№ 44981
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110176782 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 127, ал.
1, т. 5 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищцата С. И. В. срещу ответника Ц. Г.
Д., с която се иска осъждане на последния да плати 5000 лева
неимуществени вреди от нанесена лека телесна повреда, за която е осъден, и
от вреди причинени от забавяне на наказателния процес за тази телесна
повреда, за която съдът е установил нередовности – не са разделени двете
претенции по размер и не е заплатена държавна такса за иска за вреди от
неправомерно поведение в процеса, и е дал разпореждане на ищеца да ги
отстрани в 1-седмичен срок.
Разпореждането на съда е връчено на 28.02.2025 г., като в срока за
изпълнение ищцата с молба с вх. № 80791/06.03.2025 г. излага твърдения, че
ставало въпрос за едни и същи вреди в причинна връзка с едно и също
неправомерно поведение на ответника – престъплението, и поради това се
иска едно обезщетение, като за цялата претенция е налице основание за
освобождаване от държавна такса.
Настоящият съдебен състав не възприема тази теория. Както в правната
доктрина, така и в самия текст на процесуалния закон – чл. 298, ал. 1 ГПК, е
посочено, че всеки иск има три елемента – страни; основание (факти, от които
произтича претенцията), и искане (претенция в тесен смисъл – благо, което се
получава от процеса). В случая е налице идентичност на искането и страните,
но основанието за обезщетение е различно – в единия случай е нанасянето на
телесна повреда, въздигната от законодателя в престъпление; в другия –
поведение, водещо до забавяне на съдебния процес. Тези два факта се
подчиняват на съвсем различен правен режим, включително и относно
особената форма на вината, която евентуален процесуален деликт изисква –
не просто умисъл, а и целенасочени действия за забавяне на процеса
(специална форма на недобросъвестност – особена неправомерна цел).
Поради това не става въпрос за една претенция. Още повече (съдът може да си
1
позволи да заеме това становище, доколкото прекратява производството по
тази претенция), в българския наказателен процес обвиняемият не може да
търпи вредни последици за това, че не съдейства за провеждането и
развитието на процеса – чл. 103, ал. 3 НПК, като доколкото обвинението не е
било за тежко престъпление ответникът дори не е бил длъжен да участва
лично – чл. 269, ал. 2 НПК. Друго е положението в гражданския процес,
където е уредена изрично отговорност за възпрепятстване на процеса – чл. 3
ГПК.
Що се отнася до аргументите за държавната такса, неправилни са и
аргументите, че ищцата е освободена от такава по втория си иск. Правилата за
освобождаване от такси по чл. 83, ал. 1 ГПК са изключение от общото правило
за дължимост на такси по граждански дела – чл. 71, ал. 1 ГПК, и поради това
следва да се тълкуват стеснително. По чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК са освободени от
такса само жертвите на престъпление, установено с влязла в сила присъда или
акт със сходно действие. При това в случая дали е налице присъда се
преценява по критериите по чл. 300 ГПК – дали присъдата има задължителна
сила за гражданския съд и относно кои обстоятелства. Това означава, че
освобождаване има само за пострадалите от престъпление – претърпелите
вреди от фактическия състав на уреденото в особената част на НК
престъпление. За разлика от класическото престъпление телесна повреда
обаче няма престъпление, което да предвижда наказуемост за възпрепятстване
на развитието на съдебен процес от страна по същия. Поради това причинна
връзка между престъпление и съдебен процес няма задължително и по
необходимост, а още по-малко такава може да се изведе по дела от частен
характер, по които избор на пострадалия е да предяви тъжба пред
наказателния съд, т.е. воденето на съдебния процес не следва от действия на
престъпника, а на желаещата да се защити жертва. Не на последно място
задължение да водят процеса до успешния му край в разумен срок имат
основно държавните органи, като тяхна задача е да възпитават и
санкционират гражданите. Поради това процесуалното поведение след
повдигнато обвинение не може да се приеме за част от фактическия състав на
извършено от обвиняемия престъпление и няма основание за освобождаване
от такси.
Поради това нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок
и делото следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по
претенцията на ищцата за обезщетяването за вреди, причинени от ответника
с поведението му в наказателния процес.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по
гражданско дело № 76782 по описа за 2024 на Софийския районен съд, 28.
състав В ЧАСТТА относно заявената от С. И. В. претенция за осъждане на Ц.
Г. Д. да плати обезщетение за вреди от неправомерно поведение на
2
ответника в процеса по наказателно дело от частен характер № 6957/2021 г.
на Софийския районен съд, 136. състав, и въззивното производство по него.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца пред Софийския градски съд. Препис от
разпореждането да се връчи само на ищцата чрез представителя по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3