№ 22459
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110110417 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени
обективно кумулативно искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че 1) С. Г. С.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 670,26 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в *************, за периода м.05.2021- м.04.2023 г., и
сумата 127,37 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022-19.09.2024 г.; сумата
9,16 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода
м.08.2021- м.04.2023 г., и сумата 2,43 лева - мораторна лихва за периода
16.10.2021-19.09.2024; ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.09.2024 г. до окончателното им изплащане, и че 2) Е. Г. С. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 670,26 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в *************, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 127,37 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2022- 19.09.2024 г.; сумата 9,15 лева - главница
за цена на услуга дялово разпределение за периода м.08.2021-м.04.2023 г., и
сумата 2,43 лева - мораторна лихва за периода 16.10.2021- 19.09.2024; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2024 г. до окончателното им
изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело№57831/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, при квота 1/4. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски.
Ответникът Е. С. по реда на чл. 414 от ГПК оспорва вземането с доводи,
че е собственик на 2419,625/14047 ид.ч. от имота, съгласно решение по гр. дело
№68515/2015 г., СРС; никога не е живяла и не е ползвала топлинна енергия;
липсва писмен договор и не е заявила доставка; оспорва наличието на договор за
1
услуга дялово разпределение между СЕС и ФДР „Т.С.“ ЕАД; навежда
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията преди м.09.2021 г.;
които поддържа и в отговор на искова молба.
Ответникът С. С., чрез особен представител, оспорва исковете и твърди,
че от 2018 г. имало влязло в сила решение за делба на процесния имот, от което е
видно че той не е ползвал имота, възражение за изтекла погасителна давност,
оспорва представените общи условия като неотносими за спора, в т.ч. не са
стигнали до знанието му; липсва облигационно правоотношение между страните
и няма никакво отношение към имота.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №57831/2024 г. по описа на СРС се изяснява, че
предявените парични вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена срещу Е. Г. С., С. Г. С., М.Г. С. и
Г. Г. С., като сумите се разпределят при квота 1/4 за всеки длъжник.
От приетите писмени доказателства се установява, че имот в
*************, се съпритежава при квоти: 6788,125/14047 ид.ч. за М.Г. С.,
4175,5/14047 ид.ч. за Г. Г. С., 2419,625/14047 ид.ч. за Е. Г. С. и 663,75/14047
ид.ч. за С. Г. С., съгласно решение от 03.10.2016г. по гр. дело №68518/2015 г.,
СРС, влязло в сила на 04.11.2016г. С решение №38644/19.07.2018 г., влязло в
сила на 19.03.2022 г., по гр. д. №68518/2015 г., СРС, съдът поставя на основание
чл.349, ал.2 ГПК в изключителен дял на М.Г. С. недвижимия имот. Tова налага
извод от правна страна, че считано от 19.03.2022 г. изключителен собственик на
имота е М. С., предвид че не се твърди и не се доказва да се е запазила
съсобствеността, и само тя отговаря за неплатените парични задължения за
доставката на топлинна енергия след влизане в сила на решението. Ето защо
исковата претенция е изцяло неоснователна за главници, ведно с лихви, за
периода 19.03.2022-30.04.2023 г., тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота, на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Отговорността на ответната
страна се ограничава до установените квоти и за периода 01.05.2021-18.03.2022 г.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 30.09.2024 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за 01.05.2021-
18.03.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди
три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД) – преди 30.09.2021 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г.,
съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
2
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. В настоящия случай погасени по давност са сумите за периода
01.05.2021- 31.07.2021 г.
От съдебна техническа експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК,
се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период 01.05.2021-30.04.2022 г. е сумата 1163,80 лв., като в нея не са включени
лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция; или на месец е по 96,98 лв.,
опредЕ. от съда по реда на чл. 162 от ГПК, съобразно изчисленията на вещо лице
по СТЕ. При това положение съдът приема, че е извършена доставка на
топлинна енергия на стойност за непокрития с давност период от 01.08.2021 г. до
18.03.2022 г. за сумата 735,20 лв. От тази сума Е. Г. С. дължи при квота
2419,625/14047 ид.ч. сумата 126,64 лв., а отв. С. Г. С. при квота 663,75/14047
ид.ч. сумата 34,76 лв., до който размер искът за главница за цена на топлинна
енергия се явява доказан и основателен, а за останалата част – отхвърли. Съдът
намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС,
с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната
на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне
на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на
задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на
доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването
на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което
касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение №
6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение №
6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на
СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна
уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени
за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за
разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато
стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на
част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото
правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са
му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В
определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с
точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки
апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои
обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните
характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на
отоплителната система, използваните за тази система материали, както и
евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните
критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да
съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия
параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху
полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна
инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са
представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда-
етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности
в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката
3
респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
за дължимата главница за цена на топлинна енергия. Съобразно приетата ССчЕ
за периода от 15.09.2022-19.09.2024 г. дължимата мораторна лихва е 264,52 лв., а
съразмерно на дължимата главница за отчетен период 2021/2022 г., отв . Е. С.
дължи лихва за забава сумата 32,27 лв., а отв. С. С. – 8,86 лв., опредЕ. от съда по
реда на чл. 162 от ГПК след прилагане на служебен лихвен калкулатор, и до
който размер иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен. Акцесорната
претенция е неоснователна за периода 15.09.2023-19.09.2024 г. и за размера над
уважената част.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в
т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а с оглед на установеното за
обема на правото на собственост и относимия период, за който отговарят
ответниците, исковата претенция за тази главни подлежи на уважение за периода
от 01.08.2021 г. до 18.03.2022 г., за който дължимата сума е общо 13,85 лв., от
която отв. Е. С. дължи 2,38 лв., а отв. С. С. – 0,65лв.; а за останалата част по
размер и период – отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
В заключение съдът приема, че С. Г. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 34,76
лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
*************, за периода от 01.08.2021 г. до 18.03.2022 г., и сумата 8,86 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2022-19.09.2024 г.; сумата 0,65 лева - главница
за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.08.2021- 18.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2024 г. до
окончателното им изплащане. Е. Г. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 126,64 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *************, за
периода от 01.08.2021 г. до 18.03.2022 г., и сумата 32,27 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2022-19.09.2024 г.; сумата 2,38 лева - главница за цена на услуга
4
дялово разпределение за периода 01.08.2021- 18.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 30.09.2024 г. до окончателното им
изплащане.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има
право на съдебни разноски по отношение на отв. С. С.о за заповедно
производство – сумата 1,57 лв. и 45,33 лв. за настоящото дело, или общо сумата
46,90 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице, юрисконсулт
и особен представител – адвокат; а спрямо отв. Е. С. за заповедно производство
– сумата 5,72 лв. и 85,44 лв. за настоящото дело, или общо 91,16 лв. за платени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице и. юрисконсулт
Ответникът Е. С., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на съдебни
разноски за правна помощ. Претендира по 400 лв. за възнаграждение на адвокат
за исково и заповедно производство, срещу което в искова молба е наведено
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. За преценка справедливия размер на
възнаграждението на адвоката, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за
съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При определяне на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат
да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски.
Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на
производството, обем и сложност на очакваните и извършени процесуални
действия. Съдът, предвид защитавания материален интерес, фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от адвоката, с явяване в открито съдебно
заседание, приема, че необходима и разумна разноска за процесуално
представителство и защита за заповедно производство е сумата 200 лв., а за
исково производство -400 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи на ответницата разноска - общо сумата 480,41 лв. Предвид
направеното в искова молба искане за съдебна компенсация на съдебните
разноски, то в полза на ответницата следва да се присъди сумата 389,25 лв.,
съответно полагащата се разноска на ищеца от 91,16 лв. не се присъжда.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. С., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 34,76 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в *************, за периода от
01.08.2021 г. до 18.03.2022 г., и сумата 8,86 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2022-19.09.2024 г.; сумата 0,65 лева - главница за цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.08.2021- 18.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.09.2024 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 57831/2024 г . по описа на СРС; като иска за главница
над уважения размер от 34,76 лева до пълния предявен размер от 670,26 лева и за
периода 01.05.2021-31.07.2021 г. и 19.03.2022-30.04.2023 г., иска за мораторна
5
лихва над уважения размер от 8,86 лева до пълния предявен размер от 127,37
лева и за периода 15.09.2023-19.09.2024 г.; иска за главница над уважения размер
от 0,65 лева до пълния предявен размер от 09,16 лева и за периода 19.03.2022-
30.04.2023 г., и за сумата 2,43 лева - мораторна лихва за периода 16.10.2021-
19.09.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. С., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 126,64 лева - главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *************, за периода от
01.08.2021 г. до 18.03.2022 г., и сумата 32,27 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2022-19.09.2024 г.; сумата 2,38 лева - главница за цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.08.2021- 18.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.09.2024 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 57831/2024 г . по описа на СРС; като иска за главница
над уважения размер от 126,64 лева до пълния предявен размер от 670,26 лева и
за периода 01.05.2021-31.07.2021 г. и 19.03.2022-30.04.2023 г., иска за мораторна
лихва над уважения размер от 32,27 лева до пълния предявен размер от 127,37
лева и за периода 15.09.2023-19.09.2024 г.; иска за главница над уважения размер
от 2,38 лева до пълния предявен размер от 09,16 лева и за периода 19.03.2022-
30.04.2023 г., и за сумата 2,43 лева - мораторна лихва за периода 16.10.2021-
19.09.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 46,90 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №57831/2024 г. и гр. дело №10417/2025 г., и двете по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, да заплати на Е. Г. С., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 389,25 лева –
съдебни разноски по компенсация по ч. гр. дело №57831/2024 г. и гр. дело
№10417/2025 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6