№ ......, 27.11.2020 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Гражданско
отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 445 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова
молба от С.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник – адвокат Е.И. ***, със съдебен адрес:***, срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Люлин 7“, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40
-46, представлявано от С. Красимиров Колев.
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба, уточнена с молби с вх.
№ 8417 и 260180 се твърди, че ищеца И. на 18.05.2015 г. е сключил с ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за кредит, по силата на който са му
предоставени заемни средства в размер на 1000 лева при фиксиран лихвен процент
в размер на 40 %, ГПР в размер на 48,39 %, срок за погасяване на заема – 16
седмици и размер на седмична погасителна вноска от 66,66 лева. В договора било
установено задължение за заемателя за предоставяне на обезпечение под формата
на поръчителство или банкова гаранция, което да отговаря на изискванията,
установени от заемодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение
заемателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 401,76 лева, която
той следва да плаща разсрочено в размер на 25.11 лева, заедно с погасителната
вноска, като по този начин размерът на погасителната вноска нараствал
значително.
Ищецът твърди, че е усвоил сумата по
кредита, но счита, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като
договорът е нищожен поради сключването му в нарушение на разпоредбите на чл.5 и
чл.11, т.10 ЗПК. Сочи, че
посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения,
поради това, че уговореното в договора плащане, макар и установено като
неустойка, по правната си същност представлява скрита добавка към възнаградителната
лихва. По този начин нараства и размерът на ГПР, но същият не е обявен на
потребителя съгл. чл.5 от ЗПК и не е посочена в договора действителната му
стойност. Твърди, че размерът на плащането, наречено "неустойка", представляващо
скрито възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при
определяне на годишния процент на разходите, поради което и посоченият в
договора годишен процент на разходите също не отговаря на действителния.
Счита, че с включването на клаузата за
неустойка в този размер се е формирал размер на договорната лихва, противоречащ
на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, което нарушава принципа на добросъвестност.
Същевременно сочи, че с включване на клаузата за неустойка в посочения размер
се е достигнало до сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и
в частност на правилото, установено в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че
уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като е загубила присъщите си
обезпечителна и обезщетителна функция като излага подробни съображения в тази
насока. Позовавайки се на нормите на чл.22, вр. чл.11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК
счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със
закона. Счита, че действителният размер на възнаградителната лихва, който
следва да плати, противоречи на добрите нрави, заобикалящ материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
По тези съображения моли договорът да
бъде прогласен за нищожен поради противоречие с добрите нрави; поради
заобикаляне на закона- разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК и поради
противоречие на договора със закона – с
разпоредбите на чл.5, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. При условията
на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата за „неустойка“ от
договора, поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и
противоречие със закона, като бъде осъден ответника да върне на ищеца сумата в
размер на 100 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора
за периода от 25.05.2015 г. до 07.09.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Правна квалификация:
При така изложените твърдения съдът е
сезиран със следните искове, съединени в условията на евентуалност, с правно
основание:
- чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК за нищожност на
сключения между страните договор за кредит от 18.05.2015 г. поради противоречие
с добрите нрави; поради заобикаляне на закона – разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; както и поради
противоречие на договора със закона – с
разпоредбите на чл.5, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
В условията на евентуалност:
- чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за нищожност на
клаузата за „неустойка“ от договора за кредит, поради накърняване на добрите
нрави- като прекомерна, поради заобикаляне на ограничението за максимален
размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК; както и поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, и кумулативно
съединен с иск с правно основание чл.55 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран
отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му
представител- юрисконсулт Диляна Николова.
Обстоятелства, на които ответникът
основава възраженията си:
В отговора на исковата молба се излага
становище за недопустимост на иска, тъй като ищеца е погасил изцяло
задълженията си по договора и разполага с осъдителен иск за връщане на
заплатените без основание суми.
По същество намира иска за
неоснователен. Сочи, че уговореният лихвен процент не представлява единствено
възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на
услугата по предоставяне на заема. Поради това тази цена не следва да се
приравнява на възнаградителна лихва и да се обсъжда съответствието й с добрите
нрави. Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в договора лихвен процент
противоречи на добрите нрави, като счита, че няма пречка с оглед договорната
свобода страните да уговарят размер на договорната лихва, който да надвишава
размера на законната лихва при забава, както и че противоречие с добрите нрави
не може да има, когато цената е ясно и конкретно посочена, а услугата не е
задължителна за потребителя, а той сам решава дали да я ползва или не.
Оспорва твърдението на ищеца, че
неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на
същността на неустойката като форма на договорна отговорност, служеща за
обезщетение на вредите от неизпълнение, при отчитане на факторите като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните и функциите на
неустойката. Сочи, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това
не я прави нищожна, а нейният размер следва да се намали. Отрича неустойката да
е добавък към договорната лихва, с което се увеличава ГПР, тъй като според
чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а
законната лихва се дължи от настъпване на падежа до изплащане на задължението.
Тъй като в случая лихвата е фиксирана,
твърди, че липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК. Счита, че няма нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва, определена с
постановление на Министерски съвет.
Оспорва твърдението на ищеца, че
договорът е нищожен, тъй като клаузите му са неравноправни. Сочи, че договорът
е сключен по предложение (искане) на кредитополучателя, поради което той е
могъл да влияе върху съдържанието му и освен това договорът не е сключен при
общи условия, а при индивидуални уговорки между страните. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Моли да не
бъдат допуснати първия, втория, третия и четвъртия въпрос към съдебно-счетоводната
експертиза, тъй като били неотносими, формулирани неточно и подвеждащи.
Претендират се разноски.
По
допустимостта на производството: Не е основателно възражението на
ответника за недопустимост на иска поради изплащане на задълженията по договора
за кредита, тъй като предметът и обемът на търсената съдебна защита се определя
от волята на ищеца.
Доказателствени искания:
С исковата молба ищцата
е направила искане за приемане на представени писмени доказателства. Съдът
намира, че представените
от ищцата писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като
допустими, относими и необходими.
По доказателственото искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза в случай, съдът намира, че същото е допустимо
и относимо към предмета на делото и следва да бъде уважено.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо
се от доказване е, че на 18.05.2015 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по който ищеца е получил заемната сума.
Следва да бъде уважено доказателственото
искане на ищеца – на основание чл.190 ГПК да бъде задължен ответникът да
представи договор за кредит № 2309668/18.05.2015 г., като относимо към предмета
на делото.
На
основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти.
В тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване противоречието на
договора с добрите нрави; заобикаляне на
ограничителната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
ГПР; противоречието на съдържанието на договора с изискването на чл.5, чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК, а по предявения под евентуалност иск – да установи
противоречието със закона – разпоредбите
на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК; заобикаляне
на ограничението за максимален размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК;
както и противоречието с добрите нрави- като прекомерна на клаузата за „неустойка“ в договора
за потребителски кредит, както и че е платена от негова страна претендираната
сума в размер на 100 лева, без основание.
В тежест на
ответника е да докаже наведените правоизключващи възражения, както и основание
за получаването или за задържане на полученото.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Съдът приканва страните към
постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят
време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете
страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2021 год. от 11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение и отговора на
исковата молба на ищеца
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
ДОПУСКА
представените
с исковата молба писмени доказателства.
НА
ОСНОВАНИЕ
чл.190 ГПК задължава ответника да представи договор за кредит №
2309668/18.05.2015 г., сключен между страните.
НАЗНАЧАВА
съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Милена Лавчиева и задача, след като се
запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на
ответника, да изготви заключение като даде отговор на поставените в исковата
молба въпроси от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит, явяващ
се възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лева, вносим в 1-седмичен срок
от ищцата от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ищеца в посочения срок да представи
доказателства за внесения депозит по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна
експертиза с ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, че при
неизпълнение указанието на съда подлежи на санкциониране по реда на чл. 91, ал.
2 от ГПК за затрудняване хода на съдебното производство с „Глоба“ от 100,00 до
1200,00 лева.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Милена Лавчиева, след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за представяне на
заключенията най-малко една седмица
преди датата на насроченото съдебно заседание и представяне на
Справка-декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от 29.06.2015г. на МП за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
БЕЗСПОРНО между страните
и ненуждаещо се от доказване е, че на 18.05.2015 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по който ищцата е получила заемната сума.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищцата,
че носи доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно
доказване противоречието на договора с добрите нрави; заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
ГПР; противоречието на съдържанието на договора с изискването на чл.5, чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК, а по предявения под евентуалност иск – да установи
противоречието със закона – разпоредбите
на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК; заобикаляне на ограничението за максимален размер на
ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК; както и
противоречието с добрите нрави- като
прекомерна уговорената клаузата за „неустойка“ в договора за потребителски
кредит, както и че е платена от негова страна претендираната сума в размер на
100 лева без основание.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже
наведените правоизключващи възражения, както и основание за получаването или за
задържане на полученото.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл.238, ал. 1 от ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: