Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С решение №262 по НАХД №340/2012г. по НАХД № 340/2012г. С. районен съд е призналЛ. М. Г. с ЕГН * от Г.С., У. 3. С. П.№., В.,2 .2, ап.4 за виновен в това, че на 26.09.2011 г. в Г.С. в офис на „Г.” находящ се в Г.С., У.Ц. О. №106 чрез блъскане с ръка на стол е причинил на Е.И. Д. в качеството и длъжностно лице – продавач-консултант, при и повод изпълнение на функциите и лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток по лявото бедро и болка при опипване в областта на пръстите на лявото стъпало, причинили болки и страдания без разстройство на здравето, престъпление по чл. 131,ал.1 т.1пр.първо, вр. с чл.130,ал.2 от НК. Освободил го е от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал.1 от НК и му налага административно наказание глоба в полза на държавата, в размер на 1000, 00 /хиляда/ лв., ведно с 5,00 лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист., както и да заплати по сметка на Районен съд С. направените по делото разноски в размер на 80 лева и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист. Против това решение постъпила жалба от Л. Г. чрез неговия защитник-адв.И..В нея се твърди, че е недоволен от решенÞето, тъй като е нарушен закона, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо.Единственото правилно решение, което е следвало да бъде постановено от съда е следвало да бъде оправдан, тъй като нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил престъпление. Развиват се подробни мотиви, че, тъй като производството по делото се развива при условията на глава ХХVІІІ от НПК в тежест на прокуратурата било да докаже обвинението, че Д. не е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, че съдът е приел СМЕ по мед.свидетелство №62 издадено три дни след датата на която се твърди, че е станало деянието и отразеното в него не кореспондира със събраните доказателства, както и че престъплението по чл.130 от НК може да бъде извършено само и единствено при пряк умисъл, а не и с евентуален, така както е приел съда. Затова моли решението да бъде отменено и постановено друго с което той да бъде оправдан. Окръжна прокуратура В. заема становище, че считат жалбата за неоснователна и не следва да се уважава, като се заема становище да се потвърди решението на първата съдебна инстанция. Заема се, че не следва да има частично прекратяване, когато при привличане на лицето и повдигане на обвинението със съответния прокурорски акт пред съда за същото деяние или по-леко наказуемо, поради което нямало пречка обвинението да бъде само по ал.1, но не и по ал.12 на чл.131 от НК. Както и заема становище, че деянието може да бъде извършено при евентуален умисъл, тъй като няма пряк умисъл за това. Като разгледа постановеното съдебно решение, направените оплаквания в жалбата и събраните по делото доказателства, В.Т. окръжен съд приема за установено следното: Решение №262 по НАХД №340/2012г. по НАХД № 340/2012г. С. районен съд е постановено на 19.10.2012г. Съобщение за изготвянето му е изпратено на жалбоподателя на 25.10.2012г.Жалбата против това решение той подава чрез РС С. с вх. №4670 на 02.11.2012г. т.е. в срок.Същата е допустима за разглеждане от състав на В.Т. окръжен съд, а по своята същност е основателна. На 26.09.2011 г. подсъдимият Л. М. Г. посетил в Г.С. в офис на „Г.” намиращ се на У.Ц. О.” №106. за да подаде жалба заради сметки, които счита, че му били начислени без да ги дължи. В офиса имало две служителки и той ги уведомил, че ще подава жалба. Когато разбрала, че клиентът ще подава жалба едната служителка му подала формуляр, но след като го попълнил тя му казала, че не го е попълнил правилно, тъй като се бил подписал на место, където е следвало да се подпише служителя, който приема жалбата. Същата казала, че следва отново да напише жалбата и му подала нов формуляр. Той се ядосал и отвърнал, че вината е нейна, тъй като не му е обяснила, а тя го обидила, като го нарекла „прост”. Подсъдимият не отрича, че му било нервно, но е заявил, че не псувал и викал, че между него и служителката бил поставен едни стол и когато той се пресегнал да вземе жалбата отново, по всяка вероятност е бутнал стола с крак. Твърди, че написал оплакване, а тя отново го обидила с думите „прост селянин”. Заявява, че нито се е превивала от болка, нито се е прихващала, но когато той си тръгнал, тя попитала защо я е ударил. Напуснал офиса, но разбрал по-късно, че си е забравил мобилния апарат и се върнал. При първото напускане на офиса служителката не се е обадила в полицията, а напротив потърсила съдействие от трето лице, което няма данни да работи за фирмата на някаква длъжност още по-малко на ръководна такава, за да и приеме оплакването. Обадила се на лице за което се твърди, че е неин приятел, но същият се представил на подсъдимият и брат му за „бодигард” на офиса.Именно той при второто излизане от офиса след като се представил за бодигард на магазина го ударил по главата, а служителката го молела да не се бие. Тъй като по-късно в офиса дошъл брата на подсъдимия, за да провери има ли камери в офиса, за да ги изискат за случилото се настанала разправия и това момче, което се представило за „бодигард” и брат му, на който подсъдимият разказал за случилото се сбили. Е. И. Д. заявява, че работи по трудов договор на длъжност „продавач-консултант” в този офис на „Г.”. Не познавала подсъдимия, който на дошъл на 26.09.2011 г. в офиса и започнал да търси управителя. Тя разбрала, че е ядосан и го помолилÓ да я придружи до съседното бюро, като твърди, че той се държал грубо. Тя обяснява, че на нейния въпрос дали има нужда от помощ за попълване на формулярите за жалби той и отвърнал отрицателно. След като прегледала попълнената била забелязала, че е допуснал грешки, само го погледнала, без да каже нищо, но тя твърди, че този клиент започнал да я обижда като и казвал, че обикаля като муха без глава, след което хванал стола, който бил на около метър от нея и съвсем съзнателно го блъснал към нея, при което столът премазал пръстите на левия и крак, а седалката му я ударила в лявото бедро. Столът минал през крака й, тя се хванала за бедрото, а на следващия ден колежките и били видели синина на бедрото. Три дини по-късно се освидетелствала, от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че е получила кръвонасядане с оток по лявото бедро и болка при опипване в областта на пръстите на лявото стъпало, като описаните увреждания е възможно да са получени по начин и време, описан от лицето и са и причинили болки и страдания за срок от 5-7 дни при нормално протичащ оздравителен процес. По делото са събрани гласни доказателства от две групи свидетели: Едната в подкрепа на пострадала – нейни колежки и т.нар.”бодигард”, който бил неин приятел и другата група брата на подсъдимият и хора които са били в офиса на първото, второто му идване и това на брат му, тъй като се установява, че е имало разправия не само между подсъдимия и тази служителка, но и между него и т.нар „бодигард” и брата на подсъдимия и този т.нар.”бодигард” в резултат на което е потвърдено съдействие на полицията и тя се явила и било образувано наказателно производство. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Видно от приложеното ДП №644/2011г. и пр.пр. №1111/2011г. съдебното производство е образувано с постановление от 04.11.2011г. от С. Н. – прокурор при РП С. срещу Л. М. Г. с ЕГН * за това, че на 26.09.2011г. в Г.С. по хулигански подбуди е причинил на Е. И. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток по лявото бедро с болка при ходене и палпатолна болка в областта на пръстите на лявото стъпало, които са причинили болка и страдания, без разстройство на здравето. Престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 от НК. След като се събират гласни и писмени доказателства се приемат за достатъчни за виновността на лицето Г. и с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 10.02.2012г. на Л. М. Г. с ЕГН * роден на ............. г. в Г.С., обл.В., живущ в Г.С., У.”33 С. П.”№., В., .2, ап. 4 се приема, че е извършило престъпление от общ характер за това: че на 26.09.2011г. в Г.С., на обществено място – в офис на мобилен оператор „Г.", чрез блъскане с ръка на стол е причинил на длъжностно лице при изпълнение на службата му Е. И. Д. в качеството и на продавач-консултант, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток по лявото бедро с болка при ходене и палпатолна болка в областта на пръстите на лявото стъпало, причинили болка и страдания, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1-во и т.12, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 от НК. След като се събират доказателства в ДП, разследващите органи преценяват, че същите са достатъчни за приключване на производството пред и същото се предявява на обвиняемия разследването на 02.04.2012г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1-во и т.12, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 от НК., но тъй като отсъства защитника му по уважителни причини то на 19.04.2012г. прокурор Н. подписва протокол за даване на съгласие за предявяване на разследването, но само за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 от НК. Въпреки наличието на този протокол на обвиняемия Л. Г. е предявено разследването видно от приложение на л.14 на т.ІІ на 25.04.2012г. по ДП №644/2011г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1-во и т.12, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 от НК и разследващият орган е дал мнение за предаване на обвиняемия на съд, като и изготвената карта за обвиняемо лице е по тези обвинения. След постъпване на ДП №644/2011г. в РП С. наблюдаващият прокурор по събраните материали за обвиняемия Л. Г. преценява, не следва да се внася обвинителен акт, а изготвя на 02.06.2012г. постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В това постановление отново на стр.1 от него е посочено, че се касае за престъпление чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 – ЕИСПП №ГЕФ 21100097БТШ, но се развиват мотиви без въобще се обсъждат „хулигански подбуди” и същото приключва със заключение, че следва обвиняемия да се освободи от наказателна отговорност и наложи адм.наказание глоба за извършено престъпление само по чл.131, ал.1, т.1, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 - ЕИСПП №ГЕФ 21100097БТШ. В чл.242 от НПК са посочени действията които може да извърши прокурора след завършване на разследването. Едно от тях е внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което се извършва с постановление на прокурора. Това постановление следва да се обосновава на основание повдигнато и предявено обвинение/обвинения, размер на наказанията които се предвиждат за тях, съдебно минало на обвиняемото лице, имуществени вреди и то в кумулативна връзка.Видно от материалите по делото обвиняемия е имал повдигнато и предявено обвинение по две точки на чл.131 от НК, а именно т.1 пр.1/на длъжностно лице/ и т.12, пр.1/ хулигански подбуди/. В мотивната част на постановлението въпреки, че същото е започнало за престъпление по т.12 пр.1 няма и една дума защо наблюдаващият прокурор не приема или приема наличие на „хулигански подбуди”, но приема и внася за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание само по обвинението по чл.131, ал.1, т.1, пр.1-во, във вр.чл.130, ал.2 от НК. Липсва прекратяване на производството в частта на обвинението по чл.131, ал.1 т.12 пр.1 във вр.чл.130, ал.2 от НК.Според представителя на Окръжна прокуратура В. това не било необходимо, като се позова на ТР №2 от 07.10.2002г. по н.д.№2/2002г., но същото визира само обстоятелства свързани с изготвяне на обвинителен акт, а не както е в случая постановление с което се освобождава от наказателна отговорност и налагане на .наказание глоба. Съгласно чл.242 от НПК в сила от 29.04.2006г., който е действащ към настоящият момент с обвинителния акт, който изготви наблюдаващият прокурор се повдига обвинение, ако са налице основанията за това. В случая няма изготвен обвинителен акт, за да се приеме, че не се налага частично прекрятаване на наказателното производство, а има изготвено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание само за едно от обвиненията, като другото в това постановление въобще не се коментира дори с една дума, т.е това ТР №2/2002г. визира само случаите които приключват с обвинителен акт, а не и останалите такива които се разглеждат по реда на чл.375 от НПК с приложение на чл.17-21 от ЗАНН. След като в постановлението с което е повдигнато обвинението, в протокола, в който е предявено и мнението за съд то съществува е следвало да бъде обсъдено и производството след като се движи по адм.ред да бъде частично прекратено, тъй като прокурорът сам взема решение как да постъпи съобразно фактическата и правна обстановка за всеки случай - дали да внесе обв.акт или да освободи от наказателна отговорност обвиненото лице и да иска то да бъде наказано по адм.ред, ако не бъде прекратено поне в постановлението е следвало да се обсъди защо се иска наказание само по едно от обвиненията, а не и по другото. В случая така както е изготвено постановлението излиза, че се иска освобождаване от наказателна отговорност само за едното обвинение, а за другото въобще не се е произнесла дори в мотивите на същото. Липсата на частично прекратяване или поне обосноваване в мотивите за повдигнатото и предявено обвинение по „хулигански подбуди” е нарушение на правата на обвиняемото лице, тъй като то не знае как да се брани и какво става за него по това обвинение. Това е съществено процесуално нарушение, тъй като съдът следва да разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. В него безспорно е посочено в началото на мотивната част правното основание на чл.131, ал.1 т.12 пр.1 във вр.чл.130, ал.2 от НК без обаче същото да бъде коментирано дори с една дума от наблюдаващият прокурор по нататък и не става ясно защо това обвинение не се приема и защо се внася само по т.1 пр.1 на този текст предложението т.е. налице е нарушаване на правата на подсъдимият който следва да знае за какво е обвинен и защо само по едното обвинение е освободен от наказателна отговорност т.е. нарушена му е правото на защита поради което ВТОС приема, че първата съдебна инстанцÞя не е разгледала делото в рамките на фактическото положение в постановлението, поради което е допуснала нарушение на закона, тъй като в постановлението е посочено и правно основание на т.12 пр.1 без същата да бъде коментирана или да има частично прекратяване по отношение на нея. Затова решението на първата съд.инстанция се отменя, а делото връща на РП С. за отстраняване на тези нарушения. Водим от изложеното и на основание чл.334, т.,,пр.1 във вр.чл.348, ал.3 т.1 от НПК, В.Т. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №262 по НАХД №340/2012г. по НАХД № 340/2012г. С. районен съд. ВРЪЩА делото на РП-С. за изпълнение на мотивите на решението по отстраняване горе посочените процесуални нарушения. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |