Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 494/2020г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията.
Образувано е по жалба на „Плам Инженеринг“ ООД-гр.Варна срещу Заповед №29/12.02.2020г.
на Кмета на Район „Младост“ – Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3
във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.70, ал.3 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от
Наредбата на Общ. съвет-Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по
смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ е наредено да се премахне: Преместваем обект - представляващ
подвижно електрифицирано съоръжение с контролно-пропускателен характер, явяващо
се вход за ПИ10135.3511.1, но попадащо в по-голямата си част в ПИ10135.3511.1461
и в по-малката си част в ПИ10135.3511.1 по КК на гр. Варна.
В жалбата са изложени съображения за
нищожност на заповедта поради издаването й по време на спряно административно
производство. След като била налице заповед за спиране на адм. производство,
която е влязла в сила и не е отменена, издаването на обжалваната заповед без
производството да е възобновено на основание чл.55 от АПК съставлявало основание
за прогласяване на нищожността й. В условията на евентуалност се твърди
незаконосъобразност и неправилност на заповедта поради постановяването й при
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. След
изменение на кадастралната карта със Заповед №18-463 от 14.01.2020г. на
Началника на СГКК–Варна визирания в обжалваната заповед ПИ 10135.3511.1 не
съществувал и заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка - в
нарушение на чл.35 от АПК. Разпореденият за премахване със заповедта обект не
бил преместваем по характеристики и функции. Контролният
пост и съоръжението към него били трайно прикрепени към земята, той не можел да
съществува без него, както и съоръжението без поста, поради което премахването
на който и да е от тях водело до промяна на характеристиките и функциите му и
нарушавали целостта му. Премахването на т.нар. „електрифицирано съоръжение“ щяло
да доведе до нарушаване на неприкосновеността на частния имот на жалбоподателя
и до промяна на достъпа до него. Претендира се прогласяване нищожността на заповедта,
респ. отмяната й и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание се
явяват процесуални представители, които поддържат жалбата и молят да бъде
уважена. В депозирана от пълномощника писмена защита се анализират събраните
доказателства и заключението на вещите лица и обосновава извода за доказаност
на оплакванията за несъответствие на заповедта на изискването за форма, за
неяснота на предмета й, за липса на ясна индивидуализация на обекта, чието премахване
е наредено, за неправилното му квалифициране като преместваем и др. Констатациите
в заповедта счита за опровергани със събраните доказателства и за неправилно и
незаконосъобразно разпоредено с нея на основание чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1,
т.1 от ЗУТ премахване на обект, който не е преместваем. Моли за отмяна на
заповедта на основание чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и присъждане на разноските
посочени в списъка.
Ответникът - Кметът на Район „Младост“–Община
Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, а заповедта - да бъде оставена в сила като
валидна, правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки счита за неоснователни доводите за нищожност
на заповедта. Акцентира, че производството започнало с КА №1/03.12.2019г. по
реда на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, след което е спряно със заповед и едва след
възобновяването му със заповед №17/04.02.2020г. била издадена процесната заповед
№29/12.02.2020г. за премахване на обекта. Производството било проведено
съобразно административно-производствените правила и изискването в чл.35 от АПК. Към момента на издаване на КА на 03.12.2019г. съществувал ПИ 10135.3511.1 съгласно справката от кадастралната
карта на гр.Варна. С последваща заповед №18-463/14.01.2020г. началникът на
СГКК-Варна изменил кадастралната карта при което ПИ 10135.3511.1 получил нов
идентиф. 10135.3511.1586 и била нанесена уличната регулация по Заповед
№Р-37/14.03.2000г. на Кмета на Община Варна. В резултат на това описания в договор
№2762/31.07.2000г. за покупко-продажба локален път на юг от имота на
жалбоподателя получил идентиф.10135.3511.1585. Не било вярно твърдението, че имота
на дружеството граничи само с един път от изток. Излага съображенията, поради
които счита описаното в КА №1/03.12.2019г. и в заповедта незаконно поставеното
съоръжение от „Плам инженеринг"ООД за преместваем обект по §5, т.80 от ДР
на ЗУТ. То представлявало подвижно метално съоръжение с контролно пропускателен
характер, а не монолитно строителство и препятствало достъпа до ПИ
10135.3511.636 - УПИ II в кв.6, по ПУП одобрен със Заповед №Г-110/29.05.2008г.
на Кмета на Община Варна. За този ПИ 10135.3511.636 - УПИ II в кв.6, сочи, че
граничел с път и от запад, но там денивелацията била голяма- около 2-3метра над
нивото на терена и достъп от там бил невъзможен. За това в Район „Младост"
получил писмо с вх.№УСКОР18000571Вн-002ВН-001Мл/11.04.2018г. и още с писмо рег.№УСКОР
18000571Вн-005Мл/14.05.2018г. уведомили дружеството-жалбоподател, че следва да
преустанови всички неправомерни действия относно изграденото съоръжение и
възпрепятстването на достъпа през отредения за път имот със Заповед
№Р-37/14.03.2000г. изменена със Заповед №Г-110/29.05.2008г. на Кмета на Община
Варна. Поддържа, че обекта предмет на заповедта за премахване можел да бъде преместен без да
се наруши целостта на съоръжението и на терена под него и същевременно се
запазвала възможността той да се ползва на друго място със същото или с подобно
предназначение. Позовава се на становището изразено от вещото лице в съдебно
заседание, че отделяйки съоръжението от повърхността, то ще се отдели от
релсите, които са с металнен профил замонолитен в бетона, по които се търкат
ролките и да се премести на друго място, след като се направи нова основа и нов
фундамент за подвижната станция и може да се използва за подвижно крило за нова
ограда. Съобразно начинът на изграждането му, съоръжението можело да бъде
разглобено и преместено на друго място без цялостно или частично разрушаване,
което го характеризирало като преместваема вещ, която не губи своята
индивидуализация и възможността да бъде ползвана на друго място след отделянето
й от терена. Правилно подвижното електифицирано съоръжение било квалифицирано
като преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, във вр. §5, т.80 от ДР
на ЗУТ, а не като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съоръжението било
със самостоятелен статут и самостоятелно функционално предназначение „за друга
обслужваща дейност“ по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, без пряка функционална
връзка с оградата на имота и не било неразделна нейна част. Не били представени
доказателства, че е елемент или реална част от законно изградена постройка,
ограда или друг обект, изпълнени въз основа на одобрен проект, за да се приеме,
че е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Неправилно се сочело, че то с
КПП е вход за 10135.3511.1586. Заповедта касаела само съоръжението, а не КПП. Оградата
била изпълнена отделно и при демонтиране на съоръжението нямало да се наруши
цялостта й. Неоснователно се твърдяло, че с премахване на съоръжението ще бъде
накърнена непрекосновеноста на частния имот на жалбоподателя и достъпа до него.
По действащия ПУП одобрен със Заповед №37/14.03.2000г. изм. със Заповед
№№Г-110/29.05.2008г. на Кмета на Община Варна за УПИ III-„стопански район"
на жалбоподателя бил предвиден транспортен достъп от две страни - от изток по път
с о.т.481 до о.т.512 и от юг – по локален път с о.т.481 до о.т.485, на който
път незаконосъобразно било поставено съоръжението, което не било идентично с
изграденото през 80-те години съоръжение за нуждите на поделението, каквото вече
не съществувало. Поради това неоснователни били доводите, че съоръжението е
изпълнено като част от ограда и КПП и съществувало на това място и в този вид в
продължение на 40 години от 1980г., без да е създавало опасност и вреда и не е
необходимо премахването му. С тези съображения се моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Като взе предвид становището на страните и
прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на приложимите правни
норми и при отчитане на разпределението на доказателствената тежест, съдът достигна
до следните фактически установявания и изводи:
Административното
производство започнало на 03.12.2019г., когато длъжностни лица на Район
„Младост“ – Община Варна извършили проверка и съставили Констативен акт №01/03.12.2019г.
/л.74-76/. В него посочили, че в ПИ 10135.3511.1461 и ПИ 10135.3511.1 по
Кадастралната карта на гр. Варна е монтирано „подвижно електрифицирано
съоръжение с контролно-пропускателен характер“ с дължина 9,84 метра; че обектът
е изграден от метална конструкция с височина 2 метра; че е електрифициран и завършен
напълно и се ползва по предназначение. Квалифицирали го като преместваемо
съоръжение по чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ с неидентифициран собственик. При
извършена справка в документацията в Район „Младост“ е установено, че за обекта не е издавано разрешение
за поставяне съгласно чл.52 от Наредбата на Общ. съвет - Варна за реда за
поставяне на преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на тези
констатации длъжностните лица от район „Младост“ заключили, че се касае за преместваем
обект по чл.56 от ЗУТ, който е поставен в нарушение на изискванията и са налице
основанията предвидени в чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 от ЗУТ за
издаване на заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за премахването му.
Със съобщение №1/03.12.2019г.
/л.58/, което било залепено на съоръжението и на таблото в Район „Младост“,
предприели уведомяване на неизвестния собственик
на обекта като заинтересовано лице по реда на § 4, т.1 от ДР на ЗУТ за
започналото административно производство по премахване по чл.57а, ал.2 от ЗУТ и
за съставения КА №01/03.12.2019г. В съобщението е указана възможността на
собственика на обекта да се запознае със съдържанието на КА и да подаде възражения
срещу него в тридневен срок, считано от 03.12.2019г. в Район „Младост“.
На 10.12.2019г. в
Район „Младост“ постъпила молба-сигнал с рег.№ РД19022781МЛ_001МЛ/10.12.2019г. /л.45/
от „Плам Инженеринг“ООД-гр.Варна до Кмета на Община Варна, с копие до кмета на района,
в която дружеството заявило, че е собственик на обекта описан в КА №01/03.12.2019г.
и е отправено искане за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията. Към
молбата са приложени Акт за частна държавна
собственост № 3117 от 20.07.2000г. /л.51/ и Договор № 2762/31.07.2000г. за
продажба на недвижим имот–частна държавна собственост /л.48/, съгласно които
Областния управител на област с админ. център Варна продал на ЕТ„Плам-91-П.П.“
недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в гр.Варна, жк „Вл.Варненчик“
представляващ: стопански район III – складови площи на поделение
62180, обособен парцел със заповед №Р-3/14.03.2000г. на Кмета на Община Варна,
включващ – складове №№1,2,3 и 4 по АДС № 3117/20.07.2000г. /идентични със
складове №№6, 7, 8 и 9 описани в АДС №2337/14.11.1994г./, представляващи
масивни триетажни монолитни сгради, построени през 1982г., с обща застроена
площ 1040кв.м, съответно всеки по 260кв.м и караулно с арест –масивна
едноетажна сграда и сутерен, построена през 1982г., със застроена площ 225кв.м.
заедно с правото на строеж върху обособената част, при граници на имота: изток–
път; запад – стопански район II; север–вилна зона
м.„Планова“; юг– локален път– Казармен район поделение №62180–Варна.
Във връзка с искането
за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията със Заповед №319/11.12.2019г.
на кмета на район „Младост“ административното производство е спряно до отпадане
на основанието за спиране. Заповедта е връчена на „Плам Инженеринг“ООД на 18.12.2019г. /л.42-гръб/. С писмо
рег.№ РД190022781МЛ_003МЛ от 12.12.2019г. /л.39/ кметът на район „Младост“
поканил управителя на „Плам Инженеринг“ ООД да се яви на 19.12.2019г. в
сградата на Район „Младост“, за да представи предложение за решаване на
възникналия казус със споразумение. Посочено е, че в случай на неявяване ще се
счита, че е извършен отказ от постигане на споразумение и административната
процедура по съставяне на заповед по реда на чл.57а от ЗУТ ще бъде възобновена.
Писмото е връчено на дружеството на 18.12.2019г. /л.40-гръб/. Споразумение не е постигнато
и кметът на район „Младост“ издал Заповед №17 на 04.12.2020г., с която възобновил
административното производство по издаване на заповед за премахване по реда на чл.57а,
ал.3 от ЗУТ.
Въз основа КА
№01/03.12.2019г., материалите в преписката и предоставените му
правомощия със Заповед №0508/07.02.2020г. от Кмета на Община Варна, от кмета на район „Младост“ е издадено Заповед № 29/12.02.2020г., с която е наредено да се
премахне: Преместваем обект–представляващ подвижно електрифицирано съоръжение с
контролно-пропускателен характер, явяващо се вход за ПИ 10135.3511.1, но
попадащо в по-голямата си част в ПИ 10135.3511.1461 и в по-малката си част в ПИ
10135.3511.1 по КК на гр. Варна на основание чл.57а, ал.3, във връзка с ал.1,
т.1 от ЗУТ и чл.70, ал.3, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от Наредбата на Общ. съвет
- Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1
от ЗУТ, тъй като бил поставен без необходимите документи по чл.56, ал.2 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на пълномощник на „Плам Инженеринг“ ООД на 12.02.2020г. с указания за реда
и сроковете за оспорването й. На 18.02.2020г. срещу нея дружеството е подало
жалбата, по повод на която е образувано настоящото
съдебно производство.
С жалбата са приложени писмени документи, които
са приети и приложени като доказателства по делото, в т.ч. Договор за продажба
на търговско предприятие от 31.05.2006г. /л.19-21 от делото/, съгласно който ЕТ
„Плам-91-П.П.“ прехвърля на „Плам Инженеринг“ ООД
правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ
„Плам-91-П.П.“ като съвкупност от възникнали и съществуващи при и по повод на
осъществяваната стопанска дейност права, задължения и фактически отношения,
срещу цена, която „Плам Инженеринг“ ООД
заплаща при условията, посочени в договора. Изрично в чл.1.2 от договора е
посочено, че търговското предприятие, предмет на продажбата, съдържа правото на
собственост върху недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
ул.„Т.“ №***, в границите на секция 187, придобит с Договор №2762/31.07.2000г. за
продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, а именно: стопански
район III/три/ – складови площи
на поделение 62180, обособен парцел със Заповед №Р-3/14.03.2000г. на Кмета на
Община Варна, включващ – складове № 1, № 2, № 3 и № 4 по АДС № 3117/20.07.2000г.
, които са идентични със складове № 6, № 7, № 8 и № 9 описани по АДС № 2337/14.11.1994г.,
представляващи масивни триетажни монолитни сгради, построени през 1982г., с
обща застроена площ 1040кв.м., съответно всяко по 260,00кв.м и караулно с арест
– масивна едноетажна сграда и сутерен, построена през 1982г., със застроена
площ 225кв.м. заедно с правото на строеж върху обособената част, при граници на
имота: изток – път; запад – стопански район II /две/; север – вилна зона м. „Планова“; юг – локален път –
Казармен район поделение № 62180 – Варна.
Във връзка със спора между страните за характеристиките
и вида на разпоредения за премахване обект по делото е възложена съдебно
техническа експертиза и е прието заключението на вещите лица – инженери със
специални знания в областта на геодезия и строителството, което съдът кредитира
изцяло като обективно и пълно. При огледа вещите лица констатирали, че описано в обжалваната Заповед №29/12.02.2020г. като
„подвижно електрифицирано съоръжение с
контролно-пропускателен характер“ на място представлява
врата за вход към ПИ 10135.3511.1 /10135.3511.1586–нов/. То било изпълнено като
метален панел със скелетна конструкция от метални профили, с пълнеж от ламарина
в долната част и решетка от вертикални метални пръти в горната част, с отваряне
чрез плъзгане в северна посока. Представлявало плъзгаща врата върху метални
ролки и метален профил, замонолитен в стоманобетоновата настилка. Вещите лица
сочат, че процесното съоръжение в съвкупност със съседните на него ограда,
врата и сграда за служители от охраната и контрол на достъпа до имота,
представлява контролен пропускателен пункт – КПП и не е самостоятелно и
преместваемо съоръжение. На снимки в заключението /л.216 от делото/ онагледяват
оградите от двете страни на процесното съоръжение. Оградите в равнината на
съоръжението се различавали от съществуващите стари огради в напречна посока,
разположени на север и на юг от него. Оградата от двете страни на съоръжението
не била идентична с оградата на имота 10135.3511.1461 собственост на Община Варна.
Според експертите,
процесното съоръжение представлява част от реконструкция на част от оградата на
имота на дружеството - жалбоподател. Старият съществуващ портал бил премахнат и
изграден цялостен КПП за охрана и контрол на достъпа до имота на дружеството и съставлявало
строеж по смисъла на т.38 от § 5 на ДР на ЗУТ от VI-та
категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр. с чл.147 от ЗУТ и съгласно чл.12
от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ.
Вещите лица
констатират, че достъпът до имот 10135.3511.1 /10135.3511.1586–нов/ на жалбоподателя
се осъществява именно през описания контролно-пропускателен пункт, част от
който е процесното електрифицирано съоръжение. След извършено геодезическо заснемане вещите лица констатират, че съоръжението
е разположено в по-голямата си част в имот 10135.3511.1461- собственост на
Община Варна и малка част от него попада в имот 10135.3511.1587 – нов имот,
нанесен в КККР със заповедта за изменение №18-463/14.01.2020г. на Началника на
СГКК-Варна като второстепенна улица собственост на община Варна. Този извод
онагледяват на комбинирана скица /л.220-221 от делото/.
Заключението на вещите
лица е, че в Констативен акт № 01/03.12.2019г. и в Заповед № 29/12.02.2020г. не
е изяснена същността на разпореденото за премахване „подвижно електрифицирано
съоръжение“, независимо, че са посочени неговите размери в дължина и височина,
без да се отрази наличието освен него и на еднокрила врата, и на реконструирана
ограда. В резултат на това заключението на експертите е, че разпореденото за
премахване „подвижно електрифицирано съоръжение“ неправилно е счетено за самостоятелен
обект, вместо да се третира като част от реконструкцията на част от оградата на
поземления имот на дружеството.
Освен това в КА и в
Заповедта не било отчетено, че разпореденото за премахване съоръжение се движи върху
метален профил, който е трайно замонолитен в стоманобетоновата настилка, в
която настилка е монтиран и задвижващият му механизъм, в резултат на което при
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, за
да бъде преместено в пространството, ще е необходимо изграждане на нова основа
за нов релсов път за придвижването му, нов задвижващ механизъм, както и съседни
огради и съоръжения за закрепването му и за осъществяването на контролно
пропускателната му функция. Посочено е, че съществуващият задвижващ механизъм и
релсов път за придвижване на разпореденото за премахване съоръжение – плъзгаща
врата, не може да се премахнат без да загубят конструктивната си цялост при
отсъствието на съществуващата стоманобетонова настилка.
Заключението на
експертите е, че разпореденото за премахване съоръжение от техническа страна представлява
част от строеж и е с характеристиките на строеж и не представлява преместваем
обект, който да е закрепен временно върху терена и да може след отделянето му
от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван
в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което се отделя.
При изслушване на заключението в съдебно
заседание вещите лица поясняват, че улицата нанесена в кадастралната карта като
имот 1587, е взета от ПУП, който е влязъл в сила, но такава улица на място в
този вид не съществува. Освен това до сгради №№ 1, 2, 3 и 4 на комбинираната
скица, които са на жалбоподателя и по същество разделят целия имот на два двора
можело да се осъществи достъп само през процесния електрифициран портал, който отразили
с червен цвят на комбинираната скица. През другия портал, изчертан със син цвят
на комбинираната скица, можело да се влезе в задния двор на имота на
дружеството, но от там не можело да се осъществи достъпът до сградите №№1, 2, 3
и 4 на дружеството и такъв се осъществявал само през предния портал /през процесното
КПП/. Изтъкват, че в констативния акт фактически не било описано цялото КПП, а
само подвижната врата /подвижното крило/, което само по себе си не може да
изпълнява функциите си на друго място, ако не се направят съседните огради, металния
профил замонолитен в бетона по който се търкалят ролките му, задвижващата
станция, неподвижната част от вратата, пътя и т.н. Тези констатации и
технически изводи на вещите лица съдът възприема изцяло като основани на
извършения оглед на място, на приетите по делото писмени доказателства и на
специалните знания на експертите.
Въз основа на тези фактически
установявания, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК и от активно легитимирано лице с правен интерес за оспорването, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Обжалваната Заповед № 29/12.02.2020г. е издадена
от компетентен орган – Кмета на Район „Младост“ – Община Варна, съобразно мл.57а,
ал.3 от ЗУТ и Заповед № 0508/07.02.2020г. /л.7-8/, в т.I.2. от която кметът на Община Варна оправомощил
кметовете на райони да издават мотивирани заповеди по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за
обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, при констатирани нарушения по чл.57а,
ал.1, т.1-7 от ЗУТ.
Заповедта е издадена в писмена форма, с
посочване в обстоятелствената част на фактическите и правните основания, въз
основа на които административният орган е постановил съответната разпоредителна
част, поради което е спазено изискването за форма и съдържание в чл.59, ал.1 и ал.2
от АПК.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за
нищожност на заповедта, поради допуснато съществено нарушение на процедурните
правила, заради постановяването й в момент, когато административното
производство е било спряно. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в представената
и приета като доказателство по делото административна преписка се съдържа Заповед
№ 017/04.12.2020г. на Кмета на Район „Младост“ при Община Варна, с която след
спирането му със Заповед № 319/11.12.2019г. на Кмета на Район „Младост“ –
Община Варна административното производство по издаване на заповед по реда на чл.57а,
ал.3 от ЗУТ е възобновено по собствена инициатива на административния орган. Обжалваният
административен акт не е бил издаден при спряно производство.
Основателни и доказани са оплакванията в
жалбата за неспазване на изискването в чл.35 от АПК административният акт да се
издава след като се изяснят всички факти и обстоятелствата от значение за
случая, както и за неправилно приложение на разпоредбите на ЗУТ свързани с
премахването на преместваемите обект за подвижното крило в КПП на дружеството,
което представлява строеж и е част от оградата на имота му, със съответните
характерните за нея функции и не е с предназначението и функциите на
преместваемите съоръжения, поради което подлежи на премахване по реда в ЗУТ
предвиден за строежите.
Неправилно в производството по издаване на
заповедта не е взето предвид какви имоти, с какви граници съществуват на място,
къде попада съоръжението и това, че то е част от КПП и оградата на имота на жалбоподателя
и не е разположено върху съществуваща улица, каквито са били данните в одобрена
и влязла в сила кадастралната карта към датата на издаване на заповедта.
Неправилно са взети предвид данните в кадастралната карта и регистъра във вида
след изменението им със Заповед №18-463-14.01.2020/14.01.2020г. на Началника на
СГКК–Варна, за която представителите на жалбоподателя „Плам Инженеринг“ ООД
изтъкват, че е оспорена от дружеството пред Административен съд-Варна и е
предмет на проверка по адм. дело № 604/2020г. и не е влязла в сила.
Поради това изцяло неоснователни са
твърденията на представителя на ответника, поддържани и в писмените бележки, че
съоръжението собственост на жалбоподателя фактически препятствало достъпа до
съседен имот по предвидена в ПУП улица. Предвижданията в ПУП са бъдещи
устройствени мероприятия и прилагането им на място е свързано с редица
фактически и правни действия, които според вида на ПУП може да включват
отчуждаване и обезщетяване на собствениците на имотите, площи от която попадат
в уличнорегулационните граници в ПУП. Както бе посочено във връзка със
заключението на вещите лица, на място не съществува улицата, предвидена в
действащия за територията ПУП. Поради това и тъй като заповедта за изменение на
КККР свързана с нанасянето на такава улица като нов имот - обект на кадастъра не
е била влязла в сила, основателни и доказани са оплакванията в жалбата, че при
издаване на заповедта не е съобразено фактическото положение на място и не са
изяснени всички факти и обстоятелства, които са важни за правилната преценка
какво представлява подвижното съоръжение, къде е разположено то, самостоятелен
обект ли е или част от друг и какви са неговите функции и предназначение.
Основателни и доказани са оплакванията за
неправилно приложение на ЗУТ при издаване на заповедта. При разрешаване на основния
спорен въпрос - представлява ли описаното в заповедта съоръжение преместваем
обект по дефиницията в § 5, т.80 от ДР на ЗУТ във връзка с чл.56, ал.1 от ЗУТ и
съответно подлежи ли на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ или представлява
строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и подлежи на премахване по друг ред и
на други фактически и правни основания, съдът взе предвид дефинициите в тези
законови разпоредби в редакцията им към датата на издаване на заповедта.
Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ /в редакция след
изм. и доп. обнародвано в ДВ, бр.25 от 2019г./, „преместваем обект“ е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В чл.56, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че върху поземлени имоти могат да се поставят: 1.
преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия. Според чл.56, ал.2, изречение първо от ЗУТ, за обектите
по ал.1, т.1 и т.2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
По аргумент от тези разпоредби основни
характеристики на преместваемия обект са, че е предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност; че да може след отделянето му от
повърхността да бъде преместен в пространството, без да губи своята
индивидуалност и възможност да бъде ползван на друго място със същото или
подобно предназначение; че поставянето му или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята. Посочените елементи трябва да
съществуват кумулативно, тъй като при липсата на който и да е от тях е пречка
обекта да се квалифицира като преместваем.
За разпоредения за премахване с обжалваната
заповед обект страните не се спорят по декларираното още в хода на
административното производство от „Плам Инженеринг“ ООД-гр.Варна, че е негова
собственост, в качеството му на собственик на поземления имот, придобит по
силата на Договор № 2762/31.07.2000г. за продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост и Договор за продажба на търговско предприятие от
31.05.2006г., който имот е описан в Акта за частна държавна собственост №3117/20.07.2000г.
Процесния обект не е самостоятелно и преместваемо съоръжение, а заедно със
съседните огради, врата и сграда за служители от охраната и контрол на достъп
до имота, ползващ се от жалбоподателя, представлява КПП /контролен
пропускателен пункт/. Този извод се налага от приетото от фактическа страна по
делото въз основа на доказателствата и заключението на съдебно-техническата
експертиза, че процесното съоръжение представлява подвижно крило на вратата,
която служи за вход към ПИ 10135.3511.1 на дружеството, че „подвижното
електрифицирано съоръжение“ е част от реконструкцията на част от оградата на
поземления имот на жалбоподателя и за да бъде премествано в пространството, е
необходимо изграждане на нова основа за нов релсов път за придвижването му, нов
задвижващ механизъм, както и съседни огради и съоръжения за осъществяването на
контролно пропускателна дейност, като съществуващите такива не може да се премахнат,
без да загубят своята индивидуалност.
За описаното в заповедта електрифицирано
съоръжение по делото се установи, че е изпълнено като метален панел със
скелетна конструкция от метални профили, с пълнеж от ламарина в долната част и
решетка от вертикални метални пръти в горната част, с отваряне чрез плъзгане в
северна посока – плъзгаща врата върху метални ролки и метален профил,
замонолитен в стоманобетоновата настилка, поради което не може да отделено и
преместено на друго място в пространството без да бъде разрушено.
Установено е също така, че достъпът до
сгради №№1, 2, 3 и 4, намиращи се в имота на жалбоподателя, може да се
осъществи само през процесния електрифициран портал, чиято същност и функции са
останали неизяснени и неправилно преценени в констативния акт и в заповедта за
премахването му. Това както констатира и вещото лице се дължи на липсата на
отразяване в пълнота в констативния акт, че на място освен процесното подвижно
крило с посочените негови височина и дължина, не е отразено наличието до него
на една еднокрила врата и на ограда от двете страни на вратата и на подвижното
крило, с които то е свързано, които са едно цяло КПП с контролно-пропускателени
и ограждащи функции и предназначение. Поради това изцяло основателно и доказано
е твърдението на представителите на жалбоподателя, че обекта е описан непълно в
КА. Това е способствало за непълното му описание и в заповедта за премахването
му и да неправилна преценка на характеристиките, функциите и вида му. Тъй като описаното
в заповедта „подвижно съоръжение“ де факто е само подвижното крило, което е една
част от съществуващото на място КПП, която не може да бъде отделена и да
съществува самостоятелно, изпълнявайки функциите, за които е предвидена, заповедта
се явява неправилно и незаконосъобразно издадена, тъй като не отчетено, че
дефакто ще се преустанови функционирането на останалата част от КПП с неговата
контролно-пропускателна и ограждаща функция и препятстването на свободния
достъп до имота на дружеството и до наличните в него производствени сгради,
машини, съоръжения, материали, суровини и т.н.
Процесното „електрифицирано съоръжение“
макар да е подвижно, не е преместваемо, защото предназначението му не такова, с
каквото са преместваемите обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ. То не е увеселителен
обект, по смисъла на § 5, т.71 от ДР на ЗУТ, не е обект за търговска дейност,
нито пък за обслужваща такава – павилион, кабина, маса, зарядна колонка за ел. превозни
средства, спирка на масовия градски транспорт, пейка, осветително тяло, съд за
събиране на отпадъци, чешма, фонтан, часовник и др. подобни.
Основателни и доказани са доводите на
представителите на жалбоподателя, че не е налице и вторият елемент от
изброените по-горе, които са иманентна черта на преместваемите обекти, а именно
да могат да бъдат отделени от повърхността и преместени в пространството, без
да изгубят своята индивидуалност. Както е посочено в заключението по съдебно
техническата експертиза, за да бъде преместено и използвано на друго място,
описаното в заповедта съоръжение е необходимо да се изградят съседните огради,
да се изпълнят в асфалта метални релси и т.н., тъй като представлява част от
КПП и служи за вход в имота на жалбоподателя и изпълнява и функцията на ограда,
тъй като е част от изградената масивна такава в имота на дружеството, на която
КПП с подвижното крило представлява естествено продължение.
Поради
това неправилно в КА и в обжалваната заповед е прието, че процесното „подвижно
електрифицирано съоръжение“ е преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР
на ЗУТ във връзка с чл.56, ал.1 от ЗУТ и е разпоредено премахването му като
такъв поради липсата на разрешение за поставянето му. То не е поставено, а е
изградено като част от КПП и оградата на имота и е строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ. Поради това неправилно е счетено и представителя на
ответника поддържа по делото, че в случая се касае само за „демонтаж“ на
подвижното крило на КПП. Премахването му е свързано с разрушаване на извършен
строеж и използването му на друго място със същото преднтазначение изиска
извършване на строеж на ограда и КПП. За да е преместваем обекта по дефиницията
в ЗУТ, той трябва да може да се премести и ползва на друго място като цяло, във
вида който е имал на съответното място, без да е необходимо изграждането му
като част от строеж на друго място. С оглед изложеното основателни и доказани
са доводите в жалбата, че в случая чл.57а от ЗУТ е бил неприложим.
Налага се извода, че оспорената Заповед №29/12.02.2020г. е постановена при съществено
нарушение на процедурните правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗУТ и в несъответствие с целта на закона, поради което на основание
чл.146, т.3 и т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена.
При този изход
на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно. Своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна Община Варна следва да заплати на
„Плам Инженеринг“ООД-гр.Варна сумата в общ размер 2409лв., представляваща
заплатени 50лв. - за държавна такса за образуване на делото, 1159лв. - за
възнаграждения на вещи лица и 1200лв. –
за адвокатско възнаграждение.
Водим от това и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №29/12.02.2020г. на Кмета на
Район „Младост“ – Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с
ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.70, ал.3 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от Наредбата на Общ.
съвет-Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56,
ал.1 от ЗУТ е наредено да се премахне: Преместваем обект - представляващ
подвижно електрифицирано съоръжение с контролно-пропускателен характер, явяващо
се вход за ПИ10135.3511.1, но попадащо в по-голямата си част в
ПИ10135.3511.1461 и в по-малката си част в ПИ10135.3511.1 по КК на гр. Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Плам
Инженеринг“ООД-гр.Варна с ЕИК ********* сумата от 2409лв./две хиляда четиристотин и девет лева/, представляваща заплатени по
делото разноски от 50лв. - за държавна такса за образуване на делото, 1159лв. -
за възнаграждения на вещи лица и 1
200лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: