№ 4210
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Частно гражданско
дело № 20253110104917 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила молба от „Банка ДСК"
АД с правно основание чл. 51 от Закона за наследството (ЗНасл.). С молбата е
отправено искане към съда да определи срок на призованите към наследяване
законни наследници на Е. С. Й., ЕГН **********, починал на **** г., а
именно Т. Е. М., ЕГН ****, С. Е. С., ЕГН ********** и С. Е. С., ЕГН
**********, в който те да заявят дали приемат оставеното от него наследство,
или се отказват от него.
Молителят обосновава правния си интерес от провеждане на
производството по твърдения, че има качество на кредитор на починалия, тъй
като последният е длъжник по сключен Договор за потребителски кредит от
20.12.2024 г. на стойност 13 000,00 лева.
Съдът, след като е приел молбата за разглеждане, с Определение №
8220 от 17.06.2025 г. е насрочил открито съдебно заседание и е определил на
наследниците срок, в който следва да се явят пред съда и да заявят изрично
дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател.
Наследниците са предупредени, че ако в дадения им срок не отговорят, губят
правото впоследствие да приемат наследството, на основание чл. 51, ал. 2
ЗНасл.
В насроченото съдебно заседание на 07.11.2025 г. наследниците,
въпреки призоваването им, не се явиха, нито изпратиха представители. В
рамките на предоставения им от съда срок никой от наследниците не депозира
пред съда изрично писмено или устно изявление дали приема, или се отказва
от наследството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено от
1
фактическа страна и направи следните правни изводи:
Наследството се приема по указания в чл. 49 ЗН ред – изрично с
писмено заявление до районния съд в района, на който е открито
наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез
извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на
наследника да приеме наследството. В чл. 51 ЗН е уредена хипотеза, при която
по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето,
което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли
наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не
отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на
наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.
От приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община
Варна, се установява, че след смъртта на наследодателя Е. С. Й., последният е
оставил като свои законни наследници от първи ред децата си Т. Е. М., С. Е. С.
и С. Е. С., поради което същите са конституирани в производството, призовани
са в съдебно заседание и им е определен срок за приемане или отказ от
наследство, на основание чл. 51 ЗН. При така установените факти се налага
изводът, че молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗН и
има право да иска от районния съд, след като призове лицата, които имат
право да наследяват, да им определи срок, за да заявят приемат ли
наследството.
От приложените по делото доказателства – удостоверение за
доставяне, подпис на приемател, уведомление за връчване – се установява, че
на 07.10.2025 г. наследникът С. Е. С. е бил редовно уведомен за насроченото
съдебно заседание чрез работодателя си. Връчването е извършено на адреса на
работодателя, с когото наследникът е в правоотношение, с подпис на
упълномощено лице. Това връчване отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1
ГПК и следва да се счете за надлежно редовно призоваване. Въпреки това,
наследникът С. Е. С. не се е явил в насроченото заседание, нито е подал
писмено или устно изявление за приемане или отказ от наследството.
Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими
волеизявления със строго личен характер, зависещи изцяло от личната
преценка на лицето, призовано към наследяване. При липса на изразена воля в
рамките на дадения от съда срок, настъпва правната последица по чл. 51, ал. 2
ЗН – наследникът губи правото да приеме наследството. В настоящия случай
С. Е. С. е бил редовно уведомен чрез работодателя си, което представлява
надлежно призоваване по смисъла на чл. 47, ал. 1 ГПК, и не е изразил воля за
приемане на наследството в определения му срок. При това положение се
налага изводът, че наследникът е изгубил правото да приеме наследството на
Е. С. Й.. Това обстоятелство следва да бъде надлежно вписано в особената
книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН.
По отношение на наследниците Т. Е. М. и С. Е. С., призоваването им
за съдебно заседание е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез
залепване на уведомление. От приложените по делото доказателства се
установява, че по отношение на Т. Е. М. са осъществени три посещения в
рамките на един месец по различно време, включително и в неприсъствени
2
дни, по постоянен и настоящ адрес на призованата към наследяване, след
което е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Установено е, че
същата не е заета по трудово правоотношение и не взема участие в търговски
дружества. По отношение на С. Е. С. е приложена същата процедура –
осъществени са три посещения в рамките на един месец по различно време,
включително и в неприсъствени дни, по постоянен и настоящ адрес на
призования към наследяване, след което е залепено уведомление по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Установено е, че същият не е зает по трудово
правоотношение и не взема участие в търговски дружества. При цялостно
изпълнение на нормативно предвидената процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК,
следва да се приеме, че двамата наследници са надлежно призовани по силата
на фикцията на посочената разпоредба.
Приемането или отказът от наследство обаче са едностранни и
неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло
от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Когато
призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на
чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради
това, в производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на
предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК или чрез „Държавен вестник",
които предполагат назначаване на особен представител. Особеният
представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към
наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от
личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата
имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се
постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се
ограничава и нарушава правото на приемане на наследството. Такъв е
смисълът и на съдебната практика, обективирана например в Определение №
315 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г.о. Константната
съдебна практика приема, че когато наследникът не може да бъде намерен на
посочения адрес и му е връчено уведомление чрез залепване по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, това призоваване не е достатъчно за провеждане на производство
по чл. 51 ЗН. Фикцията за връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК не е равностойна на
лично уведомяване, което е необходимо, за да се счете, че наследникът е
реално информиран за производството и за определения му срок за изразяване
на воля. В производството по чл. 51 ЗН се изисква реално уведомяване на
наследника, за да може той да формира своята воля относно приемането или
отказа от наследство. Залепването на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК не
гарантира, че наследникът реално е узнал за производството. Без реално
уведомяване, той не може да изрази воля, следователно не може да настъпи и
правната последица по чл. 51, ал. 2 ЗН – загубване на правото да се приеме
наследството. С оглед на гореизложеното и липсата на реално уведомяване и
волеизявление от призованите към наследяване, искането на „Банка ДСК" АД
по отношение на Т. Е. М. и С. Е. С. следва да бъде отхвърлено. За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че решението постановено в
охранително производство не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради
3
което отсъстват пречки за последващо сезиране на съда, при наличие на
възможност за връчване на книжата без приложение на фикцията по чл. 47, ал.
5 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ВПИШЕ по молбата, подадена от „Банка ДСК" АД, ЕИК
****, в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗНасл., водена при Варненски районен
съд, че С. Е. С., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Е. С. Й.,
ЕГН **********, е изгубил правото да приеме наследството на наследодателя
си, поради липса на изразена в дадения му срок пред съда воля, на основание
чл. 51, ал. 2 ЗНасл.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Банка ДСК" АД, ЕИК ****, с правно
основание чл. 51 ЗНасл. с искане за определяне на срок на Т. Е. М., ЕГН ****,
законна наследничка на Е. С. Й., ЕГН **********, да заяви дали приема
наследството на наследодателя си или се отказва от него.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Банка ДСК" АД, ЕИК ****, с правно
основание чл. 51 ЗНасл. с искане за определяне на срок на С. Е. С., ЕГН
**********, законен наследник на Е. С. Й., ЕГН **********, да заяви дали
приема наследството на наследодателя си или се отказва от него.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок единствено в
неговите отхвърлителни части с въззивна жалба пред Окръжен съд-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4