 кв.м.,
защото се засягали правата на ответниците, били необосновани, а установеното от съда, че
страните в производството притежавали по ½ идеална част от имота било неправилно.
Собствеността на съответните части от имота от страна на ищците в размер на 272 кв.м.
била въз основа на придобитите от праводателя им 199+20+53 кв.м. или общо 272 кв.м. За
последните 73 кв.м. не били уредени облигационните отношения между праводателя на
ищците и праводателя на ответниците по плащане на придаваемите части. Праводателят на
ищците притежавал правото на собственост първоначално в размер от 199 кв.м., а след това
– 73 кв.м. Видно от нотариален акт № 149, том I, нотариално дело № 179/1959 г.
праводателят на ищците отстъпил на Й. Х. само половина от парцел VI в квартал 250а и
учредил в тази половина право на строеж върху 73 кв.м. в полза на Й. Х.. Праводателят на
ответниците не бил заявявал претенции по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ за снабдяване с нотариален
акт при изтичане на давността за уреждане на облигационните отношение за 10 кв.м.,
съответно за 22,50 кв.м. от придадените 73 кв.м. и не владял собствената си част с
придадените 73 кв.м., тъй като разположението на собствените му постройки били в друга,
незащрихована част от придаваемите 73 кв.м., видно от заключението на вещото лице. При
3
това фактическо положение правоприемниците на Й. Х. прехвърлили собствеността на
ответниците през 1999 г., след която година нямало данни да е налице разположение на
придаваеми части към поземления имот, както и няма данни да са уредени отношенията им
във връзка със заплатените придадени части.
Вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза при изслушването му в
съдебно заседание давало обяснения по зададените въпроси и онагледявало обясненията
чрез очертаване върху приложенията към експертизата, която била в кориците на делото,
които процесуални действия не станали ясни на страните, защото това очертаване не било
записано в съдебния протокол. Посочените действия били в противоречие с разпоредбата на
чл. 201 ГПК. Приемането на непълна и неточна експертиза при неспазване на срока по чл.
197 ГПК, както и недадената възможност на вещото лице да допълни експертизата си
писмено със съответните графики или скици, недопускането на допълнителна експертиза
било съществено процесуално нарушение, което довело до неправилно решение, поради
неизясняване на съществени обстоятелства по спора.
Не станало ясно налице ли е различна пространствена площ през годините, каква е
била същата площ през годините, кои съсобственици какви права са притежавали -реална
или идеална площ от това дворно място. Вещото лице не било изготвило комбинирана скица
за придаваемите части през различните години към имота, за да се удостовери към коя част
от имота са придавани реални части, кои сгради са попадали в тези придаваеми части, какви
сгради са съществували и били изградени през годините, в които се придавали части към
дворното място. В допълнението на заключението било записано, че по кадастрални граници
имотът е различен от регулационния план от 2011 година. По документите на Д. се сочела
площ от 430 кв., а в момента на кадастралната карта били нанесени 481 кв.м. Вещото лице
не посочило обаче откъде се получава тази разлика, при положение, че имало придаваеми
части , закупени не през 1985 година, а през 1961 година, при действието на друг
благоустройствен закон, за което имало представени писмени доказателства към делото,
както било описано и в исковата молба, както и не сочело тези 12 кв.м. триъгълниче на юг. В
обясненията си, вещото лице посочило, че има придадени и 9 кв.м, за които обаче не може да
намери документи, но същите са придадени, като това също не било отразено в
заключението. Не ставало ясно от заключението след придаването на площите през 1959 г.
,когато урегулираният поземлен имот бил с площ от 398 кв.м, от къде се е получила площ по
кадастрална карта и регистри такава от 481 кв.м. и каква е реалната пространствена площ на
имота в годините- 430 кв.м или в 481 кв.м.
Съдът дължал съдействие на ищците за установяване на площта на имота,
включително и чрез съдебно-техническа експертиза, по която да се изготви скица и да се
даде отговор на следните въпроси:
1.Какви регулационни планове са били приети и действащи за местността, в която се
намира имотът?
2.Как е бил заснет този имот по всеки един от следващите регулационни планове и
4
предвиждали ли са тези планове придаване или отнемане от този имот по регулация ?
3. Кой е бил последният действащ дворищно-регулационен план на населеното място
/последният действащ подробен устройствен план на града/ и какво представлява имотът,
описан в представените по делото нотариални актове по този план ?
4. Кой е бил последният приложен дворищно-регулационен план /по-конкретно, ако
последният действащ дворищно-регулационен план е предвиждал придаване по регулация
на част от имота.? Съдът следвало служебно да допусне и приеме приложен ли е този план в
сроковете по §6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ или неговото отчуждително действие е прекратено
съгласно §8 ПР на ЗУТ/ и какво представлява имотът по представените по делото
нотариални актове по този последен приложен план.
Представените от вещото лице към заключението си извадки от планове на гр. Враца,
както и обозначаването в различни цветове не отговаряли на въпроса за придаваемите части
по площи и по съответният действащ план. От значение бил и фактът, кога са построени и
нанесени в съответния план и сградите на съсобствениците, при положение, че по
документи към 1959 г. бил налице празен парцел и придаваемите места били незастроени.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС се изразява становище, че е
неправилно отхвърлен.
Към 1999 година, когато ответниците закупили правото на собственост, те са
закупили жилищна сграда, гараж и други подобрения в имота, както и правото на строеж
върху мястото, които са съществували във вида, който е бил към 1992 година и той не бил
променян - едноетажна сграда и гараж. Пристрояването на втория етаж и стълбище към него
от ответниците следвало да се извърши при спазване на изискванията на действащите след
1999 г. благоустройствени закони. Ответниците се легитимирали с удостоверение за
търпимост, издадено по реда на § 16 от ЗУТ, като твърдели, че построеният втори етаж и
стълбище са търпим строеж и не следвало да бъде премахнат. Към годината на закупуването
на жилищната сграда и гараж от ответниците - 1999, не били налице посочените
обстоятелства в § 16 от ПЗР на ЗУТ. Построяването на втория етаж и стълбище станало без
строителни книжа и в период, различен от посоченото в § 16 от ЗУТ, което от своя страна
причинило неудобства и пречело на ищците да ползват имота си по предназначение. Тези
пречки били от такова естество, че можело да бъдат преодолени единствено чрез
фактическото премахване на това строителство. В тази връзка било представено писмо от
Община Враца, в което се посочвало, че външните стълби и тераса към двуетажна жилищна
сграда е строеж, извършен в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ.
От разпитите по делото на свидетелите, както на ищците, така и на ответниците, се
установило, че строежът бил реализиран постепенно, в период от 20 години, като не бил
извършван от специализирана фирма, без строителен надзор и архитектурен проект, както и
без съгласие на другите съсобственици. Строежът бил с разгърната застроена площ от 101
кв. м, което не отговаряло на отстъпеното право на строеж от 73 кв.м., договорено в
нотариален акт № 149 т.1 н.дело № 179/1959 г. В него изрично било записано, че
5
праводателят на ищците учредява право на строеж за къща на праводателя на ответниците,
на 73 кв.м., съгласно строителния план на квартала. Не се представили доказателства от
страна на ответниците за изменение на строителния план, който да позволява да се застрои
на по- голяма площ.
В резултат на строежа светлата и свободната площ на ищците от дворното място била
неизползваема, тъй като строежът затулвал и засенчвал прозореца на къщата им, напукала се
и къщата на ищците, тъй като строежът бил на калкан, налице било счупване на керемиди и
капаци на къщата на ищците.
Ответниците не доказали, че с построяването на вторият етаж и стълбище без
строителни книжа не пречат за ползването на собствените сгради на ищците и на дворното
място. Неправилно съдът приел, че липсват конкретни неоснователни фактически действия
от ответниците, които пречат на ищците да упражняват своите права. Ответниците не
доказали, че са търсили и получили съгласието на ищците или на техните праводатели да
достроят вторият етаж и стълбището към сградата, както да имат съгласие за изграждане на
малка бетонова ограда от 50 см., която същите са направили по тяхно усмотрение, както и да
поставят кучето си и колибата на кучето, в площта, която се ползва от ищците.
Кучето на ответниците се разполагало в частта на ищците, като колибата на кучето се
намирала до лятната кухня на ищците. Кучето се движело на верига, като тази верига била в
частта на ищците, като общо около 40 кв.м. от ответниците били заети от разположението на
кучето и на поставеното външно стълбище. Поради това, не можел да се приеме изводът на
съда, че следвало да се води отделно исково производство по реда на чл.109 от ЗС.
Поставянето на кучето и колибата му били именно действия, с които се създавали пречки и
се сочело, че ответниците заявяват, че притежават повече право на собственост извън
правата на ищците.
Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат
уважени предявените искове. Претендират се разноски.
С въззивната жалба се прави искане за допускане на съдебна експертиза със задачи,
поставени във въззивната жалба и тези, формулирани в писмено становище /л.141 от
първоинстанционното производство/.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 1871/06.02.2024 г. от
Д. С. Д. и В. С. Д. чрез адв. Л. В..
Иска да се бъде оставена без уважение като неоснователна подадената въззивна
жалба, съответно да бъде потвърдено решението на Районен съд – Враца.
Посочва, че правилно Районен съд – Враца е приел, че събраните по делото писмени
доказателства установяват с безспорност, че правата на първоначалните собственици и
праводатели на страните са били равни. Съдът съобразил разпоредбата на § 52 от
ППЗПИНМ, съгласно който при малоетажно застрояване частите на съсобствениците в
отредения общ парцел по § 49 и 50 били равни. Аналогична била и последващата правна
уредба в чл.31, ал.1 ЗТСУ /отм./, съгласно която частите на съсобствениците в образувани по
6
регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни. Такъв бил и
процесният случай. Правилно, законосъобразно и обосновано, съдът приел, че страните са
съсобственици при равни права на процесния недвижим имот, чиято площ към настоящия
момент е 481 кв.м. От момента на закупуване, ответниците ползвали и владеели половината
от имота добросъвестно в обема на предоставените им права, съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I, per. № 397, дело № 65 от 1999г. на
нотариус Р. С.. Действително дворното място, с площ от 481 кв.м. не съответствало на сбора
от площите, които притежавали страните, съгласно документите си за собственост. Всяка
една от страните /ищци и ответници/ винаги притежавала и владяла половината от имота.
Имотът през годините се променял като квадратура и конфигурация съобразно действалите
регулационни планове, като в резултат на регулационните изменения към имота били
придавани допълнително квадратни метри. Съгласно ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./,
регулационните планове имали транслативен ефект и собствеността настъпвала по силата
на самата регулация, като собствениците са придобивали право на собственост върху УПИ
след уреждане на сметките по регулация. Съсобствеността възниква по силата на самата
регулация - чл.29, ал.З ЗТСУ /отм./ Видно от представените от ищците нотариални актове,
съсобствеността между праводателите на страните възникнала именно при равни права. В
периода от 1957 г. до момента на подаване на исковата молба в съда, за процесния имот са
действали различни регулационни планове, които засягали неговата квадратура и
конфигурация. Видно от приложените към исковата молба документи и от заключението на
вещото лице, през годините към имота във вида му към 1957 г. били придавани по регулация
части от съседни имоти. Променяна била и уличната регулация. Доказателство в тази насока
били представените от ищците протокол за даване на строителна линия и ниво от 1959 г. и
комбинирана скица. От съдържанието на комбинирата скица се установявало, че УПИ V -
162, кв.311 по плана на *** гр. Враца, одобрен с Решение №959/19.04.2011г., бил идентичен
с част от бивш УПИ - VI, в кв. 250, по плана на гр. Враца от 1955г., който не бил действащ,
както и бил идентичен с част от бивш УПИ — I - 1468, кв. 311 по плана на *** от 1990 г. Със
Заповед № 458/26.05.1995 г. било одобрено за имота и кадастрално изменение, което също
не било действащо. Като основа за изготвяне на сега действащия регулационен план на гр.
Враца от 2011г. послужила одобрената със Заповед №РД-18- 43/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на града. Регулационните граници на
УПИ V - 162 били поставени в съответствие с кадастралните граници на поземлен имот с
идентификатор № 12259.1024.162. Правилно съдът приел за неоснователна претенцията на
ищците, че притежават 272 кв.м. от процесния имот, целия с площ от 481 кв.м. Съдът
законосъобразно, мотивирано приел за безспорно, че ищците притежават половината от
процесния имот, а останалата половина е собственост на ответниците и всеки притежава по
1/2 ид.ч. от реалната квадратура на имота към настоящия момент, която е 481 кв.м.
Посочва се, че Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
регулация №195, том II, дело № 918 от 12.12. 1985 г. на нотариус С. К. противоречи на
императивните норми на закона, действали към момента на съставянето му - чл.29 и чл.31 от
7
ЗТСУ /отм./ Придаваемите по регулация общо 73 кв.м. били придобити при равни права от
двамата съсобственика на имота по силата на закона. Нотариалното удостоверяване на право
на собственост, в полза само на единия от съсобствениците в имота, в противоречие с
императивните правни норми и възникналата по силата на закона съсобственост, било
правно нищожно. Правилно съдът е отменил процесния нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по регулация №195, том II, дело № 918 от 12.12.1985 г. на
нотариус С. К.. Всички последващи нотариални актове, с които Х. Л. В. се разпореждал с
права, които не притежавал, не породили вещнопрехвърлително действие. С влизане в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2005г., границите на собственост
били установени върху площ от 481 кв.м. при равни права за ищците и ответниците.
Пространственият обхват на имота бил по- малък от декларираните в равни части права на
собственост върху него. Това налагало извода, че независимо от промените, които е
претърпявал процесния имот в своята площ и конфигурация, към настоящия момент правата
на собственост върху имота са разпределени, както следва : 241 кв.м. ид.ч. от правото на
собственост за ищците и 240 кв.м. ид.ч. от правото на собственост за ответниците. Разликата
от кв.м. се получавала при закръглението на площите при вписването им в КККР, тъй като в
нея площите се изписвали с цели числа. Още при учредяване на правото на строеж върху
имота с договора от 20.03.1957г. правата на двамата съсобственици били равни.
Собствениците на процесния имот не се били снабдили и не удостоверявали собствеността
си с нови документи за собственост, при всяко следващо изменение на регулационния план,
с което били придавани или отнемани части към имота. За това в кадастъра съсобствениците
били отразени при права от 272 кв.м. ид.ч. и от 271 кв.м. ид.ч. (със закръгление в площите до
1 кв.м.) Праводателите на ищците и те самите винаги са притежавали точно половината
идеални части от имота, който през годините е променял своята конфигурация и обща площ,
съобразно транслативния ефект на действалите регулационни планове. Всеки един от
документите им за собственост, с който се легитимират като собственици на повече от
половината имот нямал вещнопрехвърлително действие за частта над притежаваните от тях
1/2 идеални части.
Законосъобразно и обосновано съдът приел, че ответниците не са завладели площ от
40 кв.м., надвишаваща притежаваните от тях 1/2 ид. ч. от имота. От заключението на вещото
лице се установило, че ограда разделя имота на две части - 254 кв.м. ползвани от ищците и
227 кв.м. ползвани от ответниците. Тъй като страните притежавали равни части от имота,
ответниците поставили къщичка на своето куче и вързали същото в по-голямата част, за да
изравнят ползването на имота при равни права. С поставяне на къща за кучето, ответниците
не нарушавали правото на ползване на ищците и не са завладели площ, по-голяма от
притежаваните от тях 1/2 идеални части от имота. Дворното място се владеело и ползвало от
двете страни, съобразно притежаваните от тях права — по равни части, поради което искът
по чл.108 ЗС бил напълно неоснователен и недоказан и бил оставен без уважение като такъв
от съда.
Изцяло законосъобразни и обосновани били и правните изводи на съда по отношение
8
иска по чл.109 ЗС.
Твърдените от ищците пречки, обаче, не можело да мотивират исканото цялостно
премахване на постройките. Реализираните от ответниците строежи били търпими. Дали е
имало или не съгласие на съсобствениците в имота за изграждане им, не можело да бъде
квалифицирано като обстоятелство, което безусловно налага извод за противоправно
действие, препятстващо упражняване правото на собственост на ищците. По делото не били
събрани доказателства в посока, които по категоричен начин да установяват по какъв начин
вторият етаж и външното стълбище пречат на правото на собственост на ищците.
Неоснователното действие не зависело само от това дали има позитивна административна
санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на
определени действия - строеж, реконструкция, пристрояване, надстрояване и т.н., а от това
дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищците.
Външното стълбище било изградено откъм улицата, в частта от двора, ползван от
ответниците и по никакъв начин не пречи на ищците да упражняват правата си собственост.
Вторият етаж бил изграден върху притежаваната от ответниците сграда и като търпим
строеж не подлежал на премахване. От разпита на свидетелите се установявало, че
съществуващият проблем с покрива или конструкцията на сградата на ищците се дължал на
това, че повече от 20 години последните не живеели в процесния имот, покривът и сградата
им не били поддържани и се нуждаели от ремонт. Премахването на втория етаж на съседната
сграда нямало да доведе до решаване на този проблем. Не било установено от събраните
доказателства, а и липсват твърдения в тази посока, че в резултат на строителството била
компроментирана конструкцията на сградата на ищците, че е увреден покривът, нарушено
било отводняването. От друга страна, недопустимо било да се премахват процесните
строежи само защото сградата на ищците от дълги години се нуждаела от ремонт и
поддържане, извършването на които било задължение именно на ищците. Твърдението, че
външното стълбище засенчва прозореца на ищците не било въведено от тях като основание
на предявената негаторна претенция. Това твърдение било лично мнение на част от водените
от тях свидетели и било напълно недоказано. Отделно от изложеното, от приложените
документи за собственост безспорно било установено, че ответниците не са собственици на
втори жилищен етаж в сградата, поради което исковата претенция спрямо тях се явява
напълно неоснователна.
По отношение на направеното искане за допускане на съдебна експертиза, се посочва,
че същото е неоснователно. Излага се, че прието заключение на вещото лице от Районен съд
– Враца е правилно, компетентно и вярно, както и че същото е отговорило изчерпателно на
поставените от страните въпроси, като е изследвало настъпилите в годините промени в
границите на имота, в следствие на регулационни изменения.
При тези съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като се
присъдят деловодните разноски пред въззивната инстанция.
С отговора не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на
такива.
9
По делото е депозирана частна жалба вх.№ 2181/13.02.2024 г. от адв. М. Г. –
пълномощник на Л. В. и М. В. против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение
№ 215/05.02.2024 г.
В частна жалба се посочва, че съдът, който изменил решението си частта за
разноските не сочел на коя точно правна норма следва да се присъдят изцяло разноските на
ответниците, при положение, че искът по чл.108 ЗС в установителната част бил уважен. Не
била налице разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като, ако ответниците не са дали повод
за завеждане на иска, то съдът не би уважил този иск в установителната му част, като
същите не признали иска до края на устните състезания. Ответникът имал право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, като не било направено разграничение в коя част от
възнаграждението съдът приемал, че се дължат на основание чл.78, ал.З от ГПК. Разноски се
дължали на ответника в зависимост от поведението му и резултата по предявения иск - чл.
78, ал. 2, 3 и 4 ГПК, ако били реално направени след получаване на исковата молба и преди
приключване на производството пред съответната инстанция.
При предявен иск по чл.108 ЗС, същият съдържал в себе си искането за признаване
правото на собственост и съдът дължал произнасяне по него и в случай, че не се установят
предпоставки ответникът да бъде осъден да върне владението върху имота. Установено било
безспорно по делото, че ответниците дали повод с поведението си за завеждане на иска за
установяване на правото на ползване .
Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил е отговор вх.№ 3146/05.03.2024 г. от адв. Л. В. като пълномощник на Д. С.
Д. и В. С. Д., в който се посочва, че частната жалба е неоснователна.
На стр. 8 от съдебното решение било изложено, че при иск по чл.108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът
може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато
ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. В този смисъл, заявената искова претенция на ищците по
чл.108 ЗС, да бъде прието за установено, че са собственици на 272/481 ид.ч. от процесния
имот, била неоснователна, недоказана и отхвърлена от съда.
Застъпеното в частната жалба становище, че исковата им молба по чл. 108 ЗС била
частично уважена, било напълно неоснователно.
Счита се обжалваното определение за правилно, законосъобразно и обосновано и
нестрадащо от сочените пороци.
Иска се да се остави частна жалба без уважение частната жалба и да бъде потвърдено
Определение № 215/05.02.2024г.
В откритото съдебно заседание въззивникът М. Л. В., редовно призован се явява лично
и с адв. М. Г.. Поддържа се въззивната жалба.
Въззивникът Л. Х. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Г..
10
Поддържа се въззивната жалба.
Въззиваемите Д. С. Д. и В. С. Д. – редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. От упълномощения им адвокат Л. В. е постъпило становище, с което се иска
да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорва въззивната жалба, не оспорва проекта за
доклад, не възразява да бъде прието експертното заключение. В останалата част
становището има характер на писмени бележки по същество на спора. Приложен е списък с
разноски по чл.80 ГПК.
Пред въззивния съд е допусната и изслушана допълнителна съдебно-техническа
експертиза.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:
Пред Районен съд - Враца, с искова молба вх. № 17610/02.12.2022 г. ищците Л. Х. В. и
М. Л. В. заявяват, че с ответниците Д. С. Д. и В. С. Д. са съсобственици при равни права на
поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на гр.Враца,
находящ се в ***,с площ от 481 кв.м. В поземления имот се намирали четири сгради
индивидуална собственост.Между първоначалните съсобственици било постигнато съгласие
за разпределение ползването на имота, като праводателят на ищците Х. Л. В. /Х./ ползвал
дворното място и постройките в западната част, а праводателят на ответниците Й. Д. Х.- в
източната част. Разпределението било обозначено с прозирна телена мрежа. Ответниците
обаче претендирали,че притежавали 271 кв.м. от 481 кв.м. и били завладяли площ от 40
кв.м.,заключени межди сгради №№1,3 и 4,където били поставили кучешка колиба и
завързали куче. Претенцията на ответниците обаче била неоснователна, доколкото техните
праводатели притежавали 1/2 ид. части. Освен това, след придобиването на правото на
собственост, ответниците били построили върху съществуващата жилищна сграда втори
етаж и стълбище, за който строеж не били искали съгласие на ищците. Ответниците били
дарили втория етаж на сина си през 2021 г.
С исковата молба се излага хронологично възникването и промените в съсобствеността
по отношение на процесния поземлен имот. Също така се посочва, че на основание учредено
право на строеж и изготвени строителни книжа започнали изграждането на строеж на гараж
през 2022 г., но поради становище на Илияна Златарска, се налагало да съществуваща стреха
на съществуващ гараж да се демонтира, над външната ограждаща стена да се изпълни
противопожарен „бранмауер“ с височина 30 см над покривната линия, зад него да се
изпълни скрит улук, който да отведе водата от покрива в двете посоки – към улицата и към
двора на собственика.
Ответниците отказали да изпълнят посочените предписания от конструктора, което
11
възпрепятствало ищците да започнат строежа на гараж, тъй като било невъзможно да бъде
извършен строежът без посочените действия.
С уточнителна молба от 13.12.2022 г. след дадени указания, ищците посочват, че по
отношение на претенцията по чл. 108 ЗС, че към датата на завеждане на иска притежават ½
идеална част от процесния, съгласно установените права на първоначалните праводатели по
писмените доказателства, както и ответниците притежават също ½ идеална част от него.
С последваща уточнителна молба от 23.12.2022 г. след дадени указания, ищците са
заявили, че в установителната част от иска по чл. 108 ЗС искат да им бъде признато правото
на собственост върху 272 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162, целият с
площ от 481 кв.м. по отношение на ответниците- съсобственици в процесния имот, в които
права ответниците с едностранни действия без основания отнели владението на площ от 40
кв.м., заключени между сграда № 3, сграда № 1, и сграда № 4, където поставили къща на
тяхното куче, като пристроили втори етаж към съществуваща сграда и стълбище и искат да
бъдат осъдени ответниците да предадат владението на описаните отнети части.
С исковата молба / след уточняване на петитума/ се иска:
- да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че ищците са
собственици на 272 кв.м. от 481 кв.м. от поземления имот,като ответниците бъдат осъдени
да предадат на ищците владението върху 40 кв.м. от дворното място,заключени между
сгради №№1,3 и 4,където ответниците са поставили кучешка колиба и изградили стълбище
към втория етаж на сграда №1;
- да бъдат осъдени ответниците да премахнат стълбището към втория етаж и самия
втори етаж на сграда №1;
- да бъдат осъдените ответниците да премахнат съществуваща стреха на собствения им
гараж, за който имало издадени строителни книжа и виза от главния архитект на община
Враца от 18.03.2020 г., да изпълнят над външната ограждаща стена противопожарен
„бранмауер“ с височина 30 см над покривната линия, да изпълнят скрит улук, който да
отведе водата от покрива в двете посоки – към улицата и към двора на собственика с
произтичащите правни последици.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са представили отговор чрез адв.Л. В. от АК -
Враца.Оспорват исковете като неоснователни. Действително, площта на дворното място не
съответствала на площта в документите за собственост на страните. Това се дължало на
промените в регулационните планове.Към имота били придавани по регулация части от
съседни имоти,била променена и уличната регулация. Което не означавало,че някоя от тях
имала повече права от другата,правата им били равни. С отговора на исковата молба се иска
прогласяване нищожността на нот. акт за собственост на недвижим имот,придобит по
регулация №195 т.11 дело №918/1985 г. на нотариус С. К., с който Х. Л. В. бил признат за
собственик на 20 кв.м. от дв. пл. №3526 и 53 кв.м. от дв. пл. №3524,придадени към парцел
12
VI в кв.250,тъй като нот. удостоверяване противоречало на императивни законови норми-
чл.чл.29 и 31 от ЗТСУ/отм./. Оспорва се нотариален акт за дарение № 68, том IV, рег. №
5288, дело № 485 от 2007 г. на нотариус С. П., с който В. А. Т. дарява на Л. Х. В. и А. Х. Т.
2/6 идеални части от 272 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162,
целият с площ от 481 кв.м., тъй като В. В. е притежавала 2/6 идеални части от 240,50 кв.м. от
посочения поземлен имот и дарените от нея идеални части не са преминали в собственост
на надарените лица. Със същите съображения се оспорва нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 49, том IV, рег. № 4325, дело № 379 от 2018 г. на нотариус С. П., с който
А. Х. Т. продава на М. Л. В. ½ идеална част от 272 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
12259.1024.162, целият с площ от 481 кв.м., тъй като към този момент А. Х. Т. притежавала
½ идеална част от 240,50 кв.м. идеални части и продадените над притежаваните от нея
идеални части от имота не са преминали в собственост на купувача.
В случай, че не се възприемали посочените доводи и бъде прието, че Х. Л. В. е станал
собственик на придаваемите части по регулация, описани в нотариален акт за собственост
на недвижим имот,придобит по регулация №195 т.11 дело №918/1985 г. на нотариус С. К., то
се твърди, че тези части не попадат в границите на поземлен имот с идентификатор
12259.1024.162 и не са част от неговата площ. Парцела VI, към която били придавани части
от съседните имоти в кв.250 по регулационния план на гр. Враца, действал към 1985 г. не
била напълно идентична с поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162.
Ответниците не владеели и ползвали повече от 1/2 от дворното място и в този смисъл
искът по чл.108 от ЗС бил неоснователен.
Искът по чл.109 от ЗС оспорват като неоснователен с довода, че вторият етаж и
стълбището към него били търпими строежи и че ответниците не били собственици и
съответно пасивно процесуално легитимирани.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да бъдат осъдени
ответниците да премахнат съществуващата стреха на собствения им гараж,да изпълнят над
външната ограждаща стена противопожарен ”брандмауер” с височина 30 см. над покривната
линия и да изпълнят скрит улук,който да отвежда водата от покрива към улицата и към
двора, в съдебно заседание на 16.03.2023 г. е одобрена спогодба между страните, с която
ищците се съгласяват да оттеглят иска, а ответниците се задължават да не пречат по никакъв
начин на ищците за реализиране на строеж на гараж по описан начин и съгласно одобрена
строителна документация, вкл. са се задължили да позволят на ищците да премахнат на свои
разноски бордюр, изграден до стената на гаража на ответниците, до която стена следва да
бъде реализиран новият строеж. Предвид това, производството по отношение на този
предявен иск е било прекратено.
С решението, чиято отмяна се иска, районният съд е признал за установено по на
ответниците, е ищците са собственици на общо ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 12259.1024.162, отхвърлил е предявените от ищците искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за признаване за установено по отношение на
13
ответниците ищците са собственици общо на повече от ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 12259.1024.162 с площ от 481 кв.м. – на 272 кв.м. от 481 кв.м., като
ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху 40 кв.м. от дворното
място, заключени между сгради № 1,3, и4, където ответниците поставили кучешка колиба и
изградили стълбище към втория етаж на сгради № 1, както и да бъдат осъдени ответниците
да премахнат стълбището към втория етаж и самия втори етаж на сгради № 1. На основание
чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт за собственост на недвижим имот,придобит по
регулация №195 т.11 дело №918/1985 г. на нотариус С. К., с който Х. Л. В. е бил признат за
собственик на повече от 10 кв.м. от дв.пл. №3526 и 26,50 кв.м. от дв.пл. №3524, придадени
към парцел VI в кв.250 по плана на гр. Враца.
За да постанови този резултат и след изясняване на фактическата обстановка,
решаващият състав е направил правния си извод, че дворищнорегулационният план има
вещноправно действие, което се изразява в това, че от момента на влизането му в сила
включените в общия парцел имоти губят своята самостоятелност и възниква съсобственост
върху парцела, като частите на собствениците на включените в него имоти се изравняват.
Придадените по регулация към парцел VI в квартал 250а по плана на гр.Враца кв.м.,а
именно 107 кв.м. от дворище пл. №3525, 12 кв.м. от дворище пл. №3524 и 9 кв.м. от
дворище пл. №3526 не представлявали самостоятелен имот, а са включени към парцел VI,
като със заплащането на стойността на земята частите на собствениците се изравняват, при
което Х. Л. Х./В./ и Й. Д. Х. са притежавали по половината от придадените по регулация към
парцела им кв.м. За придаваемите части от съседни имоти и за образуваните по регулация
съсобствени парцели дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително
действие, като правото на собственост върху придаваемите части и върху частите за
изравняване на правата на съсобствениците в общите парцели преминава по силата на
плана, без да се изчаква неговото прилагане. Основна единица на правото на собственост
върху имоти в населените места е бил парцелът,очертан с регулационния план, а не имотът
по кадастралната основа. Ищците и ответниците имали равни права на собственост в общия
парцел, при което следвало да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици общо на 1/2 ид. части от поземления имот и да бъде отхвърлено
искането на ищците да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че са
собственици на повече от половината от имота/на общо 272/481 кв.м. ид. части/. Цифрата
272 кв.м. изглеждала произволно избрана, некореспондираща с цифрите от нот. акт от 1985
г..Налице били различни площи по различните планове и нот. актове. По делото се
установило постигнато между първоначалните собственици разпределение на ползването,
което е било спазвано и от страните по делото. Вещото лице установило, че при това
положение от 481 кв.м. ответниците ползват по-малко от половината - 227 кв.м. Стълбището
към втория етаж попадало в ползваната от ответниците площ, в ползваната от ищците площ
попада само колибата на кучето на ответниците. Нямало основание да се приеме,че
ответниците ползват от земята в повече от правата си/още повече 40 кв.м.,съгласно
твърденията на ищците/. Основание за премахване на кучешката колиба имало, но ищците
14
имали интерес да предявят негаторен иск по чл.109 от ЗС или да поискат разпределение на
ползването по реда на чл.32 от ЗС. По отношение на негаторния иск По делото не се
установява по несъмнен начин наличие на конкретни фактически действия, извършени от
ответниците, които надхвърлят ограниченията на съсобствеността, съответно противоречат
на установения режим на ползване на съсобствения имот и които накърняват правата на
ищците като съсобственици на имота. Къщата била построена и била собственост на
ответниците по делото,които надстроили втори етаж, като стълбището към него било
изградено като външно,изнесено на стената на сградата.Надстрояването безспорно е станало
без строително разрешение и без съгласие на съсобствениците на парцела. По делото не се
установявало по несъмнен начин наличие на конкретни фактически действия, извършени от
ответниците, които надхвърлят ограниченията на съсобствеността, съответно противоречат
на установения режим на ползване на съсобствения имот и които накърняват правата на
ищците като съсобственици на имота. Районен съд – Враца е приел, че фактът на
затъмняване на прозореца на къщата на ищците не представлява действие, което препятства
упражняването на правото на собственост на ищците. Отделно, тъй като етажът бил
придобит от трето лице, което станало преди образуването на делото, надлежен ответник по
иск за премахването му заедно със стълбището към него се явявал именно новият
собственик, а не ответниците.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана
е съдебно-техническа експертиза, а пред въззивния съд е изслушана допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
Процесния имот е бил съсобствен между Х. Л.Х./В. и Й. Д. Х.. Правата на ищците
произтичат от правата на Х. Л. Х./В./, правата на ответниците - от правата на Й. Д. Х..
С нотариален акт №136, т.II дело №165/1959 г. на Врачански народен съдия, Х. Л. Х. и
Й. Д. Х. са били признати за собственици чрез придобиване по регулация на празно дворно
място от 107 кв.м. от дворище пл. №3525,празно дворно място от 12 кв.м. от дворище пл.
№3524 и празно дворно място от 9 кв.м. от дворище пл. №3526,придаваеми към собствената
им парцела VI в кв.250а по плана на гр.Враца.
Съгласно приложен по делото договор за отстъпване правото на строеж върху
държавна земя от 20.03.1957 г., на първоначалните собственици им е отстъпено право на
строеж върху държавна земя - урегулирано място от 270 кв.м.,съставляващо парцел VI в
кв.250а по плана на гр.Враца.
С нотариална заверена декларация от 18.07.1958 г., Й. Д. Х. е дал съгласието си на Х.
Л. Х. да построи къща в парцела.
С нотариален акт №149 т. I дело №179/1959 г. на ВРС, Х. Л. Х. е отстъпил на Й. Д. Х.
владението върху половината парцела, върху която да застрои къща на 73 кв.м.
На 30.05.1961 г.,Х. Л. В. е внесъл по сметка в БНБ 255 лв. за придадени 17 кв.м. от
дворно място,собственост на наследниците на Ц. Г. ***,към парцел 6 кв.250.На 23.10.1961
15
г.,Х. Л. Х. е внесъл по сметка в БНБ още 25 лв. за придадените кв.м./общо 20 кв.м./
Х. Л. В. е заплатил на Д. П. Г. от гр.Враца сумата от 159 лв. за 53 кв.м.,придаващи се по
регулация от собствената му парцела №VII дворище №3524 в квартал 250 по плана на
гр.Враца,към парцел №VI,собственост на Х. Л. В. и Й. Л. В. Х. Л. Плащанията за
придаваемите части се удостоверяват с представени две вносни бележки и разписка.
С нотариален акт №195 т. II дело №918/1985 г. на нотариус С. К., Х. Л. В. е бил
признат за собственик на 20 кв.м. от дв. пл. №3526 и на 53 кв.м. от дв. пл. №3524.
С нотариален акт №51 т. V дело №1297/1992 г. на нотариус П.К., Й. Д. Х. и Г. В. Х.а са
продали на сина си К. Й. Д. от гр.София жилищна сграда и гараж в парцел I в кв.311 по
плана на ***,цялата от 430 кв.м.,заедно с правото на строеж.
С нотариален акт №30 т. I рег. №397 дело №65/1999 г. на нотариус с район на действие
ВРС Р. С.,К. Й. Д.,Т. И. Д. от гр.София и Г. В. Х.а са продали на Д. С. Д. и В. С. Д. дворно
място от 271 кв.м. в ид. части от парцела I дв. пл. №1468 в кв.311 по плана на гр.Враца,
цялата от 430 кв.м.,заедно с намиращите се в източната част от парцелата жилищна
сграда,гараж и други подобрения заедно с правото на строеж.
С нотариален акт №68 т. IV рег. №5288 дело №485/2007 г. на нотариус с район на
действие ВРС С. П.,В. А. В. е дарила на своите деца Л. Х. В. и А. Х. Т., и двамата от
гр.Враца,по 2/6 ид. части от 272 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор
12259.1024.162 по кадастралната карта на гр.Враца, находящ се в *** с площ от 481 кв.м.,със
стар идентификатор кв.250 парцела 6,заедно с по 2/6 ид. части от жилищна сграда с
идентификатор 12259.1024.162.2 със застроена площ от 75 кв.м. на един етаж и жилищна
сграда с идентификатор 12259.1024.162.3 със застроена площ от 33 кв.м. на един етаж.
С нотариален акт № 49 т. IV рег. №4325 дело №379/2018 г. на нотариус с район на
действие ВРС С. П., А. Х. Т. е продала на М. Х. В. от гр.Враца 1/2 ид. части от 272 кв.м. ид.
части от поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на
гр.Враца, находящ се в ***, с площ от 481 кв.м., със стар идентификатор кв.250 парцела 6,
заедно с 1/2 ид. части от жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.162.2 със застроена
площ от 75 кв.м. на един етаж и жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.162.3 със
застроена площ от 33 кв.м. на един етаж.
С нотариален акт №7 т. VII рег. №5345 дело №786/2021 г. на нотариус с район на
действие ВРС А. В.,Д. С. Д. и В. С. Д.са дарили на С. В. Д. от гр.Враца апартамент -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на
гр.Враца,находящ се в сграда с идентификатор 12259.1024.162.1 в имот с идентификатор
12259.1024.162,с адрес *** заедно с прилежащото таванско помещение и съответните ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото са представени още удостоверение за данъчна оценка, видно от което
данъчната оценка на 272 кв.м. е 4 259.50 лв., респ. на 40 кв.м. - 626.40 лв., скица на поземлен
имот 12259.1024.162, скица на УПИ V-162/бивши УПИ VI-общ и УПИ I-1468/ кв.311/бивш
кв.250/ по плана на гр.Враца от 2011 г., с отбелязване, че УПИ V-162 в кв.311 е идентичен с
16
част от бивш УПИ VI-общ в кв.250 по плана на гр.Враца от 1955 г., който вече не е
действащ, както и че УПИ V-162 в кв.311 е идентичен с част от бивш УПИ I-1468 в кв.311 по
плана на гр.Враца от 1990 г.,който не е действащ,вкл. изменение от 1995 г., което също не е
действащо, удостоверение за търпимост на строеж от 09.06.2021 г. на Община Враца, видно
от което за двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 91 кв.м. и с идентификатор
12259.1024.162.1 са налице условията по §16 от ПР на ЗУТ, т.е. не подлежи на премахване и
забрана за ползване, писмо от 15.09.2023 г. от Община Враца до С. Д. Д., с което му се указва
в 2 -месечен срок от получаването да премахне незаконен строеж - външно бетонно
стълбище и тераса към жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.162.1, a пред
въззивната инстанция е представено и копие от решение № 8329 от 04.07.2024 г. по адм.дело
№ 5567/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което се потвърждава акт на
община Враца относно установен незаконен строеж в процесния имот – външни стълби и
тераса.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А. Я., В. Я., И. Д., Х. Н., Д. К., С. И..
С показанията на свидетелката А. Я. се установява, че познава ищците повече от 40
години. Имотът на ищците представлявал едноетажна къща, която е на калкан със съседната
къща, къщите били еднотипни. В имота имало построена и лятна къща. Имало и външна
тоалетна и свинарник, но те били развалени по желание на съседите. На мястото на
тоалетната има вързано куче. Кучето имало къщичка. Знае, че съседите не били искали
разрешение за кучето. Между двете парцели имало мрежа, която винаги е имало. Старите
собственици си били разделили парцелата. От 2-3 години мрежата я нямало. На нейно място
бил излят циментов бордюр. Малко от мястото на ищците било превзето. В мястото на
ищците ответниците си насадили и една редица цветя и си оставили и барбекю.
Ответниците разшириха първия етаж и построили втори. Строежът 10-15 години бил на груб
строеж. Не помни коя година започнал строежът. Строежът сега изглеждал приключил.
Имало изградена външна стълба и балкон. Стълбата пречила на ищците, закривала им
прозореца. В къщата на ищците имало пукнатина. Преди време имашло счупени керемиди и
капаци и ищецът Л. смятал, че е заради строежа на ответниците. Когато последно минала
покрай имота видяла кучето, но не влизала в имота. Мрежата вървяла от калкана и отиваше
към гаража. Стълбата не влизала отвъд калкана в частта на ищците. Прозорецът бил на 50
см. от калкана. Разширението било може би двадесетина квадрата. Ищците строяли гараж в
имота.
Показанията на свидетеля В. Я. дават сведение, че имотът представлявал едноетажна
къща. Имало и двор, и една лятна кухня. Имало и тоалетна и една барака. Тоалетната и
бараката били съборени, защото ответникът е писал срещу тях. Къщите бяха близнаци. И
двете едноетажни. Не познава собственика на другата. Другата къща вече била двуетажна, с
външно стълбище. Вторият етаж се строял може би десетина години. Окончателно бил
завършен преди две-три години. Външното стълбище затъмнявало двора на ищците. Л.
17
ползвал западната част от двора, а ответниците ползвали източната. Старите собственици си
били разделили владението. Имаше телена ограда, в момента я нямало. Имало едно куче,
което било така вързано, че стигало почти до вратите на ищците. След като се строи втория
етаж, Л. прави ремонта на неговия покрив, защото падали парчета от тухли. Нямало
ламарина и като валял дъжд водата се стича в къщата на Л.. Има колони, които са на
тротоара, 3 бр., поемат тежестта на втрия етаж. Построени са неправилно, има напукване в
стаята на ищците. Улукът, който отвеждал водите от покрива на Л., бил отрязан в една част
и като вали водата се стичало по стената. Знае и за спорове за ползването на терена. Според
свидетеля по-голяма част ползвали ответниците. Заели били и част от двора, която преди
това я ползвал Л.. Къщата на Л. имала прозорци към двора и към улицата. Външната стълба
била в двора. Не подминавала калкана и не влизала в къщата на Л.. Не запушвала прозорец,
но го засенчвала. Хвърляла сянка сутрин до към обяд. Видял съм спукана стена, която биила
тази откъм улицата. Трябвало да се влезе вътре, за да се види, че е спукана. Не знае правата
на Л. в квадратни метри. Според свидетеля, когато имало ограда имотът се ползвал от
страните по равно.
От показанията на свидетеля И. Д. се установява, че знае имота. Били две къщи
близнаци. Дворовете и на Х., и на Й. били еднакви. Стълбището към втория етаж било
външно. Според свидетеля пречело на първия етаж и на прозореца. Имало откъде да влезе
светлина. На улицата имало колони, част от колоните били на тротоара. Стълбището не
влизало в частта ползвана от ищците, но не му било там мястото. Имало едно куче, което
стигало до прозореца на ищците. В. изпълнил предписание и бутнал едни стари сгради.
Според свидетеля вторият и третия етаж не пречат, но за земята - пътеката била изместена,
така виждал отвън. Телената ограда била на мястото на пътеката, но новата не била. Новата
ограда била една малка, зелена. Не мога да каже дали някоя от страните пречи на другата да
ползва двора. Според свидетеля стълбището пречело на прозореца. Той се отварял и
затварял, но пречел на общата светлина.
Свидетелят Х. Н. свидетелства, че знае имота, тъй като е съсед през две къщи.
Ответникът го закупил 1999 г. и започнали да строят. Мисли, че ползва това, което е заварил.
Спомня си, че имало мрежа преди, но няма спомен къде точно била В къщата на Л. никой не
живеел от години. Последно живеел баща му. Покривът й почти бил паднал. Дворът бил
змиярник. Не бил чул за спорове за ползване на имота, включително и когато Д. строял.
Доколкото бил чул страните се за някаква стълба, която била външна, откъм гаража. Според
свидетеля не пречи на ищците, тъй като не била в тяхната част. Не закривала прозореца, не
хвърляла сянка.
От показанията на свидетелката Д. К. се установява, че е съсед на оградата.
Ответниците дошли преди 20 години и започнаха да строят нова къща, като първо съборили
старата. Построили два етажа, след това стълбище и тераса. Това се случило отпреди 20
години насам. Ответниците ползвали това, което били купили. Имало мрежа, сега нямало
такава. Ответниците направили малка стеничка на мястото на мрежата. Някога давали
квадрати от нейния парцел, за да може да минават до курника си. Когато си правили
18
оградата я били дръпнали навътре, за да можело да минават. На къщата на Л. не бил правен
ремонт от години, откакто починаха родителите му, бил в лошо състояние. Оттам идвали
плъхове и в нейния двор. Когато отваряли вратата до тях стигала лоша миризма. Съседите от
другата страна пускали жалба, че се били натрупали различни неща на оградата. Според
свидетелката външното стълбище и надстроената къща не пречели, те били в двора на Д..
Показанията на свидетеля С. И. дават сведение, че познавал ответникът Д. от 1992 г.
Къщата била едноетажна, с гредоред, който бил свален и били излети две плочи. Площта на
къщата не била увеличавана - колкото си бил първият етаж. Имало мрежа, отвъд нея имало
постройки. Не може да каже дали мрежата е била по средата на имота. Сега нямало мрежа.
Там имало едно куче. Имало нещо като парапет. Не може да каже дали парапетът е точно на
мястото на оградата. Кучето имало кошарка, изглеждало да е в частта, която била на старите.
Имало външно стълбище за втория етаж. Стълбището си било в частта на Д.. Стълбището
било построено в посока двора на ответника. Не мисли, че пречи на ищците. Стълбището не
било повече от метър. Между него и гаража имало разстояние и от двора на ищците можело
да се види улицата. Помагал е за къщата, а за стълбището не е. Не може да кажа дали за
строежа е имало архитекти и техници. Ремонтирал е покрив, за свидетеля покривът на
къщата на ищците бил за ремонт.
Според изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза
премахването на втория етаж и стълбището към него на сумата от 8 160 лв. Вещото лице
посочва, че ползването на имота се определя от съществуваща масивна ограда с височина
под 50 см., при което ищците ползвали 254 кв.м., а ответниците - 227 кв.м. Вещото лице е
предоставило скици,отразяващи промените в регулацията за процесния имот през годините
по плановете на гр.Враца, както следва : по плана от 1955 г.,по плана от 1990 г. с
регулационно изменение от 1995 г.,по кадастралната карта от 2005 г. и по регулационния
план от 2011 г.,вкл. разположение и площ на придадените части.
В съдебно заседание, проведено на 30.11.2023 г. вещото лице посочва, че е имало
придавания от съседни имоти и уличната регулация съгласно плановете от 1955 г. и от 1990
г. г. с изменението от 1995 г. За второто придаване не е открило доказателства за плащане.
Второто придаване е било през 1995 г. и е включвало площ във форма на триъгълник около
12 кв.м. от юг и друга площ откъм ***, които не са били нанесени в кадастралната карта.
Кучето на ответниците се намирало в ползваната от ищците част. Към имота само са
придавани площи и от съседни имоти, и от улична регулация.
От обстоятелствената част на изслушаната по делото допълнителна съдебно-
техническа експертиза, се установява, че за процесния имот има запазени в техническа
служба на община Враца – три регулационни планове, които са одобрени – 1955 г., 1990 г., и
2011 г. Между последните два регулационни планове има регулационно изменение,
одобрено със от месец май 1995 г. На приложения към експертизата вещото лице е посочило
границите на имота по различните регулационни планове. Придаваеми части има към
регулационен план, одобрен през 1955 г. от три съседни кадастрални номера, както и част от
19
улица. По регулационен план от 1990 г. има изменение на северната граница към улица и
придаваема част в югозападен ъгъл, утвърдено с регулационно изменение от 1995 г.
Последно действащият дворищно-регулационен план на населеното място регулационен
план от 2011 г. По този, описан и в представените по делото нотариални актове,
представлява УПИ V – 162, кв. 311 с площ 482 кв.м. Описаните площи в нотариалните
актове на страните не правели общо 482 кв.м. Точно последно приложен дворищно-
регулационен план като се вземе предвид регулационното изменение от 1995 г. няма за
терена, като се има предвид, че прилагането е свързано с плащане на придаваеми части и
материализирани огради на място. Най- близко до понятието приложен на място е
регулационен план, одобрен 1990 г. без да се има предвид регулационното изменение от
1995 г., за чийто терен има изплатени придаваеми части по план, одобрен от 1955 г. и
материализирани граници на имота, с изключение на недобре материализирана граница в т.7
на Приложение № 2 към експертизата. Към експертизата вещото лице е предоставило скици,
отразяващи промените в регулацията за процесния имот през годините по плановете на
гр.Враца. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 18.09.2024 г.
вещото лице посочва, че основният план, върху който са извършени плащанията, вещото
лице обозначило в различни цветове по стария план от 1955 г. по план от 1990 г. По план от
2011 г. кадастралните граници на имота са кадастралните граници от одобрената кадастрална
карта от 2005 г. и по нея са нанесени и регулационните линии на имота с едно минимално
изменение, което вещото лице е посочило на скиците. 10-те кв.м. не са материализирани на
място, защото това е мястото, където в момента е граница между двете спорещи страни и
трети съсед, с когото в момента няма спорове. Северната граница на имота с улицата
оставала така, както е изместена с изменението от 1995 г. По посоченото в заключението, че
се придават 78 кв.м., като е възможно според вещото лице цифрата да е 73 кв.м., но
смисълът е, че тази квадратура отива към 481 кв.м. Там били по –малко от 10 кв.м. и тъй
като преди години измерванията не били по компютърни данни се приемало, че е близко.
Необичайното в случая било, че през 1985 г. се конкретизирали стари изплатени придаваеми
части, но действащ към този момент е регулационният план от 1955 г. Следващият от 1990 г.
вече бил след датата на нотариалния акт. Всичко, което се говорело в нотариален акт №195 т.
II дело №918/1985 г. на Районен съд – Враца касаело регулационен план от 1955 г. Друг план
преди 1990 г. или регулационно изменение между 1955 г. и 1990 г. нямало. След 1985 г.
кварталът бил записан като 250, а преди това като 250 А. В изписаното по технически данни
би трябвало да има някаква разлика. Нямало заповед, която да изменя или добавя квартал и
според вещото лице двете изписвания трябвало да се приемат за едно и също нещо, защото
теренът бил един и същ. Вписаното в нотариалните актове било вписано след всички
регулационни изменения. Това, което вещото лице измерила графично – по това, което
сочели границите в 1955 г. и това измерване се извършвало по геометрични фигури. Преди
това измерванията не е било координати. Площта вещото лице сметнала по определените
граници, след това имало добавени регулационни изменения през годините. В двата
нотариални акта били вписани площи около 270 кв.м. Така било измерено от човека, издал
скицата, въз основа, на която бил издаден нотариалния акт и това измерване било на
20
основание как той е отчел разстоянието на геометричните фигури. Измерванията били със
субективни разлики.Така се измервало през годините и било въпрос на обективно
възприятие на измерващия. В момента измерванията били по цифрови данни от картата.
Това били числа, координати, които са числа и квадратурата е точна и тя не може да се
смени. Измерването се извършвало по числови координати, които били точни. За това
можело да има известни разлики между и една друга квадратура в зависимост от начина на
мерене. Ползването на място било определено по една съществуваща малка на височина
ограда, която била изградена от ответниците и била свързана с единия ъгъл на тяхната
жилищна сграда, а вече в другите две посоки била пусната по тяхно усмотрение, без проект,
без линия. Вещото лице отчело съществуващата ограда, но нямало задача да каже дали
точно били разделени двата имота. Действително ползването на имота било по усмотрение
на страните, нямало технически книжа, по които да се извършва делбата.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд
фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по
делото доказателства.
Настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба на ответното дружество оплаквания,
съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни
съображения:
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС:
Съгласно тълкувателно решение №3/2020 г. от 05.01.2022 г. по тълкувателно дело
№3/2020 г. на ВКС, ОСГК при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането
за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на
ищеца.
Интерес от иск по чл.108 от ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява
фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищецът също да упражнява
фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето
напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието
да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право, както се твърди в
исковата молба.
Между страните не е спорно, че същите са съсобственици на недвижим имот с
идентификатор идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на гр.Враца, находящ
се в ***,с площ от 481 кв.м.
21
Както правилно е посочил районният съд в мотивите си, спорът между страните е дали
притежаваните от тях права са равни – по ½ идеална част за всяка от страните или ищците
притежават 272/481 ид. части и че правнорелевантният въпрос, на който се дължи отговор е
дали, тъй като праводателят на ищците е заплатил придаваеми части, то следва да се приеме,
че той е придобил повече права от други съсобственик.
По отношение на процесния имот следва да се отбележи, че през годините му се е
променяла както квадратурата, така и конфигурацията, съобразно действалите регулационни
планове.
Също така, видно и от заключенията на вещото лице по отношения на имота през
годините в периода от 1957 г. до подаване на исковата молба са действали и различни
благоустройствени закони.
По отношение на издадения нотариален акт №136, т.II дело №165/1959 г. на Врачански
народен съдия е действал Законът за плановото изграждане на населените места и
правилника му за прилагане. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.); , дворищната
регулация има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите
имоти. Собственикът на парцела, към който се придават части от съседен имот, става
собственик и на придаваемите места от деня, когато планът влезе в сила. /Решение № 1359
от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4747/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна
Ценева./. За пълнота следва да бъде направена разлика между понятията "отчуждително
действие на плана" и "приложен план". Това са различни понятия, които проявяват
последиците си в различен момент. Дворищната регулацията се счита приложена тогава,
когато са уредени сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет, на база
съставен след изпълнение на всички условия нотариален акт за придаваемото място. По
делото са представени 2 бр. вносни бележки и разписка, които са доказателство, че планът е
приложен. В подкрепа на този извод е и посоченото от вещото лице по допуснатата
допълнителна съдебно-техническа експертиза, че на база представени документи в периода
1957 г. до 1985 г. са изплатени придаваемите части по регулационен план, одобрен 1955 г.
В конкретния случай придадените по регулация към парцел VI в квартал 250а по плана
на гр.Враца кв.м. - 107 кв.м. от дворище пл. №3525,12 кв.м. от дворище пл. №3524 и 9 кв.м.
от дворище пл. №3526 са включени към площта на парцел VI в квартал 250а по плана на
гр.Враца.
Съгласно § 52 от ППЗПИНМ при малоетажно застрояване частите на
съсобствениците в отредения общ парцел по § 49 и 50 са равни. На база на изложеното
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че страните са
съсобственици при равни права. Като правилен следва да бъде приет и изводът на
първоинстанционния съд, че от момента на влизане в сила на дворищнорегулационният
план включените в общия парцел имоти губят своята самостоятелност и възниква
съсобственост върху парцела, като частите на собствениците на включените в него имоти се
изравняват. Следва да се отбележи, че още при учредяването на правото на строеж върху
22
имота с договора за отстъпване правото на строеж върху държавна земя правата на
тогавашните собственици, явяващи се праводатели на страните по делото, са били равни.
Настоящият състав не споделя изложеното във въззивната жалба, че извършените
плащания със заверена преписка № 2773/1961 и вносна бележка контролен № 339481/1961 г.
на БНБ – Враца се отнасят за плащане на придаваеми места от 53 кв.м. и 20 кв.м., но те не
се отнасяли за придаваеми места по нотариален акт от 1959 г., защото в нотариалния акт от
1985 г. посочените преписка и вносна бележка били представени за общо 1022 лв. и
нелогично било да бъдело отразено плащане за други придаваеми места.
В допълнителното заключение към съдебно-техническата експертиза пред
първоинстанционния съд, вещото лице е посочило, че по регулационния план на гр. Враца,
одобрен през 1955 г. нотариален акт № 195/1985 г. е за платени вече придаваеми части.
При изслушване на вещото лице пред въззивната инстанция в открито съдебно
заседание на 18.09.2024 г., същото посочва, че е необичайно в случая е, че през 1985 г. се
конкретизират стари изплатени придаваеми части, но действащ към този момент е
регулационен план от 1955 г., а следващия е 1990 г. след датата на нотариалния акт. Всичко,
което се говорело в нотариален акт от 1985 г. касаело регулационния план от 1955 г. Друг
план или регулационно изменение между 1955 г. и 1990 г. нямало, поради което всичко
записано в акта от 1985 г. касаело действащия план от 1955 г. Отделно посочва, че вписаното
в нотариалните актове е вписано след всички регулационни изменения. Също така вещото
лице пояснява, че е проверило стриктно съседите по план от 1955 г., тъй като много трудно
може да се разбере кои придаваеми части са платени и при какви съседи и на кого са
платени. В отговор на въпрос на адвокат Г., вещото лице пояснява, че към момента по
планове всичките придаваеми части влизат.
Отделно следва да бъде отбелязано, че съгласно от скица към заключението на вещото
лице пред първата инстанция /л.137 от първоинстанционното дело/, както и от скица към
допълнителното заключение пред въззивната инстанция / Приложение № 1А - л.82 от
въззивното дело/, които ясно и точно посочват придадените по регулация с плана от 1955 г.
площи.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че се касае за едни и същи
придаваеми площи, въпреки различно посочените им квадратури.
Дори да бъде прието, че придаваемите части по посочените нотариални актове от 1959
г. и 1985 г. с различни, то отново следва да бъде направен изводът, че страните по
настоящето производство притежават по ½ идеална част.
Към 1985 г. е действал ЗТСУ /отм./, според който регулационният план е имал
транслативен ефект и собствеността е настъпвала по силата на самата регулация, като
собствениците са придобивали право на собственост върху УПИ след уреждане на сметките
по регулация. Преминаването на собствеността на придадените места върху собственика на
парцела обаче има условен характер, който отпада след прилагането на регулацията - когато
придадените имоти са били заети по законоустановения ред или дължимото за тях
23
обезщетение е било изплатено на правоимащия собственик. Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗТСУ /
обн. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм./ съсобствеността се създава по силата на самата регулация,
а съгласно чл. 31, ал. 1 ЗТСУ / обн. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм./ частите на съсобствениците
в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са
равни. При така посочените относими правни разпоредби към датата на издаване на
нотариален акт №195 т. II дело №918/1985 г. на нотариус С. К., съсобствеността на
праводателите на страните е била при равни права.
Настоящият състав не възприема изложеното във въззивната жалба, че тъй като за
посочените в нотариалния акт от 1985 г. 73 кв.м. не били уредени отношенията между
праводателя на ищците и праводателя на ответниците облигационни сметки, то размерът на
съответните части от имота от страна на ищците е в размер на 272 кв.м., праводателят на
ответниците не е владял собствената си част от тези придадени 73 кв.м.
Както вече беше посочено частите на съсобствениците в образувани по регулация
общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни, а неуреждането на
облигационните сметки се явява ирелевантно по отношение на размера на частите.
От заключенията на вещото лице и пред двете инстанции се установява, че последният
действащ регулационен план е този от 2011 г. По него, според представените по делото
нотариални актове, процесният имот е УПИ V -162, кв.311 с площ 482 кв.м. Вещото лице
посочва също, че описаните площи в нотариалните актове на страните не правят 482 кв.м. В
съдебно заседание пред първата инстанция от 30.11.2023г. при отговор на въпрос на адв. В.,
вещото лице посочва, че границите по плана от 2011 г. съвпадат с кадастралните граници.
Съобразно изложеното въззивният съд намира, че процесният имот е с площ от 482 кв.м.
С исковата молба ищците са поискали предаването на владението върху 40 кв.м. от
посочения процесен имот, заключени между сграда № 3, сграда № 1 и сграда № 4, където
били поставили къща на тяхното куче и върху пристроеният втори етаж към съществуваща
сграда и стълбище. В първоинстанционното производство вещото лице е констатирало, че
след измерване на площите ответниците ползвали 227 кв.м., а ищците 254 кв.м. Правилен се
явява изводът на районния съд, че няма основание да се приеме, че ответниците ползват от
земята в повече от правата си и респективно не е налице основание за предаването на
посочените в исковата молба 40 кв.м., респективно следва да бъде оставен без уважение
ревандикационният иск и в осъдителната му част. Според вещото лице колибата на кучето
на ответниците се намира в ползваната от ищците част. Действително е налице правен
интерес от страна на ищците за премахването, но в исковата молба и уточнителните молби
към нея няма изрична самостоятелна претенция само за премахването й, а е поискано
предаването на владението върху горепосочените 40 кв. м.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на
24
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия
собственик. Този иск има за своя последица преустановяването на неоснователните
действия, респ. възстановяването на състоянието преди започване на неоснователните
действия, като ищците трябва да установяват в настоящото производство по несъмнен,
безспорен начин, че неоснователните действия, от които е произтекъл твърденият
вредоносен резултат, смущават упражняването на тяхното право на собственост.
Спорът между страните се свежда до това дали вторият етаж и външното стълбище са
законно изградени или не и дали чрез реализирането на тези строежи е отнето владението на
притежаваните от ищците права, като петитумът по този иск за премахване на външното
стълбище и втория етаж в съсобствения имот.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от ТР № 4/6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право,
като двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този
иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.
Само по себе си незаконността на строежа, респ. ако той да не е търпим по смисъла
на § 16, ал. 1, респ. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, не обуславя основателността на негаторния
иск. Необходимо е ищецът по него да установи по несъмнен начин, че този строеж създава
пречки за упражняване на правото на собственост по-големи от обикновените.
От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на сградата, в
която е построен вторият етаж, чието премахване се иска са налице условията по § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ и същата не подлежи на премахване и забрана за ползване. По отношение на
изграденото стълбище е налице писмо до община Враца до С. Д. Д. – собственик на втори
жилищен етажа, с копие до ответниците, с което са дадени указания в двумесечен срок да
бъде премахнато външното бетонно стълбище и тераса към жилищна сграда с
идентификатор 12259.1024.162.1.
От събраните по делото свидетелски показания пък категорично се установява, че и
стълбаща, и строежът на процесния втори етаж са се намирали в частта, ползвана от
ответниците.
Дали е имало или не съгласие на съсобствениците в имота за изграждането им не може
25
да бъде квалифицирано като обстоятелство, което безусловно да налага извод за
противоправно действие, препятстващо упражняването правото на собственост на ищците.
По отношение на изложеното във въззивната жалба, че в резултат не тези строежи
светлата и свободна площ на ищците от дворното място е неизползваема, тъй като строежът
затулва и засенчва прозореца на къщата им, съответно се е напукала и къщата на ищците,
защото строежът е на калкан, че били налице счупване на керемиди и капаци на къщата на
ищците, то следва да се отбележи, че тези твърдения не са въведени като основания на
предявената негаторна претенция, а посочват едва с въззивната жалба и не следва да бъдат
обсъждани.
Отделно следва да бъде посочено, както и правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, че втори жилищен етаж е придобит от сина на ответниците преди
завеждане на делото в Районен съд – Враца при което надлежен ответник по иск за
премахването му заедно със стълбището към него се явява именно новият собственик, а не
ответниците.
По делото не се установява по несъмнен начин наличие на конкретни фактически
действия, извършени от ответниците,които надхвърлят ограниченията на
съсобствеността,съответно противоречат на установения режим на ползване на
съсобствения имот и които накърняват правата на ищците като съсобственици на имота.
Във въззивната жалба е посочено, че поставянето на кучето и колибата е действие, с
което се създават пречки и ищците не могат да ползват свободно и безпрепятствено
пространствената си площ, но както и по-горе в мотивите на въззивното решение беше
отбелязано, че в исковата молба и уточнителните молби към нея няма изрична
самостоятелна претенция само за премахването й в петитума на негаторния иск.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е признал за установено отношение
на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/2 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на гр.Враца, находящ се в ***,с площ
от 481 кв.м.
С уточняваща молба с вх. № 18531/23.12.2023 г. от адвокат М. Г. – пълномощник на
ищците обаче е посочено, че искът по чл. 108 ЗС се предявява не за ½ ид. части, а за повече
от 1/2 , а именно за 272 кв.м. части от поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162,
целият с площ от 481 кв.м.
Искова претенция от ищците да им бъде признато правото на собственост общо върху
½ ид. части от поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на
гр.Враца, находящ се в ***, с площ от 481 кв.м. не е предявявана и следователно районният
съд се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран. В тази част решението му е
недопустимо като произнесено по непредявен иск и поради това следва да бъде обезсилено
в посочената част.
С обжалваното решение Районен съд – Враца е отменил нотариален акт №195 т. II дело
26
№918/1985 г. на нотариус С. К., с който Х. Л. В. е бил признат за собственик на повече от 10
кв.м. от дв. пл. №3526 и 26.50 кв.м. от дв. пл. №3524, придадени към парцел VІ в кв.250 по
плана на гр.Враца.
Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искането по
чл.537,ал.2 ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с
иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би
липсвал правен интерес от предявяването му. Отмяната на констативния нотариален акт е
изрично разпоредена в закона последица от уважаване на иск за защита на засегнатото с
издаването му материално право, предявен срещу лицата, които се ползват от акта – чл. 537,
ал. 2 ГПК.
В настоящия случай главен иск за собственост е предявен от ищците, но искане по чл.
537, ал.2 ГПК за отмяна на посочения нотариален акт от тяхна страна не е направено, тъй
като за тях липсва правен интерес от това и тъй като същите се ползват от акта. От страна на
ответниците не е предявен насрещен за собственост, а искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е
предявено самостоятелно от тях.
Предвид липсата в конкретния случай на обективно съединяване на искането с иск за
собственост и предявяването на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК самостоятелно от
ответниците, то липсва правен интерес от предявяването му. Не е налице и предпоставката
за настъпване на отмяната на констативния нотариален акт като последица, а именно
уважаване на иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
С оглед на това решението в тази му част също трябва да бъде обезсилено.
В останалата част е налице съвпадение на правните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, което налага атакуваното решение да бъде потвърдено.
По частна жалба вх.№ 2181/13.02.2024 г. от адв. М. Г. – пълномощник на Л. В. и М.
В. против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 215/05.02.2024 г.
Настоящият състав счита за правилен изводът на районния съд в обжалваното
определение, че искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен изцяло, тъй като ищците са
претендирали, че са собственици общо на повече от половина от имота и съответно
предаване на реални части от имота. С уточняваща молба с вх. № 1853/23.12.2022 г. /л. 45 от
първоинстанционното дело/ ищците са заявили, че в установителната част на иска по чл. 108
ЗС искат да им бъде признато правото на собственост върху 272 кв.м. части от поземлен
имот с идентификатор 12259.1024.162, целият с площ от 481 кв.м. Районният съд е
отхвърлил така предявената искова претенция и следователно изложеното в частната жалба
становище, че искът по чл. 108 ЗС е частично уважен, не се споделя от настоящата
инстанция.
Правилна се явява и констатацията на районния съд, че има значение времето на
уговаряне и плащане на адвокатското възнаграждение, като правилно е отбелязано, че няма
основание уговореното адвокатско възнаграждение да се отнесе към иска, по отношение на
който делото е било прекратено. Правилно районният съд е съобразил, че следва да бъде
27
коригиран размерът на дължимото адвокатско възнаграждение и че следва всеки един от
ищците да заплати на всеки един от ответниците по 830 лв., която се получава предвид това,
че на репариране подлежи целият размер на заплатения хонорар от 2970 лв. и към тези
разноски следва да се прибави заплатен депозит за вещо лице в размер на 350 лв. или общ
размер на дължимите от ищците разноски в размер на 3320 лв.
С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемите Д. С. Д. и В. С. Д. имат право на разноски.
Пред въззивната инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие /л. 24
от делото/, съгласно който се установява, че е заплатено договорено възнаграждение от 2970
лв., платено напълно и в брой при подписване на договора, представен е и списък на
разноските по чл. 80 ГПК /л. 104 от делото/. С оглед на това въззивниците М. Л. В. и Л. Х.
В. следва да заплатят на Д. С. Д. и В. С. Д. сумата от 2970 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 272, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3/02.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3591/2022 г. по
описа на Районен съд – Враца в частта, в която е признато за установено, че по отношение
на Д. С. Д., ЕГН ********** и В. С. Д. с ЕГН ********** - и двамата от ***, ч е Л. Х. В. ,
ЕГН ********** от *** и М. Л. В. , ЕГН ********** от *** са собственици общо на 1/2 ид.
части от поземлен имот с идентификатор 12259.1024.162 по кадастралната карта на
гр.Враца, находящ се в ***,с площ от 481 кв.м. като недопустимо и прекратява
производството в посочената част.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3/02.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3591/2022 г. по
описа на Районен съд – Враца в частта, в която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №195 т.ІІ дело
№918/1985 г. на ВРС, с който Х. Л. В. е бил признат за собственик на повече от 10 кв.м. от
дв. пл. №3526 и 26.5 кв.м. от дв. пл. №3524, придадени към парцел VІ в кв.250 по плана на
гр.Враца и прекратява производството в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/02.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3591/2022 г.
по описа на Районен съд – Враца в останала му част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 215/05.02.2024 г. постановено по гр. дело №
3591/2022 г. по описа на Районен съд – Враца по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Х. В., ЕГН ********** с адрес: *** и М. Л. В. с ЕГН ********** с адрес:
28
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. С. Д. , ЕГН ********** с адрес: *** и на В. С. Д. , ЕГН
********** с адрес: *** сумата от 2970 лв. /две хиляди деветстотин и седемдесет/ лв.,
представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29