Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 05.07.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На пети юли две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1778 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на член
250 от ГПК.
Постъпила е на
14.06.2019г. молба от адвокат Т.С., който в хода на процеса представлява
ищците. Твърди, че с предявения иск, въз основа на който е образувано
настоящето производство се иска от съда да признае за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на част от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена на границата между урегулирани поземлени имоти VI-188 и VII-
188 в кв. 3 по плана на с. С., П.област, Община К.. Сочи, че по делото е установено,
че в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С. има построена на
калкан една двуетажна масивна жилищна сграда, като страните не спорят, че
частта от жилищната сграда, построена в УПИ VII- 188 принадлежи на ищците, а
частта от жилищната сграда, построена в УПИ VI-1888 принадлежи на ответника. В
този смисъл и страните са отделили спорното от безспорното, като така се очерта
спорния предмет по делото - една стая, разположена на втория етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, построена на калкан в УПИ VI-188 и УПИ
VII-188, кв. 3 по плана на с. С..
Сочи, че от
събраните доказателства, направения оглед и представеното заключение на вещото
лице се установи, че тази стая функционално е свързана с портал с жилището,
заемащо втори етаж от югоизточната половина на сградата, която половина е
ситуирана в УПИ VII-188, кв. 3 по плана на село С.. Макар ситуационно тази стая
да се намира в северозападната половина на сградата, която половина е ситуирана
в УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на с. С. до нея достъп има само от жилището в
УПИ VII-188. Това било така, защото при построяване на сградата било постигнато
съгласие тази стая да се приобщи към хола на втория етаж от жилището в УПИ
VII-188. Причината за това е било, че това жилище се обитавало от по-голяма
фамилия, докато в жилището в УПИ VI-188 живеели само двама души и техните
жилищни нужди не изискват по-голяма жилищна площ. В процеса на изготвяне на
заключението, вещото лице не открило строителни книжа, както за самата сграда, така
и за извършеното преустройство на втория етаж. Най-вероятно сградата е била
проектирана по начин, че двете и части - югоизточна и северозападна да са
равностойни, но в процеса на строителство по съгласие на страните, стаята на
втория етаж от северозападната част на сграда била изградена като част от
жилищната площ на югозападната част. Към онзи момент имот 188 не е имал
отреждане за два УПИ, каквито са УПИ VI и УПИ VII, които се отреждат с план,
одобрен със заповед № 400 от 1960г. - скица № 7/09.01.2019г. и сградата, която
се изгражда, съставляваща двуетажна, двуфамилна жилищна сграда. Сочи, че
разпитаните свидетели, включително и тези на ответника потвърждавали това, че
приобщаване на процесната стая е станало по съгласие на праводателите на
страните в настоящето производство и това фактическо положение не е променяно
по момента. Ответницата П.Н.М., с отговора на исковата молба и с отговори на
въпроси поставени по реда на 176 от ГПК потвърждавала, че през 1960-61 година,
в процеса на изграждане на къщата било взето решение югозападната стая на
втория етаж да се приобщи към югоизточната половина на къщата. Същата заявява,
че при прехвърляне на правото на собственост на ответника Н. М. върху
двуетажната жилищна сграда в УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на с. С. е имала
предвид северозападната половина от къщата, без югоизточната стая, която е част
от хола на югоизточната част от къщата (навсякъде под „къщата" се има
предвид двуетажната жилищна сграда, построена на калкан в УПИ VI-188 и УПИ
VII-188, в кв. 3 по плана на с. С.).
С оглед на
установеното по делото счита, че се доказа какъв е статута на спорната стая -
приращение към двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VII- 188 в кв. 3 по
плана на с. С., собственост на ищците. Съгласно чл. 97 от ЗС, когато чужда вещ
е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се
отдели, без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ
придобива и правото на собственост и върху присъединената част. Принадлежността
следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго - чл. 98 от ЗС.
Ответникът твърди, че между праводателите на страните е била налице уговорка,
така присъединената вещ да се върне към другата главна вещ - жилищната сграда в
УПИ VI-188. Това твърдение не се доказало. Не се установи между праводателите
на страните да е била налице такава уговорка. Ответницата П.М., която е един от
праводателите заявила, че такава уговорка не е имало, нещо повече - поради
липса на жилищна нужда собствениците на частта от жилищната сграда, построена в
УПИ VI-188 били склонни да отстъпят целия втори етаж, но са постигнали съгласие
само за една стая.
Намира, че
преценката за наличие на инкорпориране, т.е. присъединяване по смисъла на чл. 97
от ЗС предполага отговор на подлежащия на изясняване чрез съдебно-техническа
експертиза въпрос - дали процесната стая е свързана функционално с втория етаж
на жилищната сграда в УПИ VII-188 по такъв начин, че не би могла да бъде
отделена от него без съществено повреждане. Отговорът на експертизата бил
еднозначен - функционално тази стая е свързана с втория етаж на жилищната
сграда в УПИ VII-188 и достъп до нея от втория етаж на жилищната сграда в УПИ
VI-188 няма. За да бъде обратно присъединена тази стая към сградата в УПИ
VI-188 ще следва да се извършва ново преустройство чрез зазиждане на стени,
премахване на прегради и изграждане на входове.
С оглед
изложеното, моли съда да уважи предявения иск като признае по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на част от двуетажна жилищна сграда,
построена на калкан в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на с. С., П.област
- югоизточната половина, ведно с югоизточната стая на северозападната половина
от двуетажната жилищна сграда, построената УПИ VI- 188 в кв. 3 по плана на с. С.,
която стая функционално свързана с втори жилищен етаж от двуетажната жилищна
сграда в УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на с. С..
Производството
по делото е по предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като се иска от
съда да признае за установено по отношение на ответниците че са собственици на източната
част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на границата между
урегулиран поземлен имот УПИ VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област,
Община К., която част е със самостоятелен вход и включва две стаи, салон и
сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на
втория етаж. С протоколно определение от 03.04.2019г., съдът е приел за
безспорно, ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че ищците са
собственици на двуетажна масивна сграда, построена в УПИ VII-188, а ответникът Н.М.
е собственик на двуетажна сграда, построена в УПИ VI-188. Определил е за спорно
обстоятелство - собствеността на югоизточната стая на втория етаж от
двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VI-188.
С решението си
от 13.06.2019г., съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици, в режим на СИО, върху реална част от втори етаж на сграда, представляваща
източната стая, находища се в двуетажната жилищна сграда със самостоятелен
вход, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи,
салон и сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на
границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на
село С., П.област, Община К., на основание давност въз основа на владение на
ищците от началото на 1988г., повече от 30 години, като неоснователен. С така
постановеното решение, съдът не се е произнесъл по предявения иск в пълния му
размер. Видно от петитума на исковата молба съдът е сезиран с иск по чл. 124 от ГПК за част от двуетажна жилищна сграда, представляваща източната половина от
сградата, която половина е разположена в УПИ VII-188 в кв. 3 по плана на с. С.,
като съдът с протоколното си определение от 03.04.2019 г. е приел това
обстоятелство за безспорно. Същевременно в постановеното решение липсва
произнасяне по предявения иск. Произнасянето на съда е само по отношение на
реална част от втори етаж, която реална част представлява източната стая на
втория етаж.
При така
установеното съдът не се е произнесъл по предявения от ищците иск, за което
следва да се произнесе допълнително с решение, като признае за установено, че
ищците са собственици на източната част от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3
по плана на село С., П.област, Община К., която част е със самостоятелен вход
без източната стая на втория етаж, за която единствено е налице произнасяне с
решението.
В СРОКА по чл.
250, ал. 2 от ГПК, ответникът Н.М. депозира отговор, с който заема следното
становище: счита молбата за процесуално допустима, но по същество е
неоснователна. По гр.д. № 1778/2018г. по описа на КрлРС, образувано от ищците Р.М.С.
и Н.Г.С. срещу Н.И.М. и П.Н.М. е с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици, в режим на СИО, върху
източната част от двуетажната жилищна сграда със самостоятелен вход, включващо
две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и
сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на границата между
УПИ VI - 188 и VII -188, в кв. 3 по плана на село С.. С протоколно определение
от 03.04.2019г. по гр.д. № 1778/2018г. по описа на КрлРС, съдът е приел за
безспорно, ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че ищците са
собственици на двуетажна масивна жилищна сграда построена в VII -188, а
ответникът Н.М. е собственик на двуетажна сграда, построена в УПИ VI-188.
Спорна е югоизточната стая на втория етаж от двуетажната масивна сграда,
построена в УПИ VI-188. С Решение № 217/13.06.2019г. по гр.д. № 1778/2018г. по
описа на КрлРС, съдът се е произнесъл по спорния предмет на делото, като е
отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Никога не е оспорвал факта, че
ищците са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ
VII-188, в кв. 3, а е оспорвал претенцията на ищците, че същите са собственици
върху реална част от втори етаж на сградата, представляваща източната стая,
находяща се в моя имот - УПИ VI-188. Счита, че съдът се е произнесъл с
решението си по предявения иск в пълния му размер, след като е било отделено
спорното от безспорното. Ако съдът счете, че решението следва да бъде
допълнено, моли да има предвид факта, че никога не е оспорвал собствеността на
ищците върху двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ VII-188, а само
върху реална част от сградата, представляваща източната стая на втория етаж,
поради което и не следва да се редуцират разноските по делото. В случай, че
съдът допълни решението си следва ищците да бъдат признати за собственици в
режим на СИО, върху двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ VII-188, в
кв. 3 по плана на село С., състояща се от две стаи, салон и сервизни помещения
на първия етаж и две стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж, без
източната стая на втория етаж находяща се в УПИ VI-188.
Съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема,
че депозираните молба – едната от адвокат С., а втората от адв. С., в
качеството му на процесуален представител на ищците е с правно основание чл.
250 от ГПК. Със същите е формулирано искане съдът да се произнесе допълнително
с решение, като признае за установено, че ищците са собственици на източната
част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на границата между
урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област,
Община К., която част е със самостоятелен вход, без източната стая на втория
етаж, за която единствено е налице произнасяне с решението.
Молбата по чл. 250
от ГПК е подадена в срок, поради което съдът приема същата за допустима.
При
преглеждане на материалите по делото се установява следното:
С определение
№ 1156 от 18.12.2018г., съдът е оставил исковата молба без движение за
конкретизация, както на петитума, така на обстоятелствената част от нея. След
отстраняване на нередовностите и администриране на делото по реда на чл. 131 от ГПК, с Определение № 163 от 22.02.2019г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е изготвил
проекто-доклад, който е обявен за окончателен с протоколно определение на съда
от 03.04.2019г.
Съгласно
посоченото определение, съдът е приел, че е сезиран с искова молба от Р.М.С. с
ЕГН ********** и Н.Г.С. с ЕГН **********,*** против П.Н.М. *** с ЕГН **********
и Н. *** с ЕГН **********, с която молят съда, да постанови решение и признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, в режим на
СИО, върху на източната част от двуетажната жилищна сграда със самостоятелен
вход, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи,
салон и сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на
границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на
село С., П.област, Община К..
Видно от
съдебния протокол от проведено открито съдебно заседание на 03.04.2019г,
ищците, представлявани от адвокат С. и ответникът Н. Маргенки, представляван от
адвокат Н. са заявили, че нямат възражения по отношение на доклада.
С протоколно
определение от същата дата, след разрешаване на предварителни въпроси и изясняване
на фактическата страна на спора, съдът е приел за безспорно, ненуждаещо се от
доказване, обстоятелството, че ищците са собственици на двуетажна масивна
жилищна сграда построена в VII -188, а ответникът Н.М. е собственик на
двуетажна сграда, построена в УПИ VI-188. Спорна е югоизточната стая на втория
етаж от двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VI-188.
С така изяснената
фактология по делото, спорната източната част от двуетажната жилищна сграда, с
която е сезиран съда е очертана - югоизточната стая на втория етаж от
двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VI-188. При така очертания предмет
на делото, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, в режим на
СИО, върху реална част от втори етаж на сграда,
представляваща
източната стая, находяща се в двуетажната жилищна сграда със самостоятелен
вход, построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в
кв. 3 по плана на село С. и в този смисъл се е произнесъл.
Доколкото,
съдът в хода на делото е приел, че не е сезиран с иск с правно основание чл.
124 от ГПК по отношение на източната
част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на границата между урегулиран
поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., той не е бил
предмет на разглеждане.
Съдът не дължи
произнасяне по претенции, които не са били включени в предмета на делото,
поради което искането за допълване на решението следва да се остави без
уважение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Т.С., в качеството му на процесуален представител
на ищците - Р.М.С. и Н.Г.С., за допълване на постановеното по делото решение,
като съдът се произнесе по предявения иск и признае по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на източната част от двуетажна масивна
жилищна сграда, построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и
VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К., която част е със
самостоятелен вход.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ