РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Враца, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 11.10.2023 г. /единадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 502 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба
на Д.Г.М. ***, против Решение по жалба срещу разпореждане за присъединяване №
138/04.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е
оставена без уважение жалба с вх. № 94-Д-6/31.07.2023 г. по описа на ТД на НАП
– В. Търново, ИРМ - Враца, заведена с вх. № 18259/31.07.2023 г. по описа на ТД
на НАП - В. Търново, и е потвърдено Разпореждане за присъединяване с изх. №
С180006-105-0025328/31.01.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, ИРМ Враца, като правилно и законосъобразно.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на Решение № 138/04.08.2023 г. на Директора на ТД
на НАП Велико Търново, поради противоречието му с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречието
му с целта на закона и нарушение на формалните изисквания към административния
акт. Твърди се, че в него не са посочени реални правни и фактически основания
за издаването му, като в нарушение на нормите на чл. 37 от ДОПК, чл. 35 и чл.
36 от АПК, приложими на основание §2 от ДР към ДОПК, органът не се е запознал и
не е изследвал в цялост изп. д. № **********/2014 г., поради което и издаденото
решение не кореспондира с представените по същото дело доказателства. В потвърденото
разпореждане за присъединяване на вземанията по АУПВ на ДФ „Земеделие“, не са
посочени никакви правни и фактически основания. Дори не става ясно за какви
вземания е образувано изпълнителното дело от 2014 г., кой е първоначалният
взискател по него, събрани ли са неговите вземания към 31.01.2018 г., има ли
вземания, погасени по давност, кога и дали изобщо е постъпило надлежно искане
на публичен взискател Държавен фонд „Земеделие“ и какво е било искането му - да
се образува дело по изпълнително основание, прилагано от фонда или да се
присъедини вземането на Държавен фонд „Земеделие“ по вече съществуващо
изпълнително дело. Самото разпореждане за присъединяване на вземането е издадено
от друг публичен изпълнител, различен от този, който е образувал и води
изпълнителното дело, което според жалбоподателя е пряко нарушение на чл. 4 от ДОПК и представлява опит за изземване на правомощия от компетентния да води
делото орган на НАП.
Твърди се още, че разпореждането
за присъединяване е издадено и в нарушение на чл. 217, ал. 2 от ДОПК, тъй като
с него вземането на публичния взискател е присъединено, след като вече има
издадени десет разпореждания за разпределение на суми по изпълнителното дело.
Изложени аргументи, че към 31.01.2018 г., когато е издадено оспореното
разпореждане, вземането по изпълнителното дело е било погасено по давност и
делото е следвало да бъде прекратено.
В с.з.
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирани
писмени бележки изцяло поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения, като отправя искане за отмяна на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът, Директор
на ТД на НАП – Велико Търново, чрез ** В.А. в с.з. и представена по делото
писмена защита, излага аргументи за правилност и законосъобразност на
оспореното решение, като оправя искане да бъде потвърдено, а жалбата, като
неоснователна моли да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са
приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено
заверено копие на образуваната административна преписка, както и заверено копие
на изп. дело № **********/2014 г. на ТД на НАП – В. Търново, офис – Враца. За
послужване към настоящото дело е изискано и приложено адм. дело № 324/2023 г.
по описа на АдмС – Враца.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се
запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между
страните по делото, че срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 1425-000001/10.09.2014
г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, за събиране на публични вземания – глоби
по ЗАНН, наложени с фишове и НП по ЗДвП, издадени през 2010 г., 2011 г. и 2012
г., като на основание чл. 221 от ДОПК на Д.М. е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение, получено от него на 16.09.2014 г., видно от известието
за доставяне /л. последен от приложеното
изп. дело/. Издадено било от публичния изпълнител Разпореждане за
присъединяване изх. № 001425/2014/000002/16.01.2015 г., с което към
образуваното изп. дело е присъединено задължение по ЕФ на ОД на МВР – Враца,
Разпореждане за присъединяване изх.№ 001425/2014/000003/10.07.2015 г., с
изпълнително основание глоба по НП на с-р „ПП“ при ОД на МВР – Враца, както и
Разпореждане за присъединяване изх. № С160006-105-0090910/05.10.2016 г. за
задължение по Фиш на ОД на МВР – Враца, за които няма данни да са връчени на жалбоподателя.
С възражения от
29.09.2016 г. и 17.10.2016 г., позовавайки се на изтекла давност на правото на
принудително изпълнение за вземанията по Съобщение за доброволно изпълнение с изх.
№ 1425-000001/10.09.2014 г., жалбоподателят е поискал отписване на конкретни
данъчни задължения.
За част от тях има
произнасяне с Разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, изх. №
С160006-035-0332402/01.11.2016 г., като за други от публичните вземания, подробно
описани във възраженията не е представен акт, в който да са обсъдени и
съответно се приети за основателни или неоснователни.
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С160006-022-0031232/01.11.2016 г.,
публичният изпълнител е наложил запор върху вземането на жалбоподателя от трето
задължено лице – работодател ЕВРО 07 АД, като до последния е изпратено Запорно
съобщение изх. № С160006-119-0004277/01.11.2016 г., за наложен запор върху
сумите, дължими на жалбоподателя по възнаграждение от служебно/трудово,
гражданско или др. правоотношение, до размера на задължението и начислените
лихви в размер на 4167,40 лв.
С Разпореждане изх. №
С160006-125-0176887/23.11.2016 г., на основание чл. 219, вр. чл. 240 от ДОПК,
публичният изпълнител е разпоредил разпределение на плащането в размер на
381,94 лв., постъпило на 22.11.2016 г., като сумата е разпределена за
погасяване на четири публични вземания по сметката за принудително изпълнение.
Последвали други
девет разпределения на плащане по сметката за принудително изпълнение,
извършени съответно с Разпореждане Изх. № С170006-125-0036269/31.01.2017 г.; Разпореждане
Изх. № С170006-125-0036295/31.01.2017 г.; Разпореждане Изх. №
С170006-125-0069053/02.03.2017 г.; Разпореждане Изх. № С170006-125-0098081/03.04.2017
г.; Разпореждане Изх. № С170006-125-0117048/26.04.2017 г.; Разпореждане Изх. №
С170006-125-0187069/03.07.2017 г.; Разпореждане Изх. № С170006-125-0216638/02.08.2017
г.; Разпореждане Изх. № С170006-125-0275092/29.09.2017 г.; Разпореждане Изх. №
С180006-125-0008291/12.01.2018 г.
С Разпореждане за
присъединяване изх. № С180006-105-0025328/31.01.2018 г. е допуснато
присъединяване на публичен взискател ДФ „Земеделие“, с изпълнително основание
АУПВ за сума в размер на 23 646,00 лева главница и лихва към 31.01.2018 г. в
размер на 702,85 лева. В изпълнителното дело няма данни допуснатото
присъединяване да е доведено до знанието на жалбоподателя. За разпореждането
същият разбира на 24.07.2023 г., когато чрез работодателя му – „ЕЛИТ КАР
ТРЕЙДИНГ“ ООД, му е връчена разпечатка от същото.
Разпореждането е
оспорено по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново,
който с Решение № 138/04.08.2023 г., е оставил жалбата без уважение, а
оспореното с нея разпореждане за присъединяване е потвърдил като правилно и
законосъобразно. Прието е, че действието изразяващо се в присъединяване на
взискател е извършено от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
съдържа фактически и правни основания, като в изпълнение на разпоредбата на чл.
221, ал. 3 от ДОПК, правилно вземането е присъединено към вече образуваното
изп. дело, а в разпореждането е направено и обобщение на общо дължимите суми по
делото до дата 31.01.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, в
рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и след
изчерпване на задължителната фаза на административния контрол, регламентирана в
чл. 266, ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Въз основа на
установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени
доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, а именно – териториалния
директор на ТД на НАП – В. Търново, в чийто район е извършено обжалваното
действие на публичен изпълнител. Същото е постановено в производство по
обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново,
в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени
фактически и правни основания мотивирали постановяването му.
Самото разпореждане
следва да се приема за издадено от оправомощен за това орган, на основание чл.
226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност, като възраженията на
оспорващия по този въпрос са неоснователни. Действително от представените по
делото доказателства се установява, както правилно е посочено в жалбата, че
изп. дело е образувано от един публичен изпълнител, а оспореното разпореждане
за присъединяване е издадено от друг, различен публичен изпълнител, но
доколкото в ДОПК и ЗНАП няма вменено задължение образуването на изп. дело и
процедурните действия по него, да се осъществяват от един и същ публичен
изпълнител, както и обстоятелството, че и двамата са от една и съща
териториална дирекция, то не е налице такова процесуално нарушение, което на
самостоятелно основание да води до незаконосъобразност на присъединеното
вземане.
Независимо от
горното, настоящият съдебен състав приема, че има допуснато съществено
нарушение на общото изискване за пълно, всестранно и правилно изясняване на
релевантните за случая факти и обстоятелства. Така съгласно чл. 267, ал. 1 от ДОПК /частен случай на изискването, установено в чл. 35 от АПК/ директорът на
съответната ТД на НАП, следва да разгледа подадената до него жалба и да се
произнесе въз основа на данните по преписката и представените от страните
доказателства. Като не е действал в съответствие със задължението си да изясни
всестранно и пълно всички относими за неговата решаваща воля факти и
обстоятелства, при правилно отчитане на данните в изпълнителното дело, е допуснал
нарушение на материалноправните разпоредби, вследствие на което е издал
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
За да приеме, че оспореното разпореждане за
присъединяване е издадено в съответствие с изискванията на закона, ответният
орган е изложил мотиви, че при постъпване на искане за изпълнение, към което е
приложен акт по чл. 165 от ДОПК, публичният изпълнител няма право да образува
ново изпълнително дело, а следва да присъедини новото задължение към вече
съществуващо изпълнително дело, позовавайки се на разпоредбата на чл. 221, ал.
3 от ДОПК. Тези изводи на административният орган не кореспондират с относимата
нормативна уредба и формирани по този начин неправилно интерпретират
законодателната воля. Съгласно чл. 221, ал. 3 от ДОПК, когато са налице няколко
отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува се
едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от
задълженията. Т.е. образува се едно дело за събиране на няколко публични
задължения, но никъде в цитирания текст на процесната разпоредба не е
регламентирано присъединяването на нови взискатели към вече образувано
изпълнително дело.
Това е така, защото присъединяването
като способ е регламентирано в чл. 217
от ДОПК и представлява правното основание, което обаче не е абсолютно и
безусловно. Според ал. 1 от тази законова норма, в производствата по този дял
могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане
е обезпечено с ипотека, залог, или особен залог, както и тези, които са
упражнили правото си на задържане, а съгласно ал. 2 присъединяването се допуска
с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на
събраните суми.
Видно и безспорно е,
че при събиране на публични вземания публичния изпълнител може да присъедини
нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице
следните предпоставки: новият взискател да е публичен, т.е. да се касае за
публично вземане, да бъде кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека,
залог, особен залог или кредитор упражнил право на задържане и да не е
изготвено разпределение на събраните суми. Следователно релевантните
обстоятелства, които публичния изпълнител следва да съобрази при разглеждане на
искането за присъединяване, са наличието на висящо изпълнително производство,
наличието на установено публично вземане и фазата, в която се намира
изпълнителното производство.
В настоящият случай
няма данни вземането на публичния взискател ДФ „Земеделие“ да е обезпечено с
ипотека, залог, особен залог, или да е
упражнено правото на задържане. Освен това към дата 31.01.2018 г.,
когато е издадено Разпореждане изх. № С180006-105-0025328/31.01.2018 г., с което
е допуснато присъединяване на публичен взискател ДФ „Земеделие“, с изпълнително
основание АУПВ за присъединяване, е било изготвено разпределение на събраните
суми с общо 10 разпореждания, издадени в периода от 23.11.2016 г. до 12.01.2018
г. /подробно описани по-горе/. Поради това е недопустимо присъединяването на ДФ
„Земеделие“, като публичен взискател по образуваното изп. дело, предвид
времевото ограничение, законодателно въведено с разпоредбата на чл. 217, ал. 2
от ДОПК.
При преценка законосъобразността на оспореното разпореждане на публичния
изпълнител, директора на ТД на НАП – В. Търново не е отчел факта, че
разпореждането е постановено в нарушение на чл. 217, ал. 2 от ДОПК.
Наред с това, при постановяване на решението си ответника не е взел предвид и
обстоятелството, че до длъжника не е отправяна покана за доброволно изпълнение
за вземането по АУПВ. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК, преди да се
пристъпи към принудително събиране на задължението, което не е изпълнено в
законоустановения срок, следва да бъде изпратена покана до длъжника да плати
задължението си в 7-дневен срок. Поканата по чл. 182, ал. 1 от ДОПК е абсолютна
предпоставка, за да се започне принудителното производство, а такава покана по
делото не е приложена. Единственият документ, от който е видно, че жалбоподателят
е уведомен, че срещу него са предприети изпълнителни действия по събиране на
вземането на ДФ „Земеделие“ е разпореждането на присъединяване на публичния
изпълнител. С изтичане на срока по чл. 182, ал. 1 от ДОПК се поставя
възможността за образуване на изпълнително дело по неудовлетворено публично
вземане. От друга страна, съгласно чл. 221, ал. 1 от ДОПК, публичният
изпълнител пристъпва към изпълнение, като изпрати съобщение на длъжника, с
което му дава 7-мо дневен срок за доброволно изпълнение. Това съобщение следва
да съдържа информация съгласно алинея 2 на цитираната разпоредба за
изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя. Едва след
изтичане на срока публичният изпълнител пристъпва към събиране на вземането. По
делото липсва и такова съобщение. Смисълът на срока за доброволно изпълнение е
процесуална икономия, изразяваща се във възможността длъжникът да погаси
задължението си, без да са предприемат действия по принудителното му събиране,
а от друга страна, да може да организира защитата си, като оспори неговата
дължимост.
Предвид изложеното, решението по жалба срещу Разпореждане за присъединяване
изх. № С180006-105-0025328/31.01.2018
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, ИРМ Враца за
присъединяване на публичен взискател ДФ „Земеделие“ по изп. дело № **********/2014
г. на ТД на НАП – В. Търново е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
както и самото разпореждане.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и такива не му се дължат. От
страна на жалбоподателя разноски не са поискани, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. чл.
144 от ДОПК и чл. 268, ал. 2 от ДОПК съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение № 138/04.08.2023 г.
на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 94-Д-6/31.07.2023 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, ИРМ -
Враца, заведена с вх. № 18259/31.07.2023 г. по описа на ТД на НАП - В. Търново,
подадена от Д.Г.М., против Разпореждане за присъединяване с изх. №
С180006-105-0025328/31.01.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, ИРМ Враца, с което по изп. дело № **********/2014 г. на ТД на НАП – В.
Търново е допуснато присъединяване на публичен взискател ДФ „Земеделие“ – София.
ОТМЕНЯ Разпореждане за
присъединяване с изх. № С180006-105-0025328/31.01.2018 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, ИРМ Враца, по изп. дело №
**********/2014 г. на ТД на НАП – В. Търново.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: