Решение по дело №179/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 705
Дата: 3 юли 2023 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20237040700179
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

705

Бургас, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 179 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Стара Загора, против ГД „Изпълнение на наказанията“-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. за периода 16.01.2023г.-23.01.2023г..

Ищецът твърди, че в периода от 16.01.2023г.-23.01.2023г.. след превеждането му от Затвора Стара Загора за участие за участие в съдебни заседания по адм.дело №912/2022г. по описа на Административен съд –Бургас е бил настанен на 4 етаж „Чужда делегация“ в Затвор Бургас. В исковата молба се твърди, че престоят на ищеца в Затвора Бургас бил осъществен наличие на хлебарки и дървеници; изронена мазилка и надписи по стените, стари дюшеци над 20 години с нарушена цялост и гнезда от кръвосмучещи инсекти, нарушение на 8 часов сън, отсъствие на звукова система за сигнализация, тропане по вратите, разговори между лишените от свобода, малоразмерни прозорци от 5 кв.м., ползване на душ 2 пъти седмично, отсъствие на кран за топла/студена вода, площадката за престой №3 е малоразмерна и отсъстват условия за физическа активност и спорт, отсъстват спортни уреди, повреден телефонен апарат до каре № 3, а достъпът до телефонния апарат в коридора ограничен, поради постоянно заключената килия, в килията е отсъствал телевизор/радио апарат, не му позволили пренасяне на собствения апарат, отсъства достъп до компютър и интернет, недопуснато предаване на вестник по време на свиждане, както и 5 кг. мандарини , недостатъчно плодове и зеленчуци в менюто, липса на възможност за закупуване на храна от затворническата лавка, поради функциониране на банковата му сметка само в Затвора-гр.Стара Загора, поради изключително лошите санитарно-битови условия в Затвора Бургас, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение. Лошите битови условия са в резултат от бездействието на затворническата администрация. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 1500лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Представени са писмени бележки, както лично, така и от процесуален представител. Представено е допълнително становище от ищеца.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Обобщава, че за периода от 16.01.2023г.-23.01.2023г.. ищецът е бил настанен в килия №409, която съответствала на всички изисквания, мероприятията по дезинсекция са се осъществявали от външна фирма, отсъства звукова система за сигнализация, електрическото напрежение е изключено от 22.00ч. до 06.00ч. посочва, че администрацията не е задължена да осигурява индивидуални радио и телевизионни приемници, спазен е редът за получаване на кореспонденция и колетни пратки, прехраната достига енергийните и веществените нормативи за балансирано хранене съгласно Таблица №1, надбавка „А“ и Таблица №2, спазен е редът за къпане на лишените от свобода два пъти седмично, има изградени две места за престой на открито, като се осигурява продължителност от 1ч. и 30мин, конкретно за ищеца е осигурен престой с повече от определения с 30мин. Ангажира доказателства.

Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован се представлява от юк Г., който счита че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения иск.

ПО ФАКТИТЕ:

Ищецът от 25.07.2022г. е преместен в Затвора гр.Стара Загора на основание Заповед №2768/11.07.2020г. на ГДИН за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. През периода от 16.01.2023г.-23.01.2023г.. е преведен от Затвора Стара Загора в Затвора Бургас за участие в съдебни заседания по адм.дело №912/2022г. по описа на Административен съд –Бургас и е настанен на 4 етаж „Чужда делегация“, килия 409.

Видно от справка, изготвена от инспектор К. Т. /л.58/ помещението, в което е бил настанен е с жилищна площ- 18,36 кв. м., предназначено за четирима лишени от свобода със свързано санитарно помещение 1,17кв.м. със санитарен възел с достъп до течаща вода и мивка с течаща вода. Помещението разполагало с двукрилни прозорци, изработени от PVC дограма с размери 130 х 70 см. чрез които се осъществявал достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух, съответен на настанените лишени от свобода брой легла, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, и отоплителни тела, извод за ползване на кабелна телевизия и стенен електрически контакт. Хигиенизирането на помещението се е извършвало от дежурни по хигиената (лицата, които са настанени в помещението, чрез редуване по график). Хигиенните материали са били осигурявани ежемесечно от администрацията на Затвор Бургас съобразно, като лишените от свобода при желание и наличие на средства било възможно сами да си закупуват предпочитани от тях почистващи и хигиенни материали. По отношение на осветлението били монтирани 4 броя LED осветителни тела, осигуряващи необходимото ниво на изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. През зимния период отоплението на спалното помещение се е осъществявало от радиатор, захранван от парната инсталация на затвора, която работи на природен газ и не са констатирани прекъсвания на топлоснабдяването. Преди началото на зимният сезон, прозорците на помещенията са били проверявани за наличие на счупени стъкла или рамки, като са отремонтирани своевременно. Настилките на пода били изградени от мраморни плочи, а на санитарните помещения от фаянсови плочки. Поддържането на хигиената и целостта на подовите настилки и стените в помещения било задължение на лицата, които са настанени в тях, като при констатиране на нарушена цялост, своевременно се извършват ремонтни дейности за отстраняване на повредените участъци. По отношение на обзавеждането в помещенията, дюшеци, спално бельо и одеяла посочват, че се поддържа в необходимата функционална пригодност и при необходимост се предприемат действия за подобряване на състоянието на наличният инвентар, периодично дюшеците и възглавниците се подменят, а спалното бельо и одеялата се изпират в пералнята на Затвора.

На територията на Затвор Бургас се извършват мероприятия по дезинсекция и дератизация, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка №650/20.01.2021 г. между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с предмет на дейност - извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните и служби. В сградите на Затвор Бургас се извършат осем пъти годишно дезинсекция и два пъти годишно дератизация. Затвор Бургас стриктно се спазва графика за дезинсекция и дератизация, съгласно сключения договор. През 2023 г. съгласно утвърден график за годината са извършени поредица от пръскания, като последното е било на 15.12.2022г. Третирани са и помещенията на ареста. Използван е препарат – „Делтасект“, с активно вещество - Делтаметрин 2,5 %, с концентрация и разходна норма 5-10 мл./1л. Представен е договор за възлагане на обществена поръчка №650/20.01.2021 г. между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ и Протокол от 15.12.2021г. за извършена дезинсекция месечна по договор.

По отношение на тишината в помещенията е описано задължение на лишените от свобода да спазват тишина. В килиите отсъствала звукова система за сигнализация, паради отсъствие на нормативно изискване за монтаж и функциониране на подобна сигнална инсталация, не е изградена и не е инсталирана звукова сигнална инсталация за контакт на обитателите на спалните помещения с надзорно-охранителния състав.

Електрическото напрежение в помещенията се изключвало от 22:00 до 06:00 часа, а след 22:00 часа се изключвало и централното осветление, като през тъмната част от денонощието работи аварийно осветление.

Във всяко спално помещение има изградена връзка за ползване на кабелна телевизия и възможност за закупуване на телевизионни и радиоприемници.

По отношение на храненето посочват, че с утвърденото меню са достигнати енергийните и веществени нормативи за балансирано хранене (химически и калориен състав), съгласно Таблица №1, Надбавка „А“ и Таблица №2 - заменителна таблица, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите и утвърдени от министъра на правосъдието. Седмичното меню се изготвяло на база сборник рецепти за заведения за обществено хранене, като се използват хранителните продукти, посочени в утвърдените таблици. В рамките на седмицата един лишен от свобода ежедневно се получава 2622 кал. плюс - минус 200 кал. на ден от полагащите се за деня и не по малко от 18354 кал. на седмична база или 2622 кал. средно на ден. Храната била разнообразна, съобразена с годишните сезони и с доставките на зеленчукови консерви. В менюто се включвал най - малко по един продукт от следните групи храни:зърнени храни (хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз и др.) - ежедневно, зеленчуци и зеленчукови консерви - ежедневно, плодове - пресни, мляко и млечни продукти, богати на белтък храни месо птици, яйца, бобови храни и др. - ежедневно, риба като основно ястие.

Грамажът на хранителните продукти се установявал в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав и главен готвач и не са констатирани отклонения при предоставянето на храната. По делото е представено седмичното меню за периода 16.01.2023г. -22.01.2023г. и 23.01.2023г. -29.01.2023г. В Затвор Бургас била осигурена възможност за закупуване на хранителни продукти от затворническата лавка.

Относно възможността и условията за достъп до топла вода и ползване на баня е осигурено къпане два пъти седмично. Това е регламентирано в графика за подаване на топла вода в корпуса на затвора и в графика за разпределение на времето на затворническите групи.

Относно твърдението на л. св. П., че на дата 22.01.2023г. по време на свиждане му е отказано от надзорния състав предаване на един брой вестник и 5 кг. мандарини, от справката се установява, че възможността за провеждане на свиждане за настанените в Затвор-Бургас лица се осъществява по график, два пъти месечно. Посочената от л. св. П. дата е била извън графика за свиждане на лицата, настанени като чужда делегация в Затвор Бургас.

На територията на Затвор Бургас имало изградени две места за престой на открито, които лишените от свобода ежедневно могат да ползват. Общият времеви престой на открито на лишените от свобода бил с продължителност 1 час и 30 минути. За посочения период на л. св. П. е била осигурена възможност за престой на открито, която превишава законоустановената от един час с 30 минути. Обособените зони за престой на открито разполагали с необходимото пространство, съоръжения и екипировка за провеждане на мероприятия, за поддържане и насърчаване на добро физическо здраве. Местата за престой на открито разполагали с пейки, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка.

Представена е Заповед № ЛС-04-746 от 08.12.2021г, с която е утвърден списък за разрешените лични вещи , предмети и хранителни добавки, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места.

Допълнително е изискана справка от Затвора Бургас по отношение на неполучена информация с първоначалната справка. В представената справка е посочено обзавеждането в килия №409, а именно спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, отоплението се осъществява посредством монтирани радиатори, има извод за ползване на кабелна телевизия и електрически контакт, 4 LED осветителни тела. Състоянието на обзавеждането в помещенията дюшеци, спално бельо и одеяла се поддържало в необходимата функционална пригодност, при необходимост се предприемали действия за подмяна, а спалното бельо и одеялата се изпирали в пералнята на Затвора. Смесването на топлата и студената вода се осъществявала посредством терморегулатор, който се намирал в обособени инсталационни куфари, с достъп само на оторизирани лица и се доставяла до всеки душ в банята. Лицата, които пребивавали в Затвора Бургас в хипотезата на „чужда делегация“ имали възможност за свиждане след подаване на писмена молба. По делото е представена писмена молба с рег. № 333/20.01.2023г. от И.П. за свиждане на територията на Затвора Бургас, която е одобрена. От представеното извлечение на дневник за посещения на лица в Затвор Бургас от 22.01.2023г. не се установява регистрирано посещение за лицето Д.И.И..

Представена е докладна записка от гл.инспектор Д. М.- НС НОД, в която е посочил, че на 22.01.2023г. около 13.00ч. на гишето, където се обработват документите на лицата, желаещи да проведат свиждане с лишените от свобода се явил гражданин, който поискал свиждане с ищеца и предаване на пратка. Мл. експерт Д. С. му обяснил, че може да проведе свиждане, но не може да предаде пратката, тъй като не може да бъде извършена проверка дали ищеца има право на такава. Уведомен бил и П., който отказал свиждане, след като пратката няма да бъде допусната.

От ответника е представено утвърдено от началника за затвора седмично меню на лишените от свобода за периода 16.01.2023г.-23.01.2023г..

В хода на съдебното дирене, в качеството на свидетели са разпитани свидетелите Диян И.И. и С.С.С..

Свидетелят С. посочва, че се намира в килия 410 в Затвора Бургас. Според него прозорците са малки за проветрение, през лятото е задушно, не е достатъчно светло за четене на книги, за да видиш през тях трябва да се качиш на леглото, няма вентилационна система, няма осветление след 22:30 часа до 6 часа , дюшеците са стари, махнали са скъсаните, но пак имало скъсани, постоянно имало наличие на шум, нямало бутон за свързване с дежурния състав, връзката се осъществявала чрез тропане по вратата. По отношение на медицинските услуги посочва, че има определен ден кога и на кой етаж ще има доктор за тях е в петък, случвало му се е да не му осигурят доктор в рамките на 24 часа, нямал достъп до компютър, интернет в затвора, с цел четене на вестници и друга информация, нямал достъп до радио и телевизия, интернет не е искал, а за телевизор му казали, че може да си го осигури за собствена сметка, не знае какво е ГПК и АПК, знае какво е Наказателен кодекс, но не го е търсил да го чете, нямало обособено помещение на 4 етаж, обособено с котлон като кухня, сега оправили яденето, но преди не било добре, през месец януари била лоша храната, което означава, че не била сготвена добре, давали по една ябълка и по две вафли, редували ги, не давали прясно мляко, а киселото било малко една кофичка на двама човека, давали пилешко с лук яхния, пиле с картофи, риба дават в петък, наденица в събота, в сряда мусака, засега била добре храната, в сравнение с януари била добре, пресните зеленчуци били малко, за гарнитура, рядко слагали олио, в макароните за закуска не слагали захар, те си я купували от лавката, не му се е случвало пилешкото или каймата, или друго да са с неприятен вкус или престояли, цените в затворническата лавка били завишени като посочва за пример голяма кутия кафе, която струвала 13.70 лева, а навън била 7-8 лева, по време на свиждане не разрешавали получаване на кафе и други такива неща като например безалкохолно, бисквити давали, връщали ги с мотив да си ги купи от лавката, не разрешавали колети, имало случаи да връщат ядене, на някои хора са връщали ядене, преди месец и половина му се случило да върнат негови близки, дошли на свиждане, въпреки че е писал молба, не му било известно да са върнали дошли на свиждане при ищеца, на мисли че е чул за върнати мандарини и вестници. В понеделник и четвъртък имали възможност да ползват душ, но понякога се е случвало да не могат да се изкъпят, защото е много вряла водата, нямало кранове за уравновесяване на водата, само душове и един кран, течаща топла вода нямало в неговата килия, в пералня се перат чаршафите, но не и лично облекло, одеялата си ги перат сами, имало и чисти одеяла и стари одеяла, с условията в санитарните възли на съседните килии, освен неговата не е запознат. По отношение на килията на ищеца посочва, че е с два прозореца, 4 легла, мивка, тоалетна, през процесния период е бил сам в килията, одеялата и дюшеците били стари, но не скъсани и мръсни. Дървеници и хлебарки имало навсякъде, от тях се нарушавал 8 часовия сън, но той пиел хапчета и заспивал и на сутринта бил изринат. Понякога се случвало да бъде събуден след 22:30 часа, ако се скарат в килията, сутрешното каре е на каре 3,там имало само две пейки, нямало течаща вода и спортни уреди, през м. януари го е виждал на каре от 10:45 часа до 11:45 часа. Вечер от 19:20 часа до 19:50 часа имали възможност да се обаждат по телефона.Виждал е ищецът да провежда телефонни разговори, след като извика надзорния състав, му се осигурява достъп до телефон, не са му здравословни оплаквания от страна на П., не е чувал да му е отказана здравна грижа.

Вторият свидетел И. посочва, че на 22.01.2023 г., около 12,00ч. посетил Затвора Бургас, за свиждане на П., носил му вестник и плодове. Когато отишъл да се регистрира на входа му казали, че не може да отиде на свиждането, защото било късно, имало много хора преди него, които имали свиждания и е бил закъснял. На другите свиждания бил ходил по същото време. Поискал да остави плодовете и вестника, но му отказали. Не може да посочи името и как е изглеждал човекът, който не го допуснал, легитимирал се като служител, но не му запомнил името, бил на пост 1, на портала. Носил е и друг път вестник и мандарини, но не е имало проблеми. Служителят се държал малко грубо.

Чувал се е по телефона с ищеца, но не му е споделял нищо по отношение на здравословно състояние или храна, не се е оплаквал от нищо.

Съдът като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.

При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал.2 на текста сочи като ответници в това производство органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.

БИТОВИ УСЛОВИЯ

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е пребивавал сам в спално помещение с №409, 4 етаж „Чужда делегация“, с 18,36 кв. м. жилищна площ, санитарен възел с достъп до течаща вода и мивка с течаща вода, с прозорец с размери 130см./70см и е съставено от два отварящи се прозореца, легло, шкафче за лични вещи, маса, стол, 4 бр. LED осветителни тела, 1 бр. радиатор. При тези данни ищецът е разполагал изискуемата площ от 4 кв. м. на човек, в помещението е имало санитарен възел, течаща вода, отопление и проветрение.

По отношение на твърдението на ищеца, че помещението е с изронена мазилка и надписи по стените, дюшеците са над 20 години с гнезда от дървеници, съдът съобрази приложения доклад на НПМ за извършена проверка в затвори в гр.Бургас и в гр.Сливен, затворнически общежития от открит и закрит тип и арести към тях и ОДМВР в градовете Бургас и Сливен и представените справки от Затвора Бургас, от които не се установяват изложените твърдения по отношение на 4 етаж на затвора-Бургас. В същия смисъл са показанията на свидетеля Стоянов, който посочва, че одеялата и дюшеците били стари, но не скъсани и мръсни.

При така събраните доказателства, Съдът намира, че помещението, което обитава ищецът по време на престоя му в Затвора Бургас „чужда делегация“ е самостоятелно такова, отговаря на изискванията на чл.21 ППЗИНЗС за изискуема минимална площ 4 кв. м. на човек, в помещението е имало тоалетна, течаща вода, отопление и проветрение, неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране, които са задължение на лишените от свобода, предоставяни му са препарати за самостоятелно поддържане на хигиена.

ДЕЗИНСЕКЦИЯ

Недоказано е твърдението за липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затвора. Тази дейност се осъществява от външен доставчик, в изпълнение на сключените за този вид дейност договори. По делото са представени протоколи за извършена дезинсекция на 15.12.2023г. за хлебарки, мравки, бълхи и дървеници на общи части, килии, стени, под, легла, дюшеци и др. общо 9252кв.м. площ и е вписано: „при напускане на обекта няма оплакване и наличие на вредители“. От представения договор и изготвените въз основа на него протоколи се установява, че затворническата администрация не бездейства, напротив от страна на ГДИН са извършени действия по подобряване хигиената и здравословните условия на спалните помещения, а наличието на хлебарки и дървеници не е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки. Същевременно следва да се има предвид, че борбата в този тип паразити не винаги е достатъчно ефективна и успешна, независимо от положените за това усилия.

НАРУШЕНИЕ НА 8 ЧАСОВ СЪН, ОТСЪСТВИЕ НА ЗВУКОВА СИСТЕМА ЗА СИГНАЛИЗАЦИЯ, ТРОПАНЕ ПО ВРАТИТЕ, РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на непрекъснат 8 часов сън, но на етажа е налице непрекъснат шум, в резултат на разговори на висок тон, крясъци и викове, тропане по вратите, поради отсъствие на звукова сигнализация.

Съгласно чл. 84 ал. 2 т. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие.

Съдът приема, че твърденията в тази част на исковата молба - за противоправно бездействие на администрацията на затвора и нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието са установени по делото. Ответникът в отговора на исковата молба посочва, че не е инсталирана звукова сигнализация, което съответства на твърдението на ищеца. Периодът на поставяне в конкретните неблагоприятни условия, посочен в исковата молба, е много кратък – една седмица, като недокрай изяснен остава интензитетът на отрицателното въздействие (шумът, тропането и виковете от килиите) върху ищеца, т.е. каква е била неговата честота и продължителност, поради което не се обосновава такова ниво на страдание, което да се квалифицира по чл.3 от ЗИНЗС.

ПОЛЗВАНЕ НА ДУШ 2 ПЪТИ СЕДМИЧНО, ОТСЪСТВИЕ НА КРАН ЗА ТОПЛА/СТУДЕНА ВОДА

Разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС разпорежда, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. Видно от справката от ответника, показанията на разпитания свидетел, които са в съответствие с твърденията в исковата молба в Затвор Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите по график 2 пъти седмично (понеделник и четвъртък). Банята се намирала в отделно помещение с достъп по график, който съответства на определения в закона минимум. Не се установява ищецът да е бил лишен от тази възможност. Липсата на смесител за топла и студена вода е поради обстоятелството, че преди достигане на водата до душовете преминава през терморегулатор, който подава водата на зададената температура.

ПЛОЩАДКАТА ЗА ПРЕСТОЙ №3 Е МАЛОРАЗМЕРНА И ОТСЪСТВАТ УСЛОВИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ И СПОРТ, ОТСЪСТВАТ СПОРТНИ УРЕДИ, ПОВРЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН АПАРАТ ДО КАРЕ № 3, А ДОСТЪПЪТ ДО ТЕЛЕФОННИЯ АПАРАТ В КОРИДОРА ОГРАНИЧЕН, ПОРАДИ ПОСТОЯННО ЗАКЛЮЧЕНАТА КИЛИЯ

Видно от справката, изготвена от инспектор ИДПС в Затвор Бургас имало изградени две места за престой на открито, които лишените от свобода ежедневно ползвали, като за посочения период на ищеца е била осигурена възможност за престой на открито, която превишава законоустановената от един час с 30 минути. В обособените зони за престой на открито имало необходимото пространство, съоръжения и екипировка за провеждане на мероприятия, за поддържане и насърчаване на добро физическо здраве. Местата за престой на открито разполагали с пейки, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. Твърдението за липса на такива не се установи по делото, както не се установи, че е повреден телефонния апарат на каре №3, за да се правят извод в резултат на тези обстоятелства.

В КИЛИЯТА Е ОТСЪСТВАЛ ТЕЛЕВИЗОР/РАДИО АПАРАТ, НЕ МУ ПОЗВОЛИЛИ ПРЕНАСЯНЕ НА СОБСТВЕНИЯ АПАРАТ

В относимата нормативна уредба не се установява задължение за администрацията на затвора да осигурява на затворниците радио и телевизор. Видно от справката на инспектор "СДВР" в спалните помещения е имало извод за ползване на кабелна телевизия и стенен електрически контакт, т. е на ищеца е била предоставена възможност да ползва закупени с лични средства телевизионни и радиоприемници, съгласно чл. 83, ал. 2 Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. Затова е неоснователно твърдението му, че не му е бил осигурен достъп до радио и телевизор. Изключването на електрозахранването в затвора след 22. 00 часа, което не се оспорва от ответника, не представлява незаконосъобразно действие, а е предвидено в нормата на чл. 83, ал. 2 ППЗИНЗС.

Съгласно чл. 256 ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС, обвиняемите и подсъдимите имат право да получават и четат вестници, списания, книги, да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми. Конвойната дейност между местата за лишаване от свобода и други различни от тях обекти е уредена в Инструкция № 1/22.03.2019 година за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", издадена от министъра на правосъдието (Инструкцията). Администрацията на ответника е оправомощена да извършва конвойна дейност в изчерпателно изброени случаи - единствено от и до затворите, затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения и то след изрична заповед на съответния началник на затвор/общежитие. Транспортирането и конвоирането на задържаните под стража за участие в съдебно производство в друго населено място се извършва от служители на Главна дирекция „Охрана“ на Министерство на правосъдието, в съответствие с нормите на Наредба № 1/30.01.2003 година за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт, издадена от министъра на правосъдието. Доколкото ищецът П. претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна (според него) забрана за пренасяне на телевизори и радиоапарати по време на конвоирането му до други населени места за участие в съдебно производство, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е надлежен ответник и не отговаря за конвойната дейност до друго населено място за участие в съдебен процес, съответно - организация, реда, правата и задълженията на конвоираните, са в правомощията на друга дирекция на Министерство на правосъдието, а не на посочената като ответник, поради което искът е неоснователен.

ОТСЪСТВИЕ НА ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ И КОМПЮТЪР В ЗАТВОРА БУРГАС

В Глава девета, раздел първи от ЗИНЗС, съответно в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС законодателят е посочил изчерпателно правата и задълженията на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода“, като сред тях не е посочено право на лишения от свобода да му бъде осигурен достъп до интернет. На основание чл.122 ЗИНЗС и чл.82, ал.7 ППЗИНЗС министърът на правосъдието е утвърдил списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, като изброяването в списъка на разрешените вещи и предмети е изчерпателно и притежанието на компютър не е измежду тях, напротив за електронните устройства изрично е посочено „без безжична връзка“. Предвид изложеното не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация.

НЕДОПУСНАТО ПРЕДАВАНЕ НА ВЕСТНИК ПО ВРЕМЕ НА СВИЖДАНЕ, КАКТО И 5 КГ. МАНДАРИНИ

По делото безспорно се установи, че ищецът е подал молба по надлежния ред за осъществяване на свиждане, която е одобрена от административния орган. На място в Затвора-Бургас е отишъл свидетеля И., който искал по време на свиждане да предаде вестник и 5кг. мандарини. Видно от докладната записка служителят е уведомил свидетелят И. и ищеца, че свиждането може да бъде осъществено, но не може да бъде предаден пакета. Като причината е пребиваването на ищеца при условията на „чужда делегация“ и не може да се прецени наличието на правото да получи пратка, поради което основателно не е допусната пратката, докато ищецът се е намирал в Затвора Бургас в режим „чужда делегация“. Ищецът се позовава на Таблица №1, утвърдена по чл.84 от ЗИНЗС, като посочва, че съдържащите се калории в храната следва да са 2622ккал, а храната в Затвора-Бургас е под калорийния минимум. По делото са представени таблици със седмичното меню в Затвора –Бургас, според различните диети, съобразени със заболявания, религия и др. От тях се установява, че ежедневният прием на калории съответства на Таблица №1, а именно 2622 ккал. Направените от ищеца изчисления и съпоставки нямат доказателствена стойност, а представляват недоказани по съответния ред в процесуалния закон твърдения. Отправеното искане за назначаване на експертиза, която да установи калорийния състав на получената конкретна храна в периода на престоя в затвора Бургас е недопустима, поради неустановимост на получената храна от ищеца лично в конкретния ден.

По отношение на липсата на възможност за закупуване на храна от затворническата лавка, поради функциониране на банковата му сметка само в Затвора-гр.Стара Загора доказателства не се представиха, нито се ангажираха допълнителни твърдение, поради което твърдението е недоказано.

Поотделно и в съвкупност твърдяните от ищеца действия и бездействия, посочени по-горе не следва да се квалифицират на първо място като незаконосъобразни, тъй като затворническата администрация се е съобразявала и установените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС правила и нормативи, които са подробно разгледани по-горе. Установяването на известни отклонения не мотивира извод за превишаване на неизбежното ниво на страдание, като тук от съществено значение е краткия срок, за който е предявена претенцията и нейния интензитет. Резултатът от твърдяното бездействие да се квалифицира като изтезание, жестоко и унизително отношение, както начинът и методът на изпълнение на наказанието да не подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, включващи неблагоприятни условия, рефлектиращи върху душевното състояние и чувството за достойнство на ищеца, което не се установява от събраните по делото доказателства.

Съобразно изложеното съдът приема, че не са осъществени действия/бездействия от страна на затворническата администрация, които са незаконосъобразни и превишават неизбежното ниво на страдание, присъщо за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като пораждат чувство на страх, малоценност, незащитеност, уронване на човешкото достойнство, душевно страдание поради което не се налага извод за причинени неимуществени вреди.

На основание изложеното, следва да се приеме, че по делото не е доказано ищецът И.П. при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, през периода от 16.01.2023г.-23.01.2023г.., да е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС в резултат на изложените от него твърдения наличие на хлебарки и дървеници; изронена мазилка и надписи по стените, стари дюшеци над 20 години с нарушена цялост и гнезда от кръвосмучещи инсекти, нарушение на 8 часов сън, отсъствие на звукова система за сигнализация, тропане по вратите, разговори между лишените от свобода, малоразмерни прозорци от 5 кв.м., ползване на душ 2 пъти седмично, отсъствие на кран за топла/студена вода, площадката за престой №3 е малоразмерна и отсъстват условия за физическа активност и спорт, отсъстват спортни уреди, повреден телефонен апарат до каре № 3, а достъпът до телефонния апарат в коридора ограничен, поради постоянно заключената килия, в килията е отсъствал телевизор/радио апарат, не му позволили пренасяне на собствения апарат, отсъства достъп до компютър и интернет, недопуснато предаване на вестник по време на свиждане, както и 5 кг. мандарини , недостатъчно плодове и зеленчуци в менюто, липса на възможност за закупуване на храна от затворническата лавка, поради функциониране на банковата му сметка само в Затвора-гр.Стара Загора, поради изключително лошите санитарно-битови условия в Затвора Бургас, поради което исковата претенция за сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. В хипотезата на отхвърлен изцяло иск ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХХІІ административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.Г.П., ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл.284, ал.1 , вр. чл.3 ЗИНЗС за сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 16.01.2023г.-23.01.2023г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

ОСЪЖДА И.Г.П. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул. Ген. Столетов №21 съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 сто лева.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: