РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 21.03.2019 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд ……
гражд. състав…… публично заседание
на…пети март двехиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ
ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ДАРИНА ПЕТРОВА……и в присъствието на
прокурора…………………………………………като разгледа докладвано от…….съдия Данкова гр.д. 107
по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Подадена въззивна жалба№189/15.01.2019 г.
от И.М.А. и Д.Р.А. против решение от 20.12.2018г. на Тетевенски РС по
гр.д.№639/18г. Посочват, че решението на ТРС е неправилно и молят да бъде
отменено, като въззивната инстанция да определи първи вариант от представеното
заключение от комплексната съдебно техническа експертиза, по който ищците
въззивници да имат право да ползват като собственици на двуетажна масивна
жилищна сграда построена в имота на ответника площ от 192.40 кв.м. за
обслужване на сградата си. Посочват, че както е изложил в мотивите си ТРС,
разпоредбата на чл.64 от ЗС изрично е установил правото на собственика на
постройката да ползва земята доколкото това е необходимо за използването й
според нейното предназначение – да складира строителни материали върху мястото
и да го използва като строителна площадка по време на строежа, да го използва
за ремонт на постройката, да преминава пред това място, да прокарва водопровод
и канализация и др. Тъй като ищците безспорно са установили правото си на собственост върху
двуетажната жилищна сграда, то те
притежават и сервитутно право на преминаване към обекта. Посочва се още, че за
да определи втори вариант по представените четири варианта от комплексната
съдебно техническа експертиза Тетевенския районен съд е посочил, че съгласно
практиката по този иск, следва правата на собственика на земята да бъде минимално
ограничено, поради което възприема за най –удачен втори вариант – поради
най-малка площ 189 кв.м. Приемат, че въпреки наличието на денивелация на терена
това не било значително неудобство и може да се преодолее с изграждането на
стъпала, и че този вариант осигурява директен достъп до входа на ищците.
Твърдят,че е доказано възражението направено от тях, че водопроводът захранващ
жилищната им сграда попада в очертания проход на вариант първи от заключението
на експертизата и същия създава по-голямо удобство и сигурност при евентуални
аварийни и строителни дейности. Позовават се на влошените отношения между
семействата на страните и молят да бъде одобрен друг вариант на ползване на
имота.
Постъпил е отговор на въззивната жалба №830/14.02.2019 г.от П.А.М.
*** чрез адв.Д.Ч., който моли въззивният
съд да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Тетевен, като
осъди въззивниците да заплатят на доверителя му направените по делото разноски.
Посочва ,че районния съд правилно е приел втори вариант от заключението на
съдебно-техническата експертиза, като е анализирал денивелацията като
отстранима пречка, обсъдил е преминаващия водопровод през дворното място и е
охранил интересите на въззивниците. Заявява, че преминаването на достъпа до
жилищната сграда в близост до входа на сградата е относимо в пълна степен и за
доверителя му и неговото семейство.
Споделят се съжденията на първоинстанциония съд относно неприложение на
варианти 1,3 и четвърти,тъй като в значителна степен ограничават правата му.
В съдебно заседание въззивниците,
редовно призовани се явяват лично и с адв. В.. Посочват, че поддържат
въззивната жалба и молят да бъде уважена.
Въззиваемят, редовно призован се
явява лично и с проц.представител адв. Д.Ч.. Посочва, че атакуваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
От писмените и гласни доказателства
по гр.д. 639/2018 г. на ТРС, от решение №63/18.05.2017 г. по гр.д. №666/2016 г.
на ТРС, заповед за защита от домашно насилие от 17.08.2017 г. по в.гр.д.
416/2017 г. на ЛОС, решение №157/09.08.2017 г. по гр.д. 416/2017 г. на ЛОС, от
становището на страните и техните проц.предсавители, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка съдът, приема за установено:
Предмет на въззивен контрол е съдебно решение №233 /20.12.2018 година, постановено
по гр.д.№639/18 година на Тетевенският районен съд, което е атакувано от И.А. и
Д.А. изцяло. С този акт районният съд е определил на основание чл.64 от
ЗС, в полза на И.М.А. и Д.Р.А.,***,част
от поземления имот на П.А.М. ***,представляващ
Урегулиран поземлен имот,съответстващ на парцел VІ/шести/,пл.№159/сто петдесет и девет/ в
кв.10/десети/ по ПУП на село Глогово,Лов.обл. от 1963г,с площ на имота от 632
кв.м.,при граници на имота по актуална скица №04-01-289/20.07.2018г,издадена от
Община-Тетевен-неурегулирано,УПИ VІІ-160,161,улица с ОК 45-42,УПИ V-157,158, която могат да ползват
като собственици на двуетажна масивна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 85 кв.м.,с мазе и таван,изградена
върху този имот и сервитутно право на преминаване към обекта, за обслужване на сградата, а именно: върху площ от 189.16 кв.м., която площ на скицата,
изготвена от вещите лица инж.Ж.Й.и арх.Ц.К.и съставляваща неразделна част от
настоящото решение,включва проход откъм улицата с ОК 45-42 за преминаване към
сградата на ищците с ширина 1.5м.,ширина откъм южната стена/входа/ на жилищната
сграда на ищците от 1.5м.,ширина около източната стена на жилищната сграда на
ищците от 1.5м.,ширина от западната стена на жилищната сграда на ищците от
1.0м. и ширина от северната стена на жилищната сграда на ищците от
Въззивниците
се легитимират като собственици по суперфиция на процесната сграда, която през
Към втория етаж има застроена тераса с
площ от 16 кв.м., която е с отделни покриви за южната и източната част, като
южната е затворена чрез остъкляване. Изграден е навес до източната фасада на
къщата след входа за първи етаж с дървена конструкция , едноскатен покрив и
площ от 3.60 кв.м. Терасата и навесът са застроени след 2006 г и не са
допустими по строителните правила и нормативи, тъй като са нарушени
изискванията на чл. 88,ал.2 от Наредба №7/2003 г. за ПНУОВТУЗ и чл. 42,ал.3 от ЗУТ.
П.А.М. е изпратил нотариална
покана № 1595, том 1, акт 76 от 25.06.2018 година чрез нотариус с
регистрационен номер 392 и район на действие Районен съд Тетевен до В. М.А. и И.М.
А.. С нея той се е позовал на действието на съдебно решение от 23 април 2018
година по гражданско дело 40 от 2017 година на Тетевенски Районен съд като изключителен
собственик на урегулирания поземлен имот съставляващ прицелваше планоснимачен
номер 159 в квартал 10 по плана на село Глогово Ловешка област. Уведомил И.М.А.,че
може да ползва дворното място за достъп до къщата си, преминавайки през
тротоарна пътека от един метър в източната част на поземлен имот съобразно,
приложена към Нотариалната покана скица, на която е обозначена със зелен цвят. В
нотариалната покана е заявено, че П.М. има намерение да огради тази част от
имота. П.М. е дал двуседмичен срок от
получаване на нотариалната покана за премахване на изградените външна тоалетна-посочена на скицата под №1, шахта-посочена на скицата под №2, навес- посочен на скицата под №3,тераса -посочена на скицата под №4. Нотариалната покана е връчена на И.М.А.
Лично на седми юли 2018 година, видно от отбелязването от 6-ти юли 2018 година върху
нея.
И.М.А. и Д.Р.А. са възложили изготвяне на кадастрално заснемане
на жилищни сгради в УПИ- 159 квартал 10 по ПУП на село Глогово община Тетевен
област Ловешка геодезична част, в резултат на което са нанесени двете жилищни
сгради, изградени в имота в регулационния план на селото.
Настоящата инстанция съобрази че отношенията
между страните са силно влошени, което е видно от решение №157 от девети август
2017 година по въззивно гражданско дело №416/2017 година на Ловешки окръжен
съд. По силата на цитираното съдебно решение е задължен П.А.М., на основание чл. 5,ал.,т.1. и т.3 от ЗЗДН, да се въздържа от
домашно насилие спрямо И.М.А. и е забранено да го доближава в местата за
социални контакти, хранителен магазин и кметство с.Глогово, Лов. Област на
разстояние 50 метра за срок от 12 месеца
от връчване на заповедта за защита. Издадена е заповед за защита от домашно
насилие на 17.08.2017 г. въз основа на решение №157 от девети август 2017
година по въззивно гражданско дело №416/2017 година на Ловешки окръжен съд, за
която няма данни кога е връчена на П.М..
Въззивната
инстанция, приема като професионално изготвено и обосновано заключението на комплексната
съдебно-техническата експертиза и съобразява изводите си по казуса с него.
Съдът е сезиран с
претенция с правно основание чл. 64 от ЗС, която дава защита на суперфициарния
собственик на сграда в чужд имот да
ползва земята, доколкото това е необходимо и по предназначение . Правото
на защита по чл. 64 от ЗС е акцесорно,а собственикът на дворното място, като
последица следва да търпи ограничаването на правото на собственост.Правото на ползване
на имота от собственика е в определен необходим обем, като се гарантира
сервитутното право на собственика на сградата – съдебно решение № 1010 от
24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008 г. на ВКС,съдебно решение № 304/21.11.2011
г. по гр. дело № 1311/2010 година на ВКС
,съдебно решение № 363/17.10.2011 г. по
гр. дело № 663/2010 година на ВКС. В
казуса въззивната инстанция съобразява вида на сградата, заключението на
съдебно-техническата експертиза и разпоредбата на чл. 80 от ЗУТ. В чл. 22,ал.7
от ЗУТ е определено, че относно определяне размер на прилежаща площ приложима е
Наредба №7/2003 г. Наредба №7/2003 г. за правилата и нормите за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Съдът възприема като
законосъобразен вариант едно по заключението на комплексната съдебно-техническа
експертиза, предвид съответствие с изискванията на чл. 80,ал.5 от ЗУТ. Съставът
на съда съобразява, че при действие на чл. 50,ал.2 от Наредба №7/2003 г. за правилата
и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
размера на пешеходния тротоар може да се ограничи до 1.20 м.,но нито един от останалите
три варианта по заключението не отговаря и на този размер. Следователно
единствено вариант дава достъп до етажите на сградата с пешеходен тротоар с
ширина 1.50 м. Всички останали варианти
намаляват определената площ около сградата под 1.50 метра –вариант 2-в
западната част ,вариант 3-в източната част,вариант 4-в западната част и не
отговарят на нормативно установите изисквания. В насока, че около сградата
следва да има определена прилещажа площ от 1.50 м. е и заключението на вещите
лица в констативната част на заключението по съдебно-техническата експертиза.
От друга страна пред
въззивната инстанция са представени писмени доказателства относно изострените
лични отношения на страните.Съдът счита,че вариант първи ще осигури преминаване по пътека в западната
част на имота,далече от входа на жилищната сграда на въззиваемия и ще
препятства възникването на конфликти.Съдът отчита, че в западната част на
парцела се намира водопроводна шахта на въззивниците, която при вариант 1, ще
остане в прилежащата част. Местонахождението на съоръжението съдът констатира
по отбелязването и от въззиваемия-ответник на представената от него скица към
нотариалната покана от 25.06.2018 г. Съдът не възприема като основателни
възраженията на въззиваемия, че се ограничава правото му собственост, тъй като
имал намерения да застрои навес/според изложеното в съдебно заседание на
05.03.2019 г./,външна тоалетна и гараж/според посоченото в писмените бележки/.
Разликата в площта на прилежащата площ по вариант 1 и вариант 2 е 3 кв.м.,
което обстоятелство според съда не ограничава правото на ползване на П.М.
предвид незначителния обем. Същевременно за разлика от вариант 2,при който
достъпът на въззиваемия до северната част на имота е през проход от
Въззивният състав преценява,
че определяне на прилежащата площ към сградата на въззивниците по вариант 1 в
максимална степен отразява съществуващото фактическо положение, конфриктите
между страните и възможността да се
осигури достъп до постройката, като се регулират отношенията на страните по
ползването на имота, без да се накърняват правата на собственика на дворното
място.
Ловешки окръжен съд приема,
че на основание чл. 64 от ЗС следва да бъде определена, в полза на И.А. и Д.А.,
прилежаща площ за обслужване на двуетажна масивна жилищната им сграда с
разгърната застроена площ от 85 кв.м., с мазе и таван, изградена в и поземлен
имот-УПИ VІ, пл. №159 в кв.10 по ПУП на с.Глогово,Лов.област с площ от 632
кв.м. ,собственост на П.А.М., именно: площ
от 192 кв.м.,
която площ на скицата, ,включва проход откъм улицата с ОК 42-45, покрай
западната вътрешна регулационна линия, за преминаване към сградата с ширина
1.5м.,ширина откъм южната стена/входа/ на жилищната сграда на И.А. и Д.А.
от 1.5м. и пътеки с ширина около източната стена на
жилищната сграда от 1.5м.,ширина от западната стена на жилищната сграда от 1.5м.
и ширина от северната стена на жилищната сграда
от
При тези съображения съдът
намира, че атакуваното съдебно решение №233 /20.12.2018
година, постановено по гр.д.№639/18 година на Тетевенският районен съд следва
да бъде отменено, като неправилно и настоящата инстанция се произнесе в
посочения по-горе смисъл.
Въззивният съд счита, че с
оглед характера на производството-съдебна администрация страните следва да
понесат разноските така, както са направени в двете инстанции.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ , като незаконосъобразно съдебно
решение №233 /20.12.2018 година, постановено по гр.д.№639/18 година на
Тетевенският районен съд изцяло и вместо него постанови:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 от ЗС, в
полза на И.М.А. и Д.Р.А.,***,прилежаща площ към двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната
застроена площ от 85 кв.м.,с мазе и таван,описана в констативен нотариален
акт №15 от 28.12.2009 г.,рег.№151, т.VІІ, д.941/2009 г. на АВ-София,изградена в
северната част на недвижимия имот и
сервитутно право на преминаване към обекта, за обслужване на сградата върху част от
поземления имот, собственост на П.А.М. ***,
представляващ Урегулиран поземлен имот,съответстващ на парцел VІ /шести/ ,пл.№159/сто петдесет и
девет/ в кв.10/десети/ по ПУП на село Глогово,Лов.обл. от 1963г,с площ на имота
от 632 кв.м.,при граници на имота по актуална скица
№04-01-289/20.07.2018г,издадена от Община-Тетевен-неурегулирано,УПИ VІІ-160,161,улица с ОК 45-42,УПИ V-157,158, а именно: площ от 192
кв.м., включваща проход откъм улица с ОК
42-45 покрай западната вътрешна регулационна линия, за преминаване към сградата
с ширина
Решението е обжалваемо в
едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено, ведно с мотивите
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.