№ 407
гр. Бургас, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500322 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. В. Д.,
гражданин на Р.Ф., роден на **.**.**** г., с адрес по местоживеене в Р.: с. Б.,
ул. „Ю.“, дом *, район Н., М. област, с постоянен адрес: гр. Н., т. к. Х. Ф. К.,
бл. *, вх. *, ет. т., ап. ***, БУЛСТАТ: *********, чрез адв. Звезделина
Неделчева от БАК, с адрес на кантората: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“,
Автогара Слънчев бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, против
Решение № 462 от 13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 648/2023 г. по
описа на Районен съд –Несебър, с което съдът е осъдил въззивника да заплати
на Етажната собственост в комплекс „Сан сити 3“, представляваща сграда с
идентификатор № 51500.507.575.2, на основание чл. 38, ал.1 от ЗУЕС, сумата
от 1762 лв., представляваща сбор от дължими вноски за бюджетната 2022 -
2023 г. /за периода 01.06.2022 г. - 31.05.2023 г./, определени с решение на
общото събрание на етажната собственост от 01.06.2022 г., от които: 801,36
лв. -вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор №
51500.507.575.2.101, сумата от 124,16 лева - вноска по чл. 51 от ЗУЕС за
обект с идентификатор № 51500.507.575.2.101, сумата от 712,32 лева - вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор №
1
51500.507.575.2.46 и сумата от 124,16 лева - вноска по чл. 51 от ЗУЕС за
обект с идентификатор № 51500.507.575.2.46, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба на 19.06.2023 година до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 172,77 лв., представляваща лихва за забава върху главниците,
начислена за периода 02.07.2022 г.-19.06.2023 г., като на основание чл.78, ал.
1 от ГПК е осъдил въззивника да заплати сумата от 620,48 лв.-разноски по
делото, от които 120,48 лв. - държавна такса и 500 лв.- адвокатско
възнаграждение.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото за неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика и при
нарушаване правото му на защита. Позовава се на извършени процесуални
нарушения от районния съд, включително и по отношение приложението на
чл. 38, ал.3 от ГПК, които са довели до нарушаване правото на страната на
защита. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не е представен
отговор от въззивника, в който последният е направил съотносими
възражения, неразгледани от съда. Оплакванията му са свързани с това, че по
делото не е изяснен броя на собствениците и ползвателите в имота.
Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗУЕС, тъй като не е
пребивавал повече от 30 дни годишно в имота, както и на това, че разходите
за сградата са неопределяеми. Излага съображения, като моли съда да отмени
обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноските.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия управител на Етажната собственост в к-с „Сан Сити 3“- сграда с
идентификатор № 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг, к-с „Сан Сити 3“- чрез адвокат Невена Чакърова
от БАК, с който счита подадената жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва направените с
въззивната жалба оплаквания, които намира за неоснователни. Излага
подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция по чл.38, ал.1 от
2
ЗУЕС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че въззивникът е собственик на
самостоятелни обекти в комплекс „Сан Сити 3“ с идентификатор
№51500.507.575.2.46 и №51500.507.575.2.101, находящи се в сграда в режим
на етажна собственост, което се установява от представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № **, том **, рег.№1468, нот.дело
№ ***/**.**.**** г. на нотариус Линка Чуткина вписана в Нотариалната
камара под № 600, с район на действие – Несебърски районен съд. Също така
не се спори, че на 23.07.2018 г. е проведено общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в сградата, на което за председател на етажната
собственост е избран В. Лапин. С последващо проведено общо събрание на
етажната собственост на дати 01.06.2022 г. – 02.06.2022 г., за което по делото
липсват данни да е било обжалвано пред съда, общото събрание е приело
проекто-бюджет на етажната собственост за периода 2022 – 2023 г. Именно в
унисон с тези решения е предявената претенция пред първата инстанция за
осъждане на въззивника да заплати на етажната собственост сумата от 1762
лева – главница и 172,77 лева – лихва за процесния период. Претенцията
включва дължими плащания към фонд Ремонт и обновяване по силата на
чл.50 от ЗУЕС и разходи за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост по чл.51 от същия закон. По представения протокол от
общото събрание на етажната собственост се установява, че по т.5 от дневния
ред бюджетът включва разходи по фонд Ремонт и обновяване в общ размер
от 168 000 лева и разходи по чл.51 от ЗУЕС в размер на 18 500 лева. Взето е
решение разходите по чл.50 от ЗУЕС да се разпределят с оглед
притежаваните идеалните части, а тези по чл.51, ал.1 от ЗУЕС – според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства. Определен е краен срок за плащане на таксите – 01.07.2022 г.
На проведеното общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018
г. по т.1 от дневния ред присъстващите на събранието са гласували
единодушно и са одобрили площообразуването на сградата съгласно
3
приложената таблица за площообразуване. Съгласно приетото решение по
т.1, общите части на сградата са преобразувани чрез математически
изчисления в проценти, като общия сбор на всички е равен на 100%, което е
довело до преизчисляване на общите части на ползваните от въззивника
обекти на 0,424% за самостоятелен обект с идентификатор
№51500.507.575.2.46 и 0,477% за самостоятелен обект с идентификатор
№51500.507.575.2.101.
Изготвени са два броя уведомления до В. Д. за дължимите от него
суми. Уведомленията са връчени на лицето с исковата молба и не са оспорени
в хода на процеса. Представена е таблица за броя на собствениците в сградата
– 149 души и на тази база, с оглед приетите решения от проведеното общо
събрание на 01 – 02.06.2022 г., са посочени общо дължимите суми, без да е
упомената сумата която всеки собственик следва да заплати. Въпреки това
обаче, съдът намира, че дължимите суми са определяеми съобразно приетите
правила за тяхното изчисляване при 149 собственика, съобразно приетите
дължими суми по пера и притежаваната от въззивника идеална част за
самостоятелните обекти – гараж № 4 /паркомясто/ с площ от 24,35 кв.м. и
гараж № 16 /паркомясто/ с площ от 27,45 кв.м., като същите възлизат на
общата сума от 1762 лева – сбор от дължими вноски за бюджетната 2022 –
2023 г. и изтекли лихви за забава за периода 02.07.2022 – 19.06.2023 г.
възлизащи на 172,77 лева. Сумите са както следва: 801,36 лева – вноска за
фонд Ремонт и обновяване за обект с идентификатор №51500.507.575.2.101,
сумата от 124,16 лева – вноска по чл.51 от ЗУЕС за обекта, сумата от 712,32
лева – вноска за фонд Ремонт и обновяване за обект с идентификатор
№51500.507.575.2.46 и сумата от 124,16 лева – вноска по чл.51 от ЗУЕС.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция която препраща към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл.272 от ГПК.
Направените оплаквания във въззивната жалба се отнасят до
процесуални нарушения свързани с незаконосъобразното и неправилно
приложение на разпоредбата на чл.38, ал.3 от ГПК, неправилно неприлагане
на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, неопределяемост на дължимите
разходи по чл.50 от ЗУЕС, както и възражения по чл.17, ал.6 от ЗУЕС –
4
решение за което се иска квалифицирано мнозинство. Настоящата съдебна
инстанция намира направените оплаквания за неоснователни. Позоваването
на разпоредбата на чл.38, ал.3 от ГПК е неоснователно. Съгласно тази
разпоредба „Когато не е избрана възможност за връчване по ал.2, но страната
е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения
адрес“. Съгласно молба от 25.07.2023 г. въззивникът е поискал материалите
да му бъдат изпратени по електронна поща поради което съдът е разпоредил
връчването им по електронен път, като изрично е указал, че той може да
извърши подаване на документи чрез Интернет, но задължително следва да
подпише документите с електронен подпис. По този начин съдът,
позовавайки се разпоредбата на чл.102ж, ал.2 от ГПК, е указал, че
„Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен
подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и
наличие на подпис“.
От своя страна въззивникът на 01.08.2023 г. е изпратил имейл до съда в
който е посочил, че въпреки полученото съобщение – писмо от НРС, няма
препис от исковата молба и липсват приложения. След това
първоинстанционният съд повторно му е изпратил същите съобщения и на
07.08.2023 г. същият е получил искова молба и приложения. Въпреки това
обаче въззивникът не е изпратил своевременно своя отговор на исковата
молба, поради което първоинстанционният съд е счел с определение №1075
от 14.09.2023 г. по гр.д. №648/2023 г., че на страната вече са връчени искова
молба и книжа по делото. Липсват данни за изпращане отговор на исковата
молба от въззивника. В последствие същият е упълномощил адвокат, който го
е представлявал лично по делото, а след постановяване на решението,
пълномощията на адвоката са били оттеглени от страната. При това
положение настоящата съдебна инстанция намира оплакването за
неоснователно.
Второто оплакване касае определяне броя на собственици и ползватели
на обектите в етажната собственост, което също е неоснователно, тъй като
представената таблица по делото представлява извлечение от публичния
имотен регистър на Р България и в този смисъл при липсата на доказателства
за наличие на ползватели в процесната етажна собственост, съдът намира
представените в тази връзка доказателства за относими и достатъчни.
5
По третото оплакване, досежно приложението на чл.51, ал.2 от ЗУЕС,
съдът намира и това оплакване за неоснователно. Действително разпоредбата
на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и в този смисъл съдилищата следва са
се съобразяват с нея, но с оглед обстоятелството, че по делото не са
представени доказателства за това, че въззивникът е пребивавал по-малко от
30 дни в процесния недвижим имот, както и предвид обстоятелството, че по
делото не е представен отговор на исковата молба, оспорващ претенцията за
плащане поради наличието на хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, съдът
намира направения от първоинстанционният съд извод в тази насока за
законосъобразен.
Последното оплакване е свързано с възражение по отношение на
предвидените разходи в чл.50 от ЗУЕС, за което се твърди, че също са
неопределяеми, поради което не се дължат от въззивника. Следва да се
отбележи, че определяемостта на сумите произтича от посочване броя на
собствениците и начина на определяне на плащане съобразно идеалните
части. В този смисъл дължимите суми са изцяло определяеми. Що се отнася
до посочената разпоредба – чл.50 от ЗУЕС, дължимите суми за фонд Ремонт
и обновяване се дължат от всички собственици независимо дали за някои от
тях е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, т.е. законодателят не
предвижда възможност собствениците да не заплащат дължимите суми за
ремонт и обновяване.
При това положение съдът намира постановеният съдебен акт за
правилен и законосъобразен, което налага същият да бъде потвърден.
Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски като ответната
страна е направила възражение за прекомерност. Съдът намира, че не са
налице условията за намаляване на адвокатския хонорар на етажната
собственост, което налага въззивникът да бъде осъден да й заплати сумата от
500 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 462 от 13.11.2023 г., постановено по
гр.дело № 648/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА В. В. Д., гражданин на Р.Ф., роден на **.**.**** г., с адрес
6
по местоживеене в Р.: с. Б., ул. „Ю.“, дом *, район Н., М. област, с постоянен
адрес: гр. Н., т. к. Х. Ф. К., бл. *, вх. *, ет. т., ап. ***, БУЛСТАТ: *********,
чрез адв. Звезделина Неделчева от БАК, с адрес на кантората: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг“, Автогара Слънчев бряг, офис сграда „Каравел“, партер,
офис 2, да заплати на Етажната собственост в к-с „Сан Сити 3“- сграда с
идентификатор № 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг, к-с „Сан Сити 3“- чрез адвокат Невена Чакърова,
сумата от 500 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7