Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи
май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10909
по описа за 2020
год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.07.2020г.,
постановено по гр.дело №27428/2019г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в ответникът ЗАД„ОЗК-З.“ с ЕИК***** е осъден да заплати на С.А.А. с ЕГН**********,
на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 1566,15лв.- застрахователно обезщетение
по щета №0020-185-0320/2017г. за увреждания на лек автомобил „Мерцедес 300“ с ДК№*****,
ведно със законната лихва от 16.5.2019г. до окончателното изплащане, на
основание чл.86 от ЗЗД- сумата от 203,60лв.- мораторна лихва за периода от 02.02.2018г.
до 15.05.2019г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 302,80 лв. разноски по
делото, като искът за главницата е отхвърлен за разликата над 1566,15 лв. до
пълния предявен размер от 2000лв., а искът за мораторна лихва е отхвърлен за
разликата над 203,60 лв. до пълния предявен размер. Ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата от 55,52лв.- разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Срещу решението в
частта, с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„ОЗК-З.“. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд избирателно е формирал убеждението си само
върху част от доказателствата, без да ги разгледа и прецени в тяхната
съвкупност. Твърди, че заключението на вещото лице по САТЕ е кредитирано само в
частта, която ползва ищеца. Застрахователното обезщетение било определено по
експертна оценка и в съответствие с релевантните нормативни документи. Моли
решението на СРС да бъде отменено изцяло, а исковете– отхвърлени. Претендира
разноски.
Ответникът по
жалбата С.А.А. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните не
спорят относно обстоятелството, че между ответника в качеството на
застраховател и ищеца в качеството на застрахован, е сключен процесният застрахователен
договор. Установено е от представените по делото доказателста, а и не се спори
между страните относно настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно
събитие, както и че ответникът е заплатил обезщетение за същото в размер на
сумата от 425,59 лева. Спорен между страните е именно размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на
действително претърпените от застрахования вреди, към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ размерът на
вредите към този момент е 1991,74 лева, като не е налице тотална щета и след
приспадане на заплатената вече от застрахователя сума остава дължим размер
равен на определения от първостепенния съд. Както е посочено и в обжалваното
решение, нормата на чл.386, ал.2 от КЗ е императивна и не може да бъде
дерогирана от страните чрез договаряне на по-нисък размер на обезщетението било
в договора, било в общите условия при които същият е сключен.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На процесуалния представител на
въззиваемия ищец следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 370
лева, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр.чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 29.07.2020г., постановено по гр.дело №27428/2019г. по описа на СРС, ГО, 72
с-в.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК-З.“ с ЕИК***** е осъден да заплати на адв.И.В.Ю.
от САК сумата от 370 лева (триста и седемдесет лева)- адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/