РЕШЕНИЕ
№ 14493
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110124455 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответника за потребена топлоенергия (ТЕ) по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията в срок, клиентът дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума.
Твърди, че в тежест на ответника е възникнало и задължение за заплащане на предоставена
услуга дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва количеството и качеството топлинна енергия,
доставяно до процесния имот.
Третото лице помагач взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ в периода м.
1
05.2019 г. – м.04.2021 г.
Не се спори между страните и от представените поделото писмени доказателства се
доказа наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота на ответниците е доставена
топлинна енергия, както и правилното фактуриране на задълженията, възлизащи /съгласно
представеното извлечение от сметка/ на исковите суми, които не са платени.
Следва обаче да се посочи, че ищецът не доказва в пълен размер количеството
топлинна енергия, доставено до процесния топлоснабден имот. От заключението на вещото
лице по СТЕ се установява, че за процесният период ищецът е доставил количеството
топлинна енергия за сумата в размер на 1 643, 76 лева, поради което съдът намира, че
исковата претенция за заплащане на главница за топлинна енергия за процесния период се
явява доказана до този размер, като в частта над него до пълния предявен размер от 1914,16
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото ответникът не твърди и не представя доказателства за плащане на главните
вземания в срок и предвид установения размер на дължимата главница, съдът на основание
чл. 162 ГПК определя размер на дължимата мораторна лихва за забава на сумата от 199,51
лева.
Предвид изложеното, до посочените по-горе размери исковата претенция за главница
за ТЕ и мораторна лихва върху нея следва да бъдат уважени, а в останалата част отхвърлени.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
исковата молба.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК страните имат право на
разноски в тежест на ответника следва да се възложат част от сторените от ищеца разноски,
съразмерна на уважената част от исковете. Ищецът е извършил разходи в размер на 93,38
лева в заповедното и 1199,90 лева в исковото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, от които се присъждат 81,74 лева за заповедното и 1051,31 лева – за
исковото производство, съответни на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. В. В. с ЕГН:
********** и адрес: *****************************, дължи на /ФИРМА/ с ЕИК:
*************** и адрес: **********************, сумата в размер на сумите 1 643,76
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в /АДРЕС/ с аб. № ******
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 199,51 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2019 г. до 11.05.2022 г., 46,35 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 8,90 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 11.05.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2022 г. по ч.
гр. д. 27689/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за
разликата до пълния предявен размер като недоказан.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: *****************************, да
заплати на /ФИРМА/ с ЕИК: *************** и адрес: **********************, сумата от
1051,31 лева – разноски по делото, както и 81,74 лева – разноски в заповедното
2
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /ФИРМА/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3