Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..07.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
15031 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М.Л.М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовата страна сумата от: - 276,33
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер
*********, сключен между ответницата и ***; - 34,47 лв., представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 03.11.2015г. до 18.11.2015г.; -
17,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.11.2015г. до
31.05.2018г. и 123,06 лв., такси по кредита за периода от 03.11.2015г. до
18.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се, че на 12.10.2015г. ответната страна
е сключила договор за потребителски кредит с номер ********* с ***, ЕИК ***–
кредитор. Кредиторът отпуснал заем в размер на 300,00 лв., а кредитополучателят
се задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви и такси. С подписване на
договора кредитополучателят декларирал получаването и усвояването на сумата.
Погасителният план бил 45 седмици, включващ изплащане на главница, договорна
лихва в размер на 40,98 лв. и такси за услуги по кредита в размер на 189,84 лв.
Ответната страна не е изпълнила задължението си, като спира да обслужва
кредита. Падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 03.11.2015г.
Крайният срок за изпълнение настъпил на 18.11.2015г. На 28.07.2016г. между
кредиторът и настоящия ищец е сключен договор за прехвърляне на вземания, като
по силата на този договор и вземането спрямо настоящия ответник е било
прехвърлено на ищеца. Излага се, че уведомлението за цесия се счита за връчено
с получаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който се
изразява, че предявеният иск е недопустим, поради липса на материалноправна
легитимация на ищеца. Сочи се, че цесионният договор
е нищожен, поради липса на предмет. От договора не става ясно кое вземане се
прехвърля, по кой договор и срещу кой длъжник.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от заверен препис на Договор за потребителски
кредит от 12.10.2015г., същият е сключен между *** и М.Л.М.. Условията по
кредита са следните: - главница – 300,00 лв.; - такса за оценка на досие –
15,00 лв.; - възнаградителна лихва – 40,98 лв.; -
такса за услуга „кредит у дома“ -174,84 лв. Установява се още, че М.М. е положила своя подпис върху договора за кредит, с което
е установила своето съгласие с обективираните в него
условия. Подписът не е оспорен в настоящото производство.
От представения по делото
договор за прехвърляне на вземания се установява, че на 28.07.2016г. *** е
прехвърлило на „Ф.И.“ ЕАД вземането си спрямо ответницата М.М..
Това се установява и от представения списък на длъжниците
и вземанията, посочени в Приложение 1 към договора за цесия.
По делото е допуснато
изготвянето на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: Ответницата М.М. е извършила плащане на
четири вноски, с които са погасени задължения за главница, договорна лихва и
такси. Последното плащане е извършено на дата 08.11.2015г., като с него са
погасени главница от 5,97 лв., договорна лихва от 1,61 лв. и такси по договора.
Към дата 28.07.2016г. непогасени са следните суми: - 276,33 лв. – главница; -
34,47 лв. – договорна лихва за периода от 09.11.2016г. до 11.07.2016г.; 123,06
лв. – такси за периода от 16.11.2015г. до 06.06.2016г.
За процесния период от 03.11.2015г. до 18.11.2015г.
остатъчната непогасена договорна лихва се равнява на 1,58 лв. Законната лихва
върху главницата от 276,33 лв. за периода от 28.07.2016г. до 25.06.2018г. е в
размер на 53,57 лв.
От
така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната
сума, а именно наличието
на валидно договорно правоотношение между *** и ответника по договор за кредит,
валидно сключен договор за прехвърляне на вземания, както и настъпването на
изискуемост на задължението.
В тежест на ответника бе да докаже точно
изпълнение на договорните си задължения.
От приетата фактическа
обстановка безспорно се установи, че Договор за потребителски кредит от
12.10.2015г., е бил сключен между *** и М.Л.М., като по силата на договора, кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя главница от
300,00 лв., при такса за оценка на досие – 15,00 лв., възнаградителна
лихва – 40,98 лв. и такса за услуга „кредит у дома“ - 174,84 лв. Установи се
още, че М.М. е положила своя подпис върху договора за
кредит, с което е установила своето съгласие с обективираните
в него условия, а подписът не бе оспорен в настоящото производство.
Установи се, че е сключен
договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. между *** и „Ф.И.“ ЕАД, по
силата на който вземането спрямо ответницата М.М. е
било прехвърлено на настоящия ищец.
Представеното по делото
заключение съдът кредитира изцяло, с оглед на пълнотата на отговорите и
кореспонденцията му с останалия доказателствен
материал, поради което приема, че ответницата към момента на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК дължи на настоящия ищец следните суми: : - 276,33 лв. – главница; - 34,47 лв. – договорна лихва за
периода от 09.11.2016г. до 11.07.2016г.; 123,06
лв. – такси за периода от 16.11.2015г. до 06.06.2016г.
Ответницата не успя в процеса да докаже
изпълнение на своите задължения.
Предвид изложеното искът за сумата от 276,33 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит с номер *********, сключен между ответницата и *** се
явява основателен. Искът за сумата от 34,47
лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 03.11.2015г. до 18.11.2015г. се явява
частично основателен за сумата от 1,58
лв. Това е така, доколкото още в самото заявление по реда на чл. 410 ГПК,
както и в последващата искова молба посоченият от
ищеца период за договорна лихва е именно този – 03.11.2015г. до 18.11.2015г. Т.е. дори да е налице техническа
грешка, съдът няма възможност сам да предприема действия по нейното изправяне,
доколкото същият се води единствено от посоченото в заявлението по реда на чл.
410 ГПК. В останалата си част искът за договорна лихва е неоснователен. Искът
за сумата от 17,18 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 03.11.2015г. до
31.05.2018г. се явява основателен, доколкото от приетото заключение по
допуснатата ССЧЕ се установи, че дължимата сума от ответницата е дори по –
голяма от 17,18 лв., но поради диспозитивното начало
в гражданския процес, настоящият състав не може да се произнесе със свръхпетитум. Искът за сумата от 123,06 лв., представляваща такси по кредита за периода от 03.11.2015г. до 18.11.2015г. е частично
основателен за 8,44 лв., отново
поради изложените по – горе съображения, а именно, че дори да се касае за
техническа грешка, съдът следва посочения период в заявлението по реда на чл.
410 ГПК, потвърден с изложения в исковата молба. В останалата си част искът е
неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 317,13 лв., съобразно
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Следва да се обърне внимание, че в представения от ищеца списък по реда на
чл. 80 ГПК са посочени неправилни размери на някои от сторени в производството
разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Л.М., ЕГН **********, дължи на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*** сумата от 276,33 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит с номер *********,
сключен между М.Л.М., ЕГН **********, и ***, което вземане е прехвърлено на
ищеца „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., сключен
между *** и „Ф.И.“ ЕАД, за която сума има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 9955/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
25.06.2918г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Л.М.,
ЕГН **********, дължи на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 1,58 лв., представляваща договорна лихва върху главницата от 276,33 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит с номер *********, сключен между М.Л.М., ЕГН **********,
и ***, което вземане е прехвърлено на ищеца „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне
на вземания от 28.07.2016г., сключен между *** и „Ф.И.“ ЕАД, за периода от 03.11.2015г. до 18.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 1,58 лв. до пълния претендиран размер от 34,47 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Л.М.,
ЕГН **********, дължи на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *** сумата 17,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 276,33 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит с номер *********, сключен между М.Л.М., ЕГН **********,
и ***, което вземане е прехвърлено на ищеца „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне
на вземания от 28.07.2016г., сключен между *** и „Ф.И.“ ЕАД, за периода от 03.11.2015г. до 31.05.2018г., за която
сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
9955/2018г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Л.М.,
ЕГН **********, дължи на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 8,44 лв., представляваща сбор на такси по Договор за потребителски
кредит с номер *********, сключен между М.Л.М., ЕГН **********, и ***, което
вземане е прехвърлено на ищеца „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания
от 28.07.2016г., сключен между *** и „Ф.И.“ ЕАД, за периода от 03.11.2015г. до 18.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 8,44 лв. до пълния претендиран размер
от 123,06 лв., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА М.Л.М., ЕГН **********, да заплати на
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 317,13 лв., представляваща сбор от сторени от
ищеца разноски в настоящото производство и
предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 9955 по описа на ВРС
за 2018г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................