РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Ботевград, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100268 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:
*********, АДРЕС срещу М. И. М., ЕГН: **********, АДРЕС, с правно основание чл. 422
ГПК.
В исковата молба (ИМ) на „ФИРМА“ ЕООД се твърди, че:
На 06.06.2023 г. М. И. М. е направила предложение до „ФИРМА“ ЕООД за сключване
на договор за кредит, по който М. да бъде кредитополучател, а ЕООД – кредитодател.
Предложението било прието и така бил сключен Договор за потребителски кредит
„Стандарт“ № 40017850135/06.06.2023 г., по силата на който дружеството е отпуснало
главницата от 1 200 лв. на потребителя, срещу задължението да върне, наред с главницата,
още и: ГПР в размер на 48.09 %, ГЛП – 41 %, или всичко в размер на 1 777.83 лв. на 24
равни месечни вноски. Наред кредита М. се е задължила да плати и следните суми: 480 лв.
за допълнителна услуга „Фаст“, 840 лв. – „Флекси“ и 55 лв. – за закупена допълнителните
услуга. Така цялата стойност по кредита възлизала на 3 097.83 лв., дължими на 24 равни
месечни вноски от по 129.07 лв., платими на 15-то число от съотв. месец. На 20.07.2023 г. М.
е била платила вноска от 130 лв., след което е била преустановила плащането по кредита.
При това ЕООД е обявило кредита за предсрочно изискуем на 04.09.2024 г. При условията
на евентуалност твърди, че ако М. не е била надлежно уведомена за предсрочната
изискуемост на 04.09.2024 г., то това било станало редовно с връчването й на препис от ИМ,
респ. че към датата на приключване на съдебното дирене били падежирали всички вноски по
кредита.
С оглед на изложеното „ФИРМА“ ЕООД моли Ботевградския районен съд (БРС) да
приеме за установено, че М. И. М. му дължи следните суми: (1) 1 166.93 лв. за главница, (2)
428.77 лв. за възнаградителна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 04.09.2024 г., (3) 459.50 лв.
за допълнителна услуга „Фаст“, (4) 805 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, (5) 242.79 лв.
за мораторна лихва от 16.07.2023 г. до 04.09.2024 г., (5) 125.57 лв. за мораторна лихва от
04.09.2024 г. до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението в съда до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.
1
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът М. И. М. е бил връчен препис от ИМ, но
същата не е подала отговор и не се явява в о. с. з.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
По делото са представени Договор за потребителски кредит №
40017850135/06.06.2023 г., ведно с приложените към същия погасителен план, декларации,
Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, всички подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите
на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер на 1 200
лв. и следва да се погаси за 24 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %, а ГПР е 48.09
%. Уговорени са и възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги 480 лв. за
услуга „Фаст“ и 840 лв. за услуга „Флекси“. Така цялата стойност по кредита възлиза на
3 097.83 лв., дължими на 24 равни месечни вноски от по 129.07 лв., платими на 15-то число
от съотв. месец. Главницата е била платена на ответника по банков път. Ищцовото
дружество признава неизгодния за него факт, а и това се установява от извлечението към
сметка към процесния дог. за кредит към 20.02.2025 г., че на 20.07.2023 г. ответникът е
платил само една вноска по кредита от 130 лв. В Уведомително писмо от 09.09.2024 г.
ответникът се известява, че поради просрочени плащания, кредиторът се възползва от
правото си да обяви неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от
04.09.2024 г. Видно от оформената разписка, уведомителното писмо е изпратено до
ответника, но пратката е останал непотърсена.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) на „ФИРМА“ ЕООД, с който се
иска да бъде установено по отношение на ответника М. И. М., че същата дължи на ЕООД
следните суми: (1) 1 166.93 лв. за главница, (2) 428.77 лв. за възнаградителна лихва за
периода от 15.08.2023 г. до 04.09.2024 г., (3) 459.50 лв. за допълнителна услуга „Фаст“, (4)
805 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, (5) 242.79 лв. за мораторна лихва от 16.07.2023 г.
до 04.09.2024 г., (5) 125.57 лв. за мораторна лихва от 04.09.2024 г. до 29.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда до окончателното й
плащане. Ответникът не взема становище по делото.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на следните факти: (1) наличие на договорно правоотношение между ответника и
„ФИРМА“ ЕООД; (2) изпълнение от страна на „ФИРМА“ ЕООД по договора, т. е., че е
предоставил сумата по кредита; (3) изпадане на длъжника в забава; (4) настъпване на
предсрочната изискуемост; (5) период и размер на всяка от претендираните суми.
Не са налице обстоятелства, за които страните да са изложили твърдения, а да не са
представили доказателства. Не са налице права и обстоятелства, които да се признават. Не са
налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
С Решение на Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе
прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за
потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора,
при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Решението
касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците –
например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване. Задължителното
тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване
на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да
са включени в ГПР: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
2
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, ч е разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“.
Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни
услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това
следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща
лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на
този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“.
В процесния случай, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 480 лв. и
„Флекси“ в размер на 840 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания.
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на
закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията,
заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит." Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за
предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
реално използвана по време на действието на сключения между страните договор. В
договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за
услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски
по кредита. За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди
тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по
договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал.
2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По подобен, противоречащ на
закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „Флекси“ представлява
възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която произтича
директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето),
която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна,
доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции. В
заключение уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“ се явяват нищожни, като противоречащи на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал.4 ЗПК. Сочените неравноправни
клаузи водят до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за
добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на
икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.
Наред с изложеното, уговорените възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са в
солиден размер, значително оскъпяват кредита, но в същото време не са включени в ГПР,
който и без тях е в размер на почти половината от главницата, а именно 48.09 %. По този
начин, кредиторът на практика прикрива възнаграждение, като не включва същото ГПР, с
3
което нарушава императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския
кредит. Затова съгл. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор за
потребителски кредит е недействителен. При това положение и на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва (вкл.
мораторна такава) или други разходи по кредита (в същия смисъл – Определение №
298/12.02.2024г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК).
В настоящия казус е доказано усвояване на главница в размер на 1 200 лв., като
ответницата е направила само едно плащане от 130 лв., което се признава от ищцовото
дружество. В същата насока е и представеното извлечение по сметка. Ищецът е отнесъл
плащанията частично за главница, но и за лихви и допълнителни услуги, каквито в случая не
се дължат, поради подробно изложените по-горе съображения. При условие че дължима е
само главницата, ирелевантно за настоящия спор е по какви пера кредиторът е отнесъл
извършените плащания. Затова от претендираната сума за главница в размер на 1 200 лв.
следва да се приспадне платеното в размер на 130 лв. и искът за главница да бъде уважен
частично до размера от 1 070 лв., а за остатъка до пълния предявен размер на главницата – да
се отхвърли като неоснователен. Всички останали искове, а именно за възнаградителна
лихва, за мораторни лихви, както и за услуги „Фаст“ и „Флекси“, са неоснователни, поради
недействителност на договора и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответника, но такива не се
претендират.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по установителен иск по чл. 422 ГПК на „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК: №, АДРЕС срещу М. И. М., ЕГН: **********, АДРЕС, че М. И. М. дължи на
„ФИРМА“ ЕООД сумата от 1 070 (хиляда и седемдесет) лева, представляваща чистата
стойност на Договор за потребителски кредит № 40017850135/06.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от до окончателното й изплащане; като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1 166 (хиляда
стошестдесет и шест) лева и 93 ст., ведно със законната лихва върху тази сума от до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1608/31.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2431/2024 г. на БРС, като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК на „ФИРМА“ ЕООД
срещу М. И. М. с който се иска да бъде прието за установено по отношение на М. И. М., че
същата дължи на „ФИРМА“ ЕООД следните суми по силата на Договор за потребителски
кредит № 40017850135/06.06.2023 г.: 428 (четиристотин двадесет и осем) лева и 77 ст. за
възнаградителна (договорна) лихва за периода от 15.08.2023 г. до 04.09.2024 г., 459
(четиристотин петдесет и девет) лева и 50 ст. за допълнителна услуга „Фаст“, 805
(осемстотин и пет) лева за допълнителна услуга „Флекси“, 242 (двеста четиридесет и два)
лева и 79 ст. за мораторна (законна) лихва от 16.07.2023 г. до 04.09.2024 г., 125 (сто
двадесет и пет) лева и 57 ст. за мораторна лихва от 04.09.2024 г. до 29.12.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 1608/31.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2431/2024 г. на
БРС, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4
5