№ 1086
гр. Бургас, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20232120101574 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 381/08.03.2023 г. по в. гр. дело № 438/2022 г. по описа на БОС, в сила
от същата дата, е обезсилено решение № 48/11.01.2022 г. по гр. дело № 2197/2021 г. по
описа на БРС и делото е върнато на БРС за произнасяне по предявените от „Онего“ ООД
искове. Първоначално гр. дело № 2197/2021 г. по описа на БРС е образувано по искова
молба на „Онего“ ООД против ответниците „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД
и Н. В. Т., с която са предявени осъдителни искове, но с разпореждане от 02.06.2021 г.
производството по предявените искове срещу Н. В. Т. е прекратено. Предвид изложеното по
настоящото дело страни са „Онего“ ООД (ищец) и „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“
ЕООД (ответник). На разглеждане подлежи осъдителен иск с правно основание чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД. Предявена и претенция за присъждане на законна лихва от момента на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението за вреди.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска. Моли за присъждане на разноски.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2018 г. около 00.29 часа Н. В. Т. управлява лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, собственост на „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД
по ул. Вая на гр. Бургас с несъобразена скорост и при изпреварване на МПС се завърта на
пътното платно, напуска го вдясно по посока на движението си и се блъска в паркиран
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на „ОНЕГО“ ООД. За
настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП от служител на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Бургас, подписан от Н. Т. и от представител на ищеца.
Не е спорно, че в резултат на произшествието лек автомобил марка „***“ е увреден
до такава степен, че на 09.07.2018 г. е бракуван (регистрацията му е прекратена). Не е
спорно също така, че вредите за ищеца, изразяващи се в пазарната цена на унищожения
1
автомобил, са в размер на 3400 лева.
От изготвена в хода на първоначалното разглеждане на делото служебна справка за
регистрирани трудови договори на Н. В. Т. се установява, че няма регистриран такъв с
работодател „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД.
Установява се, че с постановление за прекратяване на досъдебно производство от
16.08.2021 г. прокурор от БРП прекратява наказателното производство по ДП № ***/2018 г.
по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас. В постановлението се посочва, че жена с имена С.С. се
обажда по телефона на 20.06.2018 г. късно вечерта на Н. Т., за да дойде да му помогне,
защото искат да я „крадат“. Тогава той тръгва с лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № *** и вече след полунощ, т.е. на 21.06.2018 г., преследвайки водача на лек автомобил
марка „***“, с рег. № ***, допуска ПТП с този автомобил, а впоследствие и ПТП с
паркирания автомобил на дружеството ищец.
В хода на това досъдебно производство госпожа Г. Х., управител на „ЗАЛОЖНА
КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД, заявява, че желае наказателното производство досежно
имуществените вреди по лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, да бъде
прекратено.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка бе приета въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
По доказателствената стойност на протокол за ПТП от 21.06.2018 г.:
За самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола,
същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е
реализирано в присъствие на съставителя на акта. Когато обаче протоколът за ПТП е
подписан от участниците, същият може да се ползва с материална доказателствена сила за
неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната – аргумент от
Определение № 84 от 10.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2020/2016 г., I т. о. и посочената в него
практика на ВКС. В настоящия случай протокол за ПТП е подписан от Н. В. Т. и с подписа
си той „признава“, че „се движи с несъобразена скорост и при изпреварване на МПС се
завърта на пътното платно, напуска го вдясно по посока на движението си и се блъска в
паркиран автомобил марка „***““. Следователно единствен виновен за настъпилото ПТП е
Н. Т..
По достоверността на обясненията на управителя на ответното дружество:
В множество решения на ВКС се застъпва позицията, която се споделя от настоящия
съдебен състав, че за упълномощаването на водача на МПС не се изисква писмена форма за
действителност. Упълномощаването може да бъде извършено както пряко, така и чрез
конклудентни действия, изразяващи се в предоставяне на фактическата власт върху
автомобила (с предаването на ключовете например). От протокол за ПТП и от заявеното от
управителя на „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД, че желае наказателното
производство досежно вредите по собствения на дружеството лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № *** да бъде прекратено, може да се изведе еднозначен извод, че
управителят е била наясно, че Н. Т. ползва автомобила към дата 21.06.2018 г., макар същата
да заявява по реда на чл.176 от ГПК, че без нейно знание той е ползвал превозното средство
на посочената дата.
Ето защо съдът не кредитира обясненията на управителя на ответното дружество по
реда на чл.176 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. В проведеното на
19.04.2023 г. съдебно заседание съдът остави без уважение искането на ищеца за приемане
за съвместно разглеждане на предявен в условията на евентуалност от „ОНЕГО“ ООД
против „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД осъдителен иск с правно основание
2
чл.50 от ЗЗД за сумата от 3400 лева, представляваща виновно нанесени вреди на ищеца от
лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, собственост на ответника, ведно със законната
лихва от 21.06.2018 г. до окончателното изпращане на сумата, ако съдът отхвърли иска по
чл.49 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко
деликтно увреждане. Не се търси вина у възложителя на работата.
В тежест на ищеца е да докаже: възлагане на работа от ответника; деяние на
изпълнителя; вреда за ищеца по иска (вид и размер на вредите); причинна връзка между
деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод
изпълнението на същата; вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага.
Самото поверяване на лицето, на което е възложено извършването на определена
работа, на автомобил, с който да се извършва работа, само по себе си не може да обоснове
отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако с автомобила бъде причинена вреда другиму – в този смисъл
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. Необходимо е увреждането да е
причинено при изпълнение или по повод изпълнение на възложената работа.
Възлагане на работа означава натоварване на чуждо на възложителя (работодателя)
лице с изпълнение на работа, която представлява част от осъществяваната от възложителя
дейност. Изпълнението на възложената работа е в интерес на работодателя. Деянието,
причинило увреждането, трябва да съставлява изпълнение на възложената работа или да е
по повод на същата.
Както вече се посочи, по делото липсват доказателства Н. В. Т. да е бил служител по
силата на трудов договор в „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД към датата на
настъпване на ПТП.
Съдът прие, че управителят на това дружество е знаела, че Т. управлява лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, но няма доказателства да му е възлагана
работа, която да свърши чрез използването на автомобила.
Предметът на дейност на дружеството ответник е свързан с предоставяне на парични
заеми, обезпечени със залог върху движими вещи по занятие и извършване на други
търговски сделки, когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността,
работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях. Следователно
управлението на автомобила трябва да е пряко свързано с дейността на дружеството. Без
наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не
възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Дори и да се приеме, че се касае за „служебна кола“, доколкото ПТП настъпва в 00.29
часа, т.е. през нощта, а не в обичайното работно време, не може да се изведе извод, че
управлението на автомобила е свързано с дейността на дружеството. По делото са налице
данни, че Т. по свой почин предприема управление на колата за решаване на личен въпрос –
аргумент от прекратителното постановление на прокурор от БРП.
Не може да се направи извод и, че автомобилът е управляван по повод на възложена
работа, т.е. за подготовка за извършване на възложена работа, за улесняването на
извършването на същата или за запазване резултата от нея. Дори и да се приеме, че
ответникът е предоставил автомобила на Т. за ползване срещу „вноски за изплащането“ му,
както твърди процесуалният представител на ищеца, отново не се касае за възлагане на
работа. Такива отношения могат да се разглеждат като продажба на изплащане, при която
продавачът запазва собствеността върху вещта, докато получи последната вноска, но в този
случай рискът преминава върху „купувача“ (в случая Т.) от момента на предаване на
фактическата власт – чл.205, ал.1 от ЗЗД.
На последно място, дори и да се приеме, че е налице възлагане на работата,
възложителят не отговаря пред третото увредено лице, когато изпълнителят (в случая
водачът на лек автомобил „***“) е причинил вредите през свободното си време.
Възложителят на работа е задължен да организира и контролира изпълнителите на работа
във връзка с трудовия процес, но не и в свободното им време. Както вече се посочи,
3
произшествието настъпва в 00.29 часа и няма никакви доказателства по това време Т. да е
нощна смяна на работа или самата „работа“ да изисква да бъде изпълнена именно в тази
част на денонощието.
Ето защо по делото не се доказа възлагане на работа от ответника на изпълнителя на
деянието, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че собственикът на неизправен
автомобил ще отговаря по чл. 50 ЗЗД за вредите от произшествие, ако те се дължат на тази
именно неизправност. Непозволеното увреждане трябва да се намира в причинна връзка с
употребата на вещта, към която е неутрално човешкото поведение. В този смисъл, вещта
трябва да бъде единствената причина за увреждането, но не и управлението или служенето с
нея. Установи се по делото, че сблъсъкът между автомобилите, собственост на ищеца и
ответника, е в резултат на действия на Н. Т., който движейки се с несъобразена скорост, не
овладява автомобила и поставя началото на причинен процес, който довежда до удар между
двете превозни средства. Няма никакви доказателства неизправност в автомобил марка
„***“ да е довел до сблъсъка. Ето защо, не би могло да се търси отговорност от дружеството
ответник дори и в качеството му на собственик на вещта.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които се изчерпват
с изплатено адвокатско възнаграждение, като доказателства за плащането му се съдържат
при първоначалното разглеждане на делото. Ищецът е неправил своевременно възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе по основателността му.
Изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 960 лева с ДДС.
Според разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за
ново разглеждане. Както вече се посочи, делото е върнато за ново разглеждане от ОС –
Бургас. Към момента на „първото“ разглеждане от РС – Бургас минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес е 468 лева без ДДС (аргумент от
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата – в редакция ДВ, бр.68 от 2020 г.), а към настоящия момент е в
размер на 640 лева без ДДС (аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата – в редакция ДВ,
бр.88/2022 г.), т.е. общо 1108 лева без ДДС. Ето защо, изплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди в неговата цялост.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОНЕГО“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление гр. Созопол, комплекс „Лагуна бийч“, в.с. „Зора“, вила „В-2“, ет.2, ап.4,
против „ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Чаталджа, № 35, осъдителен иск за сумата от
3400 (три хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
по лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, собственост на дружеството ищец, причинени
от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.06.2018 г. в гр. Бургас по вина на Н.
В. Т., управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на дружеството
ответник, което е възложител на работа на делинквента Т., ведно със законната лихва върху
главницата от 21.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ОНЕГО“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
гр. Созопол, комплекс „Лагуна бийч“, в.с. „Зора“, вила „В-2“, ет.2, ап.4, да заплати на
„ЗАЛОЖНА КЪЩА КОРЕКТ ПЛЮС 11“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Чаталджа, № 35, сумата от 960 (деветстотин и
4
шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5