Р Е Ш Е Н И Е
№ 1231
гр. Бургас, 01.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 1118 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на Д.А.М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0432-000211/14.06.2022 год., издадена от Началник
Първо РУ към ОДМВР гр.П., с която на основание чл.171, т.2А,
б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № А 9378 МС за срок от 6 месеца. В жалбата се
твърди, че постановената заповед за ПАМ е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на чл.59, ал.1, т.2 и т.4 от АПК, като в същата не са посочени
фактически и правни основания, което е съществено нарушение на правото на
защита. Сочи се, че към 11.06.2022 год. жалбоподателят е управлявал личното си
МПС в качеството на правоспособен водач с валидно СУМПС, издадено във
Великобритания, със срок на валидност 15.07.2025 год., както и че на датата
05.11.2018 год., посочена като дата на влизане в Р. България все още
Великобритания е била член на Европейския съюз. Според изложеното в жалбата,
липсата на мотиви и ясни фактически основания за налагането на ПАМ е довело до
съществени процесуални нарушения, поради което се иска постановяване на решение
за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се явява лично и поддържа жалбата си. В допълнение сочи, че от
оспорената ЗППАМ не
става ясно, откога реално е започнал да тече срокът, в който е следвало да
подмени СУМПС, както и че понастоящем вече е подменил свидетелството си. Моли
съда да отмени наложената административна мярка, като му бъдат върнати
регистрационните табели и малкия талон на автомобила.
Ответникът - Началник Първо РУ към ОДМВР гр.П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Изпраща административната преписка по издаване на оспорената заповед, ведно с
писмено становище, в което оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2022 г., около 15:10 часа, по
булевард „Никола Вапцаров”, в град П. Д.А.М. управлявал в посока на движение от север към юг собствения
си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с регистрационен № А9378МС. При извършената проверка от Р. Ш., на
длъжност старши полицай към Първо РУ в ОДМВР гр.П. било установено, че водачът управлява МПС на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство № РВ20331242,
издадено на Д.А.М. на 16.07.2015 год. от страна – Англия, като лицето не е
подменило СУМПС след пребиваване повече от три месеца в Р. България
(неправоспособен). След справка в АИС ГК в ОДЧ на 01 РУ - гр.П. се установило,
че лицето е влязло в Р. България на 05.11.2018 год. За констатираното нарушение - управление на МПС
от неправоспособен
водач - водач, чието
свидетелство за управление не е валидно, по причина разпоредбата на чл.162,
ал.1 от ЗДвП, на Д.А.М. е съставен АУАН бл. № 153558 /14.06.2022 год., на който при връчването му нарушителят
написал възражение: „не съм запознат със закона”.
Предвид
установеното нарушение и въз основа на съставения
АУАН е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0432-000211/14.06.2022 год., издадена от Началник
Първо РУ към ОДМВР гр.П., с която на основание чл.171, т.2А, Б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС с рег. № А 9378 МС за срок от 6 месеца. ЗППАМ е връчена
на жалбоподателя на 20.06.2022 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 12455/23.06.2022
г. по описа на Административен съд - П., препратена в Административен съд-
Бургас.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по
реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по
административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не
подлежи на обжалване.
В случая, жалбоподателят е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния
14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити. По изложените
съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№
22-0432-000211/14.06.2022 год., издадена от Началник Първо РУ към ОДМВР гр.П., е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – П..
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е
връчен на жалбоподателя и е подписан от него.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2А,
б.А от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т. 4 от АПК. В заглавието и в текста на
диспозитива изрично е посочено, че се отнася до прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2А, б.А от ЗДвП, като в заповедта се съдържа фактическо описание на
нарушението, както и препращане към съставения АУАН серия АА, бл. №
153558/14.06.2022 год.
Заповедта е и материално законосъобразна.
Съгласно чл.171,
т.2а б."а" от ЗДвП, ПАМ "Прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Принудителните административни мерки по чл.171,
т.2а ЗДвП се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по
смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по
правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, като при липса на
предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2,
ал.1 от АПК и във вр. с чл.23
от ЗАНН, се прилага редът на глава
пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача
на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените
АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват
и официален документ по смисъла на чл.179
от ГПК, във вр. с чл.144
от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154,
ал.1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна
от посочената в АУАН бл.
№ 153558/14.06.2022 год.
От описанието на основанието, въз основа на което е
наложена процесната ПАМ става ясно, че при проверката водачът на автомобила Д.А.М. е представил чуждестранно свидетелство за
управление №
РВ20331242, издадено от Великобритания, което не е валидно, по причина разпоредбата на чл.162,
ал.1 от ЗДвП. На 31.01.2020 год. Великобритания напуска ЕС и престава да бъде член на съюза, а
договореният 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство
все още е приложимо, изтича на 31.12.2020 г. В конкретния случай от направената
справка за пътуване, се установява, че Д.А.М. е влязъл на територията на Р. България на 05.11.2018 год., като в
случая правото му да се възползва от притежаваното чуждестранно свидетелство за
управление е било до 31.12.2020 г., респ. с прибавения по чл.162,
ал.1 от ЗДвП тримесечен срок, в
който е следвало да се сдобие с българско СУМПС изтича на 31.03.2021 г.
Установеното нарушение е на дата 14.06.2022 г., т.е. повече от година по-късно
от времето, в което М. е следвало да предприеме действия да се сдобие
с българско СУМПС. Констатираното бездействие на правоимащия води до
предвидените от законодателя правни последици – незачитането на чуждестранното
свидетелство за управление на територията на Р. България и обосновава прилагане
на предпоставките на чл.171,
т.2А, б. А от ЗДвП, тъй като се приема, че
лицето не притежава валидно свидетелство за управление на територията на Р.
България.
В горния смисъл са препоръките, дадени в т. 6. 1
в Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното Кралство
след края на преходния период:https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/
travelling_bg_7.pdf. Съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на
МПС издадени от държавите – членки на ЕС, се признават взаимно, при
уточнението, че притежателят на валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено от държава - членка на ЕС, може да го замени с еквивалентно
свидетелство за управление на МПС от друга държава членка, ако притежателят е
установил обичайното си пребиваване в тази държава членка. След края на
преходния период свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединеното
Кралство, повече няма да може да бъде заменяно със свидетелство за управление
на МПС от държава - членка на ЕС, въз основа на правото на ЕС.
Видно от материалите по делото към датата на
постановяване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ от 14.06.2022 г.,
водачът М. не е притежавал СУМПС, валидно за територията
на Р. България. При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване
на процесната заповед за налагане на ПАМ на Д.А.М. – собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл.171,
т. 2А, б. А от ЗДвП.
При издаването на заповедта за ПАМ органът не е
нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6,
ал. 1 АПК. Мярката е наложена в
съответствие с приложимия материален закон – чл.171,
т.2а от ЗДвП, в минималния предвиден
размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на
целта, за която е издадена заповедта за ПАМ.
Съдът намира за неоснователен доводът на
жалбоподателя за нарушено право на защита, с оглед липсата на фактически и
правни основания за издаване на заповедта, като както вече се отбеляза по-горе,
в заповедта изрично е посочено, че се отнася до
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП, като
видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел
наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно: управление
на МПС от неправоспособен
водач - водач, чието
свидетелство за управление не е валидно, по причина разпоредбата на чл.162,
ал.1 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съобразена и с целта на
закона.
Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа
възпиращо и на останалите водачи.
Съобразно всичко изложено по-горе, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването
и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от страна на
административния орган - ответник по делото, чийто акт се оспорва, разноски по делото
не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.А.М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0432-000211/14.06.2022 год., издадена
от Началник Първо РУ към ОДМВР гр.П.,
с която на основание чл. 171, т.2А, б.А от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № А 9378 МС
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.172,
ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: