РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501368 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Т.
Й. Т., ответник по иска, чрез адв. Илиева срещу Решение №1107/30.05.22г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№396/22г., в частта, с което е
прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Еос
матрикс” ЕООД, сумите 1542,18 лева неплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на
11.03.2013 г. между ответника и „Обединена българска банка“ АД”, 413,35
лева обезщетение за забава върху главницата за периода 03.11.2018 г. –
03.11.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.11.2021 г. до окончателното изплащане , за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3175/05.11.2021 г. по ч. гр. д. №7792/2021 г. на БРС, сумата 89,37 лева -
съдебно-деловодни разноски в исковото и в настоящото и заповедното
производство.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът
да бъде отхвърлен. Излага подробни аргументи, с които обосновава тезата си,
че първоначалният кредитор – „ОББ“, е обявил на длъжника на 23.10.2013г.,
че счита кредита за предсрочно изискуем, което обстоятелство е признато от
жалбоподателя в съдебно заседание на 17.05.22г. Поради това намира, че
съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест, (за което
ответникът надлежно е възразил), и е приел, че ответникът не е доказал, че
предсрочната изискуемост му е обявена на посочената от него дата. В тази
1
връзка намира, че към датата на извършената в полза на ищеца цесия,
последният е знаел за предсрочната изискуемост на задължението, обявена на
длъжника от цедента. Излага съображения за погасяване на задължението по
давност, предвид твърдяната дата на настъпилата предсрочна изискуемост.
Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ – ЕООД представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. Намира за законосъобразни и съответстващи на
фактите по делото изводите на БРС относно липса на доказателства за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането към твърдяната от
въззивника дата, като счита, че едностранното деклариране от ответника на
знание за това обстоятелство не съставлява доказателство. Доказателства за
уведомяването му на 23.10.2013г. длъжникът не е представил. Споделя
извършеното от съда разпределение на доказателствената тежест, с възлагане
на ответника да докаже твърдението си за настъпила на горепосочената дата
предсрочна изискуемост.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен на 11.03.2013г. между ответника и
„Обединена българска банка“ – АД договор за потребителски кредит за
сумата 1565 лева и краен срок 25.02.2019г., по който ответникът – длъжник не
е изпълнил задължението си да погасява дължимите месечни погасителни
вноски. Установил е безспорния факт на сключен на 31.01.2018г. договор за
цесия, по силата на който кредитора прехвърлил на ищеца „ЕОС Матрикс“ –
ЕООД вземането си към ответника Т.. Установил е, че длъжникът не е
доказал възражението си за настъпила на 23.10.2013г. предсрочна
изискуемост на цялото задължение, поради което е намерил за неоснователно
възражението му за погасяване на задължението по давност. Поради това и на
осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо. Като взе предвид твърденията на
страните, представените доказателства и като съобрази закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно. И в тази им част въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение следва да се каже: в обстоятелствената част на
заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба, кредиторът – ищец излага
твърдения за сключения договор за потребителски кредит и договор за цесия,
които не се оспорват от ответника. Макар да твърди, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си да плаща определените в договора погасителни
вноски, в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума ищецът не
твърди и не претендира, че се е възползвал от правото си да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем, напротив – заявява, че вземането е станало
изискуемо поради изтичане на определения краен срок за плащане.
2
В защитата си срещу иска ответникът въвежда фактическо твърдение,
че е кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано на
23.10.2013г., което обстоятелство счита за видно и доказано с представеното
приложение към договора за цесия, в което е посочена твърдяната за обявена
предсрочна изискуемост.
Доколкото ищецът не въвежда твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост, а това е твърдение на ответника, в тежест на последния е да
установи/докаже това свое твърдение. Самото изявление на кредитора/цедент
спрямо цесионера че е кредитът е предсрочно изискуем не установява този
факт, т.к. съобразно т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/13г. и трайната практика
на съдилищата, предсрочната изискуемост настъпва с уведомяване на
длъжника от кредитора за нея. И след като кредитора не твърди по делото да е
отправил изявление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, този който го твърди – в случая ответника, следва да го докаже.
Това не е сторено.
Ето защо окончателната изискуемост на задължението е настъпила с
изтичане на срока на договора – 25.02.2019г., а от тази дата, до датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.11.21г., не е изтекъл
предвиденият в закона давностен срок.
Разноски не се претендират от въззиваемия и не следва да се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1107/30.05.22г., постановено от Районен
съд Бургас по гр.д.№396/22г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3