Присъда по дело №1334/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260032
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20201100201334
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 април 2020 г.

Съдържание на акта

    П Р И С Ъ Д А

 

         ............................

 

   Гр.София, 19.05.2022г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Г.

                                                                                                        2. Е.С.

 

при участието на съдебния секретар Красимира Динева и прокурора М.Бешков като разгледа докладваното от Председателя Н.О.Х.Д.1334 по описа за 2020 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства

 П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.Б.Р. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес:***, с висше образование, разведен, държавен служител в АгенцияМитницина длъжностСтарши юрисконсулт“, с ЕГН:**********, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 21.11.2017г. в гр.София, ул.„********, в магазин за продажба на часовници, собственост на търговско дружество „Д. ЕООД, използвал платежен инструмент - банкова карта*******, изд. от банка „А.Б.Б.“ АД, без съгласието на титуляра И.Б.Д. - при закупуване на ръчен часовник, маркаКелвин Клайн с референтен номер K2G177C3 - извършил парично плащане с банковата карта на ПОС терминал ТИД 93987396, марка Verifone“, модел „Vх670“, сериен 305-016-884, собственост на банка „ЦКБ“ АД, с което заплатил цената на последния в размер на 663лв. /шестотин шестдесет и три лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.249, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказанияЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и „ГЛОБА“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/ като на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението престъплението да е извършено в съучастие, като извършител с К.Р.С. /помагач/ и по квалификацията по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата К.Р.С. - родена на ***г. в гр.Варна, българка, българска гражданка, с постоянен адрес:***, със средно образование, разведена, работи в „Райфазен банккатоСтарши специалист обслужване на клиенти“, с ЕГН:**********, неосъждана за НЕВИНОВНА в това, че на неустановена дата, през периода 07.09.2017г. - 21.11.2017г., в гр.София, в съучастие, като помагач с Л.Б.Р. /извършител/, съзнателно улеснила извършителя, на 21.11.2017г., в гр.София, ул.„********, в магазин за продажба на часовници, собственост на търговско дружество „Д.“ ЕООД, да използва платежен инструмент - банкова карта*********, изд. от банка „А.Б.Б.“ АД, без съгласието на титуляра И.Б.Д., а именно при закупуване на ръчен часовник, маркаКелвин Клайн“ с референтен номер K2G177C3, да извърши парично плащане с банковата карта на ПОС терминал ТИД 93987396, марка Verifone“, модел „Vх670“, сериен номер 305-016-884, собственост на банка „ЦКБ“ АД, с което да заплати цената на последния в размер на 663лв. /шестотин шестдесет и три лева/, като улесняването се изразило в предоставяне банковата карта във фактическата власт на извършителя и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3, изр.2 от НПК подсъдимия Л.Б.Р. /със снета самоличност/ да заплати в полза на бюджета на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 645,67лв. /шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 2974,10лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на по 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

 

Веществените доказателства: 1бр. фактура, ведно с 1 бр. касов бон /в оригинал/, 1бр. ръчен часовник и 1бр. картонена кутия за него на съхранение в ГДНП-МВР - да останат по делото.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от датата на постановяването й пред Софийски апелативен съд по реда на гл.21 от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1……………..............

 

                                                                               2………….........…....

Съдържание на мотивите

Мотиви по Н.О.Х.Д.№1334/2020г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №214/2018г. по описа на ГДНП-МВР, пр.пр. №18284/2018г. по описа на СГП срещу подсъдимия Л.Б.Р. за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и срещу подсъдимата К.Р.С. за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

Срещу подсъдимия Л.Б.Р. е повдигнато обвинение за това, че на 27.11.2017г. в гр. София, ул.“********в магазин за продажба на часовници, собственост на търговско дружество “Д.” ЕООД в съучастие, като извършител с К.Р.С. /помагач/ - използвал платежен инструмент - банкова карта №********изд. от банка “А.Б.Б.” АД, без съгласието на титуляра Иска Б.Д. - при закупуване на ръчен часовник, марка “Келвин Клайн” с референтен номер К2G177C3 - извърпил парично плащане с банковата карта на ПОС терминал ТИД*******, марка “Verifone”, модел “Vх670”, сериен номер 305-016-884, собственост на банка “ЦКБ” АД, с което заплатил цената на последния в размер на 663лв. /шестстотин шестдесет и три лева/ като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Подсъдимата К.Р.С. е обвинена за това, че на неустановена дата през периода 07.09.2017г. - 21.11.2017г. в гр. София, в съучастие, като помагач с Л.Б.Р. /извършител/ съзнателно улеснила извършителя на 21.11.2017г. в гр. София, ул.“********в магазин за продажба на часовници, собственост на търговско дружество “Д.” ЕООД да използва платежен инструмент - банкова карта №********изд. от банка “А.Б.Б.” АД, без съгласието на титуляра Иска Б.Д., а именно при закупуване на ръчен часовник, марка “Келвин Клайн” с референтен номер К2G177C3, да извърши парично плащане с банковата карта на ПОС терминал ТИД*******, марка “Verifone”, модел “Vх670”, сериен номер 305-016-884, собственост на банка “ЦКБ” АД, с което да заплати цената на последния в размер на 663лв. /шестстотин шестдесет и три лева/, като улесняването се изразило в предоставяне банковата карта във фактическата власт на извършителя и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Прави пространствен разбор на доказателствените материали, които го подкрепят. Като се позовава на показанията на св.Д., св.З., св.Д. и св.А., приемо-предавателните протоколи и протокола за огледа на часовника, поставя основен акцент върху няколкото графически експертизи по делото. С категоричност настоява подписа на св.З. във фиктивно предадената банкова карта да е неавтентичен, а напротив именно подсъдимият Р. да е положил подписа си върху бележката, удостоверила закупуването на процесния часовник. Според СГП особените мнения на вещите лица по грфическите експертизи не разколебават извода за съпричастността на подсъдимия към вмененото му деяние. Показанията на св.Б.С. се определят за недостоверни и в противоречие с останалия доказателствен материал в частта, че процесният часовник е закупен от  подсъдимия Р. от непознато лице.

При определяне справделив размер на наказанието на привлечените към наказателна отговорност лица се предлага да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото им съдебно минало и добрите характеристични данни. Съучастническата дейност, несъставомерните вреди в размер на 663лв. и локацията на останалите трансакции са причислени в негативен аспект спрямо подсъдимия Р.. Неправомерното възползване от заеманата банкова длъжност се третира като отегчаващо обстоятелство по отношение на С.. Поради това се настоява спрямо подсъдимите да бъде определено наказание “Лишаване от свобода” за срок от по 3 /три/ години, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години.

Упълномощеният защитник на подсъдимите - адв.О. застъпва теза за липса на преки доказателства и недостатъчност на косвени, които да обосноват постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подзащитните му. Спира се върху невъзможността да се установи с категоричност дали св.З. е получил банковата карта и дали е използвана от Р.. Особена значимост защитата придава на показанията на св.Г., най-вече в частта, че “хипотетично е възможно друго лице да знае инициалите и паролите на С. и да влезе в приложението”. Адвокатът отправя сериозна критика срещу начина на водене на досъдебното производство, липсата на пълнота на разследването. Базира се на твърденията и на доверителката си за голямото текучество на персонал, системни нарушения, в частност невъзможността за съхраняването на банковите карти и ПИН кодовете в две отделни каси, обстоятелството, че всеки банков служител е имал достъп до документите на другия. Сериозни възражения се обективират срещу графическата експертиза на в.л. Б., поради несъответствието й със собственото му становище в експертната справка, особено при липса на оригинални документи. Аргументират се изводи за компроментиране на тройната графическа експертиза, поради изразена предубеденост на експертите в първоначалното заключение и неизползването на допълнителен сравнителен материал. Прибавя се, че в допълнителната експертиза тримата експерти са представили идентични заключения, без да изпълнят поставената от съда задача. Изготвената по делото петорна графическа експертиза се определя като схематична и необована още повече при наличното особено мнение на в.л. Х.. Финално се набляга на съвпадението в модела на закупения за С. часовник и на последователността на показанията на дъщеря ѝ. Поради тези съображения са пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитните му.

Подсъдимите Р. и С. се възползват от правото си по чл.115, ал.3, вр. чл.55 от НПК и дават подробни обяснения по повдигнатото им от СГП обвинение в края на съдебното следствие.

Подсъдимият Р. обективира теза за закупуване на приобщения по делото часовник от частно лице, публикувало обява в онлайн платформите за продажба. Разказва още, че продажбата е осъществена в района на НДК, в присъствието на св.С. с цел подарък на подсъдимата за годнишнината им. Отрича да е посещавал магазин “Д.”. При предявяване на бележката от извършена транзакция от банковата карта на св.Д., отхвърля виждане положеният подпис да е негов.

От своя страна в обясненията си подсъдимата С. не отрича да е обслужвала св.З., а също лично да му е предала банковите карти заедно с ПИН-кодовете. В потвърждение думите на Р. настоява доброволно предадения часовник да й е подарен от него. Посочва за нередности в клона на банката, в частонст относно съхранението набанковите карти и ПИН-кодове. Като причината за напускане на банката посочва по-добро предложение от друга банкова институция. При предявяване на приемно-предавателните протоколи потвърждава подписите в графа “предал”. Отрича дори хипотетична възможност подписа в един от тези приемо-предавателните протоколи да не е на св.З..

В правото си на лична защита, подсъдимите поотделно поддържат казаното от защитника си, като отричат да са извършвали престъпление. В последната си дума молят за оправдаването си.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л.Б.Р. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“**********, с висше образование, разведен, държавен служител в Агенция „Митници“ на длъжност „Старши юрисконсулт“, с ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимата К.Р.С. е родена на ***г. в гр.Варна, българка, българска гражданка, с постоянен адрес:***, със средно образование, разведена, работи в „Райфазен банк“ като „Старши специалист обслужване на клиенти“, с ЕГН:**********, неосъждана.

Подсъдимите имали интимна връзка и живеели на семейна начала от 2014г. в притежаван от подсъдимата С. апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“********************През 2017г. подсъдимата заемала длъжността специалист “клиентски операции” във Финансов център “Граф Игнатиев”, Бизнес център “Европа”, Направление “Банкиране на дребно” към “А.Б.Б.” АД. При изпълнение на служебните си задължения подсъдимата С. трябвало да извършва безкасови операции, които се изразявали във валутни междубанкови преводи, директен дебит, преводи в рекламация, предаване на банкови карти и други.

Св.И.Д. била дългогодишен клиент на банката. Продуктите, които ползвала били разплащателни сметки, срочен депозит и спестовна карта. Д. имала четири банкови сметки. През 2010г. същата сключила рамков договор с “А.Б.Б.” АД, по силата на който била открита банкова сметка *** ѝ била издадена международна дебитна банкова платежна карта - “Мастер Кард”. През 2014г. свидетелката станала титуляр на спестовна банкова сметка ***, за която допълнително била издадена международна дебитна карта “Виза електрон”. Едно от задълженията по този договор било поддържането на минимален неснижаем остатък по сметката в размер на 100 валутни единици. Посредством нотариално заверено пълномощно №25836 от 09.09.2011г. с представителна власт за извършването на всякакви юридически действия от името и за сметка на св.Д. разполагал съпругът ѝ - св.В.З.. В периода 2015г.-2016г. св.Д. често посещавала клона на банката, който се намирал в гр.София на ул.“Граф Игнатиев”. През октомври 2016г. здравословното й състояние се влошило и постъпила в болница. Наложило се вместо нея, банката да посещава само св.З., който теглил парични средства на каса от левовата банкова сметка, *** съпругата си, както и други битови плащания. Последният бил добре познат на служителите в банковия клон, вкл. и на подсъдимата. Пред тях той дори споделил, че съпругата му е в болница и че тегли пари за лечението ѝ.

На 30.04.2017г. изтичала валидността на старата пластика - “Виза Електрон” с № **********, поради което на 05.04.2017г. св.Ц. Е., на длъжност “специалист продажби” подала заявка за преиздаването й. Картата получила нов номер - **********, за което банката неколкократно изпращала събщение на посочения от св.Д. телефон за контакт.

На 07.09.2019г. пълномощникът З. отишъл в клона на “А.Б.Б.” АД, Финансов център “Граф Игнатиев”, за да получи новата банкова карта. На работа била подсъдимата С., която трябвало да го обслужи. Процедурата при предаването на нови банкови карти изисквала да се състави приемо-предавателен протокол, автоматично генериран от компютърната система на банката, в който се отразявал точния час на получаване на картата, трябвало да се разпише и се отрази името на служителя, който я предава. Тъй като титулярът Д. имала разплащателна левова и спестовна еврова сметка, св.З. следвало да получи две пластики.

Вместо това обаче подсъдимата С. съставила приемо-предавателен протокол, съгласно който в 09,57часа на 07.09.2017г. фиктивно удостоверила, че е предала на св.З. новата банкова карта “Виза Електрон” с №********** и се подписала в качеството на длъжностно лице. Подписът от името на св.З. бил положен от неустановено по делото лице. В 09,56часа, чрез приложението FCards, подсъдимата С. активирала новата банкова карта “Мастер Кард” с №**********за разпореждане с левовата сметка, и реално я предоставила на св.З. в 09,58 часа, за което и двамата се подписали в протокола. След около половин час - в 10,24 часа подсъдимата С. активирала карта “Виза Електрон” с № ********** и я задържала за себе си. Св.Д. и св.З. нямали представа за издаването на тази банкова карта и за неправомерното ѝ присвояване от подсъдимата.

На неустановена дата в периода 07.09.2017г.-21.11.2017г. платежният инструмент “Виза Електрон” с №********** заедно с ПИН кода попаднал във фактическата власт на подсъдимия Р..

На 21.11.2017г. той посетил магазин за продажба на часовници, собственост на “Д.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул.“**********Подсъдимият Р. закупил един брой ръчен часовник марка “Келвин Клайн” с референтен №K2G177C3 на стойност 663лв. /шестстотин шестдесет и три лева/. Сумата била заплатена с картата “Виза Електрон” с №**********, непредадена от подсъдимата на св.З., посредством ПОС терминал ТИД 93997396, марка “Verifone”, модел “Vx670”, сериен номер 305-016-884, собственост на “Ц.К.Б.” АД. След трансфера на парите, св.А.Д., в качеството й на продавач-консултант, издала касов бон за покупката, върху който подсъдимия саморъчно се подписал. Същият бил приложен към съставената от продавачката фактура. Часовникът бил поставен във фабрично произведена картонена кутия. На неустановена дата в периода 12.09.2017г. - 21.08.2018г. в гр. София, подсъдимият Р. подарил закупения часовник на подсъдимата С..

В периода 12.09.2017г. - 08.05.2018г. неустановено лице извършило множество неправомерни банкови трансакции с карта “Виза Електрон” с №********** на различни банкомати, единият от които бил собственост на “А.Б.Б.” АД и се намирал в гр.София, ж.к.“Света Троица”, ул.“*******в непосредствена близост до местоживеенето на подсъдимите, а другият - недалеч от работата на подсъдимия Р. ***, собственост на “Първа инвестиционна банка” АД.

Когато цялата наличност по сметката била изчерпана, от “А.Б.Б.” АД уведомили св.Д., че трябва да направи вноска, за да изпълни условието по договора за поддръжка на минималното салдо от 100 валутни единици. Когато разбрала, че спестяванията ѝ липсват, свидетелката поискала разпечатка за изтеглените пари и подала жалба в банката. Кредитната институция незабавно извършила проверка, констатирала нередности в работата на подсъдимата и депозирала сигнал в ГДНП-МВР. Работата по случая била възложена на св.А.А.. На 21.08.2018г. при снемане на сведения от подсъдимата същият забелязъл, че на ръката си С. носела идентичен със закупения от магазин “Д.” часовник. Поради това св.А. поканил подсъдимата да го предаде доброволно, за което бил съставен нарочен протокол.

На 04.09.2018г. било извършено претърсване и изземване в жилището на подсъдимата С.,***, където била намерена и иззета фабричната картонена кутия, в която бил опакован процесният часовник.

Съгласно заключението на съдебно-почеркова експертиза по Протокол №2019/ДОК - 138 от 14.06.2019г. на в.л. И. и в.л. Б., “подписът срещу печатния текст “Приел” в електрофотографското копие на приемо-предавателен протокол за подновяване на международна банкова карта от 07.09.2017г. в 9:57 часа е копие на подпис, който не е положен от св.В.З.”. Подписите за “предал” в електрофотографските копия на двата приемо-предавателните протоколи от 07.09.2017г. са копия на подписи, положени от подсъдимата, ръкописните текстове под подписа за “приел” са също копия на подписи, положени от подсъдимата С..

Според заключението на почеркова експертиза по Протокол №19/ДОК - 032 от 14.02.2019г. на в.л. П.Т., не може да се отговори на въпроса дали подписът в изследваната бележка от трансакция е положен или не е от подсъдимия, но на базата на установените съвпадения лицето не може да бъде изключено като евентуален извършител на въпросния подпис.

Видно от заключението на тройната съдебно-графическа експертиза по Протокол №22/2019 от 18.10.2019г. на в.л. Л., в.л. Г. и в.л. М., подписът върху лицевата страна на представената за изследване бележка от трансакция с дата 21.11.2017г., от ПОС терминал на “ЦКБ” АД в магазин “Д.” за сумата от 663лв. е положен от подсъдимия Р..

В заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза по Протокол №6/2021г. от 05.04.2021г. вещите лица са посочили, че подписът върху лицевата страна на представената за изследване ориганал на бележка от трансакция с дата 21.11.2017г. от ПОС терминал на “ЦКБ” АД в магазин “Д.” за сумата от 663лв. е положен от подсъдимия. На особено мнение от 12.03.2021г., обективирано в Протокол №21/ДОК-060 е останал специалиста П.Т., според който не може да се отговори дали подписа върху оригинала на бележка от трансакция с дата 21.11.2017г., от ПОС терминал на “ЦКБ” АД в магазин “Д.” за сумата от 663лв. е или не е положен от подсъдимия.

Мнозинството от експерти при петорната арбитражна съдебно-графическа експертиза /в.л. М., в.л. Г., в.л. В.Г., в.л. Д.Г./ по Протокол №5/2021г. от 02.07.2021г. са на мнение, че подписът върху лицевата страна на представената за изследване оригинал на бележка от трансакция с дата 21.11.2017 г., от ПОС терминал на “ЦКБ” АД в магазин “Д.” за сумата от 663лв. е положен от подсъдимия Р.. С особено мнение, удостоверено в Протокол №5/2021г. от 05.07.2021г., е подписана експертизата от експерта Х., според която не може да се даде отговор на въпроса дали подписа е или не е положен от подсъдимия Р..

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на приобщените от съда гласни доказателства, събрани чрез гласни доказателствени средства посредством показанията на св.И.Д. (л.47-53 от съдебното производство и прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.112-114 от том 1 на досъдебното производство), на св.В.З. (л.54-59 от съдебното производство и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК на л.99-101 от том 1 на досъдебното производство), на св.А.А. (л.60-61 от съдебното производство), на св.Е.Р. (л.62-65 от съдебното производство), на св.Б.А. (л.65-67 от съдебното производство и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.118-119 от том 1 на досъдебното производство), на св.Г.П. (л.67-70 от съдебното производство и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, находящи се на л.116-117 от том 1 на досъдебното производство), на св.М.Д. (л.107 от съдебното производство), на св.А.В. (л.107-108 от съдебното производство), на св.Т.Ч. (л.108-110 от съдебното производство), на св.Ц. Е.(л.110-111 от съдебното производство), на св.А.И. (л.111 от съдебното производство), на св Д.В. (л.112 от съдебното производство), на св.А.Д. (л.158-159 от съдебното производство и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.109-110 от том 1 на досъдебното производство) на св.Ц.Г. (л.160-161 от съдебното производство) и отчасти на обясненията на подсъдимите (л.404 - 442 и л.442-443 от съдебното производство).

Съдът прие за относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство: писмо от „А.Б.Б.“ АД с приложени преписи на приемо-предавателни протоколи образци от подпис и жалба за оспорване на плащане (л.1-18 от том 1 от досъдебното производство), писмо от магазин “Д.” (л.27-31 от том 1 от досъдебното производство), документи от „А.Б.Б.“ АД с приложен окончателен доклад (л.33-69 от том 1 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване с одобрение на съдия (л.48-51 от том 2 от досъдебното производство), документи от „А.Б.Б.“ АД (л.71-91 от том 2 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване и препис на фактура (л.124-125 от том 2 от досъдебното производство), справка от Служба по вписванията и препис на нотариален акт (л.130-132 от том 2 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 21.08.2018г. (л.133 от том 2 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства (л.134-139 от том 2 от досъдебното производство), писмо от Агенция „Митници“ (л.47-48 от том 3 от досъдебното производство), писмо от „ЦКБ“ (л.50 от том 3 от досъдебното производство), писмо от ГДНП (л.59-70 от том 3 от досъдебното производство), писмо от Агенция „Митници“ с приложен препис на служебното досие на подсъдимия Р. (л.1-283 от папка с допълнителни материали) и приобщените в съдебното производство: справка и писма от “А.Б.Б.” (л.101, л.392 и л.400 от съдебното производство), характеристични справки за подсъдимите (л.430-433 от съдебното производство).

Така цитираните писмени доказателства и средства за събирането им в по-голямата си част са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване. Същите са надлежно изготвени при спазване принципите, заложени в НПК. СГС счете, че тези доказателствени източници кореспондират с останалите обективни находки по делото и коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития. Поради това, съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.

Настоящата инстанция изключи от доказателствените си изводи протоколите за претърсване и изземване (л.52-60 от т.2 на досъдебното производство), протокола за изготвена химическа експертиза (л.40-41 от том 3 на досъдебното производство), които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.

Констатациите за необремененото съдебно минало на подсъдимите, съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост в хода на съдебното следствие (л.12 и л.14 от съдебното производство).

Що се касае до представената от защитата разпечатка от коренспонденция в интернет сайт OLX (л.434-436 от съдебното производство), следва да се отбележи, че процесния документ не би могъл да има отношение към обсъждания казус с оглед датата на водене на кореспонденцията, която следва инкриминирания спрямо подсъдимите период.

Съдът се позова на заключенията на съдебно-почеркова експертиза по Протокол №19/ДОК-138 от 14.06.2019г. (л.3-14 от том 3 от досъдебното производство), почерковата експертиза по Протокол №19/ДОК - 032 от 14.02.2019г. (л.17-19 от том 3 от досъдебното производство, заключението по тройната съдебно-графическа експертиза по Протокол №22/2019 от 18.10.2019г. (л.27-30 от т.3 от досъдебното производство), заключението по допълнителната съдебно-графическа експертиза по Протокол №6/2021г. от 05.04.2021г. (л.293-300 от съдебното производство), ведно с особеното мнение към нея от в.л. П.Т. (л.254-264 от съдебното производство), както и на заключението по петорната арбитражна съдебно-графическа експертиза по Протокол №5/2021г. от 02.07.2021г. (л.379-385 от съдебното производство) и особено мнение към нея на в.л. Х. (л.386-391 от съдебното производство).

Настоящата инстанция намира, че е изпълнила отговорно задълженията си по разкриване на обективната истина и е очертала фактическата обстановка на деянието в нужния обем. Градския съд, след като извърши внимателен прочит на доказателствата по делото счита, че по делото са налични както преки, но също така и косвени доказателствени средства, които изграждат единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторство на престъплението в лицето на подсъдимия Р. и напротив опровергават обвинението касателно подсъдимата С.. В тази връзка доказателственото право указва в кои случаи е допустимо постановяването на осъдителна присъда въз основа на косвени доказателства. Категорична е и практика на ВС и ВКС /р. № 90 от 21.06.1995 г. по н. д. № 476/1994 г., I н.о. на ВС, р. № 402 от 20.12.1999 г. по н.д. № 367/1999 г., III н.о, р. № 119 от 12.03.2001г. по н. д. № 39/2001г., II н.о. и по новата - р.№298/06.06.2013г. по н.д.№115/2013г. на III н.о. на ВКС/, че обвинението може да бъде доказано по несъмнен начин и само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства в съвкупност трябва да водят до единствения извод за виновността на подсъдимия и да изключват останалите възможни версии.

Постановената присъда е базирана на компилация от гласни източници и изобилие от почеркови експертизи, които имат основно значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, обхванат от чл.102 от НПК. Първите условно могат да бъдат обособени в две големи групи - такива, които съдържат релевантни данни за действията на основните въвлечени в казуса лица /показанията на св.Д., св.З. и обясненията на подсъдимите С. и Р./ и такива, които обрисуват постфактум завареното положение /показанията на служителите на банката и свидетелите, взели участие в някои действията по разследване/. Тези находки, ведно с изготвените от вещите лица становища, в огромна степен застават на страната на обвинителната теза и изкристализират съпричастността на подсъдимия Р. към престъпното деяние.

Решаващият съд стартира доказателствената си аргументация с показанията на св.Д. и св.З., като съжденията им са взети под особено внимание от градския съд, предвид, че същите са потърпевши от случилото се /без да са пострадали с оглед характера на повдигнатото обвинение/, което, въпреки обстоятелството, че сумите са възстановени от банката, би могло да презюмира известна заинтересованост. Прави впечатление обаче, че разказа им за стеклите се събития се отличава с конкретика, последователност и житейска издържаност, особено отчетлив в показанията на св.Д.. Съдът взе предвид напредналата възраст на двамата свидетели, която обаче в случая не се явява съществен фактор досежно подредеността и последователността на разказите им. Такова обстоятелство се явява по-скоро изтеклият период от време. Чрез показанията на цитираните свидетели се разкриват предикатните отношения с банковите институции, начина на опериране със сметките, практиката по разпореждане с авоарите и съхранението на дебитните карти. Няма съмнение, че св.Д. е била дългогодишен клиент на “А.Б.Б.” АД, че често е посещавала клона на ул.“Граф Игнатиев” и по тази причина е изградила доверителна връзка с някои от служителите, като дори е знаела личните им имена. Безспорен е и факта по безсрочното упълномощаване на съпруга ѝ З., в потвърждение на което са и писмените доказателства по делото - пълномощно, спесимен и др. Съдът дава вяра на коментираните показания не само защото кореспондират по между си, но и тъй като намират отражение в показанията на св.Д. и приложената по делото банкова документация. Все така еднопосочни са показанията на двамата съпрузи и във връзка с фактическото държане на картите и непредоставянето им на трети лица. Свидетелите идентично потвърждават, че пластиките са стояли заключени в чекмедже на спалнята им, без синът им или някой друг, посещавал дома им, да е имал достъп до тях. Не са налице несъответствия и по отношение на ползването на сметките след постъпването на св.Д. в болница. Двамата възрастни представят редица подробности около влошаване на здравословното на св.Д. състояние, големите разходи за лечение и наложилите се в тази връзка тегления, които съдът кредитира изцяло катодадени добросъвестно и отговорно. По делото е категорично установено според първия съд, че след м. октомври 2016г. единствено св.З. се е разпореждал от името на съпугата си с наличните в банката авоари. Достоверни са твърденията на този свидетел и в частта, че тегленията от негова страна са извършвани предимно на каса от клона на ул.“Граф Игнатиев”, поради високите плащания към клиниката и поставеното от банкоматите ограничение в размер на 400лв. Не е дискусионно уточнението, че по време на болничния престой на съспругата му - Д., свидетелят спорадично е ползвал само намиращото се в близост до дома им АТМ устройство в кв.“Гоце Делчев. Тези, макар и несъставомерни аспекти са подчертани и в показанията на св.Д. и категорично насочват към несъгласувана еднопосочност в твърденията на двамата свидетели.

С пряка тежест за оспорваното предаването на новите “Виза” и “Мастеркард” е заявеното от св.З.. По време на целия наказателен процес последният не отстъпва от думите си за получаването на левовата пластика и подписването на “един документ”. Въпреки, че в съдебното заседание се забелязва частична загуба на спомени, нормално обяснима с изтеклия период от време, З. описателно разкрива, че фактическото приемане на картата се е осъществило в отделна малка стаичка, извън общия фронтофис, при липсата на други служители и намалено осветление. Казаното корелира напълно с показанията на св.Ч., свЕ., св.И. и св.В.. Те непринудено споделят, че действително е имало изнесено такова помещение, предназначено за работно място, в което са се съхранявали ПИН-кодовете и картите. Според Е., официално там не са се връчвали банковите карти, но е трябвало да има специалист по продажбите. В тази връзка св.И. допълва, че по нейно време стаята е била без видеонаблюдение, но се е случвало да се обслужват клиенти и винаги е имало служител. Дали това е било причината именно там да бъде предадена едната и да не бъде предадена другата банкова карта от подсъдимата е друг въпрос. В обобщение практиката по подмяна на пластиките е изисквала същите да се предават в общата зона за клиенти, но по изключение св.З. не е бил обслужен в нея. Прави впечатление факта, че независимо, че Зайчев е външен за банката субект, същият е бил добре запознат със спецификите на обособения офис, което на още едно основание дава вяра в думите му.

Досежно съставянето на приемо-предавателните протоколи, съдът кредитира прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и дадени в хода на досъдебното производство показания на св.З., предвид темпоралната им приближеност към процесния момент и съзиращата се висока конкретика. Няколко месеца след случилото се, в съзнанието му трайно се е запечатило, че на 07.09.2017г. е получил само една карта - “Мастеркарт”, за която се е подписал. Свидетелят помни още, че го е обслужвало лице от женски пол, без да е уведомяван и без да му е предавана карта за евровата сметка. Констатациите му за неподписване на протокола за “Виза Електрон” съвпадат както с установеното в доклада от вътрешната проверка на банката, а така и най-вече със заключението на почерковата експертиза по протокол №2019/ДОК - 138 от 14.06.2019г. Одитният екип е забелязал видимото несъответствие на инкриминирания подпис с образците от спесимена. Въпреки липсата на специални познания в тази област, откритото разминаване не е убягнало от св.Р. и св.Г., които са изпратили препоръки за последващи по-задълбочени действия към дирекция “Сигурност” на банката. Графолозите Б. и И. пък са изследвали електрофотографското копие на протокола и единодушно са отхвърлили хипотезата подписът да е положен от св.З.. Установили са съществени различия в частните признаци, които са извън границите на вариантност на почерка. Отчетено е, че протоколите са издадени с разлика от една минута и условията на подписополагане следва да са еднотипни. Освен това изрично са пояснили, че евентуалното приобщаване на оригиналните документи не би дисквалифицирало становището им, заради доброто качество на изображението.  За прецизност е редно да се посочи, че при подобни казуси върховна съдебна инстанция по наказателни дела приема, “че е принципно възможно за липсващия документ да се правят изводи и въз основа на изследване на ксерококопия от същия, но само вещите лица могат да преценят дали съответните копия са годен обект за сравнително изследване, дали са налице данни за манипулация, дали могат да бъдат установени достатъчно частни признаци при изписването на отделните букви и т.н.” (р. №335 от 10.02.2015г. по н. д. № 995/2014г., н.к., ІІ н. о. на ВКС, в същата насока и р. № 552 от 24.04.2013 г. по н. д. № 1164/2012 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС). Такава преценка очевидно е направена от лица със специални знания, каквито съдът и страните не притежават и доколкото липсват основания за дискредитиране изводите на експертите, съдът ги прие и кредитира безрезервно.

Поради това, съдът счете възраженията на адв.О. за необоснованост на обсъжданата експертиза за несъстоятелни. Некоректно са отразени противоречия между нея и експертната справка. Изначало експертната справка няма доказателствена стойност и не подлежи на обсъждане. Не се държи сметка от защитата както за количеството използван сравнителен материал, така и за времето на изследване. В единия случай се касае за извънпроцесуална проверка с кратки срокове и дефицит на доказателства, а в другия за пълен набор от образци и техника. Изцяло е игнориран факта, че при експертизата е взело участието още едно вещо лице, което е допълнителен гарант за нейната изчерпателност и обективност, показателно и чрез отговорите на въпросите на страните в с.з.

В симбиоза с коментираните източници и следващ сегмент от веригата на непреки доказателства са останалите бележки по окончателния одитен доклад, показанията на банковите служители и част от обясненията на подсъдимата С.. При проследяване на компютърните записи в специализираната банкова система е установено, че процесната карта е била заявена за преиздаване от св.Е.пет месеца преди активирането ѝ. Св.Р. и св.Г. синтезирано са описали в доклада часовите диапазони по формалното предаване и активиране на дебитните платежни инструменти. За разлика от левовата карта, която е била предадена две минути след задействането ѝ, спорната “Виза електрон” документално излиза предоставена във владение на св.З. преди нея и активирана едва половин час по-късно. Парадоксално е как евровата пластика връчена първа по време, бива активирана чрез софтуера FCards много след дадената впоследствие и предварително активирана “Мастеркарт”. Тази алогична хаотичност, ведно с акцесорните процедурни нарушения на регламента по подновяване на банковите карти, говори за преднамерени действия по неправомерно задържане на пластиката с цел нейната експлоатация от страна на подсъдимата.

Ключови тук са обясненията на подсъдимата С., които сами по себе си дерогират редица възражения на нейния защитник и придават опора на обвинителната теза на СГП. С първостепенна важност е официалното ѝ признание, че именно тя е обслужила св.З., подписала се е в графите “предал” на приемо-предавателните протоколи и саморъчно е изписала текстовете под подписите в графите “приел”. В същия дух е и заключението на горепосочената почеркова експертиза на в.л. Б. и в.л. И.. Тази доказателствена съвкупност неутрализира забележката на защитата, че хипотетично е възможно “някой друг да е използвал инициалите и паролите на подсъдимата, за да влезе в приложението”. Невъзможността картата да е взета от другиго се извежда от обстоятелствата, че “Визата” не е преминала в патримониума на св.З. и  подсъдимата С. е лицето, активирало пластиките в близък времеви порядък. Акуратна според СГС е позицията на прокурора, че напредналата възраст на св.З. е причина за неразпознаването на собствения му подпис в протокола за приемането на левовата карта. Проявената в съдебно заседание дезориентация, близо пет години по-късно, не е от естество да обезцени показанията му от досъдебното производство, че подписа в един от протоколите не е негов, нито да неутрализира производните твърдения на св.И., пред която същият е посочил, че е получил само една пластика. В същата насока са и множеството документи от банката и показанията на св.Д..

По тази причина, СГС не споделя оплакванията на адв.О., че нарушенията по съхраняване на ПИН-кодовете и банковите карти елиминират участието на С. и прехвърлят отговорността й върху неизвестно по делото лице. Неподкрепени с доказателства и факти са и пледираните недъзи по отношение на реализираната вътрешна проверка в банковата институция. Упреците за неустановяване на работния персонал и начините на извършване на подобни операции през същия ден са предварително оборени от резюмето на окончателния доклад. Поименно е упоменато кои служители са били на място, кои са отсъствали и кои са имали заместваща функция. Касателно визираните слабости, вкл. и по отношение действията на разследващите органи, първата инстанция се постара да събере солидни устни доказателства, даващи експлицитна представа за завареното положение в банковия клон, вътрешните регулации и системите за сигурност. Правдоподобни, безпристрастни, взаимосвързани и спомагащи за разкриване на обективната истина са поради това показанията на св.Р., св.Г., св.Д., св.В., св.Ч., св.И. и св.В.. Последният е поел ръководна функция и надзор в офиса на ул.“Граф Игнатиев” точно през септември 2017г. Подобно на останалите той е споделил, че към онзи момент постоянният състав на клона се е състоял от подсъдимата, св.Е.и две касиерки, потвърдено и от разпитаните служителки. Единствено първите са били натоварени със задачата да предават банкови карти. Свидетелят устойчиво твърди, че платежните инструменти и техните ПИН-кодове са държани в две обособени каси с метални ключове. Такива са и впечатленията на св.Ч., която към инкриминирания момент е била изпращана в клона по заместване и поради това показанията й биха могли да се възприемат като най-незаинтересовани. Според нея всички, които са работили в салона са имали достъп до касите, но само касиерките не са боравили с картите. Думите ѝ се припокриват изцяло със заявеното от св.В. и св.Д., които тотално се разграничават от досега с банковите карти, заради работата им на каса. Те също са били запознати с мястото и начина на съхранение на пластиките. Еднозначен обзор на практиката по преиздаване на банкови карти предлагат и показанията на св.Ч. и свЕ.. И двете са пояснили, че първо се идентифицира потребителя, след това банковата карта се взима от едната каса, ПИН-кода от другата каса и накрая се извежда от компютърната система с протокол. Няма спор, че един от реквизитите е бил името на служителя, обработил предаването на картата. Обясненията на подсъдимата допълнително потвърждават тези факти. В приложените електрофотографски копия е видно, че името на С. не е изписано, което според съда свидетелства за умишлено неспазване на установените правила. Красноречиви са показанията на св.Ч., че имената са се генерирали автоматично, но се е случвало да има “бъгове”, които са налагали добавката да бъде правена на ръка, каквото в обсъждания протокол липсва. Подсъдимата е знаела това изискване, но умишлено не се е съобразила с него, защото априори ще е видно, че именно тя е активирала картите. Липсата на информация за връщане на старата пластика или заплащане на такса отново се причислява в негативен аспект към изпълнението на задълженията на С.. Само на това основание същата не е следвало да издава евровата пластика. Депозираната от св.Д. жалба наистина е предизвикала тематична инспекция, но св.Р. обстоятелствено е пояснил, че този бизнес център е с едни от най-високите показатели, поради което одитите са били регулярни и всеобхватни. По думите му неведнъж са констатирани подобни технически пропуски, но от тях не са произтичали такива сериозни последствия. Конкретният случай е определен като прецедент в историята на банковия клон. Св.Р. е останал силно изнанедан от направените трансакции, тъй като са нехарактерни за такъв спестовен продукт, предназначен за вложения.

Безпочвени са според съда и догатките за около 70-годишна жена, придружаваща св.З. в банката, евентуално имаща отношение към мистериозното изчезване на платежното средство. Лансираната защитна позиция е голословна и чрез показанията си св.З. я опровергава напълно. Той открито е обективирал, че понякога в дома му е идвала жена, за да помага с домакинските задължения, но при процесното вземане на левовата банкова карта е бил сам. Резонно е становището на прокурора, че към нишката от косвени улики следва да се прибавят съвместното съжителството на подсъдимите, локацията на банкоматите от които са теглени сумите и покупката на приобщения часовник, които обаче са само насоки към гореспоменатите преки доказателства. Сдобиването на Р. по един или друг начин с евровата карта с категоричност се корени в познанството и интимните отношения на привлечените към наказателна отговорност лица. Разкритията им, че са живяли в жилището на подсъдимата са правдиви и диалогизират, както с показанията на св.С. - дъщеря на подсъдимата, така и с приложения по делото препис на нотариален акт за собственост на жилището. Не може да не направи впечатление, че в доклада на баката е отразено, че 72 бр. тегления с картата на св.Д. са в периметъра на дома им и работното място на подсъдимия. Отделно от това съгласно банковото извлечение са използвани само два банкомата - единият в близост до административния адрес на подсъдимата С., а другият срещу сградата на Агенция “Митници”, където Р. ежедневно е престирал трудова дейност. В хармонично единство с визираните обективни находки е и местонахождението на магазин “Д.”, от където подсъдимият е закупил часовника “Келвин Клайн”. Въпреки многото обекти на търговското дружество в гр.София, сделката е сключена на ул.“Г.С.Раковски” - на метри от службата на подсъдимия. Страстта на С. към такъв вид украшение, изземването на опаковката от апартамента ѝ, ведно със свалянето на часовника от ръката ѝ, доизгражда изискуемата доказателствена спирала. Тези акценти обаче не биха могли, както насочва прокурора, да са еднозначни източници на осъдителен извод за който и да било от двамата подсъдими, тъй като постановяването на осъдителна присъда следва да се базира на категорични и несъмнени доказателства. Такива обаче по делото според този съдебен състав касателно деятелността на подсъдимия Р., не липсват.

Меродавни тук са и показанията на св.А., св.П., св.А. и св.Д., които допринасят за преценката относно съблюдаването на различните процедури по приобщаване на веществените доказателства по делото. Показанията на св.А. и св.Д. кореспондират както на част от обясненията на подсъдимата С., така и на протоколите за доброволно предаване от 21.08.2018г. и 30.10.2018г. Посочените два процесуални документа на първо място удостоверяват факта на предаване на описаните в тях книжа - техния брой, вид и съдържание и на второ - установяват връзката на последните с лицата, които са ги предали. Уместно е да се отбележи, че доброволното предаване не е посочено изрично в чл.136 от НПК като способ за доказване в наказателното производство, така, както разпита, огледа, претърсването, изземването и др. В практиката обаче не съществува спор, че то е един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, като не е задължително то да се осъществи единствено чрез извършване на претърсване и изземване. Протоколите за доброволно предаване са годни да послужат за установяване на описаните в тях обстоятелства и за това, защото не е нарушен реда за съставянето им. С. не отрича факта, че на оперативния работник му направил впечатление носеният от нея часовник и връзката му с предмета на проверката. Тя потвърждава и детайлите около осъщественото изненадващо претърсване на дома и колата ѝ. В синхрон с цитираните доказателствени активи са протокола за претърсване и изземване от 04.09.2018г. и сведенията, онагледени в показания на св.А. и св.П.. Поемните лица пряко са наблюдавали как от шкаф на секцията в хола на С. е била намерена празна кутия от часовник с надпис “Келвин Клаин”. При предявяване на същата в съдебно заседание на свидетелката Д., категорично се установява, че опаковката е оригинална. Релевантни данни в съзвучие с посочените източници се извличат и от приложения по делото протокол за оглед на веществени доказателства. Той очертава външните белези, състоянието и размерите на обследваните вещи. Описанието в протокола съвпада напълно и със създадените в хода на извършеното действие по разследване фотоалбум, чиито изображения предлагат панорама върху заварените предмети. Така обсъжданият процесуален документ съдът намира за съобразен с установения в съответните разпоредби в НПК регламент за реквизити и форма. Доколкото приема, че приложения протокол удовлетворява изискванията на процесуалния закон и неговото съдържание се подкрепя от останалите доказателства и доказателствени средства по делото, съдът го кредитира като част от доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.

Съдът не остана в страни от показанията на св.Б.С. и обясненията на подсъдимите. В думите на последните прозира двояката им правна природа, както на основно гласно доказателствено средство, така и на такова, чрез което лицата упражняват в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата.

Настоящият състав кредитира твърденията за това, че ръчният часовник е подарен на С., но остава индеферентен към подробностите около годиншината им. Според СГС историята за пазаруването онлайн, последвалата среща на подсъдимия с продавача на НДК, присъствието на св.С. в този момент и връчването на подаръка на 01.05.2018г., представляват безуспешни опити за продуциране на защитна версия, целяща да оневини подсъдимия. От целокупния анализ на събраните по делото доказателства не се откри нито една обективна находка, която да импонира на декларативните обяснения освен показанията на св.С.. Напротив, заключенията на няколко съдебно-почеркови експертизи насочват към недостоверност думите на дъщерята на С. и потвърждават, че Р. е закупил подарения по-късно на приятелката си ръчен часовник именно на 27.11.2017г. от магазин на „Д.“ в гр.София.

Значителна част от обосновката на обвинителната теза и последен фрагмент от верижната стълбица се заема поради това именно от изготвените по делото множество графически експертизи, обследвали подписа върху бележката от ПОС-терминала, удостоверяваща закупуването на процесния часовник. Становищата на вещите лица според съда девалвират защитната теза за случаен идентитет между часовниците, поради фабричната липса на уникален идентификатор за всеки продукт и масово разпространение на мъжкия модел с реф. №К2G177C3. Прецизният и хронологичен разбор на графическите изследвания илюстрира устойчиви доводи за автора на инкриминираното деяние. Още при самостоятелната експертиза на в.л. П.Т. са установени редица съвпадения, които превалират по брой и специфика над изброените различия. В общ план е налице тъждественост във вида, съдържанието, транскрипцията, степента на обработеност и преобладаващата форма на движенията. Различия са съзряни в размера и наклона на подписа. За съпоставка са използвани три листа от протоколите за разпит на Р. в качеството му на свидетел. Малкото количество образци са поставили непреодолими препятствия пред специалиста Т. да даде категорична позиция по поставения въпрос, но на базата на приликите подсъдимия Р. не е изключен като лицето, положило подписа. Пред съда вещото лице е пояснило, че по негово усмотрение не е уведомил предварително възложителя за недостига на сравнителен материал, а директно е изготвил заключението.

При представената по-късно тройна графичека експертиза на в.л. Л., в.л. М. и в.л. Г., освен протокола от разпит на подсъдимия, са използване и свободни образци от заявления за подаване на документи за самоличност на Р.. В констативно-съобразителната част на експертизата по Протокол №22/2019 от 18.10.2019г. на в.л. Л., в.л. Г. и в.л. М. става ясно, че вещите лица не са обследвали иззетите експериментални образци, за които в съдебна зала са навели, че имат най-малка тежест. Инвокираните в тази връзка от адв.О. възражения за компрометиране на експертизата не могат да бъдат споделени. Според него не са научни обясненията за внасяне на умишлена промяна в подписа при снемане на нарочен материал, но именно такива са разсъжденията и на вещото лице Т.. Той също пред съда е изразил, че експерименталните образи са с по-малка стойност, тъй като лицето вече е информирано и “ако има намерение да се оспорва подписа може да го измени”. Тримата експерти са разгадали, че бележката от ПОС-терминала е подписана с некачествен прибор, изпускащ повече химикал, който наслагва допълнителни заблуждаващи елементи. Въпреки това мненията са еднопосочни, че различните щрихи и прекъсвания се дължат на колебливи и преднамерени движения, стремящи се да не прилагат собствените прицнаци на подсъдимия. Вещото лице М. обективно и компетентно е посочил присъщите за подсъдимия Р. белези дори в някои от различните елементи на инкримиинирания подпис. На признака под №5 наклона се разминава от този в образците, но няма разлика в ляво окръжното направление на движение. Като много силен частен признак е посочен този под №1 с характерно рефлекторно движение извън контрола на съзнанието. Налице са специфичните вълнообразни движения старателно прекъснати и неуспешно провлачени надолу вместо надясно, последвани от силно стериотипния елемент с нетипичен овал и обичайно поставена накрая точка.

Съдът кредитира като прецизно и професионално заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза, назначена в хода на съдебното дирене, която е боравила със значително по-богат сравнителен материал и не е разколебала изводите за относителна устойчивост на писмено-двигателните навици на Р.. В изследваната съвкупност отнова са констатирани безброй общи и частни съвпадения. Константни са аргументите за различията в наклона и умишленото опростяване на графическия строеж на условните свободни и експериментални образци, като част от общите признаци. Особеното мнение на вещото лице Т. се припокрива с колективното становище, с тази разлика, че отразените от него съвпадения са тълкувани през призмата на случайността. Групата от криминалисти определя приликите като вариация на графическото изразяване с относителен характер. За тях това са обичайни отклонения предвид невъзможността едно лице да се подписва абсолютно винаги по един и същи начин. На въпроса дали изключват този вариант на подписа да е положен от другиго, вещото лице Л. убедително е отговорил “че е възможно да има случайни съвпадения, но чак толкова случайни в неговата практика не е виждал”.

Абстрахирайки се от предходните заключения, болшинството от експертите - в.л. М., в.л. Г., в.л. В.Г., в.л. Д.Г., при новата петорна арбитражна графическа експертиза непоколебимо са застъпили виждането, че подписа в бележката от ПОС-терминала е положен от подъдимия Р.. Те са анализирали целия сравнителен арсенал и подобно на останалите вещи лица са установили умишлено изменение на подписа в експерименталните образци. За тях са налице достатъчно частни идентификационни признаци, които в качествено и количествено отношение водят до категорично положителен извод. Флагрантно е отразено, че откритите съвпадения и обема на условните и свободно условните образци правят различията несъществени. Невярна е забележката на защитата за неяснота на ползваните методи. На стр.2 от представеното заключение изрично са посочени методите на разделно и сравнително изследване с помощта на увеличителни прибори, пряка косонасочена светлина, UV светлина и дигитален фотоапарат. Съдът не остана в страни и от представеното особено мнение на в.л. Х., поради незначителното разминаване  в теоретичен план между него и останалите експертизи. Първата инстанция кредитира описаните заключения ведно с особените мнения като обективни, пунктуални и  отговарящи с необходимата прецизност на поставената задача. 

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Л.Б.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, тъй като според решаващия орган на 21.11.2017г. в гр.София, ул.„********, в магазин за продажба на часовници, собственост на търговско дружество „Д.“ ЕООД, използвал платежен инструмент - банкова карта №********изд. от банка „А.Б.Б.“ АД, без съгласието на титуляра И.Б.Д. - при закупуване на ръчен часовник, марка „Келвин Клайн“ с референтен номер K2G177C3 - извършил парично плащане с банковата карта на ПОС терминал ТИД*******, марка „Verifone“, модел „Vх670“, сериен №305-016-884, собственост на банка „ЦКБ“ АД, с което заплатил цената на последния в размер на 663лв. /шестотин шестдесет и три лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

 

От обективна страна, за да е съставомерно това престъпление е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател (титуляр) на съответния платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, както и че това е станало без съгласието на титуляра.

В разглеждания случай според СГС с поведението си подсъдимият Р. е реализирал всички обективни елементи от състава на вмененото му престъпление по чл.249, ал.1 от НК: Не е спорно обстоятелството, че банкова карта №********издадена от банка „А.Б.Б.“ АД, е платежен инструмент по смисъла на чл.94, т.24 от ДР на НК. Последният е следвало да бъде предоставен от доставчика на платежни услуги за ползване на титуляра - св.И.Б.Д.. Като вид платежна карта, банковата карта е поименна - името на оправомощения ползвател се поставя върху лицевата страна на вещественото средство (чл.25, ал.5, изр.2 от Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, изд. от УС на БНБ, обн. ДВ. бр.37 от 04.05.2018г., в сила от 08.05.2018г., изм. и доп.).

Според категорично приетите от съда за достоверни доказателства, на 07.09.2019г. в клона на “А.Б.Б.” АД, св.З. не е получил новата банкова карта на своята съпруга, и то именно, тъй като не му е била предадена от подсъдимата С., която го е обслужвала, признато както от нея, а също и следващо от показанията на разпитаните по делото други банкови служители. За този съдебен състав е еднозначно установено още и че приемо-предавателния протокол с който е следвало да се предаде банкова карта №********автоматично генериран от компютърната система на банката, не е подписан от пълномощника на св.Д.. СГС, за разлика от защитата, по изложените по-горе мотиви, се довери безрезервно на заключението по съдебно-почеркова експертиза по Протокол №2019/ДОК - 138 от 14.06.2019г. на в.л. И. и в.л. Б., че подписът срещу печатния текст “Приел” в електрофотографското копие на приемо-предавателен протокол за подновяване на международна банкова карта от 07.09.2017г. в 9:57 часа е копие на подпис, който не е положен от св.В.З.”. Това еднозначно виждане на двете вещи лица, макар и в известен дисонанс с показанията на св.З. в с.з. от 24.06.2020г., напълно се съотнася, както беше отбелязано и по-горе с приобщените банкови доклади за констатирани нарушения, показанията на св.Д. и др.

Умисълът в действията на подсъдимата да не предаде процесната банкова карта и да я задържи за себе си следва от категоричните данни за нарушаване процедурата по издаване и предаване на този вид пластики, в частност неотразяване името на служителя, който я предава, последващото по-късно активиране и т.н. Тези й действия безспорно представляват според съда вид дисциплинарно нарушение, но формалното държане и/или предаване на друго лице на неправомерно придобита банкова пластика, законодателят не е въздигнал в престъпен състав до момента на използването й.

Ето защо, според този съдебен състав данни С. да е извършила вмененото й престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, няма как да бъдат установени. Формулираното от СГП обвинение срещу С., доколкото се касае за съучастническа умишлена дейност, налага по категоричен начин да бъде установено, че именно това лице е имало умисъл, че на 21.11.2017г. в гр. София, ул.“********в магазин за продажба на часовници, собственост на търговско дружество “Д.” ЕООД, ще създададе предпоставки другия подсъдим да използва предоставен от нея платежен инструмент - банкова карта №********изд. от банка “А.Б.Б.” АД, без съгласието на титуляра Иска Б.Д., и то именно за закупуване на ръчен часовник, марка “Келвин Клайн” с референтен номер К2G177C3, като извърши парично плащане с банковата карта на ПОС терминал ТИД*******, марка “Verifone”, модел “Vх670”, сериен номер 305-016-884, собственост на банка “ЦКБ” АД, като заплати цената на последния в размер на 663лв. /шестстотин шестдесет и три лева/. За този съдебен състав няма спор, че на неустановена дата през периода 07.09.2017г. - 21.11.2017г. в гр.София, подсъдимият Р. се е сдобил с процесния неправомерно задържан от приятелката му платежен документ. За съдебния състав обаче остава неясно и не би могло да бъде доказано по какъв начин е попаднала банковата карта на св.Д. у подсъдимия. Напълно възможно е това да е станало посредством предаването й лично от подсъдимата, но не са изключени и хипотези на ползване без знанието на С., случайно намиране в съвместното жилище и т.н.

По-насетне, дори и да се приеме за достоверен факта Р. да е получил картата от приятелката си след задържането й от нейна страна на 07.09.2017г., според съда пак не би могъл да се установи умисъл в изискуемия от чл.20, ал.4 от НК смисъл, тъй като няма как да се презюмира категорично знание у С., че подсъдимият ще използва процесния платежен документ точно на инкримираната дата и място /21.11.2017г. в гр. София, ул*******/, и то точно за закупуване на описания в обвинителния акт часовник /марка “Келвин Клайн” с референтен номер К2G177C3/, в посочения магазин /търговско дружество “Д.” ЕООД/. Напълно логична е тази част от обясненията на подсъдимия, че е искал да направи подарък на приятелката си С., което не изключва възможността да не е я е уведомил за ползването на картата на 21.11.2017г. Друг е въпроса, че процесната дата /21.11.2017г./ е далеч от декларираната от подсъдимите и св.С. дата на годишнината им, но само по себе си това не прави невъзможно закупуването на подаръци и по други поводи или без поводи, при условие, че Р. е имал в държане банкова карта с немалка еврова наличност в нея. Ето защо, според СГС, детайлно изследваната доказателствена съвкупност подрива възведената от държавното обвинение общност на умисъла и автоматично отстранява подсъдимата от съпрачастността ѝ към процесното деяние.

Няма данни, изводими от коментираната по-горе експертиза по Протокол №2019/ДОК - 138 от 14.06.2019г. на в.л. И. и в.л. Б., подсъдимата С. да е имитирала подписа на св.З., поради което и обвинение не й е повдигнато в тази насока от СГП и не може да бъде предмет на обсъждане от СГС.

Безспорно обаче действията на Р. представляват неправомерно използване на чужд платежен инструмент, без съгласието на титуляра му, което вече формално изпълва състава на чл.249, ал.1 от НК. Нещо повече в случая е направен и успешен опит и е закупена и вещ на стойност 663лв. /шестостотин шестдесет и три лева/, категорично реализирано от подсъдимия, видно от становищата на поне седем вещи лица и неизключено като вариант от поне още две.

Поради това в изпълнение на стандарта по чл.304 от НПК, съдът счете, че подсъдимата С. следва да бъде оправдана изцяло по повдигнато й обвинение за реализиран престъпен състав по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

 

Съдът намира, че откъм субективна страна подсъдимият Р.  е изпълнил елементите, които правят деятелността му престъпна по смисъла на чл.249, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Р. е наказателноотговорно лице, без данни изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимия е включвал представите, че процесната вещ – платежен инструмент не му принадлежи. Въпреки тези обстоятелства, Р. съзнателно е решил да заплати стойността на процесния ръчен часовник, което независимо от причините, предполага и довършено откъм волеви момент деяние.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че с горната си престъпна дейност подсъдимият Л.Б.Р. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.249, ал.1 от НК. Доколкото съдът не контатира доказателства за общност на умисъла с подсъдимата С. като помагач, на осн. чл.304 от НПК Р. беше оправдан по обвинението престъплението да е извършено в съучастие и по квалификацията по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съдът не намира данни за приложение на чл.9, ал.2 от НК спрямо деятелността на подсъдимия Р.. Престъплението по чл.249, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на паричната и кредитната система, а не срещу собствеността на гражданите, при което не е от съществено значение какъв е размерът на изтеглената/използваната с платежния инструмент сума, т.е последната не може да бъде аргумент за по-ниска степен на обществена опасност на деянието. В случая обаче, използваната сума по банковата карта не е и ниска, особено съотнесена с размера на минималната работна заплата в страната. Не са налице и което и да било от останалите обстоятелства, които могат да направят обоснован извода за незначителност на обществената опасност на деянието или малозначителност.

 

По наказанието:

Както сега, така и датата на извършване на деянието, нормата на чл.249, ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 2 /две/ до 8 /осем/ години, както и кумулативно наказание „Глоба“ до двойния размер на получената сума.

При индивидуализация размера на наказанието на подсъдимия Р., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, инцидентността на престъпната проява в живота му, изтеклия период от време от извършване на престъплението - почти пет години към датата на постановяване на присъдата от първата инстанция, обстоятелството, че същият полага общественоползен труд. Тук е мястото да се отбележи, че професията и длъжността, която заема Р. съдът не цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като именно юристите са тези, които в най-голяма степен следва да съблюдават законите и да ги прилагат, а не да ги нарушават, а още по-малко да извършват престъпления. Според данните по делото, наведени и посредством обясненията на Р., същият е баща, грижи се за дъщеря, в достоверността на което обстоятелство, съдът не намира основание да се съмнява. Първата инстанция отчете и оказаното съдействие посредством дадените от подсъдимия обяснения, макар и в преобладаващата им част да израз на правото му на защита. В заключение, към снижаващите отговорността данни, СГС причисли и добрите характеристични данни за Р., изведени посредством представените от защитата характеристични справки.

Настоящият съдебен състав прие да се причисляват към отегчаващите вината обстоятелства стойността на закупения часовник, с който всъщност е ощетена първоначално св.Д., а в последствие и банковата институция, чийто размер надвишава този на минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата. Съдът не споделя довода на представителя на обвинението, че локацията на останалите трансакции могат да бъдат причислени в негативен аспект спрямо подсъдимия Р., тъй като липсва повдигнато обвинение по отношение на тегленията, извършени от тези ПОС-терминали.

Първостепенният съд счита, че в случая може и следва да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение наказанието „Лишаване от свобода“, което следва да бъде определено на подсъдимото лице. Това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая по-лекото по вид наказание, само когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В настоящия случай, СГС, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, съдът ги определя вкупом като многобройни и поради това обуславящи приложение на по-ниско по размер наказание „Лишаване от свобода”.

Предвид относителната тежест на всяко едно от изброените обстоятелства и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанието „Лишаване от свобода” следва да бъде оразмерено за срок от 1 /една/ година.

В казуса са налице материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години, Р. е неосъждан и за постигане целите на наказанието и за поправяне му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради това, съдът отложи изпълнението на така определеното наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. Отлагане изпълнението на определеното наказание според настоящия съдебен състав в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, поради което съдът прие, че не се налага откъсването му от нормалната му социална, семейна и работна среда.

Преценката за прилагане на института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца. Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието, а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК). Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. В такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г., ІІ н.о./, вкл. и задължителната /т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./.

Тази инстанция счете, че наказанието „Глоба“, предвидено като кумулативно в чл.249, ал.1 от НК също следва да бъде наложено на виновния, но в размер на 1000лв. /хиляда лева/, съобразявайки не само подробно изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, но и неправомерно получената сума от бнковата сметка на св.Д., която към инкриминирания момент надхвърля минималната работна заплата. Поради това и при категоричните основания за приложение новелата на чл.55, ал.2 от НК, доколкото наказанието „Лишаване от свобода“ беше определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, градският съд счете посоченото наказание за обективно съразмеримо с имотното състояние, доходите и семейните задължения на дееца, както изисква новелата на чл.47, ал.1 от НК.

Градският съд в този му състав е на становище, че така определените на подсъдимия Р. наказания ще окажат нужния възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и осъждането само на подсъдимия, на осн. чл.189, ал.3, изр.2 от НПК, Р. беше осъден да заплати по сметка на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 645,67лв. /шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи стойността на заплатените възнаграждения на експертите и в полза на бюджета на съда по сметка СГС - разноските в съдебното производство в размер на 2974,10лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/, също калкулирани като стойност на относимите към осъждането му разноски за заплащане труда на вещите лица по изготвените няколко графически експертизи и приемането на тези от предварителната фаза на процеса.

На осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Р. да заплати държавна такса в размер на по 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист с оглед обезпечаване събирането на посочената сума.

Веществените доказателства: 1бр. фактура, ведно с 1 бр. касов бон /в оригинал/, 1бр. ръчен часовник и 1бр. картонена кутия за него на съхранение в ГДНП-МВР към настоящия момент следва да останат по делото.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................................