Р Е
Ш Е Н
И Е №59
гр.Попово, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а АНД
№ 10 по описа а ПпРС за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Г.С.К. ***-9-58/29.09.2020
г. издадено от Директора
на ОДМВР Търговище, с което е на осн. чл.209а,ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за
това, че „на 17.04.2020 г., около 11.45
ч., в с. М., общ.П., обл.Т., намирайки се на открито
обществено място – на паркинга срещу Кметство с.М., не е поставил защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата, в условията на обявено с
решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на РБ извънредно положение,
чийто срок е удължен с решение от 03.04.2020 г. на НС на РБ и въведена на
основание чл.63,ал.1 от ЗЗ противоепидемична мярка с т.9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. , доп. със заповед № РД-01-197/11.04. 2020 г. на
министъра на здравеопазването, изразяваща се в задължение на всички лица,
намиращи се в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в
т.ч. кърпа, шал и др.)“. – нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ.
В подадената до съда
подробно мотивирана жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
АУАН е издаден от лице, което не е оправомощено за това; заповедите на МЗ нямат
характер на нормативен акт, поради което не може да вменява задължения;
издаденото НП не съответства на целите на ЗЗ. По изложените подробни
съображения моли НП да бъде отменено изцяло. В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно
призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура
Търговище, ТО Попово, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На
17.04.2020 г., около 11.45 ч., пред сградата на Кметство с.М., общ.П., при извършена от полицейски
служители – Ц.П.Ц. и И.Д.И. били установени няколко лица, между които и жалбоподателя
Г.С.К., които се намирали на паркинг, т.е. на открито и свободно достъпно обществено място,
без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. При тези обстоятелства му бил съставен АУАН /приложен/,
с който и съгл.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП за извършеното
от него нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Нарушителят се запознал с
констатациите по акта и то подписал с възражение, че „пуших цигара и нямаше как да бъда с маската, но след това я сложих“.
С оглед данните за престъпление по чл.355,ал.1 и ал.2 от НК, материалите били
изпратени на РП Търговище, ТО Попово, като с постановление от 02.06.2020 г.
/приложено/ бил постановен отказ за образуване на ДП, след което материалите
били препратени по компетентност на Директора на ОДМВР Търговище за реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При тези
обстоятелства и след като преценил, че деянието не съставлява маловажен случай,
на 29.09.2020 г. Директорът на ОДМВР Търговище издал атакуваното в настоящия
процес НП № 321-9-58, с което и на основание чл.209а,ал.4,вр. с ал.1 от ЗЗ
наложил на жалбоподателя минималното наказание глоба в размер на 300 лв.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител и свидетел, както
от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Същата не се оспорва
от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от
правна страна и по същество съдът намира,че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,по следните съображения:
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП
е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона (случай,
в който се презюмира),
така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде
съгласно чл.209а,ал.4 от ЗЗ орган – Директор на ОДМВР Търговище. По същият
начин и на осн.чл.209а от ЗЗ, на актосъставителя Ц.П.Ц.
– полицай от състава на РУ Попово са делегирани права да съставя АУАН по ЗЗ (Раздел I, т.10 от заповед №
3633-611/14.04.2020 г. на Директора на ОДМВР).
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. /приложена по делото, но и
публикувана на интернет страницата на МЗ/, изменяна многократно и отменена със
заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г.,
във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на
COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на
Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в
сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изменена със заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп.
със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г.
(отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава
задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът намира
за неправилни
и влизащи в противоречие с дефиницията по
чл.75, ал.1 от АПК за нормативен административен акт, както и с установената
съдебна практика, изложените във въззивната жалба доводи във връзка с правния
характер на заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на осн.
чл.63,ал.1 от ЗЗ. Този съдебен състав счита,
че същите
са общи административни актове и за тях липсва изискване за обнародване като
предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК. Допълнителен аргумент в тази насока е последвалата законодателна промяна, с която
изрично е прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи
административни актове /чл.63,ал.11 от ЗЗ/. Не е спорно по делото, че
процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК. От изложеното
следва, че относимата за казуса заповед е породила правно действие, респ. че
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите й, които са всички граждани, когато се намират
в закрити или на открити обществени места.
В контекста на гореизложеното
и от анализа на приобщената доказателствена
съвкупност съдът намира за доказано по безспорен начин, че поведението на нарушителя Г.К. е съставомерно административно нарушение по чл.209а,ал. 1 вр.
с чл. 63,ал.1 от ЗЗ. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
на 17.04.2020 г. около 11.45 . К. се е намирал на открито обществено място – на паркинг пред сградата на кметство с.М., общ.П., в
компания на други лица, без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил /респ. не
е изпълнил/ противоепидемичната мярка, въведена със заповед на министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал. 1 от ЗЗ. Деянието е
осъществено виновно чрез бездействие и е надлежно доказано от приетите по
делото писмени и гласни доказателствени средства.
От друга
страна, санкционната разпоредба на чл.209а,ал.1 от ЗЗ предвижда
административнонаказателна отговорност за този, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а,ал.1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, посредством налагане на
наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000
лв. В случая съдът намира, че както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП,
също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП,
съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като установеното при полицейската проверка и
впоследствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна
страна. Наложеното на жалбоподателя наказание е индивидуализирано в неговия
минимален размер от 300 лв., който е изцяло съобразен с изискванията на
чл.27,ал.2 от ЗАНН, като съдът счита, че АНО е отчел всички относими за
отговорността му обстоятелства, като е наложил наказание в размер, чрез който
успешно ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
В заключение
следва да се посочи, че административнонаказващият орган не само формално е посочил
в НП, но и е мотивирал съображенията си за това защо приема, че случаят не е
маловажен и нарушението следва да бъде санкционирано – преценка, която напълно
се споделя от съдебния състав. С оглед кръга на обществените отношения, които
охранява Закона за здравето и в частност разпоредбите, касаещи поведението на
всички лица по време на обявено извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното нарушение не може да бъда квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН (виж в т.см. и р.№ 30/15.03.2021 г. по кнахд № 6/2021 г.
на ТАС), поради което издаденото НП следва да бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
321-9-58/29.09.2020 г. издадено от Директора на ОДМВР Търговище, с
което на Г.С.К. ***, ЕГН-**********,
за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лв. /триста лева/, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: