Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Валентина Милчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16705/2020
г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от Е.М.***, ЕГН **********,***,
срещу „В.Д.З.В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца:
1/ сумата от общо 7 906,80
лв. /седем хиляди деветстотин и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща
остатък от сборът на неплатените нетни месечни трудови възнаграждения в размер
на 1 104,68 лв. за периода 01.2019 г. – 01.2020 г., на основание чл. 128,
т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка отделна главница от датата на
подаване на исковата молба /22.12.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от общо 1 107,29 лв. /хиляда сто и седем лева
и двадесет и девет стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава
върху неплатените трудови възнаграждения за периода 20.01.2019 г. – 21.12.2020
г., като всяко отделно обезщетение е с начална дата следваща падежа на
съответното месечно задължение и крайна дата преди подаване на исковата молба,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
2/ сумата от 1 004,25 лв.
/хиляда и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2019 г.,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба /22.12.2020 г./ до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 99,87 лв. /деветдесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 07.01.2020 г. – 22.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3/ сумата от 175,64 лв. /сто
седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2020 г.,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба /22.12.2020 г./ до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 8,15 лв. /осем лева и петнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2020 г.
– 22.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено
лично на ответника, като в указания едномесечен срок по делото не е депозиран
писмен отговор на исковата молба.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание редовно призованата ответникът не се представлява
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът
своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника са дадени указания за последиците
от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му
в открито съдебно заседание.
Ищецът е основал исковите си претенции на
следните фактически твърдения:
В
исковата молба ищецът Е.М.*** твърди,
че е бил назначен с трудов договор от 17.09.2018 г. в ответното дружество за
срок от 6 месеца, като след изтичане на срока е преминал на безсрочен трудов
договор. Сочи, че между страните е уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 343 лв., заедно с ДТВ за придобит трудов стаж
и професионален опит, което възнаграждение е получавал в брой без да се
подписва на ведомости. Твърди, че на 08.01.2020 г. е влязъл в болница за
лечение с диагноза – остра хронична сърдечна недостатъчност без механична
вентилация. Сочи, че е изписан на 13.01.2020 г. с болничен за шест месеца, като
на 09.07.2020 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 9 КТ, предвид решение на ТЕЛК за 100 % трайна неработоспособност.
Твърди, че за периода 01.2019 г. – 01.2020 г. не е получавал пълния размер на
дължимите му трудови възнаграждения в общ размер от 7 906,80 лв., като
ответникът му дължи и обезщетения за забава в размер на 1 107,29 лв. Излага, че
не са му изплатени и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 20 дни за 2019 г. и 3 дни за 2020 г., както и обезщетения за забава върху
тях. Моли съда за осъждане на ответника да заплати претендираните
суми и присъждане на разноски.
Ответникът не е оспорил така изложените
твърдения. Отделно от това, същите се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал, включително от изслушаната по
делото Съдебно-счетоводна експертиза. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на гореизложеното и на обстоятелството, че
още с исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани
в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да бъдат
уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 12.11.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, дължимата за производството държавна
такса в размер на 466,27 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 300 лева.
Воден от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.Д.З.В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.***, ЕГН **********,***,
следните суми: сумата от 7 906,80
(седем хиляди деветстотин и шест лева и осемдесет
стотинки) лева, представляваща остатък от сборът на неплатените нетни месечни трудови
възнаграждения в размер на 1 104,68 лв. за периода 01.2019 г. – 01.2020
г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка
отделна главница от датата на подаване на исковата молба /22.12.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 107,29 (хиляда
сто и седем лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху неплатените трудови
възнаграждения за периода 20.01.2019 г. – 21.12.2020 г., като всяко отделно
обезщетение е с начална дата следваща падежа на съответното месечно задължение
и крайна дата преди подаване на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
сумата от 1 004,25 (хиляда и четири лева
и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 20 дни за 2019 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22.12.2020
г./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 99,87 (деветдесет
и девет лева и осемдесет и седем стотинки)
лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 07.01.2020 г. – 22.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 175,64 (сто седемдесет и пет
лева и шестдесет и четири стотинки)
лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2020 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба /22.12.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 8,15 (осем лева и
петнадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
17.09.2020 г. – 22.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.Д.З.В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.М.***,
ЕГН **********,***, сумата от 400
(четиристотин) лева – разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.Д.З.В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от общо
766,27 (седемстотин шестдесет и шест лева и
двадесет и седем стотинки) лева
– разноски за настоящото производство, от които: 466,27 (четиристотин
шестдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки)
лева
- държавна такса и 300 (триста)
лева
– депозит за вещо лице, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: