РЕШЕНИЕ № 1708
гр. Пловдив, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в
открито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Ваня Петкова като
разгледа адм. дело № 1659 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска
цел „Български правозащитен алианс“, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. И.Й., съдебен адрес: ***, офис №1, срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация по заявление, подадено по електронен път на 28.03.2019
г. В СЗ жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът по жалбата не се
представлява в СЗ. В писмено становище оспорва допустимостта на жалбата, като
сочи, че искането било отправено на „неофициален мейл
за кореспонденция“. Длъжностно лице не било приемало заявлението, тъй като
същото не било отправено до официалния e-mail, на който се
получавала официална кореспонденция на Община Ботевград - *******@*********.***, а на e-mail
****@*********.***, при което същото не било отразено в системата за деловодно
обслужване на Община Ботевград и поради това не бил налице административен акт,
който да подлежи на обжалване. Заявява се, че административна преписка не
съществува, тъй като административният орган не бил валидно сезиран.
Алтернативно се оспорва жалбата като неоснователна, прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.15, ал.1, т.4 от ЗДОИ „С цел осигуряване на
прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на
достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура
в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация,
съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на
звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на
заявленията за предоставяне на достъп до информация.“, а съгласно чл.15а, ал.1
от ЗДОИ „Информацията по чл. 15 се публикува на интернет страниците на
административните структури в системата на изпълнителната власт и на субектите
по чл. 3, ал. 2, т. 1.“ Съгласно чл.15а, ал.2 от ЗДОИ „В секция "Достъп до
информация" на интернет страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15,
ал. 1, т. 4…“
На страницата на Община Ботевград липсва секция "Достъп до
информация", съответно липсва и информацията по чл.15, ал.1, т.4 от ЗДОИ.
Посоченият на страницата на общината във формата за контакт електронен адрес *******@*********.*** е за отправяне на всякакви
запитвания до общинската администрация, при което няма пречка същият да бъде
ползван и за подаване на заявления по ЗДОИ. Доколкото обаче се констатира
неизпълнение от страна на администрацията на задълженията по ЗДОИ, във връзка с
осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално
улесняване на достъпа до обществена информация, както и предвид на това, че
именно Кметът на общината се явява задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ,
следва да се приеме, че с отправянето на заявлението за достъп до обществена
информация на служебния електронен адрес на задължения субект, последният е
валидно сезиран и дължи произнасяне по това заявление в предвидените в закона
срокове.
На следващо място в представения отговор на жалбата се твърди, че
представената от жалбодателя справка /представляваща
всъщност заверено от страната копие на електронен документ/ доказвала единствено факта на изпращане или
опит за такова към посочения e-mail, но от същата не можело да се направи „обосновано предположение
за факта на получаване на електронно съобщение.“ В тази връзка се изтъква, че жалбодателят не прилагал доказателства в тази насока /по
отношение получаването на електронното съобщение/. Страната обаче не твърди
отрицателен факт – че електронното съобщение не е получено, за да бъде
прехвърлена доказателствената тежест към жалбодателя, а единствено изразява съмнение, че имало
вероятност съобщението да не е получено, което
е нещо различно, а освен това влиза в пряко противоречие с предходните
изложени от нея аргументи – че не бил налице мълчалив отказ, тъй като
съобщението било изпратено не до официалния e-mail, на който се
получавала официална кореспонденция на Община Ботевград - *******@*********.***, а на e-mail
****@*********.***, при което същото не било отразено в системата за деловодно
обслужване на Община Ботевград.
При това положение и при липсата на конкретни твърдения и
доказателствени искания в разглежданата насока, както и предвид изложеното
по-горе, следва да се приеме, че Кметът на Община Ботевград е бил валидно сезиран със заявление за достъп
до обществена информация. Констатира се,
че жалбата е подадена в срок и от лице,
имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна. В разглежданата хипотеза ответникът не се е
произнесъл по направеното пред него от жалбоподателя искане за предоставяне на
обществена информация, въпреки че е
задължен да направи това в 14-дневен срок от постъпване на заявлението /чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ/ с писмено решение, с
което да удовлетвори искането или да откаже предоставяне на исканата
информация, като изложи изрични съображения за това /чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ/. Това бездействие на административния орган
представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Този отказ е в противоречие със закона. Заявлението на
жалбоподателя за предоставяне на информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа посочените
в текста данни и описание на исканата информация, която е в кръга на
сведенията, с които органът разполага /последния факт не е и оспорен от
ответника/. При тези обстоятелства и като съобрази условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, при наличието на които може да се обоснове
отказ за предоставяне на информация, административният орган следва да издаде
акт, с който да се произнесе по направеното искане и да удовлетвори същото или
да откаже да направи това, ако са налице посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ пречки. С оглед
изложеното мълчаливият отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а
преписката - върната на административния орган за произнасяне съобразно горните
указания.
С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане, основателна
е претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски Община
Ботевград следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение с нестопанска цел
„Български правозащитен алианс“ сумата от 510,00 лв., от които 10,00 лв.
държавна такса и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение, за заплащането на които
по делото са представени доказателства. Направеното възражение за прекомерност
е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация
по заявление, подадено по електронен път на 28.03.2019 г., от Сдружение с
нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ – Пловдив до Кмета на Община
Ботевград.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Ботевград за произнасяне, като го ЗАДЪЛЖАВА да предостави достъп до
обществена информация по заявление, подадено по електронен път на 28.03.2019
г., от Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ – Пловдив, в
14-дневен срок от получаването на препис от настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Ботевград да заплати на Сдружение с нестопанска цел
„Български правозащитен алианс“ – Пловдив, ЕИК *********, разноски в размер на 510
(петстотин и десет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: