Решение по дело №6816/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262591
Дата: 21 април 2021 г.
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20181100106816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6816 по описа за 2018 година, прецени:

            Производството е образувано по предявени от Ф.М. К.– В., Д.Д.В. – Н. и Р.Д.В. срещу „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, ****, осъдителни искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПР на КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за всяка от ищците в размер на по 400 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д.Р.В. – съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищца.

Ищците Ф.М. К.– В., Д.Д.В. – Н. и Р.Д.В. излагат, че са наследници (съпруга и деца), на починалия Д.Р.В.. На 11.11.2009 г. наследодателят на ищците В.претърпял пътнотранспортно произшествие на път Е 80 след км 290+500 л в землището на с. Клокотница обл. Хасково, при което му била причинена тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. ПТП и поизлезлите от него телесни увреждания били виновно причинени от Ч.С.– австрийски гражданин, който нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил „Ауди“, регистриран в Р. Австрия, с рег. № W-38792R. Извършителят бил признат за виновен за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. 1 от НК с присъда № 111 от 17.11.2010 г., влязла в сила на 02.12.2010 г. Пострадалият бил изписан от болницата на 14.12.2009 г. с диагноза: Политтравма. Контузия на главата. Контузия и оток на мозъка. Контузия на гръдния кош – контузия на сърцето; кръвоизлив около аортата във възходящата ѝ част. Контузия на бял дроб; двустранна пневмония; остър респираторен дисстрес синдром. Остра сърдечно-съдова недосатъчност. Остра бъбречна недостатъчност. Полиорганна недостатъчност. Ищците твърдят, че след изписването здравословните проблеми на техния наследодател продължили, умножили се и се усложнили, което наложило продължителни и тежки изследвания, оперативни, лечебни и възстановителни процедури. Пострадалият бил освидетелстван, като му била призната 100 % загуба на трудоспособност с чужда помощ. От 2014 г. здравословното състояние на наследодателя на ищците значително се влошило, като неколкократно бил настаняван в лечебни заведения с различен вид увреждания и здравословни усложнения: през 2014 г. – с диагноза двустранна пневмония, обострена хронична дихателна недостатъчност; изострена хронична сърдечна недостатнъчност, артериална хипертония, затлъстяване, пикуик синдром; хроничен обострен пиелонефрит; ревматоиден артрит; през 2015 г. – диагностицирана посттравматична стеноза на трахеята; през 2016 г. – констатирано счупване на пателата, закрито. На 23.01.2018 г. след медицинска интервенция в Кадъкьой, Истанбул, след получени усложнения Д.Р.В. починал. Според ищците, влошаването на здравословното състояние на техния наследодател и последвалата му смърт били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Ищците твърдят, че в резултат на произшествието и последвалите усложнения и смърт са претърпели значителни неимуществени вреди.

Към момента на настъпването на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в ответното дружество със зелена карта и застрахователна полица № А 7261398 /29 и KF1/*********, със срок на покритие от 01.07.2009 г. до 01.07.2012 г.

На основание изложените обстоятелства, ищците Ф.М. К.– В., Д.Д.В. – Н. и Р.Д.В. правят искания до съда да осъди ответното дружество "ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, **** да заплати на всяка от тях застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лева, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, **** чрез упълномощения от кореспондента за Р. България представител адв. Б., в отговора оспорва иска със следните възражения:

- възражение за погасяване с изтичане на петгодишна давност от датата на застрахователното събитие на правата на ищците по застрахователния договор;

- възражение за извънсъдебно уреждане на застрахователните претенции между наследодателя на ищците и застрахователя, чрез подписване на спогодба, и за изплатено по силата на тази спогодба застрахователно обезщетение в размер на 700 000 лева.

- възражение с оспорване на факта на влошаване на здравословното състояние на наследодателя на ищците, намиращо се в причинна връзка със застрахователното събитие.

- възражение за прекомерност на претенциите.

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:

По делото е не се спори между страните и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застраховка гражданска отговорност с ответника „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, **** за л.а. „Ауди“, регистриран в Австрия с рег. № *****, управляван от Ч.С.. На основание влязла в сила присъда № 111 от 17.11.2010 г. по НОХД № 543/2010 г. на Хасковския районен съд, настоящият съд е приел за безспорно установено настъпилото ПТП на 11.11.2009 г. около 12.00 ч. на ПП І-8 (Е-80) след км 290+500 м в землището на с. Клокотница обл. Хасково, виновно причинено от застрахованото лице Ч.С., и причинената вследствие на ПТП тежка телесна повреда на наследодателя на ищците Д.Р.В..

По делото се установява от представените от ответника споразумение и извлечения от банкови операции, че между наследодателя на ищците Д.Р.В. и дружество „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООДД като кореспондент на ответника, е постигнато споразумение и в полза на пострадалия наследодател е изплатено обезщетение в общ размер 700 000 лева, платено на части: на 18.06.2010 г. 70 380 лева, на 31.08.2010 г. 136 743,55 лева и на 08.02.2011 г. 492 876,45 лева (л. 152-155).

Не се спори между страните и е установена по делото смъртта на пострадалия Д.Р.В. на 23.01.2018 г. в гр. Кадъкьой,       Турция.

Първият спорен въпрос по делото е за причинната връзка между настъпилите при ПТП на 11.11.2009 г. телесни увреждания на Д.Р.В. и смъртта му на 23.01.2018 г. В медицинската документация и копията на експертните заключения и становища по наказателното дело, имащи характер на писмени доказателства, са отбелязани следните травматични увреждания на пострадалия: контузия на главата; контузия и оток на мозъка (непотвърдена – СМЕ стр. 4), контузия на гръдния кош – контузия на сърцето (непотвърдена – СМЕ стр. 4), кръвоизлив около аортата във възходящата ѝ част, контузия на бял дроб, остър респираторен дистрес синдром, остра сърдечно-съдова недостатъчност; остра бъбречна недостатъчност; полиорганна недостатъчност; счупване на диафизата на лявото бедро в отдалечената част; счупване на лявата подбедрица в отдалечената част; счупване на лявата ключица. Като придружаващи заболявания били описани: артериална хипертония III степен, исхемична кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност III функционален клас, затлъстяване IV функционален клас, ревматоиден артрит и пиквик синдром. След претърпяване на описаните увреждания, е настъпило възпаление на счупената бедрена кост и лява подбедрица, което наложило многократно оперативно лечение. Пострадалият е бил настаняван в лечебни заведения общо 17 пъти. За шест от леченията е установено, че нямат връзка с ПТП: на 28.02.2011 г. във ВМА по повод изострена хронична сърдечна недостатъчност; на 16.03.2011 г. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ по повод катаракта (перде) на дясно око; на 16.08.2012 г. в МБАЛ Хасково по повод стенокардия; на 30.01.2014 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Стара Загора смяна на дясна коленна става (счупванията са на левия крак); на 21.04.2015 г. в Белодробна болница „Св. София“ гр. София установена слединтубационна стеноза на трахеята; и на 24.07.2016 г. в МБАЛ Тракия Стара Загора след битова травма. Останалите проведени лечения са били в пряка връзка със счупванията на лява бедрена кост и лява подбедрица, получени при ПТП: в МБАЛ „Св. Георги“ Пловдив и ВМА София по повод възпалечие на счупената бедрена кост; на 07.11.2011 г. във ВМА по повод остиомиелит на лявото бедро; на 20.03.2012 г. във ВМА за премахване на поставени антибиотични перли от канала на бедрената кост; на 09.05.2021 г. във ВМА по повод остиомиелит в мястото на счупването в дисталната част на лявата подбедрица; на 10.07.2012 г. във ВМА екстрахирани антибиотичните перли на бодбедрицата и поставени нови; на 05.11.2012 г. във ВМА екстрахирани перлите в подбедрицата; на 11.02.2013 г. в Медикал парк – Турция с диагноза остиомиелит на дисталната част на големия пищял, при счупването на дисталната част на лявата подбедрица; на 02.11.2017 г. в Озел медикал парк Турция операция по повод псевдомонасна инфекция, причинила остиомиелит на левия глезен. На 19.02.2011 г. пострадалият е постъпил в МБАЛ Хасково с диагноза хроничен обострен пиелонефрит, с придружаващо заболяване остра бъбречна недостатъчност. На 28.12.2014 г. е постъпил в МБАЛ Хасково по повод плевропневмония вляво и двустранна бронхопневмония. Според заключението на вещото лице, хроничното възпаление в бъбреците се е получило от хроничната инфекция в местата на счупванията. Вещото лице е дало заключение за вероятна причинна връзка на смъртта на пострадалия с хроничната инфекция на костите в местата на счупванията, получени при настъпилото ПТП. В съдебно заседание на 25.02.2021 г. вещото лице след запознаване с представената допълнително от страните епикриза от „Медикалпарк Бахчешекир“ – Турция, дава заключение, че причината за смъртта е констатираната в лечебното заведение белодробна тромбоемболия. Тази тромбоемболия е свързана с всички усложнения, настъпили при пострадалия във връзка с неговото продължително залежаване вследствие уврежданията при ПТП и развитата впоследствие инфекция в местата на счупване.

Горните доказателства дават основание на съда да приеме за безспорно установена причинната връзка между уврежданията, получени от пострадалия Д.Р.В. при ПТП на 11.11.2009 г., и неговата смърт на 23.01.2018 г.

Наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, в сила към датата на ПТП 11.11.2009 г., и причинната връзка между това ПТП и смъртта на пострадалия на 23.01.2018 г.са основание за възникване на задължение на застрахователя – ответник да изплати застрахователно обезщетение на ищците – наследници на пострадалия, за вредите, претърпени от тях като следствие от настъпилата смърт. При определяне на тяхната дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид родствената връзка между пострадалия и ищците, отношенията между тях и установените по делото страдания, претърпени от ищците вследствие смъртта на пострадалия.

Ищците Ф.М. К.– В., Д.Д.В. – Н. и Р. Д.В. са съответно съпруга и деца на пострадалия Д.Р.В.. Съпругата и децата спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Съпругата и децата на пострадалия, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищците да получи застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие настъпилата смърт на пострадалия неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).

От показанията на свидетеля И.Т.Л.се установява, че между пострадалия В.и неговата съпруга и деца била изградена дълбока и силна емоционална връзка на обич, взаимно уважение. Пострадалият преди произшествието се занимавал с частен бизнес и създал на семейството си добри условия на живот. Причинените от произшествието травматични увреждания наложили непрекъснати грижи за пострадалия от неговите близки. Смъртта на пострадалия довела до дълбок емоционален и психически срив у съпругата и децата му.

Това дава основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ответника на всеки от ищците, е 120 000 лева. Исковете с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПР на КЗ са основателни до този размер.

Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за погасяване на претенциите по давност, предвид настъпването на застрахователното събитие на 11.11.2009 г., осем години преди предявяването на иска (л. 116). Възражението е неоснователно. Съгласно § 1 т. 3 от ДР на КЗ (отм.), аналогичен на § 1 т. 4 от ДР на КЗ, застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по договор за застраховка в периода на застрахователното събитие. Съгласно § 1 т. 3 от ДР на КЗ (отм.) и § 1 т. 3 от ДР на КЗ, застрахователен риск е обективно съществуваща вероятност от настъпване на вредоносното събитие. Вредоносното събитие в конкретния случай е настъпването на смъртта на пострадалия Д.Р.В. на 23.01.2018 г., която е в причинна връзка с травматичните увреждания. От тази дата започва да тече давностният срок за погасяване на претенциите и той не е изтекъл към датата на предявяване на исковете.

Неоснователно пълномощникът на ответника се позовава на заплатено от застрахователя на пострадалия обезщетение в размер на 700 000 лева, съгласно споразумение между тях. Изплатеното застрахователно обезщетение е за причинените на пострадалия увреждания и претърпените от него болки и страдания, докато е бил жив. Основанието за предявяване на исковете, предмет на настоящото дело, са претърпени от ищците вреди вследствие смъртта на пострадалия, които не могат да се репарират от изплатеното му приживе застрахователно обезщетение.

Пълномощникът на ищците адвокат Д.е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в общ размер 34 308 лева за тримата ищци, или по 11 436 лева за всеки ищец. В този размер е минималното адвокатско възнаграждение за един иск, според цената на иска 400 000 лева, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с дължим ДДС. Според уважената част от иска – 120 000 лева, или 30% от предявения иск, ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение в размер на 3430,80 лева за всеки иск, или общо за трите иска 10 292,40 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 14 400 лева и разноски в размер на 150 лева.

Ищците следва да заплатят на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 25 221,84 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

Осъжда „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, ****, *****, вписан в търговския регистър на Виена с № FN 118012 b, чрез кореспондента „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София район „Средец“ ул. „*****да заплати на Ф.М. К.– В. ЕГН **********, адрес: ***, Д.Д.В. – Н. ЕГН **********, адрес: *** и Р.Д.В. ЕГН **********, адрес: *** застрахователни обезщетения в размер на по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за всеки ищец, за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания, причинени от смъртта на Д.Р.В. вследствие травматични увреждания при ПТП на 11.11.2009 г. на път Е80 след км 290+500, виновно причинено от застрахованото лице Ч.С., ведно със законната лихва върху тези суми от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане.

Отхвърля предявените от Ф.М. К.– В., Д.Д.В. – Н. и Р.Д.В. срещу „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, ****, *****, вписан в търговския регистър на Виена с № FN 118012 b чрез кореспондента „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПР на КЗ в частта им над по 120 000 лева до предявените размери от по 400 000 лева.

Осъжда „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, ****, *****, вписан в търговския регистър на Виена с № FN 118012 b чрез кореспондента „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД да заплати на адвокат Д.Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на общо 10 292,40 лева за трите иска, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 14 400 лева и разноски в размер на 150 лева.

Осъжда Ф.М. К.– В., Д.Д.В. – Н. и Р.Д.В. да заплатят на „ФАФ Ф“ АГ Р. Австрия, ****, *****, вписан в търговския регистър на Виена с № FN 118012 b чрез кореспондента „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 221,84 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: