О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .............. Година 2019 гр. ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІV
наказателен състав
на двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА
Секретар: МАРИЯНА
КОЛЕВА
Прокурор: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА
ЧНД № 551 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306,
ал.І, т.1 и т. 3 от НПК.
Производството по ЧНД № 551/2019 г. по описа на
Районен съд – Плевен е образувано по предложение на Районна прокуратура -
Плевен за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Г.Д.И. с ЕГН:
********** по наложените му по НОХД №№ 471/2019 г. по описа на РС-Плевен, 2/2012
г. по описа на РС – Никопол и 91/2012 г. по описа на РС – Враца, а именно лишаване
от свобода за срок от 3 (три) месеца, като на основание чл. 25 ал. 4 от НК така
определеното общо най-тежко наказание да се изтърпи при първоначален общ режим.
Наложеното наказание по НОХД № 1211/2010 г. по описа на РС – Никопол, а именно
пробация за срок от 6 (шест) месеца да бъде изтърпяно отделно.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Плевен поддържа направеното предложение. Моли съда да групира
наказанията на осъдения Г.Д.И. по цитираните в предложението присъди.
Осъденият Г.Д.И. не се явява.
Представлява се от адв. Н.М. от ПлАК, който взема становище, че предложението
на РП - Плевен е основателно и следва да бъде уважено.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Г.Д.И. с ЕГН: ********** е
осъждан, както следва:
1. С присъда от 09.09.2010 г., постановена по НОХД № 1211/2010 г. по описа
на РС - Никопол, влязла в сила на 24.09.2010 г., за извършено на неустановена
дата до 12.01.2010 г. престъпление по чл.235 ал.2 вр. ал.1 от НК на наказание “Пробация” при следните пробационни
мерки:
- на основание чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично;
- на основание чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 от НК на 29.01.2019 година.
2. Със споразумение от 03.01.2012 г., постигнато по НОХД № 2/2012 г. по
описа на РС - Никопол, влязло в сила на същата дата, за извършено на 28.11.2011
г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК на наказание три
месеца “Лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 от НК на 29.01.2019 година.
3. Със споразумение от 15.02.2012 г., постигнато по НОХД № 91/2012 г. по
описа на РС - Враца, влязло в сила на същата дата, за извършено на 09.11.2009
г. престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.3 вр. ал.1 от НК на наказание три
месеца “Лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 от НК на 29.01.2019 година.
4. Със споразумение от 06.03.2019 г., постигнато по НОХД № 471/2019 г. по
описа на РС - Плевен, влязло в сила на същата дата, за извършено на 18.01.2010
г. престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК на наказание три
месеца “Лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
тригодишен изпитателен срок.
От изложените данни за престъпната дейност на
осъдения Г.Д.И. с ЕГН: ********** може да се направи извод, че деянията по
цитираните дела по т. 2, 3 и 4 са извършени, преди да има влязла в сила присъда
за съответните от тях. Видно е също така, че е настъпила реабилитация по чл. 86
ал. 1 от НК по отношение на присъдите наложени на И. по НОХД №№ 1211/2010 г. по
описа на РС – Никопол, 2/2012 г. по описа на РС – Никопол и 91/2012 г. по описа
на РС – Враца.
Следва да се посочи, че е налице противоречие в
практиката и теорията относно това дали е допустимо извършване на кумулация при
включване в съвкупността на престъпления за осъждането по което деецът е
реабилитиран по право. Т. напр. с Решение № 464/14.10.2010 г. на ВКС по НД №
422/2010 г., I н.о., нк се приема, че със заличаването на осъждането отпада основанието
за определяне на общо наказание. По тази причина и тъй като реабилитацията по
право заличава осъждането и отменян за в бъдеще последиците които законите
свързват със самото осъждане Върховната ни съдебна инстанция приема кумулация в
тези случаи за недопустима. В същото време обаче е налице и практика в обратния
смисъл, обективирана в Решение № 151/15.04.2008 г. на ВКС по КД № 62/2008 г., I н.о., в което се приеме,
че реабилитация не съставлява пречка за извършване на кумулация. Изрично се
посочва, че съвкупността по смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а не
от осъжданията и за това преценката за приложимост на правилата се прави именно
с оглед момента на извършване на деянията съставляващи престъпления по
Наказателния закон. Според настоящия състав не може да бъде даден еднозначен
отговор на въпроса, тъй като са възможни
хипотези в които осъденият да бъде поставен в по-неблагоприятно положение. Така
например при две извършени престъпления в условията на съвкупност, за които са
наложени наказания лишаване от свобода е възможно при еднородни наказание да се
създадат предпоставки по чл. 24 от НК за увеличаване на наказанието,
респективно да започне да тече нов изпитателен срок.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се
приложат общите принципи на наказателното право според които неяснотите в
закона се тълкуват винаги в полза на дееца (осъдения), както и постановките на
Постановление № 4/1965 г. по НД № 2/19965 г. на Пленума на ВС, което въвежда
принципът за най-благоприятно групиране на отделните присъди. Ако се приеме, че
следва да бъде извършено групиране на
осъжданията посочени в Предложението на РП – Плевен, това би създало
предпоставки за приложението на чл. 24 от НК доколкото се касае за повече от
две престъпления, за постановяване на ефективното изпълнение на определеното
общо най-тежко наказание по реда на чл.
25 ал. 4 от НК, респективно да започне да тече нов изпитателен срок, което би
довело до отежняване положението на осъденото лице.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да
бъде оставено без уважение искането на РП – Плевен за определяне на едно общо
най-тежко наказание на осъдения Г.Д.И. на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23
ал.1 от НК измежду наложените му по НОХД №№ 471/2019 г. по описа на РС-Плевен, 2/2012
г. по описа на РС – Никопол и 91/2012 г. по описа на РС – Враца и постановяване
отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1211/2010 г. на РС – Никопол.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП –
Плевен за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Г.Д.И. на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.1 от НК измежду наложените му по НОХД №№ 471/2019
г. по описа на РС-Плевен, 2/2012 г. по описа на РС – Никопол и 91/2012 г. по
описа на РС – Враца и постановяване отделно изтърпяване на наказанието по НОХД
№ 1211/2010 г. на РС – Никопол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред Плевенския окръжен съд в 15-дневен срок от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: