Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
Гр. София, 08.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
П.
при секретаря Поля Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 7788 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следв. от ГПК.
С решение от 14.02.2018 г.
по гр. дело № 42894/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, е признато
за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на С.О., че
ищците Л.П.Д. и С.Н.Д.-Р. са собственици на
поземлен имот с идентификатор
56624.7203.321, намиращ се в с. Плана, Област София, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-55/15.12.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, и адрес на поземления имот: с. Плана, р-н Панчарево, м.
Чаршията, с площ от 1860 кв.м., при
съдеди: имоти с иднетификатори 56624.7203.340,
56624.7203.282, 56624.7203.755, 56624.7203.344,
56624.7203.756, 56624.7203.1034, 56624.7203.1088, 56624.7203.319,
56624.7203.320.
Недоволна от решението е останал
ответникът С.О., която в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията за недопустимост на иска
поради предявяването му извън срока по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ, както и
предвид наличие на вече постановено решение по същия спор по гр. д. №
26810/2011, г. на СРС, 51 състав. По същество, излага съображения за неправилно
приложение на реституционния закон, чиито предпоставки за възстановяване на
имота не са налице, тъй като от една страна за отчуждения имот наследодателят
на ищците е получил в замяна друг, равностоен такъв, а от друга - понеже имотът
преди отчуждаването му в кадастралния план е бил записан като собственост на
СНС Плана. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да отхвърли предявената собственическа претенция.
Въззиваемите Л.П.Д. и С.Н.Д.-Р.
оспроват жалбата по съображения, изложени в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите и възраженията на страните съобразно с правомощията
си по ч. 269 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по
отношение на С.О., че ищците Л.Д. и С.Д.-Р. са собственици по наследство
и реституция, настъпила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, върху имот с площ от
1860 кв.м., за които се твърди, че са били отчуждени от наследодателя им Н.Д.не
по установения ред с протокол на ТПС комисия от 1962 г., която не е имала
право да отчуждава земи в регулация, а и е заседавала в незаконен състав.
От
фактическа страна по делото не се спори, че с продавателен запис от 22.03.1900
г. на неколцина купувачи, измежду които и М.Д., е бил продаден чифлик в местността
"Плана" "заедно с всички принадлежащи нему сградета, земи, ниви,
ливаде, пасбища и гори", от които впоследствие е било формирано землището
на с. Плана. Не е спорно също, че Й.М.Д., починал на 31.03.1951 г., е наследник
на посочения сред купувачите М.Д..
Видно
от нотариален акт за собственост по
давностно владение № 127 том VІ, дело № 655/1979 г., Н.Й.Д., син на Й.М.Д.,
чийто законни наследници са ищците по делото, е признат за собственик на дворно
място с едноетажна жилищна сграда, цялото от 2 500 кв.м., съставляващо имот пл.
№ 25, от който за 600 кв.м. е отреден парцел VІ от кв. 8 по плана на София -
Плана, а останалата част се отчуждава за селсъвет, културен дом и ресторант на
ТКЗС.
Представеният
пред районния съд с исковата молба договор
от 14.09.1950 г., с който наследници на Й.Д., сред които и Н.Й.Д., са
поделили помежду си имотите му чрез теглене на жребий, не съставлява
доказателство за собственост, тъй като е сключен преди смъртта на наследодателя
и следователно съставлява договор върху неоткрито наследство, който поради
противоречието му с морала се явява нищожен. Не е снабдено с материална
доказателствена сила и представеното удостоверение от 22.11.1977 г., издадено
от Пълномощничеството на с. Плана в уверение на това, че процесния имот е бил
собственост на Н.Й.Д.по наследство от неговите родители. Видно от нотариален
акт за собственост по давностно владение № 127 том VІ, дело № 655/1979 г., Н.Й.Д.
е признат за собственик на дворно място с едноетажна жилищна сграда, цялото т 2
500 кв.м., съставляващо имот пл. № 25, от който за 600 кв.м. е отреден
парцел VІ от кв. 8 по плана на София - Плана, а останалата част
се отчуждава за селсъвет, културен дом и ресторант на ТКЗС.
За
доказване, респ. опровергаване на твърдението за незаконно отнемане на процесната
част от имота имота по делото са представени два преписа-извлечение от
протокол, съставен на 16.08.1962 г., според първият - на ТПС Комисия, а
според втория препис - на партийното бюро, съвета и стопанския съвет, по т.2 на
който е взето решение за отнемане на част от двора на Н.Д.за оформлението на
площада на селото. Според първия протокол отнетата площ е от 1900 кв.м., а според
втория - от 600 кв.м. И по двата
протокола е отразено, че имотът се заменя за нива с площ от 1.000 дка, в
местността "Ридо".
Според
основното и допълнителното заключение на вещото лице Г.по допуснатата съдебно-техническа експертиза, по
кадастралния план от 1962 г. процесният имот, записан на Н.Й.и Т.Б.Д., е бил с
площ от 3 216 кв.м., а по плана от 1981 г. е бил разделен на четири имота, от
които имоти с пл. номера 340, 321 и 756 са без данни за собственик, а само имот
пл. № 320 е записан на Н.Й.Д. с нотариален акт № 127/1979 г. Действащият
регулационен план е одобрен със Заповед № 72/1966 г. и по него от имота е
обособен парцел VІ-25 с площ от 600 кв.м., а останалата част попада в парцел
ХІІ, отреден за селсъвет, културен дом на ТКЗС и ресторант.
С
акт за държавна собственост № 10593/1984
г. парцел ХІІ от кв. 8 с площ от 1770 кв.м. е актуван за държавен, като в
описанието и основанието за одържевяването е посочено, че имотът е актуван като
стар държавен имот, който е отреден за културен дом и ресторант. През
1998 г. за същия парцел ХІІ, отреден за културен дом и ресторант, е съставен
акт за частна общинска собственост, приложен на л. 39 от делото, а на 20.11.2012 г. е съставен акт за частна
общинска собственост № 3978, по който имотът е описан като реална част от
УПИ ХІІ с площ на частта от 1860 кв.м., която част е и предмет на спора.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна предявеният иск за неоснователен. Според тезата на ищците, имотът на наследодателя им е
отнет без основание от ТПС Комисия в полза на държавата, евентуално
– не по установения законов ред, и затова се възстановява по силата на чл. 2, ал. 2
ЗВСОНИ, с което обосновават активната си материалноправна
легитимация на собственици, предвид и настъпилото наследствено правоприемство.
Хипотезата на чл.2, ал. 2 от ЗВСВОНИ обхваща случаите, в които имотите са били
отнети от собствениците им неправомерно. Тази разпоредба включва, както
отнетите без основание имоти, така и тези от тях, които са отнети с основание,
но не по установения законов ред. Възстановяването на собствеността върху имоти
отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се
извършва при наличие на общите
предпоставки на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, а
именно: 1) имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституция,
съотв. на неговите наследници, 2) да е отнет при посочените в закона
предпоставки, 3) да се намира в собственост на държавата, общините и
обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ, 4) да съществува реално до
размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който
създава соченото основание за възстановяване на собствеността - в случая към
датата на влизане в сила на изменията в ЗВСОНИ, публ. в ДВ бр.107 от 18.11.1997
г., т.е. на 22.11.1997 г. и 5) собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на
паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
За възстановяването на собствеността по
силата на закона е необходимо всяко едно от посочените условия да е настъпило:
липсата на което и да е от тях е пречка за произвеждане на правния ефект на
реституцията, като същевременно наличието или отсъствието на други факти и
обстоятелства е правно ирелевантно. Наред
с посочените общи предпоставки за осъществяване на реституцията по този ред е
необходимо да се установят и такива факти и обстоятелства, които да попадат в
предметния обхват на специалните белези на състава, а именно – отсъствие на каквото и да е основание за
завземане на имота, вкл. и когато фактическият състав на отчуждаването не е
приключил, в който случай в тежест на ответникът е да докаже наличието
на законно основание, или опорочаване на реда за одържавяване, която хипотеза
би била налице, когато, макар и да е било налице основание за отчуждаване,
предвидената особена процедура е осъществена при допуснати съществени нарушения
или не е била приложена.
В
настоящия случай от представения акт за държавна собственост № 10593 от
11.06.1984 г. се установява, че по силата на същия е одържавена останалата част
от имота извън парцел VІ, за който е отреден имот пл. № 25 от кв. 8 с площ от
600 кв.м., като стар държавен поради отреждането му за културен дом и ресторант.
Така посоченото в акта основание за завземане на имота – отреждане по
регулационния план, кореспондира на данните от основното заключение на
съдебно-техническата експертиза, според което от целия имот на наследодателя на
ищците Н.Д.за парцел VІ е отредена само част с площ от 600 кв.м., а останалата
част, заедно със съседния имот пл. № 24 попадат в парцел ХІІ, отреден за за
селсъвет, културен дом на ТКЗС и ресторант, както и на документа за
собственост - нотариален акт № 127/1979 г., по който Н.Д.е бил собственик само
на парцел VІ-25, а останалата част е била отчуждена за същите нужди. Следователно,
видно от посочените доказателствата, имотът е станал държавна собственост на основание влезлия в сила регулационен план,
а не на решение на ТПС комисията. Тъй като за законността на процедурата по
това отчуждаване ищците не са навеждали твърдения и доводи, нито по делото са
събирани доказателства, следва да се приеме, че заемането на имота от държавата
е напълно правомерно, поради което не попада в предметния обхват на чл.2, ал.2
от ЗВСОНИ, каквито са твърденията на ищците. Така отчужденият имот би подлежал
на реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, но не и по чл.
2 от ЗВСОНИ, на който се основава искът. От друга страна, дори да се приеме, че
отчуждаването на процесната част от имота е настъпило по силата на
представеното решение на ТПС комисия от 1962 г., то в случая отново не са
налице предпоставките за възстановяване на собствеността, тъй като отнемането е станало по замяна, т.е. срещу
отчуждения имот собственикът е получил друг, в местността "Ридо" с
площ от 1000 кв.м. Ето защо, макар и предявеният иск да е процесуално
допустим (срокът по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ касае искът по чл. 7 от ЗВСОНИ,
какъвто не е предявен, а решението по воденото между същите страни дело е
обезсилено поради оттегляне на иска), той следва да бъде отхвърлен, поради
липсата на активна материална легитимация на ищцовата страна.
По изложените
съображения и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, в
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивният съд е длъжн да отмени
обжалваното решение.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната Столична общена следва да бъдат присъдени и
направените разноски по делото, които общо за двете съдебни инстанции възлизат
на сумата от 379.82 лв.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 14.02.2018 г. по гр.
дело № 42894/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Л.П.Д. с ЕГН-
**********
и С.Н.Д.-Р. с ЕГН-**********, и двете със съдебен адрес: ***, чрез адв. Л.,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване по отношение на С.О., че Л.П.Д. и С.Н.Д.-Р. са
собственици на поземлен имот с идентификатор 56624.7203.321, намиращ се в с.
Плана, Област София, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-55/15.12.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, и адрес на
поземления имот: с. Плана, р-н Панчарево, м. Чаршията, с площ от 1860 кв.м., при съдеди: имоти с иднетификатори
56624.7203.340,
56624.7203.282, 56624.7203.755, 56624.7203.344,
56624.7203.756, 56624.7203.1034, 56624.7203.1088, 56624.7203.319,
56624.7203.320.
ОСЪЖДА Л.П.Д. с ЕГН- ********** и С.Н.Д.-Р. с ЕГН-**********, и
двете със
съдебен адрес: ***, чрез адв. Л.,***, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата 379.82 направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.