№ 240
гр. Пазарджик, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на С.я Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500661 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от Д. Т. П. , ЕГН **********, от гр. П., ж. к. „Т.“ ,бл.
49,вх. „А“ , ет. 3, ап. 9 , против Районен съд гр. П. , с административен адрес гр. П. , бул. „Ш.С. „ № 167.
С исковата молба са предявени следните кумулативно , обективно съединени искове:
Иск по чл. 344 ал. 1 т. 1,2 и 3 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение,възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ;
Иск за недействителност на Допълнително споразумение № 4/ 29. 01. 20128г. ;
Положителен установителен иск по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване ,че ищцата е придобила ІV-ти ранг
по ЗСВ в размер на 75 лв. ;
Осъдителен иск за заплащане на сумата от 100лв.,представляваща неполучена разлика между ІV-ти и V-
ти ранг по ЗСВ ;
Осъдителен иск за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2018г.
С Решение № 260163 / 07. 05.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 2060/2019г. по описа на
същия съд ,исковете са отхвърлени , като неоснователни .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Т.
П. , ЕГН ********** . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон,необоснованост и нарушение на процесуалните правила
.Искането е да се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . С отговора се оспорва
въззивната жалба . Искането е решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
. Не прави нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
С Определение № 260273/ 29. 07. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 2060/2019г. по описа
на същия съд, на основание чл. 248 от ГПК , е изменено решението на районния съд в частта за разноските по
делото , като е осъдена ищцата да заплати в полза на ответника сумата 501,53лв. ,представляваща сторени
разноски по делото .
Против определението на районния съд е подадена въззивна частна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Д. Т. П. , ЕГН **********. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
постановеното определение . Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго такова по
съществото на спора от въззивната инстанция , с което се отхвърли искането на ответника по иска за присъждане
на разноски по делото.
В срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна .
По въззивната жалба .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения
отговор по чл. 263ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І. По исковете за оспорване законността на уволнението и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от
КТ.
Исковете са неоснователни .
От доказателствата по делото се установява ,че ищцата е работила в районен съд П., по трудово
правоотношение на длъжността „ П.“ . Със Заповед № 728/ 04. 06. 2018г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл. 325 ал. 1т. 9 от КТ.
Фактическият състав на посочената права норма е следния :
1/ Обективна невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест;
2/ Болестта трябва да е довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания ,въз
основа на заключение на ТЕЛК.
Според чл. 1 ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване , приета с ПМС № 72/ от 30. 12. 1986г. , с последващи
изменения , трайно намалена работоспособност имаме при 50% и над 50% загубена работоспособност.
Според чл. 1 ал. 3 от Наредбата за трудоустрояване, компетентни органи по трудоустрояването при 50% и над
50% загубена работоспособност са ТЕЛК и НЕЛК.
3/ Прекратяването на трудовото правоотношение не се допуска, ако при работодателя има друга подходяща за
здравното състояние на работника или служителя работа и той е съгласен да я заеме . По отношение на това
изискване трябва да се има предвид следното :
Според чл. 315 ал. 1 от КТ ,работодател с повече от 50 работници или служители е длъжен ежегодно да
определи работни места за трудоустрояване , от 4% до 10% в зависимост от общия брой на работниците
или служителите. Неизпълнението на това задължение води до незаконосъбразност на уволнението ( виж Р.
№ 79/ 04. 05. 2017г. по гр. д. № 3813/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС );
2
Според чл. 3 ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване ,въпросът за подходящата работа се решава от
здравния орган ,който е издал предписанието за трудоустрояване ;
Под „подходяща работа „ следва да се разбира свободна щатна длъжност, която съответства на
образованието и квалификацията на работника или служителя, и здравното му състояние. Обстоятелството
,че свободната щатна длъжност е подходяща за работника или служителя следва да се удостовери от
органа по трудоустрояването( виж Р. № 93/ 26. 06. 2020г. по гр. д. № 3772/2019г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС );
По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК № 1867/ 06. 10. 2015г. , с което на ищцата Д.Т. П. е
призната 50% намалена работоспособност с водеща диагноза „Хронична И. болест на С. „. В експертното
решение на ТЕЛК не са записани противопоказания за работа . Съобразявайки разпоредбите на чл. 1 ал. 1,2 и 3
от Наредбата за трудоустрояване следва да се приеме,че Експертното решение на ТЕЛК представлява
документ за трудоустрояване на ищцата с трайно намалена работоспособност 50 %.
По делото е представена Заповед № 37/ 16. 01. 2018г. на председателя на Районен съд П., с която е утвърдена
Комисия по трудоустрояването , за да определи местата за трудоустрояване при 4% от общия брой на
служителите в съда .
С протокол от 29. 01. 2018г. Комисията е определила следните длъжности и работни места за трудоустроени
работници или служители за 2018г., които съответстват на образованието и квалификацията на ищцата :
Съдебен С. 1 бр.;
С.Д. – 1 бр.;
Ч. 3 бр. ;
От така утвърдените работни места за трудоустроени към момента на съставяне на протокола и към
момента на уволнението на ищцата са били свободни само 2 щатни бройки за Ч.. Това се установява от
съдържанието на самия протокол и от заключението на приетата по делото СИЕ.
По делото е установено ,че във връзка с трудоустрояването на ищцата работодателя е направил запитване до
ТЕЛК гр. П. за възможността ищцата да заема длъжностите „П.“ и „Ч.“.
Със Становище № 0628/ 15. 03 2018г. ТЕЛК е отговорила,че здравословното състояние на ищцата не и позволява
да заема тези две длъжности.
Установено е по делото ,че към момента на уволнението на ищцата е била свободна длъжността „съдебен С. „
,която длъжност е била извън определените щатни бройки за трудоустроени лица . Тази длъжност е
предложена от работодателя на ищцата, която обаче е отказала да я заеме . От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява ,че трудовите функции на тази длъжност са свързани със значително психо-физическо
пренапрежение , което е противопоказно за здравословното състояние на ищцата,както и съобразно становището
на ТЕЛК.
Също от заключението на приетата по делото СМЕ се установява ,че длъжността „ С.Д. „ е подходяща
длъжност за здравословното състояние на ищцата, но към момента на уволнението на ищцата тази длъжност не е
била свободна .
При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за законността на извършеното уволнение по чл. 325 ал. 1 т. 9 от
КТ.
Установено е по делото ,че от определените от работодателя работни места за трудоустроени работници и
служители единствено длъжността „С.Д. „ е подходяща за здравословното състояние на ищцата . Тази
длъжност към момента на уволнението на ищцата обаче не е била свободна ,за да й бъде предложена от
работодателя . Останалите свободни длъжности , които са определени от работодателя за трудоустроени лица (
длъжността „Ч.“ и длъжността „съдебен С. „ ) са противопоказни за здравословното състояние на ищцата, тъй като са
свързани със значително психо-физическо пренапрежение. Отделно от това, незаетата щатна бройка за
длъжността „съдебен С.“ е била извън определените щатни бройки за трудоустроени лица.Текстът на чл.
325 ал. 1 т. 9 от КТ изисква „подходящата“ длъжност , с оглед здравословното състояние на работника
3
или служителя, от работните места ,които са определени за трудоустроени лица да бъда свободна към
датата на уволнението.
Неоснователността на иска за отмяна на уволнението ,като незаконно води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.
ІІ.По исковете за недействителност на Допълнително споразумение № 4/29.01. 20128г. ;положителния
установителен иск по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване ,че ищцата е придобила ІV-ти ранг по ЗСВ в
размер на 75 лв. ;осъдителния иск за заплащане на сумата от 100лв.,представляваща неполучена разлика
между ІV-ти и V-ти ранг по ЗСВ и осъдителния иск за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск за 2018г.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението.По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от
посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не са посочени никакви пороци на съдебното решение по отношение на тези искове .
Възраженията във въззивната жалба са само по отношение правилността на решението на районния съд в частта
относно исковете по чл.344 ал. 1т.1,2 и 3 от КТ. При липса на направени възражения във въззивната жалба
относно правилността на съдебното решение по отношение на тези искове ,въззивната инстанция не дължи
произнасяне,тъй като липсва предмет на обжалване ,макар да е посочено във въззивната жалба ,че решението
се обжалва изцяло ,като неправилно и необосновано.
Независимо от това , при служебната проверка на решението в тези му части ,въззивната инстанция установи ,че
решението на районния съд по тези искове е правилно и законосъобразно .Районният съд е установил правилно
фактическата страна на спора, при което е направил обосновани и законосъобразни изводи относно
основателността на исковете .
Тъй като решението на районния съд по отношение на посочените искове следва да се потвърди, на основание
чл. 272 от ГПК , съдът мотивира решението си , като препраща към мотивите на районния съд .
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди изцяло решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно .
По въззивната частна жалба.
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството
пред районния съд ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с
чл. 248 ал. 3 от ГПК ).
Разгледана по съществото частната жалба е основателна .
Съдебната практика винаги е била категорична по въпроса ,че работника или служителя не дължи такси и
разноски към съда (държавни такси ,разноски за свидетели , вещи лица и пр. - чл.359 от КТ ). Безплатността по чл.359 от КТ
обхваща всички разноски в съдебното производство по повдигнат трудов спор , без значение какво е
процесуалното качество на работника или служителя – ищец или ответник по иска . Работникът или служителя
обаче не е освободен от тези разноски , които е причинил на работодателя с процесуалното си поведение
(предявяване на иска ). Разноските се дължат на общо основание ,на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК , с изключение на
разноските, които работодателя е направил за държавни такси и възнаграждение на вещи лица и свидетели
,тъй като това са разноски към съда ,за които работника или служителя не отговаря по силата на специалния
закон .( В този смисъл виж Р. № 76/ 16. 02. 1995г. по гр. д. № 1442/1994г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС;Определение № 60/09. 03. 2010г. по
гр. д. № 161/2010г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Определение № 101/24. 02. 2011г. по ч.гр. д. № 555/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 584/12. 10. 2011г. по ч.гр. д. № 409/2011г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 44/ 15. 02. 2012г. по гр. д. № 532/2011г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС;)
От съдържанието на обжалваното решение на районния съд е установява ,че в тежест на ищцата са възложени
4
разноските за възнаграждение на вещи лица , с което е нарушена разпоредбата на чл. 359 от КТ.
Ще следва да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови ново определение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли искането за изменение но решението в частта за
разноските по делото .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260163 / 07. 05.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. №
2060/2019г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯВА Определение № 260273/ 29. 07. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. №
2060/2019г. по описа на същия съд, на основание чл. 248 от ГПК ,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ искането на Районен съд гр. П. , с административен адрес гр. П. , бул. „Ш.С. „ № 167, за изменение
на решението в частта за разноските по делото .
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението по исковете по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
На основание чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК и ТР № 5/ 2015г. от 12 07. 2018г. на ОСГТК на ВКС , решението в
частта за разноските по делото( в тази част решението има характер на определение ) подлежи на обжалване с частна
касационна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК , в едноседмичен
срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5