Р Е
Ш Е Н
И Е №
София, ......................
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на трети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора
Юлиана Христова, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 2569 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.11.2017г., постановена по НОХД №
9123/2016г., СРС, НО, 121-ви състав е
признал подсъдимия Х. С.З. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по
чл. 194, ал.1 от НК за това, че на 02.04.2012 г. за времето от 16.00 часа до
19.00 часа, от офис на фирма „Ф.Д.“ ЕООД с адрес : гр. София, ул. „******,
отнел сума в размер на 1700 / хиляда и седемстотин/ лева от владението на М.Б.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът с присъдата е отхвърлил предявения от М.Б.Д.
против подсъдимия Х. С.З. граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД в размер
на 1700 лв, представляващ обезщетение за причинени от
деянието по чл.194, ал.1 НК имуществени вреди ведно със законната лихва от
датата на деянието, като неоснователен.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
жалба и допълнение към нея от частния
обвинител и граждански ищец М.Д., чрез адв. И.А..
Твърди се, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна
и постановена в нарушение на съдопроизводствените правила. Отправя се искане за
нейната отмяна и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде
признат за виновен за престъплението по чл.194, ал.1 НК и да му се наложи
справедливо наказание.
В разпоредително съдебно заседание, проведено на 22.06.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, с оглед на което не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят
на СГП излага , че присъдата постановена от СРС е правилна и законосъобразна,
както и че е съобразена със събраните по делото доказателства. Моли съда да я
потвърди като правилна и законосъобразна.
Пред съда повереникът на частния обвинител и
граждански ищец М.Д.– адв. А. поддържа
жалбата и допълнението към нея по изложените в нея аргументи. Твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована. Посочва, че е налице
отсъствието на анализ на показанията на свидетелите по делото, а именно :
показанията на св. К.не са съпоставени с показанията на останалата група
свидетели – Д., Д.и П., а от друга страна с
обясненията на подсъдимия. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила, с оглед нормата на чл.305, ал.3 от НПК.
Моли съда да отмени като неправилен и необоснован първоинстанционният съдебен
акт и да се върне делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Алтернативно се прави искане да се осъди подсъдимия по
така предявеното му обвинение от представителя на държавното обвинение.
ЧО М.Д. се присъединява към изложеното от неговия
повереник.
Подсъдимият Х.З. редовно уведомен се явява лично и в
предоставеното му право на последна дума моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото гласни, писмени доказателства и доказателствени
средства и експертизи, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първостепенният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и
е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране доказателствен материал. Настоящата инстанция намира, че направеният
от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички
правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което счита, че
районният съд не може да бъде критикуван за превратно тълкуване на доказателствата,
както се твърди в жалбата.
При направения собствен доказателствен анализ по
силата на чл. 314 от НПК и на чл. 316 от НПК, въззивният съд не намери
основания за промяна на основните положения на фактическата обстановка, приета
от първата инстанция, която е следната:
Към дата 02.04.2012 г. подсъдимият З. заемал
длъжността „служител рекламна агенция” във „Ф.Д.” ЕООД гр. София с управител Б.Н.Г.,
като офисът на дружеството се намирал на ул.»******. В същият офис се
помещавала и друга фирма «Н» ЕООД- гр.София, чийто управител е ГИ/ЧО М.Б.Д..
Последният бил и пълномощник на „Ф.Д.“ ЕООД.
Тъй като му предстояло пътуване в чужбина, на
02.04.2012 г. св.Д. разполагал с парична
сума в размер на 5000 лв., която се намирала във вътрешен джоб на неговата
чанта. На същата дата свидетелят оставил чантата в кабинета си, като му се
наложило да напусне офиса за периода от 16.00 ч. до 19.00 ч. Кабинетът му не
бил заключен, като офисът разполагал с общо помещение, в което по принцип се
канени клиенти. На 02.04.2012 г., след като св.Г.напуснал офиса за посочения
период, на работното място останал подс.З.. Завръщайки
се обратно в офиса след 19.00 ч., св.Г.установил, че от чантата му липсва сума
в размер на 1700 лв. Първоначално решил, че съпругата му св.Е.Д.е взела част от
паричните средства, но след проведен впоследствие разговор с нея, св.Д.му
съобщила, че не е взимала парична сума. Тъй като св.Д.споделила, че е
установила от известно време липси на дребни парични суми, св.Д. решил да
постави камера в своя кабинет, като не споделил на никого за това. От цифровите
снимки на камерата, заснети на 26.04.2012 г. и на 27.04.2017 г. установил, че в
негово отсъствие подсъдимия влизал в кабинета му и ровел по вещите му, без да
взима нищо.
На 15.05.2012 г. св.Д. подал сигнал до СРП
вх.№17772/15.05.2012 г. за липсата на 1700 лв., която констатирал на дата
02.04.2012 г.
На 30.05.2012 г. св.Д. извикал в кабинета си подсъдимия
и в присъствието на св.К.му показал заснетите снимки от камерата в офиса. Св.Д.
обвинил подсъдимия, че е взел сумата от 1700 лв. на 02.04.2012 г., както и че
ще бъде уволнен. Същото така св.Д. установил, че у подсъдимия не се намира
дадения му от св.Д. служебен телефон, за който подс.З.
признал, че го е заложил, поради необходимост от парични средства. На тази
среща под въздействието на св.Д. подсъдимия написал собственоръчно следното: „Х.С.З.
приемам дисциплинарно уволнение, поради извършено от мен вмешателство към
служебна собственост, както и лична”, положил подпис и дата върху заявеното .
Това обстоятелство било възприето и от св.П. – счетоводител във фирмата.
Впоследствие била издадена, Заповед №32/19.06.2012 г.
за дисциплинарно уволнение, получена отново лично от подс.З. на
20.06.2012 г.
Месец след срещата между св.Д. и подсъдимия,
последният по куриер върнал на Д. предоставения му служебен телефон.
Установената фактическа обстановка въззивният съд
приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на съдебното следствие пред първата инстанция включващ : гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите Е.Ж.Д., А.П.П. , /вкл.
прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 НПК /, Д.Г.К.и на М.Д., обясненията на подсъдимия З. ; приобщените по
надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства
- извлечения от разплащателни сметки на „Н” ЕООД за периода от 25.03.2012 г. до
08.04.2012 г., заповед за констатирани
нарушения на трудовата дисциплина изх.№31/12.06.2012г., обратна разписка, заповед №32/19.06.2012 г. за
дисциплинарно уволнение с обратна разписка, уведомително писмо за представяне
на трудова книжа с обратна разписка, предавателен протокол от 09.01.2012 г. за
служебен телефон и ключове от офис, разписка за получена сума от 670 лв. аванс
за командировка за периода от 14.05-17.05.2012 г., способите да доказване –
заключението на СТЕ и справка за
съдимост.
Също като първоинстанционният и настоящият съдебен
състав се съгласява, че свидетелите Е.Д., Д.К., А. П.
и М.Д. не са очевидци на престъплението. Същите излагат в своите показания
факти и обстоятелства станали им известни на по-късен етап от датата на
деянието. Като в тази връзка е неоснователно възражението на ГИ/ЧО, че
показанията на св. К.не са разгледани детайлно от първостепенния съд.
Напротив същите са съпоставени с тези на
останалите свидетели, но първата инстанция е приела, че на базата на тях не
може да се гради обвинението. Този извод на първостепенния съд е правилен. Следва
де се отбележи, че всички разпитани по делото свидетели твърдят, че със
собственоръчно написаната бележка, подсъдимият е признал, че е взел сумата от
1700 лв. от чантата на св.Д.. Нещо повече, св.К.в показанията си посочва, че на
показаните снимки в кабинета на св.Д. е възприел подсъдимият „как отваря един
шкаф и от една чанта изважда пари“. Тези твърдения не следва да бъдат
кредитирани, тъй като не само кореспондират на фактите, възпроизведени от
свидетелите Д., Д.и П., но и са в ярко противоречие с
тях. По делото е установено, че от записите на камерата, св.Д. е възприел
присъствие на подсъдимия в неговия кабинет и ровене във вещите му, без обаче да
е установил взимането на каквато и да е вещ. От друга страна, показанията на
свидетелите Д., Д., П. и К., че на срещата на
30.05.2012 г. подсъдимият с написаната от него бележка е признал взимането на
сумата от 1700 лв., не съответства на съдържанието тази бележка, с уговорката,
че изложеното в този документ не може да се приеме като признание за извършено
престъпление. Абстрахирайки се от този
факт обаче, следва да се отбележи, че подсъдимият с бележката е направил признание за
„вмешателство към служебна собственост и лична“, вследствие на показаните му
записи от видеокамерата и установеното обстоятелство, че е заложил служебния
телефон. Следователно, не може да се приеме за вярно твърдението на посочените
по-горе свидетели, че подсъдимият с бележката е направил признание за това, че
е отнел паричната сума в размер на 1700 лв. Следва да се отбележи, че дори това твърдение
да се приеме за вярно, то не е достатъчно за постановяване на осъдителна
присъда. И това е така, тъй като по делото не съществува нито едно пряко
доказателство за съпричастността на подсъдимия към повдигнатото му обвинение, а
веригата от косвени такива, не е достатъчна, за да обоснове обвинението по един
несъмнен и категоричен начин. Обстоятелството, че по делото е установено
посещение на подсъдимия в кабинета на св.Д., в негово отсъствие и ровене във вещите му след инкриминираната
дата, не е достатъчно, за да се приеме за установено вън от всякакво съмнение,
че подсъдимият на 02.04.2012 г. е отнел паричната сума от чантата на св.Д..
Като допълнение към този извод е фактът, установен по делото, че до помещението
на офиса достъп са имали и клиенти, както и обстоятелството, че кабинета на св.Д.
не е бил заключван постоянно в негово отсъствие. Обстоятелството дали е вярно
твърдението на подсъдимия, изложено в неговите обяснения, че не са му
предоставяни парични суми за командировки, а е следвало да заплаща със
собствени средства служебните разходи, стои извън предмета на доказване, неотносимо е към релевантните по делото факти, поради което
не се нуждае от самостоятелна оценка.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на
контролираната инстанция, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства не се установява от обективна страна
по безсъмнен начин подсъдимият Х.З. да е отнел на инкриминираната дата и място,
инкриминираната сума. Правилно е преценено от СРС, че по делото липсват
достатъчен по обем доказателства, установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия
по делото и следователно същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение. В тази насока въззивният съд намира, че по делото
липсват безспорни преки доказателства, установяващи извършването на деянието от
страна на подсъдимия по делото. Изложеният довод във въззивната жалба, че са
събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, не се споделя от
настоящата съдебна инстанция, тъй като въззивният съд намира, че въз основа на
показанията на разпитаните свидетели по делото, както и от приложените по
делото писмени доказателства, не може да
се докаже по безсъмнен начин, че именно подсъдимият е отнел инкриминираната
сума.Това е така, тъй като не се установи
инкриминираното имущество да е попаднало във владението на подсъдимия.
Да действително същият е работил във офиса на фирмата, но това по своята
същност се явява недостатъчно за обосноваване съпричастност на последният към
извършеното престъпление, която съпричастност да е доказана по несъмнен и
категоричен начин.
При извършената служебна проверка служебна проверка,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционният
съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната
на първоинстанционната присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338
от НПК настоящата инстанция намира, че протестираната присъда на СРС е
законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без
уважение.
Напълно обосновано при изхода на делото първата
инстанция е констатирала, че предявеният за съвместно разглеждане граждански
иск от ГИ Д. против подс. З. се явява неоснователен и недоказан.
С оглед признаването на подсъдимия за невиновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените в производството разноски остават за сметка на
държавата.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.11.2017 г.,
постановена по НОХД № 9123/2016 г., СРС,
НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.