Решение по дело №7788/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2526
Дата: 8 април 2019 г.
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20181100507788
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _____

 

   Гр. София, 08.04.2019 г.

 

     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

               СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                        БОРЯНА П.

 

при секретаря Поля Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 7788 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

 

         С решение от 14.02.2018 г. по гр. дело № 42894/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на С.О., че ищците Л.П.Д. и С.Н.Д.-Р. са собственици на поземлен имот с идентификатор
56624.7203.321, намиращ се в с. Плана, Област София, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-55/15.12.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, и адрес на поземления имот: с. Плана, р-н Панчарево, м. Чаршията, с площ от  1860 кв.м., при съдеди: имоти с иднетификатори 56624.7203.340,
56624.7203.282, 56624.7203.755, 56624.7203.344, 56624.7203.756, 56624.7203.1034, 56624.7203.1088, 56624.7203.319, 56624.7203.320.

         Недоволна от решението е останал ответникът С.О., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията за недопустимост на иска поради предявяването му извън срока по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ, както и предвид наличие на вече постановено решение по същия спор по гр. д. № 26810/2011, г. на СРС, 51 състав. По същество, излага съображения за неправилно приложение на реституционния закон, чиито предпоставки за възстановяване на имота не са налице, тъй като от една страна за отчуждения имот наследодателят на ищците е получил в замяна друг, равностоен такъв, а от друга - понеже имотът преди отчуждаването му в кадастралния план е бил записан като собственост на СНС Плана. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявената собственическа претенция.

Въззиваемите Л.П.Д. и С.Н.Д.-Р. оспроват жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.  

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните съобразно с правомощията си по ч. 269 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

            Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на С.О., че ищците Л.Д. и С.Д.-Р. са собственици по наследство и реституция, настъпила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, върху имот с площ от 1860 кв.м., за които се твърди, че са били отчуждени от наследодателя им Н.Д.не по установения ред с протокол на ТПС комисия от 1962 г., която не е имала право да отчуждава земи в регулация, а и е заседавала в незаконен състав.

         От фактическа страна по делото не се спори, че с продавателен запис от 22.03.1900 г. на неколцина купувачи, измежду които и М.Д., е бил продаден чифлик в местността "Плана" "заедно с всички принадлежащи нему сградета, земи, ниви, ливаде, пасбища и гори", от които впоследствие е било формирано землището на с. Плана. Не е спорно също, че Й.М.Д., починал на 31.03.1951 г., е наследник на посочения сред купувачите М.Д..

         Видно от нотариален акт за собственост по давностно владение № 127 том VІ, дело № 655/1979 г., Н.Й.Д., син на Й.М.Д., чийто законни наследници са ищците по делото, е признат за собственик на дворно място с едноетажна жилищна сграда, цялото от 2 500 кв.м., съставляващо имот пл. № 25, от който за 600 кв.м. е отреден парцел VІ от кв. 8 по плана на София - Плана, а останалата част се отчуждава за селсъвет, културен дом и ресторант на ТКЗС.   

         Представеният пред районния съд с исковата молба договор от 14.09.1950 г., с който наследници на Й.Д., сред които и Н.Й.Д., са поделили помежду си имотите му чрез теглене на жребий, не съставлява доказателство за собственост, тъй като е сключен преди смъртта на наследодателя и следователно съставлява договор върху неоткрито наследство, който поради противоречието му с морала се явява нищожен. Не е снабдено с материална доказателствена сила и представеното удостоверение от 22.11.1977 г., издадено от Пълномощничеството на с. Плана в уверение на това, че процесния имот е бил собственост на Н.Й.Д.по наследство от неговите родители. Видно от нотариален акт за собственост по давностно владение № 127 том VІ, дело № 655/1979 г., Н.Й.Д. е признат за собственик на дворно място с едноетажна жилищна сграда, цялото т 2 500 кв.м., съставляващо имот пл. № 25, от който за 600 кв.м. е отреден парцел VІ от кв. 8 по плана на София - Плана, а останалата част се отчуждава за селсъвет, културен дом и ресторант на ТКЗС.  

         За доказване, респ. опровергаване на твърдението за незаконно отнемане на процесната част от имота имота по делото са представени два преписа-извлечение от протокол, съставен на 16.08.1962 г., според първият - на ТПС Комисия, а според втория препис - на партийното бюро, съвета и стопанския съвет, по т.2 на който е взето решение за отнемане на част от двора на Н.Д.за оформлението на площада на селото. Според първия протокол отнетата площ е от 1900 кв.м., а според втория - от 600 кв.м. И по двата протокола е отразено, че имотът се заменя за нива с площ от 1.000 дка, в местността "Ридо".

         Според основното и допълнителното заключение на вещото лице Г.по допуснатата съдебно-техническа експертиза, по кадастралния план от 1962 г. процесният имот, записан на Н.Й.и Т.Б.Д., е бил с площ от 3 216 кв.м., а по плана от 1981 г. е бил разделен на четири имота, от които имоти с пл. номера 340, 321 и 756 са без данни за собственик, а само имот пл. № 320 е записан на Н.Й.Д. с нотариален акт № 127/1979 г. Действащият регулационен план е одобрен със Заповед № 72/1966 г. и по него от имота е обособен парцел VІ-25 с площ от 600 кв.м., а останалата част попада в парцел ХІІ, отреден за селсъвет, културен дом на ТКЗС и ресторант.

         С акт за държавна собственост № 10593/1984 г. парцел ХІІ от кв. 8 с площ от 1770 кв.м. е актуван за държавен, като в описанието и основанието за одържевяването е посочено, че имотът е актуван като стар държавен имот, който е отреден за културен дом и ресторант. През 1998 г. за същия парцел ХІІ, отреден за културен дом и ресторант, е съставен акт за частна общинска собственост, приложен на л. 39 от делото, а на 20.11.2012 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 3978, по който имотът е описан като реална част от УПИ ХІІ с площ на частта от 1860 кв.м., която част е и предмет на спора.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявеният иск за неоснователен. Според тезата на ищците, имотът на наследодателя им е отнет без основание от ТПС Комисия в полза на държавата, евентуалноне по установения законов ред, и затова се възстановява по силата на  чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, с което обосновават активната си материалноправна легитимация на собственици, предвид и настъпилото наследствено правоприемство. Хипотезата на чл.2, ал. 2 от ЗВСВОНИ обхваща случаите, в които имотите са били отнети от собствениците им неправомерно. Тази разпоредба включва, както отнетите без основание имоти, така и тези от тях, които са отнети с основание, но не по установения законов ред. Възстановяването на собствеността върху имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, а именно: 1) имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституция, съотв. на неговите наследници, 2) да е отнет при посочените в закона предпоставки, 3) да се намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ, 4) да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който създава соченото основание за възстановяване на собствеността - в случая към датата на влизане в сила на изменията в ЗВСОНИ, публ. в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г., т.е. на 22.11.1997 г. и 5) собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

         За възстановяването на собствеността по силата на закона е необходимо всяко едно от посочените условия да е настъпило: липсата на което и да е от тях е пречка за произвеждане на правния ефект на реституцията, като същевременно наличието или отсъствието на други факти и обстоятелства е правно ирелевантно. Наред с посочените общи предпоставки за осъществяване на реституцията по този ред е необходимо да се установят и такива факти и обстоятелства, които да попадат в предметния обхват на специалните белези на състава, а именно – отсъствие на каквото и да е основание за завземане на имота, вкл. и когато фактическият състав на отчуждаването не е приключил, в който случай в тежест на ответникът е да докаже наличието на законно основание, или опорочаване на реда за одържавяване, която хипотеза би била налице, когато, макар и да е било налице основание за отчуждаване, предвидената особена процедура е осъществена при допуснати съществени нарушения или не е била приложена.

         В настоящия случай от представения акт за държавна собственост № 10593 от 11.06.1984 г. се установява, че по силата на същия е одържавена останалата част от имота извън парцел VІ, за който е отреден имот пл. № 25 от кв. 8 с площ от 600 кв.м., като стар държавен поради отреждането му за културен дом и ресторант. Така посоченото в акта основание за завземане на имота – отреждане по регулационния план, кореспондира на данните от основното заключение на съдебно-техническата експертиза, според което от целия имот на наследодателя на ищците Н.Д.за парцел VІ е отредена само част с площ от 600 кв.м., а останалата част, заедно със съседния имот пл. № 24 попадат в парцел ХІІ, отреден за за селсъвет, културен дом на ТКЗС и ресторант, както и на документа за собственост - нотариален акт № 127/1979 г., по който Н.Д.е бил собственик само на парцел VІ-25, а останалата част е била отчуждена за същите нужди. Следователно, видно от посочените доказателствата, имотът е станал държавна собственост на основание влезлия в сила регулационен план, а не на решение на ТПС комисията. Тъй като за законността на процедурата по това отчуждаване ищците не са навеждали твърдения и доводи, нито по делото са събирани доказателства, следва да се приеме, че заемането на имота от държавата е напълно правомерно, поради което не попада в предметния обхват на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, каквито са твърденията на ищците. Така отчужденият имот би подлежал на реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, но не и по чл. 2 от ЗВСОНИ, на който се основава искът. От друга страна, дори да се приеме, че отчуждаването на процесната част от имота е настъпило по силата на представеното решение на ТПС комисия от 1962 г., то в случая отново не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността, тъй като отнемането е станало по замяна, т.е. срещу отчуждения имот собственикът е получил друг, в местността "Ридо" с площ от 1000 кв.м. Ето защо, макар и предявеният иск да е процесуално допустим (срокът по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ касае искът по чл. 7 от ЗВСОНИ, какъвто не е предявен, а решението по воденото между същите страни дело е обезсилено поради оттегляне на иска), той следва да бъде отхвърлен, поради липсата на активна материална легитимация на ищцовата страна. 

По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивният съд е длъжн да отмени обжалваното решение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната Столична общена следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото, които общо за двете съдебни инстанции възлизат на сумата от 379.82 лв.  

         При тези мотиви, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение от 14.02.2018 г. по гр. дело № 42894/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.П.Д. с ЕГН-
********** и С.Н.Д.-Р. с ЕГН-**********, и двете със съдебен адрес: ***, чрез адв. Л.,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на С.О., че Л.П.Д. и С.Н.Д.-Р. са собственици на поземлен имот с идентификатор 56624.7203.321, намиращ се в с. Плана, Област София, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-55/15.12.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, и адрес на поземления имот: с. Плана, р-н Панчарево, м. Чаршията, с площ от  1860 кв.м., при съдеди: имоти с иднетификатори 56624.7203.340,
56624.7203.282, 56624.7203.755, 56624.7203.344, 56624.7203.756, 56624.7203.1034, 56624.7203.1088, 56624.7203.319, 56624.7203.320.

ОСЪЖДА Л.П.Д. с ЕГН- ********** и С.Н.Д.-Р. с ЕГН-**********, и двете със съдебен адрес: ***, чрез адв. Л.,***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 379.82 направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.