РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Илиева
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело 3765
по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Представител на „Монтюпе”
ЕООД гр. Русе твърди, че дружеството е имало сключен трудов договор с ответника
Д.П.И., по силата на който последния бил назначен на работа на длъжност
„машинен оператор“ считано от 07.03.2016г. Сключеният трудов договор бил срочен
за срок от една година. Със заповед № 167/11.07.2016г. трудовото правоотношение
между страните било прекратено на основание чл. 326 ал.1 от КТ считано от
11.07.2016г. по писмено искане на работника от същата дата, като заповедта била
връчена на ответника. При тази фактическа обстановка ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 2009,80 лева.
Ответникът оспорва
иска. Сочи противоречиви разпоредби в договора, касаещи срок на изпитване,
който срок не е определен изрично по размер. Навежда довод, че тълкувайки
волята на страните следва да се приеме, че сключеният договор е бил със срок на
изпитване в полза и на двете страни. Сочи също така, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение бил посочен неспазен срок на
предизвестие от 45 дни, но е неясно как е определена дължината на срока.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 220 ал.1 от КТ.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 07.03.2016г. е
бил сключен трудов договор № 84 (л.5) по силата на който Д.П.И. е приел да
изпълнява длъжността „машинен оператор“ в „Монтюпе” ЕООД гр. Русе при осемчасов
работен ден и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 624 лева.
Трудовият договор е бил сключен за срок от една година. В текста на договора са
включени и следните разпоредби:
„8. Срокът за
изпитване е в полза и на двете страни.
9. До изтичане на срока за изпитване и двете
страни могат да прекратят договора без предизвестие.“
Независимо от
цитираните разпоредби в трудовия договор няма уговорен срок за изпитване.
На 11.07.2016г. Д.П.И.
е депозирал заявление (л.7) до „Монтюпе” ЕООД гр. Русе, че желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 326, ал.1 от КТ считано от
същата дата. На 11.07.2016г. работодателят е издал заповед № 167 (л.8) с която
е прекратил трудовото правоотношение. В заповедта е включено разпореждане на
работодателят да се изплати обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок
на предизвестие- 45 дни в размер на 1020,24 лева. Заповедта е подписана от
работника и работодателя.
От правна страна
съдът намира следното:
Сключеният трудов
договор не е бил със срок за изпитване, тъй като такъв срок не е бил определен
в него. Текстът, че срокът за изпитване е в полза и на двете страни вероятно погрешно
е останал в бланката на договора, но същият не може да създаде срок за
изпитване, поради липса на изрично изразена воля в този смисъл и поради
непосочване на размера на срока за изпитване. Съгласно чл. 70 ал.5 от КТ за
една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие договор със
срок за изпитване може да се сключи само веднъж, а видно от приложените по
делото писмени доказателства страните са имали сключен трудов договор № 17/07.02.2013г.
(прекратен на 08.12.2015г.) за същата работа със срок на изпитване, поради
което повторно изпитване е недопустимо. Това е още един аргумент, че договорът
не е бил със срок за изпитване.
Срокът на
предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор е три месеца, като
дължимото обезщетение от работникът е 2009,80 лева. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение обаче работодателят е направил волеизявление
работникът да заплати обезщетение за неспазено предизвестие от 45 дни в размер
на 1020,24 лева, Това волеизявление обвързва работодателя, по съображения
извлечени от чл.5 ал.1 от ГПК и чл. 44 от Закона за задълженията и договорите-
при липса на разпоредба в КТ, която да урежда последиците от едностранните
волеизявления на работодателя следва да се приложи аналогичната разпоредба на
гражданския закон, предвиждаща, че едностранните волеизявления могат да породят
правно действие. От друга страна, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение в случая има само констативно действие (в този смисъл Решение № 206 от 29.02.2000 г. на ВКС по
гр. д. № 617/98 г., III г. о, Решение № 264 от
10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о., ГК и мн. други)- т.е. към момента
на издаването й прекратяването на трудовото правоотношение е вече настъпило,
поради което самата заповед, която е подписана и от двете страни може да се
разглежда и като гражданскоправна спогодба по отношение на размера на дължимото
обезщетение.
По изложените
съображения съдът намира, че искът следва да се уважи в размер на 1040,24 лева,
а за горницата да се отхвърли.
Ищецът е направил
разноски в размер на 450 лева от които следва да му се заплатят 228,43 лева
съобразно изхода на делото. Ответникът е направил разноски в размер на 300
лева, от които следва да му се заплатят 147,71 лева съразмерно на отхвърлената
част от иска. След насрещна компенсация ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 80,72 лева. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.И. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “Монтюпе” ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
гр. Русе, Източна промишлена зона, Индустриален парк, сумата 1020,24 лева представляваща обезщетение
с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ дължимо от работник на работодател поради
неспазване на предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение, което
прекратяване е отразено в заповед на
работодателя № 167/11.07.2016г, със законната лихва върху тази сума
за периода от 11.06.2019г. до окончателното изплащане, както и 80,72 лева разноски по делото след
насрещна компенсация, като отхвърля иска за обезщетение над уважения размер.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:
/
П/