РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1599
гр. Пловдив, 04.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 3984 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Б.П.Г., ЕГН ********** с
посочен в жалбата адрес ***, против Решение
№ 2153-15-323/13.12.2019г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-715/03.10.2019г.,
издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с
което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО, по подаденото от него заявление с
вх.№ 2113-15-2647/21.06.2019 г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като
постановени при нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, като жалбоподателят счита, че неправилно органите
на ТП на НОИ - Пловдив не са зачели
положения от него осигурителен стаж в Храм „Св.вмчк
Георги“ гр.Пловдив за периода от 01.01.1982г. до
01.09.1991г., по представено Удостоверение образец УП 30 № 20/16.08.1997г., издадено от
Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив. В този смисъл
жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 и 2 от КСО за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и неправилно същата му
е отказана. По тези и по подробно изложени в жалбата съображения, се иска
отмяна на Решение № 2153-15-323/13.12.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и
връщане на преписката на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-
Пловдив с указания за правилно приложение на закона. Претендира се
присъждане и на сторените по делото разноски.
3.Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения административен акт и потвърждаващото го
решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта
:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Изначално производството пред административния
орган е започнало по повод заявление с вх. № 2113-15-2647/21.06.2019 г. на ТП
на НОИ - Пловдив, подадено от Б.П.Г., с което същият е направил искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО. Към
датата на подаване на заявлението, Г. има навършена възраст 64 години и 02
месеца. Със заявлението Г. е представил Удостоверение образец УП 3 №
20/16.08.1997 г., с посочен издател Храм „Св.вмчк
Георги" Пловдив за осигурителен стаж от 01.01.1982 г. до 31.08.1994 г. с продължителност 09 г. и 08
месеца. Не е представил трудова книжка,
в която да е вписан този осигурителен стаж. В хода на административното
производство пред пенсионните органи са предприети действия по потвърждаване на
въпросния осигурителен стаж. С писмо от 19.07.2019 г. осигурителят е уведомил
ТП на НОИ- Пловдив, че Удостоверение образец УП 3 не е издадено от председателя
на църковното настоятелство и в храма няма данни да са внесени осигурителни
вноски за този период с продължителност от 09 г. и 08 м.
Въз основа на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, е постановил процесното
разпореждане, с което като не е зачел положения от Г. осигурителен стаж
за времето от 01.01.1982 г. до 31.08.1994 г. с
продължителност 09 години, и 08 месеца, е
отказал на жалбоподателя отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО, като е приел, че не е изпълнено условието за наличие на 38 години
и 08 месеца осигурителен стаж.
По представените от Г. документи е
зачетен осигурителен стаж в периода от 15.09.1973 г. до 21.06.2019 г., с
прекъсвания, от трета категория труд, с обща продължителност 32 г. 06 м. 02
дни.
Този
резултат е обжалван от Г. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-323/13.12.2019г. е потвърдил оспореното разпореждане,
възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган,приемайки,
че установеният
осигурителен стаж от 32 години, 06 месеца и 02 дни не поражда право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал. 1 и ал.2 от КСО, тъй като не е
изпълнено условието
за наличие на 38 г. и 08 месеца осигурителен стаж.
Към жалбата до горестоящия
административен орган с вх. №
1012-15-400/18.11.2019 г., Г. е представил допълнително следните нови писмени доказателства:
Заповед №17/28.12.1981 г. на председателя на Църковно настоятелство при Храм
„Св. вмчк Георги“ - Пловдив, служебна бележка от ДСК
№15100/21.05.1982 г., диплом №359/1984 г., постановление на РП Пловдив от
02.09.2019г., три броя декларации от трети лица. Във връзка с представените
нови писмени доказателства, с писмо изх. №1012-15-400# 1/21.11.2019 г. е
изискана проверка до отдел КПК при ТП на НОИ Пловдив на осигурителя и
установяване на положения от Г. осигурителен стаж в цитирания период.
С
констативен протокол № КП-5-15-00690390/10.12.2019 г. на контролен орган в ТП
на НОИ Пловдив е установено следното: В осигурителя Църковно настоятелство при
Храм "Св. ВМЧК Георги" Пловдив няма съхранени ведомости за заплати за
периода от 01.01.1982 до 31.08.1994 г. Представена е декларация от
председателя на Църковно настоятелство при Храм "Св. вмчк
Георги" Пловдив - Т.К.Ц., който е декларирал, че в Църковно настоятелство
при Храм "Св. вмчк Георги" Пловдив се
съхраняват ведомости за заплати, единствено и само за периода от 2004 г. до
настоящия момент и за периода от 01.01.1982 г. до 31.08.1994 г. в Храм "Св. вмчк Георги" Пловдив нямат съхранени ведомости за
заплати. Предвид гореизложеното, е прието,че в процеса на административното
производство по установяване на осигурителен стаж не са събрани доказателства,
а именно запазени и съхранени ведомости за заплати, удостоверяващи положен
осигурителен стаж от Б.П.Г., за периода от 01.01.1982
г. до 31.08.1994 г.
С
констативен протокол № КП-5-15-00689139/09.12.2019 г. на контролен орган в ТП
на НОИ Пловдив е установено следното: осигурителят Пловдивска митрополия -
епархия Пловдив е представила ведомости за заплати на "Пловдивска
митрополия" за периода от 01.01.1982 г. до
31.12.1994 г. Съгласно представените ведомости за заплати за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1994 г. е установено, че лицето Б.П.Г.
не фигурира в тях. Представена е декларация от В.П.В.главен счетоводител, който
е декларирал, че в Пловдивска митрополия - епархия Пловдив се съхраняват
ведомости за заплати на свещенослужители и служители от 1982 г. до 1994 г. и в
тях не фигурира лицето Б.П.Г.. Предвид гореизложеното, е прието, че в процеса
на административното производство не са събрани документи, удостоверяващи
положен осигурителен стаж от Б.П.Г., за периода от 01.01.1982
г. до 31.08.1994 г. в осигурителя Пловдивска митрополия - епархия Пловдив.
6.В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя са представени и са приобщени към
доказателствения материал по делото Трудова книжка на Б.П.Г., Серия Р, № ***и
Военна книжка на Б.П.Г. Серия СВ, № ***, както и Акт за приемане и предаване от
30.10.1991г., представен и в оригинал на л.121 от делото.
7. В хода на съдебното
производство са представени от трето неучастващо по делото лице Банка „ДСК“ АД,
регионален център Пловдив и са приобщени към доказателствения материал по
делото документи, съставляващи кредитното досие на Б.П.Г., относно разрешен
кредит за закупуване на жилище през 1982г., на л.103 и сл. от делото.
Приобщено
към доказателствения материал по делото е и Писмо от Районна Прокуратура
гр.Пловдив с изх.№ 7277/06.03.2020г., с което се уведомява Съда, че при
извършена справка в УИС на ПРБ по данните от представената молба от адв.К., не е открита преписка, касаеща
иззети ведомости и документи на Църковно настоятелство на Храм „Св.вмчк Георги“- Пловдив. Към писмото е приложено Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство на РП -. Пловдив от 02.09.2019г.
8. В хода на съдебното
производство са ангажирани и гласни доказателствени средства като са разпитани
свидетелите Т.И.Т. и Р.В.К.. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че през спорния период от 01.01.1982г. до 01.09.1991г.,
жалбоподателят е работил като певец и диригент на хора при Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив.Работил е като щатен служител, на
пълен работен ден и е получавал трудово възнаграждение за пълно работно време.
ІV. За правото :
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Впрочем, спор по тези обстоятелства и
по установените факти не се формира между страните по делото.
10.Спорът е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като
спора се концентрира във въпроса налице ли са предпоставките на чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
от страна на жалбоподателят, и по-конкретно, следва ли да бъде зачетен
положения от него осигурителен стаж за периода от 01.01.1982г.
до 01.09.1991г.,с продължителност 09 години и 08 месеца, като певец и диригент
на хора при Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив при преценка на предпоставките на чл.68,
ал.1 и ал.2 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Породен е от становището на ответния
административен орган, че осигурителния стаж на жалбоподателя, положен за
посочения период на въпросната длъжност при осигурителя Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив, не следва да бъде зачетен, поради
липсата на достатъчно доказателства, удостоверяващи положения осигурителен стаж.
11. Това становище на административния
орган е неправилно, като не намира опора в разпоредбите на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, с
оглед преценката на положения от жалбоподателя осигурителен стаж. То се е наложило
от неправилното прилагане на въпросните разпоредби, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на
развилото се административно производство пред пенсионните органи, което е довело
до необосновани материалноправни изводи относно липса
на основания за зачитане на въпросния осигурителен стаж.
Съображенията
в тази насока са следните :
12. На първо място, във връзка с
правилното разрешаване на текущия административноправен спор, ще следва в
случая да бъде съобразена разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО, съгласно която - Право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца
за жените и 38 години и 02 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1.
до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст;
2.
до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1
януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст.
На
следващо място с оглед правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.68, ал.2 от КСО, съгласно
която - От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
13. От събраните доказателства в хода на
административното и съдебно производство – Удостоверение образец УП 30 № 20/16.08.1997г., издадено от
Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив, Заповед №17/28.12.1981 г. на председателя на
Църковно настоятелство при Храм „Св. Вмчк Георги“ -
Пловдив, служебна бележка от ДСК №15100/21.05.1982 г., диплом №359/1984 г.,
постановление на РП Пловдив от 02.09.2019г., три броя декларации от трети лица, Акт за приемане и предаване от 30.10.1991г.,
документи от Банка „ДСК“ АД, регионален център Пловдив, съставляващи кредитното
досие на Б.П.Г., относно разрешен кредит за закупуване на жилище през 1982г., се установява, че през процесния период от 01.01.1982г. до 01.09.1991г.,с продължителност 09 години и 08 месеца
Б.П.Г. е работил като певец и диригент
на хора при Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив, поради
което и при съобразяване на зачетения от пенсионните органи осигурителен стаж
от 32 години 06 месеца и 02 дни, е придобил изискуемия съгласно чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО осигурителен стаж от 38 години и 08 месеца. В тази насока следва да
се посочи, че необосновано от страна на пенсионните органи при ТП на НОИ-
Пловдив не е кредитирано представеното Удостоверение образец УП 30 № 20/16.08.1997г., издадено от
Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив, с мотива, че същото
не е издадено от председателя на Църковното настоятелство в Храма. В случая от
страна на органите на ТП на НОИ - Пловдив не е съобразена представената в хода
на административното обжалване на процесното разпореждане декларация от ик.С.П.Р., в която същият е декларирал, че през 1997г. (когато
е издадено процесното удостоверение) временно е изпълнявал длъжността Председател
на църковното настоятелство при Храм „Св.вмчк Георги“
гр.Пловдив, тъй като титуляра е бил в законоустановен отпуск, и в това си качество на
16.08.1997г. е издал Удостоверение образец УП 30 на Б.П.Г.. След като въпросния
документ е издаден в хипотезата на заместване поради отсъствие на титуляра няма основание същия да не бъде кредитиран във
възприетия от пенсионните органи аспект.
14. В подкрепа на данните, съдържащи се в
обсъжданите писмени доказателства, са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема
като непротиворечиви и съответстващи на данните по делото. Въз основа на същите
се установява, че през спорния период
от 01.01.1982г. до 01.09.1991г., жалбоподателят е работил като певец и
диригент на хора при Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив.Работил
е като щатен служител, на пълен работен ден и е получавал трудово
възнаграждение за пълно работно време.
Всички тези данни извлечени от показанията на
разпитаните по делото свидетели, еднозначно налагат да се приеме, че осигурителният стаж на Г. за спорния период от 01.01.1982г. до
01.09.1991г., като певец и диригент на
хора при Храм „Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив, следва да бъде зачетен при преценка за
наличието на предпоставките по чл.68,
ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
случая, при положение, че липсва съответната първична документация, със
свидетелски показания е допустимо да се установяват мястото, естеството и
условията на извършваната работа. Достоверността на показанията на разпитаните
свидетели е несъмнена - свидетелите са бивши колеги на жалбоподателя, и като
такива са възприели непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка с
мястото, естеството и условията на извършваната работа. Показанията на
свидетелите са обективни, непротиворечиви и кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, поради което и няма никаква причина не бъдат
възприети от съда, като достоверен източник на данни за релевантните за спора
факти и обстоятелства досежно предмета на доказване.
В обсъждания контекст обстоятелството,
че не се съхраняват писмени документи за внесени осигурителни вноски за
жалбоподателя и в осигурителя Храм „Св.вмчк Георги“
гр.Пловдив няма съхранени ведомости за заплати за периода от 01.01.1982г до 31.08.1994г.(поради изземането им
от РП – Пловдив, в какъвто смисъл са данните от Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на РП -. Пловдив от 02.09.2019г.)
не следва да се тълкува във
вреда на жалбоподателя, при преценка за спорния осигурителен стаж, във
възприетия от органите на ТП на НОИ- Пловдив аспект.
15. Впрочем, установяването на факти и
обстоятелства във връзка със зачитане на положения от жалбоподателя
осигурителен стаж, е задължение на административния орган по изпълнение на
разпоредбите на чл. 35 - 37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен
обем в производството пред административния орган, натоварен от закона да
установи всички факти от значение за правилното решаване на поставения пред
него въпрос.
В
случая, е повече от очевидно, че административния орган не е положил
необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства
относно спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателя на процесната длъжност, с което е нарушил процесуалните си
задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес
- 1. Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от
АПК – чл.7, ал.1 - “Административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая”; чл.7,
ал.2 - “На преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3 - “Истината за фактите се установява по реда
и със средствата, предвидени в този кодекс”;
2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2 -
“Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица”; чл.9, ал.4 - “Административният орган и съдът
осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”; а също и от задълженията на административния
орган по чл.35 от АПК – да издаде индивидуален административен акт след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…; чл.36 от АПК – да
събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани
доказателства и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение на
релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани със
зачитането на спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателя на процесната длъжност, за установяването на които органът е
следвало да бъде активната страна -
задължение произтичащо от служебното начало в
процеса, административния орган е
допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до неправилни материалноправни изводи относно
липса на предпоставките по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на лично пенсия
за осигурителен стаж и възраст, тъй като не само се създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е приел за установени, но и в хода на
съдебното производство бяха установени факти, обуславящи неистинност на установените
обстоятелства, които сочат на незаконосъобразност на възприетото
административно решение.
16. Ето защо и предвид изложеното по- горе,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде зачетен положения от Б.П.Г. осигурителен стаж за
периода от 01.01.1982г. до 01.09.1991г.,с
продължителност 09 години и 08 месеца, като певец и диригент на хора при Храм
„Св.вмчк Георги“ гр.Пловдив, при което положение, при
добавяне на този стаж, към признатия от пенсионните органи стаж от 32 години 06
месеца и 02 дни, се изпълнява условието за наличие на осигурителен стаж от 38
години и 08 месеца, като предпоставка за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, наред с условието за
навършена възраст от 63 години и 10 месеца(при
подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателят е навършил 64 години и 02
месеца.).
В
конкретната хипотеза, каза се, че към датата на подаването на заявлението за
отпускане на пенсия Г. е на възраст 64 години и 02 месеца, има изискуемия общ
осигурителен стаж от 38 години и 08
месеца и има право да му бъде отпусната лична пенсия и осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО по подаденото заявление, в
какъвто смисъл е следвало да бъде извършена преценката от административния
орган.
17. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-323/13.12.2019г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-715/03.10.2019г.,
издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив,
поради което същите ще следва да бъдат
отменени, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби - отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. И тъй като естеството на
административноправния спор не позволява разрешаването му по същество от Съда,
то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след
отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено като
преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив,
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-15-2647/21.06.2019 г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив, подадено от Б.П.Г., при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
V. За разноските:
18. При посочения изход на спора, жалбоподателят
има право на присъждане на сторените разноски по производството,които се
констатираха в размер на 850,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 17.12.2019г. С оглед възражението на
представителя на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, с
оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъществената процесуална
защита с проведеното пълно доказване.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-323/13.12.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-715/03.10.2019г., издадено от Ръководителя на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което на Б.П.Г. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2
от КСО, по подаденото от него заявление с вх.№ 2113-15-2647/21.06.2019
г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.1,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр.Пловдив, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх.№ 2113-15-2647/21.06.2019
г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив,
подадено от Б.П.Г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
гр.София, да заплати на Б.П.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 850,00 лева,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: