№ 2856
гр. Варна, 20.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501249 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Р. Н. Р. с ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв.М. Н., със служебен адрес: ***, против частта от Решение
№51/09.03.2023г. постановено по гр.д.№803/2022г. по описа на Районен съд Провадия, с
която е уважен предявеният “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт К.Е.О., иск с правно основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК за установяване на дължимостта от жалбоподателя на сумите, за
които е издадена Заповед №285/01.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.527/2022г. на РС Провадия, а именно: -сумата от 1000лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит №2162689 сключен на 09.01.2020г.
между “Кредисимо“ ЕАД и Р. Н. Р., и Договор за предоставяне на поръчителство между “Ай
Тръст“ ЕООД и Р. Н. Р., което вземане в последствие е прехвърлено от страна на “Ай Тръст“
ЕООД в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от
23.08.2021г. и Приложение 1 от 23.08.2021г.; -сумата от 119.84лв., представляваща
договорна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 10.02.2020г. до
10.07.2020г.; -сумата от 198.90лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
11.02.2020г. до 27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда-27.05.2022г., до окончателното погасяване на дълга.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, и се
оспорват изводите на първоинстанционният съд, че процесното вземане съществува, като се
поддържа, че “Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител, не е заплатил на
“Кредисимо“ ЕАД главницата и лихви по договора за кредит. Сочи се, че действително
1
09.01.2020г. между “Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит с №2162689, както и че на същата дата между “Ай тръст“ ЕООД и ответника е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с погасяване на дълга по
договора за кредит. Сочи се още, че на 23.08.2021г. е подписано Приложение I към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г., сключен между “Ай Тръст“
ЕООД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на “Ай
Тръст“ ЕООД, произтичащо от Договора за на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено
в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Поддържа се обаче, че доколкото липсват доказателства, че
“Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на поръчител е заплатило на “Кредисимо“ ЕАД
процесните главница и лихви по договора кредит, то няма как да счита, че кредитора е
уведомил по надлежния ред ответника за извършено вместо него плащане и съответно да
може да претендира от ответника процесната сума и да продаде вземането си на ищеца по
настоящото дело. Ето защо се поддържа, че поради липсва на погасяване кредита от
поръчителят “Ай Тръст“ ЕООД, ответникът не е изпаднал в забава спрямо същия и
вземането предмет на делото не е ликвидно и изискуемо. В тази връзка се поддържа, че
ищецът няма правен интерес от водене на делото и от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПK. Оспорват се изводите на съдът базирани на заключението на вещото лице по ССч.Е, че
задълженията по Договора за кредит са погасени изцяло от поръчителя “Ай Тръст“ ЕООД в
изпълнение на Договора за предоставяне на поръчителство, поради което се поддържа, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изложеното, се моли за отмяна на
решението в атакуваната му част и за отхвърляне на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като се е съобразил с
коректно установената фактическа обстановка по делото, съответно че съдебното решение
по максимално прецизен начин рамкира правния спор и извежда основополагащи за случая
констатации, обективирани в диспозитива на акта. Развити са подробни съображения за
правилността, обосноваността и законосъобразността на атакуваният съдебен акт, съответно
за основателността на иска.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Р. Н. Р., против частта от
Решение №51/09.03.2023г. постановено по гр.д.№803/2022г. по описа на Районен съд
2
Провадия, с която е уважен предявеният “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК за установяване на дължимостта от
жалбоподателя на сумите, за които е издадена Заповед №285/01.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.527/2022г. на РС Провадия, а именно: -
сумата от 1000лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит
№2162689 сключен на 09.01.2020г. между “Кредисимо“ ЕАД и Р. Н. Р., и Договор за
предоставяне на поръчителство между “Ай Тръст“ ЕООД и Р. Н. Р., което вземане в
последствие е прехвърлено от страна на “Ай Тръст“ ЕООД в полза на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 23.08.2021г. и Приложение 1 от 23.08.2021г.; -
сумата от 119.84лв., представляваща договорна лихва по договора за потребителски кредит
за периода от 10.02.2020г. до 10.07.2020г.; -сумата от 198.90лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.02.2020г. до 27.05.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-27.05.2022г., до
окончателното погасяване на дълга.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1249/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 13.09.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3