Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 19.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №63
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т.Я.К., чрез адв. Д.А., съдебен адрес:***
против С.Т.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се твърди следното
: ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.Т.Т. при
условията на чл.47 ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, се предявява настоящият
установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответната страна. Вземането се обосновава със
следното : налице е подписан Договор за паричен заем № 3055310 от 10 октомври
2017 г. между „И.А.М.“ АД, като Заемодател, и С.Т.Т., като Заемател, сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването
на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата
искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юни 2018 г. между „И.А.М.“ АД, ЕИК
********* и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 1200 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия
договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2832929. Страните са
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му
изплаща остатъка от заемната сума по договора. С.Т.Т. се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 1304.10 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 62.10 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
По договора за паричен заем, С.Т.Т.
е извършвал плащания в общ размер на 540 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 887.76 лв.
За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем 3055310 от 10 октомври 2017 г.
между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.
В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 54.90 лв. за
периода от 18 октомври 2017 г. - датата на първата вноска до 07 март 2018г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните
договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява
еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се
дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер на 446.40 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „И.А.М.“ АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на
всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай С.Т.Т.
дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 45. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно
събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 07 март 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 42.43лв. от
08 март 2018 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юли 2018 г. г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.” ЕООД има следните
вземания срещу С.Т.Т.: 887.76 лв. главница; 54.90 лв. договорна лихва за
периода 18 октомври 2017 г. до 07 март 2018 г.; 446.40 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Искът по отношение претенцията за
сумите 45лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 42,23лв. за периода от 08 март 2018г. датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до 19 юли 2018г., е оттеглен и в
тази част производството по делото е прекратено.
Претендират се разноски.
Направено е искане уведомлението за
цесията на процесното вземане да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от особения представител адв.Ф.П., в който се твърди следното :
не са налице данни ответникът да е получил съобщение за прехвърляне на вземането
от заемодателя на Агенцията за просрочени вземания, която в момента е ищец по
делото.Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД това вземане има действие спрямо лицето,
което представлявам от момента на узнаването за цесията. Излага, че в пълномощията й на особен представител не
влиза такова задължение за приемане на цесия, тъй като няма връзка с лицето.
На следващо място се излага, че по
отношение главницата от 887.76лв не са представени доказателства кога и как са
погасени сумите от заема и от кога е спряно заплащането им. Не е ясно
останалите суми по какъв начин са определени, не е ясно какъв дълг е прехвърлен
на ищеца по делото от заемодателя на С.Т.. По
отношение претенцията за неустойка се заявява ,че би следвало да се
определи, когато заемателят е отказал да изплати остатъка от заема, а не да се
изчислява след три дни след сключване на договора, когато лицето е почнало да
изплаща вноските по плана за погасяване на заема. Заявява, че така определена
тази неустойка се начислява, дори когато е изплатена част от сумата по заема и
заемателят заплаща към всяка внесена вноска неустойка, което е нелогично.
Не е доказал по какъв начин са
определени различните пера за
вземанията.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответникът се представлява от особения
представител адв.Ф.П., която поддържа изложеното в отговора и навежда доводи в
о.с.з.
Съдът, като взе представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д. №5606/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 27.07.2018год. въз
основа на подадено заявление от ищеца против ответника, на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, предмет на настоящото дело. В
заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от задължение по
договор за паричен заем № 3055310/10.10.2017 г.
Искът на основание чл.422 от ГПК е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим. По
същество е неоснователен поради следното:
Основателно се явява възражението на особения
представител на ответната страна за недължимост, поради невръчване на съобщението
за цесия на ответника. Безспорно по делото е, че ответникът е сключил договор
за заем с „И.А.М.“ АД, който впоследствие с договор за цесия от 30.01.2017год.
е цедирал вземането си на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът
прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на
длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За
да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на §4 т.4.5. от договора е, че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе
действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д. №4418/2017г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
т.к. е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и
след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта
за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на
основание чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, а от справката от НАП е видно, че
няма регистриран трудов договор, поради което съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодателя. Това именно е обосновало назначаване на особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба . В практиката си по реда
на чл.290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о.,
Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д. №1711/13 г. на І т.о./ В това производство
обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл
да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа.
В отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на
иска, основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника
/поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Изложеното е достатъчно основание за
отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и разглежда по
същество останалите наведени от особения представител доводи.
Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, против
С.Т.Т., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, представляван по делото от особен представител адв.Ф.П.
от ПлАК, искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.240
от ЗЗД, чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми : : 887.76 лв. главница; 54.90 лв. договорна лихва за периода 18 октомври
2017 г. до 07 март 2018 г.; 446.40 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5606/2018год. по
описа на Плевенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: