РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Ловеч, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500083 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260150/19.10.2021г. по гражданско дело 240 по описа за 2020 на РС –
Ловеч са отхвърлени, предявените от Д.Р. К. , ЕГН: **********, чрез пълномощника си
адв.П.К. от САК, съдебен адрес : *****, офис 4 против Г. ИВ. Г. , ЕГН: ********** от
гр.Ловеч, ******, следните обективно съединени искове за признаване за установено по
отношение на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, че същият дължи на Д.Р. К., ЕГН **********
общо сумата в размер на 4 666 лева, от която:
1. иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД
за неплатени консумативи общо в размер на – 675.61 лева, ведно със законната лихва
от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, от която:
В и К – 38.69 лева;
Ел. енергия – 343.42 лева;
ТЕЦ - топла вода – 293.50 лева;
2. Иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК за сумата в размер
на 500 лева, представляваща наема цена за неспазен срок на предизвестие за месец
октомври 2019г., съгласно чл.6.1.3 от договор за наем, ведно със законната лихва от
26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
3. Иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД
1
за сумата от 1 000 лева, представляваща неустойка при неспазен срок за предизвестие
по т.7.1 от договора за наем, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
4. Иск с правна квалификация чл.213 от ЗЗД за сумата 2490.48 лева, представляващи
нанесени щети, съгласно чл.4.5 от договора за наем и средства за поправки на
жилището, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, от която;
За материали - латекс и др.консумативи - 421 лева;
За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева;
За работа - боядисване - 1 200 лева;
Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева;
Цялостно почистване на жилището - 400 лева;
Смяна на външна брава - 16 лева;
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1339/20.12.2019г. по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа
на РС – Ловеч за 2019г.
С решението Д.Р. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. П.К. от САК,
съдебен адрес: гр.София, пл."Света Неделя" №16, ет.4, офис 4 е осъдена да заплати на Г. ИВ.
Г., ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ****** сумата 600 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.З от ГПК,
съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, представляващи адвокатски
хонорар.
Настоящото производство е образувано по повод възивна жалба с вх.№
263905/24.1.2021г. с пощенско клеймо 22.11.2021г., срещу цялото решение №
260150/19.10.2021г. по гражданско дело 240 по описа за 2020 на РС – Ловеч.
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до нарушение на материалния и процесуалния закон,
необоснованост и неправилност: в мотивите си съдът е приел, че исковата претенция е
частично основателна и недоказана, а няма такъв диспозитив. Прави възражение за
неправилен и непълен доклад, възразява по начина как съдът е приел, че е прекратен
договора за наем. В жалбата са направени следните възражения: за влязла в сила заповед за
изпълнение, поради неподадено в срок възражение от длъжника. Твърди, че основателността
на исковете противоречи на приети доклад, позовава се на фактически изводи досежно
прекратяването и състоянието на отдадения апартамент. Сочи, че направеният от съда
извод, че свид. Р.Т. е близък семеен приятел на ищцата е неоснователен. Моли съда да
обезсили постановеното решение и да прекрати делото, тъй като и налице влязла в сила
заповед за изпълнение. При условията на евентуалност моли съда да отмени атакуваното
решение изцяло и да постанови друго, с които да бъдат уважени исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия Г. ИВ.
2
Г., **********, гл. Ловеч, ******** чрез процесуалния представител адв. В. СТ. Н. от АК –
Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч, ******. Не възразяват за сключения договор за наем
като възразяват относно факта дали ищцата е приела предаването вещта с приемането на
ключовете. По отношение на иска за консумативи твърди, че в исковата молба не е уточнен
периода, обекта, за който са начислени, задълженото лице по тези плащания и фактури.
Твърди, че приложените касови бележки касаят друг период. По отношение на претенция за
500 лева счита същата за неоснователна, тъй като договорът не е прекратен едностранно
писмено от наемателя, а от наемодателя. Твърди, че липсват такива доказателства. Възразява
и срещу периода за който се претендира тази сума, тъй като през това време ответникът не е
бил в договорни отношения с ищеца, тъй като същите се прекратили още септември месец.
В отговора на въззивната жалба се сочи, че претенцията за 1000 лева неустойка е
неоснователна, тъй като не се доказва ищецът да е понесъл такива вреди, какво е нарушил
ответникът, за да се присъда тази неустойка. Твърди, че в исковата молба няма такива
обстоятелства. Прави възражение за прекомерност на неустойката. Въззиваемият счита
претенцията за сумата от 2490.48 лева за неоснователна, тъй като не се е доказало, че имало
вреди, че са извършени от ответника, както и техния размер, нито тяхната настъпване, че
съвпада с наемния период. Счита, че приетата по делото експертиза е пълна и обоснована,
поради което исковата претенция не е доказана. Оспорва, че ремонтът е бил наложителен и
необходим. Счита, че представените доказателства за направени разходи на апартамента не
касаят отстраняването на щети. Сочи, че твърдението, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила е неоснователно. Навежда доводи, че възражението е подписано от длъжника като е
правноирелевантно кой е входирал документа в регистратурата на съда. Моли съда да
постанови решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Въззивната инстанция е задължила въззивника с нарочна писмена молба до открито
съдебно заседание или чрез явяване в съдебно заседание да конкретизира за кой период се
търсят претендираните суми по пера (ВиК, Ел. енергия и ТЕЦ – топла вода) и какво
представлява вземането за ТЕЦ – топла вода, с оглед заявеното в заявлението по чл.410 ГПК
и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа на РС – Ловеч.
Постъпила е молба с вх.№2152/11.04.2022 г. с която адв.К. заявява, че платените
суми за В и К - студена вода, са по изготвени фактури от „Софийска вода" АД . Счита за
ноторно известно, че формирането на разходваното количество вода не е за календарен
месец, а за период, който не съвпада с текущия месец, през който е изготвена фактурата,
което личи от самите фактури, а освен това съставянето на фактурите също не съвпада с
текущ месец, както следва: фактура от 14.08.2019г. - 12,85 лева и касае периода до
14.08.2019 г, като самата фактура е съставена с тази дата; фактура от 16.09.2019г. - 12. 92 лв.
- касае период до 16.09.2019 г. И самата фактура е съставена на тази дата; -фактура от
14.10.2019г. - 12.92 лв. -касае период до 14.10.2019 г.и самата фактура е съставена на тази
дата и следователно платените фактури се отнасят за периода м. 07.2019 г. - м. 09.2019г.
Сочи, че платените суми за платената ел. енергия са изготвени фактури от ЧЕЗ
„Електро България" АД - за 343, 42 лв: Фактура от 26.08.2019г. касае период от 27.07.2019 г.
3
до 19.08.2019 г. фактура от 26.09.2019г. касае период от 20.08.2019г. - 18.09.2019 г., като
платените суми за платената топлинна енергия и топла вода / ТЕЦ/ са изготвени фактури от
„Топлофикация - София" ЕАД за сумата от 293, 50 лв. са както следва: фактура от дата
31.07.2019 г. - изравнителна сметка - 142,65 лв. и лихва 1,47 лв. -144.12 лв.; Фактура от
31.07. 2019 г. - за топла вода - 45, 95 лв. и лихва 1.47 лв. 47.42 лв; Фактура от 31.08.2019 г . -
47.53 лв. - топла вода и лихви 3.87 лв. -51.40 лв; Фактура от 30.09.2019г. за топла вода -
49.12 лв. и лихва 1,45 лв. -50.57лв.Или - изравнителна сметка - 144.12 лв. и за топла вода -
149.39лв. -общо: 293.50 лева
Уточнява, че платените фактури за потребена топлинна енергия и топла вода са
за отоплителен сезон 2018г. - 2019 г. изравнителна сметка и за топла вода м.07.2019г. до
м.09.2019 г.
Заявява, че съгласно работата и организацията на съответните доставчици,
начислените суми не са месец за месец, а фактурите за тях се издават през следващия месец,
а някои по - късно, с оглед изравняването на сметките за ползвана топлинна енергия и топла
вода.
Сочи, че за всички претендирани разходи и съответните им разписки / касови
бележки за платени суми са с клиентски номер, отнасящ се до процесния недвижим имот, на
името на стария собственик на имота, което в случая е ирелевантно за спора, тъй като
потребените разходи касаят само и единствено този имот- an. 92 в *****, за което са
представили н. акт № 47, т. LLX I X, д.№ 29235/1999г. при СВ град София - неоспорен.
Сочи, че съгласно чл. 4.4 от договора, наемателят дължи разходите и след
освобождаването на имота, което се признава от ответника.
Изтъква, че ответникът твърди в отговора на въззивната жалба, че „имотът не е
ползван от наемодателя, което личи и от сумите по разходите, поради което не може да се
приеме тезата, че разходите са направени от друг.
В съдебно заседание въззивницата редовно призована не се явява, но чрез своя
пълномощник изпраща писмена защита, с която моли да бъде уважена въззивната жалба на
посочените в нея основания, като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и
претендира тяхното присъждане.
Въззиваемият се представлява от адв.В.Н., която оспорва жалбата, поддържа
отговора си и представя писмена защита, с подробно изложени съображения досежно
правилността на решението на ЛРС и искане то да бъде потвърдено. Моли да бъдат
присъдени и разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
От представените по гр.д.№240/20 г. по описа на ЛРС доказателства, от обясненията
на страните във въззивната жалба и отговорът й, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
От представения по делото договор за наем на л.48 от делото, съдът установява,
че той е сключен на 05.05.2017 год. в гр.София, на основание чл.228 и сл. от ЗЗД, между
Д.Р. К., ЕГН-**********, живуща в г*******, като „Наемодател", от една страна и от друга
4
Г. ИВ. Г., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ж.к."***** и адрес за
кореспонденция - адресът на наетото жилище, като „Наемател". Предметът на този договор
е следният: Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване, за
живеене Апартамент №92, находящ се в гр.****, седми етаж, състоящ се от една стая, кухня
и други сервизни помещения. В т.2.1 е посочено, че страните са се споразумели срещу
ползването на посочения по-горе имот наемателят да заплаща на наемодателя наем в размер
на 500 лева, като в т.2.2 е уточнено, че наемът се заплаща авансово, в брой за всеки следващ
месец наведнъж, на всяко пето число от месеца, в наетото жилище от наемателя на
наемодателя или на негов представител. Договорена е в т.2.3 възможността наемната цена
да бъде коригирана при промяна на ръста на инфлацията, както и при промяна в
конюнктурата на наемния пазар и други настъпили промени в страната. Изрично е посочено,
че разходите, свързани с ползването на апартамента, включително за електроенергия,
топлоенергия, вода, телефон и други се заплащат от наемателя, като той заплаща и
разходите по поддържане на стълбището -осветление, почистване и асансьор, определени за
съответния апартамент от Общото събрание на етажната собственост /т.2.4 и т.2.5 на
договора/. Страните са постигнали договореност в т.2.6, че при подписване на договора,
наемателят плаща на наемодателя сумата от 1 000 лева, представляваща гаранционен
депозит по този договор в размер на 500 лева и наемната цена за м.май 2017 год., като
настоящият договор служи за разписка за тази сума. Изрично е посочено в Раздел III и IV
какви са правата и задълженията на всяка от страните по договора за наем, като в т.3.3 е
предвидено, че при неплащане в срок на наемната цена, както и на разходите по т.2.4 и т.2.5
от страна на наемателя, наемодателят има право да прекрати договора с едномесечно
писмено предизвестие и да иска опразване на наетия имот принудително, като задържа
депозита по договора. В т.4.4 е уговорено, че наемателят се е задължил да заплаща
уговорения наем и останалите разходи по ползването на имота в определения срок, както и
да заплаща всички разходи, свързани с ползването на жилището през целия срок на договора
- вода, електроенергия, топлинна енергия, телефон, стълбище и други, включително и тези
такси, документите, за които бъдат изпратени на адреса на наетото жилище, след
освобождаването му от наемателя и се отнасят за периода, в който той е бил наемател /т.4.1
и т.4.4/. В т.4.2 е уговорено задължение на наемателя по време на срока на договора да
полага грижата на добър стопанин по отношение на наетия имот, да го използва според
предназначението, за което е нает, както и да спазва правилата за вътрешния ред в сградата,
противопожарните и хигиенни норми, изискванията на общинската и друга администрация.
Съгласно т.4.8 е, че след изтичане на срока на настоящият договор или прекратяване на
действието му по други причини, наемателят длъжен да върне на наемодателя жилището във
вида, в който го е приел при сключването му.
В Раздел V „Срок на договора“ е договорено, че договорът е сключен за срок от
05.05.2017 год. до 01.05.2018 год., като срокът на настоящият договор може да бъде
продължен с Анекс към договора при постигане на съгласие между страните /т.5.1 и 5.2/.
Изрично в раздел VI са уточнени хипотезите, при които договорът следва да се
5
счита прекратен, както следва: т.6.1.1. с изтичане на уговорения срок; т.6.1.2. по взаимно
съгласие на страните; 6.1.3. едностранно от наемателя с едномесечно писмено предизвестие,
като когато действието на договора се прекрати по този ред, от страна на наемателя, същият
дължи наемна цена за срока на предизвестието; 6.1.4. едностранно от наемодателя, с
едномесечно писмено предупреждение, а в случай на неплащане на наемната цена,
продължило повече от 15 дни с едноседмично предизвестие и ако предизвестието за
прекратяването на договора е от страна на наемодателя, наемателят дължи наем да срок до
освобождаването на жилището, заедно с всички разноски.
Установява се, че съгласно Раздел VII т.7.1,ако някоя от тях наруши настоящият
договор, дължи на изправната страна неустойка, в размер на двумесечната наемна цена,
освен вредите и загубите, които ще последват от това нарушение, като в т.7.2 е посочено, че
споровете по приложението, тълкуването и прекратяването на настоящият договор следва да
се решават от страните чрез преговори и споразумения, а при непостигане на съгласие - от
компетентния съд съгласно разпоредбите на действащото законодателство.
Уговорено е в т.7.3 се установява, че сключеният между страните договор за наем
служи за предявяване на претенция от страна на наемодателя за издаване на заповед за
изпълнение на вземания на парични суми по реда на чл.410 от ГПК и този договор е
подписан и от двете страни..
От приложеното на л.53 от делото пълномощно се установява, че Д.Р. К. е
упълномощила майка си адв.П. Т. К. със следните права : Да отдаде под наем от нейно име и
за нейна сметка, при цена и условия каквито договори, следния неин недвижим имот :
Апартамент №92, находящ се в гр.****, ет.7, състоящ се от стая, кухня с присъединен
балкон, баня с тоалетна и коридор и да получава от нейно име и на нейна сметка месечната
наемна цена по договора, както и да има всички права във връзка с управлението на имота -
пренаемане, анекси към договора и други, като така представеното пълномощно е безсрочно
и следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице.
Представена е декларация за идентичност на имената от 09.11.2020 год., съгласно
която Д. Р. К. е декларирала, че името й по лична карта и името, с което е записана в
Договор за наем от 05.05.2017 год., сключен с Г. ИВ. Г. и пълномощно към него, са нейни
имена.
Представен по делото е Договор за наем с дата 07.08.2019 год., сключен между Г.
ИВ. Г. като наемател и Й.К. К., като наемодател, по силата на който Г. е наел за временно
ползване имот, представляващ : Жилище на адрес : гр.София, ж.к."****, състоящо се от стая,
кухня, сервизни помещения, който имот да ползва за жилищна нужда без право на
пренаемане от трети страни срещу заплащане на 500 лева месечен наем.
По делото от страна на ищцата е представен опис с дата 04.10.2019 год. за
състоянието на жилището и щетите на ап.№92, след напускане на наемателя Г.Г., в който е
описано в какво състояние са коридорът, банята, стаята и кухнята, а именно: стените в
коридора са надраскани, нарушена шпакловка и латексово покритие, силно замърсени плоки
на пода, вратата на банята е изцяло изгнила, нарушена е касата, изцяло негодна е вратата на
6
банята и касата, стените на стаята са надраскани, нарушено е латексово покритие, кухнята е
с надраскани силно замърсени и зад печката се наблюдава слоеве мазнина, залепена е дълга
дъска върху плочките и те са изцяло замърсени. Описът е извършен от Р.Х.Т. в
присъствието на Н.П.Р. и представител на собственика Д.Р. К. - пълномощник П. Т. К../л.18/
За правилно решаване на спора по делото е назначена и съдебно-техническа
експертиза. От заключението на в.л.инж.П.В. се установява, че стойността на извършените в
СОС 68134.4082.512.1.92 гр.София, район „М.", „*****, вх.4, ет.7, ап.92 строително-
ремонтни работи, съответстващи на описаните в молба вх.№261054/24.02.2021 год.
подадена от ищеца и в уточнение на поредността и размера на претенциите му със задачи в
исковата молба - т.4 и молба вх. №264362/23.12.2020 год. като се е съобразил с всички
материали по делото и след направено посещение, оглед и измерване на имота е в размер на
2 205,07 лева, в това число материали 520,37 лева. Разликата до общата сума от 2 205,07
лева представлява разходи за работна заплата със съответните начисления към нея.
Представени и фискални бонове са заплатени суми към „*****"ЕАД от Д.Р. К.,
разписка от 30.10.2019 г. за заплащане на сумата 343,42 лв. ел.енергия за жилището в
гр.София ж.к.“М. 1“ бл.78 вх.4 ап.92, и от същата дата разписка за заплатена вода на
стойност 38 69 лв. за процесното жилище, стокова разписка за закупени строителни
материали и други.
За установяване на факта, дали възражението от 13.01.2020 г. по ч.гр.д.№2284/19
г. по описа на ЛРС е подписано лично от ответника Г. е допусната съдебно- почеркова
експертиза. От заключението на в.л.Славко Печков, което е изготвено компетентно и
безпристрастно се установява, подписът изписаният в позиция „С уважение" върху
Възражение от 13.01.2020 год. по Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на РС-rp.Ловеч,
подписите изписани върху листите и в позиция „Наемател" върху Договор за наем от
05.05.2017 год. и подписите изписани в Заявление за издаване на лична карта
№*********/23.03.2016 год. от МВР-гр.Ловеч, са положени от Г. ИВ. Г.. Този факт се
потвърждава и от назначената, на основание чл.201 от ГПК повторна съдебно-графологична
експериза с в.л. Ц.К..
От показанията на св.Ц.С., която е работила в ОС-гр.Ловеч на длъжност
„Призовкар", считано от 01.09.1995 год. до 31.01.2020 год. се установява, че 25 години
държи района на ж.к."М.", разяснява се начина на връчване на призовките от нейна страна,
като тя заявява, че не познава този господин/ответника/.
Свидетелят Р.Т. твърди в с.з., че познава сем.К., с които е семеен приятел от
много години и той е извършил ремонт на жилище в ж.к."М. 1", на етаж 7, собственост на
ищцата. Твърди, че е бил извикан от нея през м.октомври 2019 год., след като наемателят
напуснал жилището. Заявява, че в присъствието на адв.К., майка и пълномощник на ищцата
е огледал жилището, като твърди, че било страшна картинка - порутени стени, ожулени, с
дупки по тях, като се започне от коридора, където вероятно е седял велосипед. Имало
нараняване на шпакловката от дръжката му и следи от гумите по стената. Страшна мръсотия
било, която лично той не бил виждал. В кухнята било същото, дори по-зле, като по
7
непонятни за него причини в средата на кухнята бил залепен плот с лепило. Трегерът бил
изкъртен и са наложило да го изгражда наново. Имало печка, която той посъветвал
семейството да изхвърлят, защото по нея имало следи от готвенето и сигурно от първия ден
откакто е започнато да се ползва, се била изчиствана. Нагарът бил до нивото на котлоните.
Печката била електрическа, с фурна - готварска. Цялата била в мазнина и зад нея цялата
стена също. Дори предишната боя и шпакловка се била налюпила от мазнината и в ляво
балконската стена също. Там където е стояла печката всичко било в мазнина или 40-50 см.
Препоръчал на семейството да се направи някакво декоративно пано, което да прикрие след
време мазнината, която щяла да избие. Банята била както във всички останали помещения.
Единствено в хола не било така, било мръсно, но нямало толкова поражения. Вратата на
банята описва, че била изгнила поради това, че наемателят, който е обитавал жилището е
монтирал, според свидетеля, подвижен душ на самата врата. В самата баня имало душ, който
бил навътре и не пръскал, но наемателят по негови съображения е монтирал друг на вратата.
Стойката на подвижният душ била забита във вратата. Вратата била интериорна и дори и да
е подсилена и да става за баня, няма как дори и такава да е, да не изгние. Според него няма
баня, на която душът да е монтиран на вратата и единствено в хола си личало, че се е
обитавал от някакъв по-нормален човек, но там имало дупки в стената, по всички стени
освен банята, защото била с плочки си личало, че шпакловката е наранена. Твърди, че са
съставили някакъв протокол за щетите, но минало много време от тогава, но нямало стена,
която да не се нуждаела от шпакловка.
След предявяване от съда на следното писмено доказателство - опис с дата
04.10.2019 год. /стр.18 от делото/ св.Т. поясни, че плочките на земята и в цялото жилище
били силно замърсени до степен, на която не си личало какъв цвят са. На балкона имало
боклуци и затова препоръчал на наемодателя да наемат фирма за почистване „Мисс гланц",
която е на негов приятел. Приблизително около месец отнел ремонта на жилището, като за
да не нанесе повече щети в кухнята, за да не счупи плочките парче по парче къртил плота,
който лепнат на земята. Подова настилка, свидетелят уточни, че не е сменяна, но това
отнело допълнително време и разходи, защото първо ползвал разтворител, за да премахне
лепилото, а след това чупил парче по парче дървения плот. Основен ремонт на жилището не
е правен, защото трябва да се подмени ел.инсталацията и ВиК, но е извършена поправка на
абсолютно всички стени с гипсово лепило преди да се сложи латекса, след което е боядисано
с грунд и латекс на две ръце. Вратата на банята била сменена с нова, като купили най-
евтината, около 350 лева, която цена не включвала монтаж и демонтаж. Освен документите,
които са представени, че са закупени материали, свидетелят заявява, че е влагал и свои за
които няма документ, че са закупени закупил лично декоративен гръб със съответно лепило
за този гръб, което струвало около сто и няколко лева, на външната врата бил сменен
патрона, защото след като наемателя е напуснал без никакво предупреждение се е обадил, че
ключа е под изтривалката на вратата и с цел да се избегне това да има няколко още ключа и
за сигурност препоръчал да се смени патрона на външната врата.
Разпитаната свидетелка Д.С. твърди, че познава Г., който е син на нейн колега
8
Иван Г., който й споделил за негов проблем във връзка с наем на жилище в гр.София преди
години и тогава видяла Г. за първи път. Той дошъл при нея тъй като била юрисконсулт в
Областта и й споделил за казуса. Попитал я дали може да съдейства, тъй като нещата явно
опират до съд, след което довел сина си, като й показали документите, а тя помогнала да
напише възражението, въз основа на това, което й показали и не било искова молба. Спомня
си, че било един лист текст със сравнително голям шрифт- Заповед по чл.410 от ГПК,
същият ден възражението било входирано и тя ги посъветвала да не подценяват този казус и
им препоръчала да ползват услугите на адвокат. Твърди, че възражението направили не на
конкретна бланка, а в свободен текст и го написали го на нейния компютър.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело
№2284/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че по заявление, подадено от Д.Р.
К. от гр.София, чрез пълномощника й адв.П.К. срещу длъжника Г. ИВ. Г. от гр.Ловеч, е
издадена Заповед №1339/20.12.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по силата на която длъжникът Г. ИВ. Г. е следвало да заплати на кредитора Д.Р. К.
сумата 4 666 лева, произтичаща от вземания по наемно правоотношение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /26.11.2019
год / до изплащане на вземането, както и сумата 650,50 лева разноски по делото, включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 30.12.2019 год. и получена
лично от него на 13.01.2020 год., чрез връчител Ц.С. - ОС-гр.Ловеч, видно от вписването на
разписката за връчване на съобщението с приложенията.
С вх.№382/13.01.2020 год. е подадено възражение от Г. ИВ. Г., в което той
възразява изцяло срещу предявените срещу него в качеството му на длъжник суми,
заявявайки, че не дължи изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парична
задължение по чл.410 от ГПК.
С разпореждане №166/14.01.2020 год. по Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч са дадени указания на заявителя Д.Р. К., че в едномесечен срок от получаване
на съобщението може да предяви иск срещу длъжника Г. ИВ. Г. за установяване на
вземането си, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №1339/20.12.2019 год. по настоящото Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на РС-
гр.Ловеч, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Предупреден е заявителя за последиците по чл.415,
ал.5 от ГПК, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок
/копие от искова молба с положен щемпел за входирането й в съответния съд/, които
доказателства следва да се представят по настоящото дело в същия срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на Д. К. на 14.01.2020 год.
и получен от адв.К. на 30.01.2020 год., видно от разписката по заповедното производство, а
исковата молба, с която Д. К. е сезирала РС-гр.Ловеч е с вх.№1556/07.02.2020 год., т.е.
подадена е в законният едномесечен срок и е допустима.
9
ПО ПОДАВАНЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО В СРОК
От събраните писмени и гласни доказателства, и най-вече от съдебно-почерковите
експертизи безспорно се установява, че възражение 13.01.2020 г. по ч.гр.д.№2284/19 г. по
описа на ЛРС е подписано лично от ответника Г.. Освен това, видно от приложеното на л.89
писмо от работодателя на ответника С.Я.-управител на „Пентагон Интерактив“ ЕООД се
установява, че той, в качеството си на служител на фирмата извършва работа от разстояние,
извън помещенията на дружеството считано от 1.11.2017 г. Следователно неоснователно се
явява твърдението на ищцата, че възражението не е подадено лично от ответника в
законоустановения срок. При това положение производсвтвото е допустимо и искът следва
да се разгледа по същество.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.231, чл.79 и чл.92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД,
уточнени пред въззивната инстанция, а именно, да бъде признато за установено по
отношение на ответника Г. ИВ. Г. от гр.Ловеч, че той дължи на ищцата Д.Р. К. от гр.София
общо сумата в размер на 4 666 лева, от която по иска с правна квалификация по чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатени консумативи общо в размер на –
675.61 лева, ведно със законната лихва от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, от която: В и К общо– 38.69 лева /фактура от 14.08.2019г. - 12,85 лева и касае
периода до 14.08.2019 г, фактура от 16.09.2019г. - 12. 92 лв. - касае период до 16.09.2019 г.
фактура от 14.10.2019г. - 12.92 лв. -касае период до 14.10.2019 г. за периода м. 07.2019 г. - м.
09.2019 г;Ел. енергия общо– 343.42 лева/Фактура от 26.08.2019г. касае период от 27.07.2019
г. до 19.08.2019 г. фактура от 26.09.2019г. касае период от 20.08.2019г. - 18.09.2019 г; ТЕЦ -
топла вода общо– 293.50 лева; са както следва: фактура от дата 31.07.2019 г. - изравнителна
сметка - 142,65 лв. и лихва 1,47 лв. -144.12 лв.; Фактура от 31.07. 2019 г. - за топла вода -
45, 95 лв. и лихва 1.47 лв. 47.42 лв; Фактура от 31.08.2019 г . - 47.53 лв. - топла вода и лихви
3.87 лв. -51.40 лв; Фактура от 30.09.2019г. за топла вода - 49.12 лв. и лихва 1,45 лв. -
50.57лв.или - изравнителна сметка - 144.12 лв. и за топла вода - 149.39лв.
-По иска с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр.с
чл.79 от ЗЗД за сумата в размер на 500 лева, представляваща наемна цена за неспазен срок
на предизвестие за месец октомври 2019г., съгласно чл.6.1.3 от договор за наем, ведно със
законната лихва от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
-по иска с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.92, ал.1
ЗЗД за сумата от 1 000 лева, представляваща неустойка при неспазен срок за предизвестие
по т.7.1 от договора за наем, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
- по иска с правна квалификация чл.231 от ЗЗД за сумата 2490.48 лева, представляващи
нанесени щети, съгласно чл.4.5 от договора за наем и средства за поправки на жилището,
ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, от която;
10
За материали - латекс и др.консумативи - 421 лева;
За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева;
За работа - боядисване - 1 200 лева;
Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева;
Цялостно почистване на жилището - 400 лева;
Смяна на външна брава - 16 лева.
Ответникът Г. в отговора на исковата молба е направил признание, че от всички тези
претенции единствено основателна е дължимата на „Топлофикация-София“ ЕАД и то
до размер на сумата 242,85 лв, тъй като той заявява, че е напуснал жилището на
1.09.2019 г. като е оставил под изтривалката ключовете на апартамента.
Същевременно той прави и възражение за прихващане на евентуално дължимите суми
по претенциите за консумативи със сумата 500 лв, които е заплатил първоначално на
основание чл.2.6 от договора и със сумата 1000 лв, които ищцата му дължи, тъй като е
ползвала жилището и е правила ремонт, като е нарушила условията на договора.
Позовава се и на нищожност на договора за наем, тъй като условието за прекратяване
в т.6.1.1 противоречи на чл.229 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените кумулативно обективно и субективно
съединени искове, ищцата е тази, която следва да ангажира пълно и главно доказване на
претенциите си. Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че въпреки изтичане на срока на
договора за наем на 1.05.2018 г, наемателят е продължил да ползува наетото от него
помещение със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то той се счита за
продължен за неопределен срок, съгласно разпоредбата на чл.236 от ЗЗД. Спорен е момента
кога точно е прекратен договорът за наем между страните, тъй като ищцата твърди, че това е
станало на 1.10.2019 г., а ответникът признава, че на 1.09.2019 г. е напуснал жилището и е
наел друго на същата цена. Съглсно разпоредбата на чл.238 от ЗЗД, ако договорът за наем е
без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата
един месец по-рано. След като ищцата не е провела пълно и главно доказване на точната
дата на освобождаване на наетото жилище, то съдът с оглед представеният по делото
договор за наем от 7.08.2019 г. приема, че то е било напуснато от ответника Г.Г. на 1.09.2019
г. с оставяне на ключовете под изтривалката. От тази дата се счита и прекратен договорът за
наем, едностранно от страна на ответника и без той да е отправял писмено предизвестие до
наемодателя, тъй като такъв факт не се твърди и от двете страни. Според ответникът
причина за напускане на жилището е искане от страна на наемодателя на по-висок наем, но
по делото няма събрани доказателства в тази насока. При това положение настоящата
инстанция приема, че договорът за наем е прекратен без писмено предизвестие от страна на
наемателя с напускане на жилището и оставяне на ключовете под изтривалката. Фактът на
оставяне на ключовете под изтривалката се потвърждават и от показанията на св.Т., а и
ищцата го твърди в уточненото заявление пред ЛРС.
По иска с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.
чл.232, ал.2 ЗЗД
11
Ищцата твърди, че ответникът има неплатени консумативи общо в размер на – 675.61
лева, ведно със законната лихва от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Действително ЛРС е допуснал процесуално нарушение, като не е оставил без
движение исковата молба за конкретизация на тази претенция, но въззивната инстанция е
отстранила този порок и ищцата е уточнила претенциите си. С оглед постигнатата в чл.2.5 и
чл.4.4 от договора, както и на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД дължими остават за наемателя
консумираните от него за периода на действие на договора за наем консумативи за
жилището като ел.ток, ВиК и топла вода. От претенцията за заплащане на ВиК основателна
и доказана е само сумата по двете фактури фактура от 14.08.2019г. - 12,85 лева за периода до
14.08.2019 г, фактура от 16.09.2019г. – 12,92 лв. за период до 16.09.2019 г., тъй като това са
реално потребените от наемателя до момента на напускане на жилището количества вода.
Последната фактура фактура от 14.10.2019г. - 12.92 лв. -касае период до 14.10.2019 г. т.е.
след напускане на жилището от страна на наемателя и след като наемодателя е предприел
вече действия по описване на щетите и отремонтирането му. Следователно за сумата 25,77
лв. искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за сумата от 12,92 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претенцията за заплащане на ел.ток е основателна и доказана, предвид факта, че тя
касае предходен период/ от 27.07 2019 г. до 18.09.2019 г. и за сумата 341,86 лв, тъй като
последната фактура за консумирана ел.енергия от датата 19.09.2019 г. до 18.10.2019 г. в
размер на сумата 1,56 лв касае период, когато наемателят е освободил жилището.
Следователно за 1,56 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Претенцията за заплащане на ТЕЦ - топла вода общо– 293.50 лева; са както
следва: фактура от дата 31.07.2019 г. - изравнителна сметка - 142,65 лв. и лихва 1,47 лв. -
144.12 лв.; Фактура от 31.07. 2019 г. - за топла вода - 45, 95 лв. и лихва 1.47 лв. 47.42 лв;
Фактура от 31.08.2019 г . - 47.53 лв. - топла вода и лихви 3.87 лв. -51.40 лв; Фактура от
30.09.2019г. за топла вода - 49.12 лв. и лихва 1,45 лв. -50.57 лв.или - изравнителна сметка -
144.12 лв. и за топла вода - 149.39лв. От тази претенция ответникът признава дължимостта
на сумата 242,85 лв, като те съвпадат с период, когато е обитавал жилището включително и
изравнителната сметка. За сумата по фактурата от 30.09.2019 г. за топла вода 49,12 лв. и
лихва 1,45 лв. или за сумата 50,57 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен по съображения, че за този период договорът за наем е бил прекратен и
жилището освободено.
По иска с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във
вр.с чл.79 от ЗЗД
Предявена е претенция за сумата в размер на 500 лева, представляваща наемна
цена за неспазен срок на предизвестие за месец октомври 2019 г., съгласно чл.6.1.3 от
договор за наем, ведно със законната лихва от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Съдът счита, че тази претенция е неоснователна по следните съображения:
В цитираната договореност между страните в чл.6.1.3 е посочено, че договорът
12
може да се прекрати едностранно от наемателя с едномесечно писмено предизвестие, и
тогава той дължи наемната цена за срока на предизвестието. В случая обаче, а това се
признава и от самата ищца, такова предизвестие не е отправяно, а наемателят се е изнесъл от
наетото жилище, оставяйки ключа под изтривалката. На второ място съдът с оглед приетите
по делото доказателства установява, че жилището е напуснато от наемателя на 1.09.2019 г.,
следователно няма основание да се претендира наемна цена за неспазен срок на
предизвестие за месец октомври 2019 г., след като жилището е освободено още на 1.09.2019
г. Освен това ищцата не претендира заплащане на наем за месец септември 2019 г. при
положение, че се твърди, че наемателят е обитавал жилището и през този период от време и
го е напуснал на 1.10.2019 г.
По иска с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД
Ищцата претендира установяване на вземане за сумата от 1 000 лева,
представляваща неустойка по т.7.1 от договора за наем, ведно със законната лихва, считано
от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. В писмена молба с вх.
№261054/24.02.20 г. ищцата е уточнила, че тази клауза от договора е подписана без
възражение от ответника и цели обезщетението й за лишаване от правото да отдаде под наем
имота на следващ наемател, поради наложителен ремонт на жилището. Така формулирана
претенцията според настоящата инстанция не се отнася до гаранционната клауза, която по
своя характер има обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а касае претенция
за пропуснати ползи. Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В случая, след като безспорно договорът е прекратен, то неустойката няма как да
обезпечава изпълнение на задължението за заплащане на наем по договора за наем от една
страна, а от друга не се твърди какви вреди от прекратяване на договора за наем без
предизвестие са настъпили за наемодателката, за да бъдат те обезпечени от тази неустойка.
Следователно и тази претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По иска с правна квалификация чл.231 от ЗЗД
Следващата претенция на ищцата касае сумата 2490.48 лева, представляващи
нанесени щети, съгласно чл.4.5 от договора за наем и средства за поправки на жилището,
ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва:За материали - латекс и др.консумативи - 421 лева;За гръб зад
печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева;За работа - боядисване - 1 200 лева; Подмяна
на врата баня - изгнила - 350 лева;Цялостно почистване на жилището - 400 лева; Смяна на
външна брава - 16 лева.
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че процесното жилище е отдадено под
наем след пълен основен ремонт, в напълно годно състояние за живеене. Освен това с оглед
разпоредбата на чл.233 ал.1 до доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро състояние. Следователно и с оглед гореизложеното съдът приема, че наетият
13
апартамент е бил отдаден под наем на ответника след основен ремонт и в добро състояние.
От представените от ищцата опис от 4-.10.2029 г., от разпита на свидетеля Р.Т. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че по време на действие
на наемния договор с наемателя Г.Г., са нанесени следните щети: стените в коридора са
надраскани, нарушена шпакловка и латексово покритие, силно замърсени плоки на пода,
вратата на банята е изцяло изгнила, нарушена е касата, изцяло негодна е вратата на банята и
касата, стените на стаята са надраскани, нарушено е латексово покритие, кухнята е с
надраскани силно замърсени стени и зад печката се наблюдава слоеве мазнина, залепена е
дълга дъска върху плочките и те са изцяло замърсении. В съдебно заседание свидетелят Т.
обяснява, че е вратата на банята е била изгнила поради това, че наемателят, който е обитавал
жилището е монтирал, според свидетеля, подвижен душ на самата врата. Сочи, че в самата
баня имало душ, който бил навътре и не пръскал, но наемателят по негови съображения е
монтирал друг на вратата, като стойката на подвижният душ била забита във вратата.
Вратата била интериорна и дори и да е подсилена и да става за баня, няма как да не изгние
от постоянната влага. С оглед на тези доказателства и заключението на вещо лице Влайчев
съдът приема, че са доказани твърденията на ищцата за нанасяне на вреди на наетото
жилище, нейна собственост, като съгласно разпоредбата на чл.231 ал.1 от ЗЗД дребните
поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обиковено употребление, като
замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини
и др.подобни са са сметка на наемателя, а поправките на всички други повреди, ако не са
причинени виновно от наемателя са за сметка на наемодателя. В случая съдът приема, че
всички констатирани вреди в наетото жилище се дължат на липсата на грижа на добър
стопанин от страна на наемателя Г.. В този смисъл претенцията за заплащане на сумите за
материали - латекс и др.консумативи - 421 лева; за гръб зад печка - малък декодер и лепило
– 103.48 лева; за работа - боядисване - 1 200 лева; за подмяна на врата баня - изгнила - 350
лева; Цялостно почистване на жилището - 400 лева са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени, а претенцията за смяна на външна брава в размер на 16 лв. следва да бъде
отхвърлена, защото този разход е извършен по преценка на наемодателя, а не поради
наличие на повреда на бравата.
Ответникът своевременно и с отговора на исковата молба е направил възражение за
прихващане до сумата 500 лв. за дължимите от него консумативи за периода, когато е
обитавал процесното жилище. След като предявените искове са частично основателни и
доказани, то следва да бъде извършено прихващане на основание чл.104 ал.2 от ЗЗД на част
от дължимите от него суми спрямо ответника до размер на внесеният от него депозит при
сключване на договора за наем или от сумата за дължими консумативи в размер на 610,56
лв. след извършено прихващане досежно изцяло дължимата за В и К 25,77 лв, изцяло
дължимата сума 242,85 лв за ТЕЦ - топла вода и частично от дължимата сума за ел. ток
231,38 лв, вследствие на което дължими за заплащане от всички консумативи остават за
ел.ток 110,48 лв. в какъвто смисъл исковата претенция следва да бъде уважена, а за
разликата до 610,56 лв. отхвърлена след извършено прихващане по реда на чл.104 ал.2 от
ЗЗД след подадено възражение за прихващане от Г. ИВ. Г.. В този смисъл остава дължима
14
сумата 2 585,04 лв. за която сума исковете се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени по пера.
Ответникът е направил и възражение за нищожност на договора за наем на
основание чл.26 ал.1 пред.1от ЗЗД поради противоречащо на закона условие, а именно
т.6.1.1.1. Настоящата инстанция намира, че това условие на договора не противоречи на
закона, тъй като разпоредбата на чл.236 от ЗЗД повелява, че ако след изтичане на наемния
срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя,
договорът се счита продължен за неопределен срок, като при тази хипотеза следва да се
съблюдава и разпоредбата на чл.229 ал.1 от ЗЗД, че срокът на действие не може да бъде
повече от 10 години.
Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
атакуваното решение №260150/19.10.2021 г. постановено по гр.д.№240/20 г. по описа на
ЛРС следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е са отхвърлени,
предявените от Д.Р. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, съдебен
адрес : *****, офис 4 против Г. ИВ. Г. , ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******, следните
обективно съединени искове за признаване за установено по отношение на Г. ИВ. Г., ЕГН
**********, че същият дължи сумата общо 2585,04 лв. на Д.Р. К., ЕГН ********** от която:
иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за
неплатени консумативи за ел. енергия – за сумата 110,48 лв.; Иск с правна квалификация
чл.213 от ЗЗД за сумата 2 474,48 , представляващи нанесени щети, съгласно чл.4.5 от
договора за наем и средства за поправки на жилището, ведно със законната лихва, считано
от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, от която;
За материали - латекс и др.консумативи - 421 лева;
За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева;
За работа - боядисване - 1 200 лева;
Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева;
Цялостно почистване на жилището - 400 лева;
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1339/20.12.2019г. по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа
на РС – Ловеч за 2019г., както и в частта за разноските, вместо което следва да бъде
признато за установено по отношение на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, че същият дължи на
Д.Р. К., ЕГН ********** общо сумата 2585,04 от която: иск с правна квалификация по
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатени консумативи общо в
размер на сумата 110,48 лв., ведно със законната лихва от 26.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, от която:Ел. енергия – сумата 110,48 лв; Иск с правна квалификация
чл.231 от ЗЗД за сумата 2 474,48 лева, представляващи нанесени щети, съгласно чл.4.5 от
договора за наем и средства за поправки на жилището, ведно със законната лихва, считано
от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, от която:За материали -
латекс и др.консумативи - 421 лева;За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева;
За работа - боядисване - 1 200 лева; Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева; Цялостно
15
почистване на жилището - 400 лева; след извършено прихващане на сумата от 500 лв. от
дължими консумативи досежно изцяло дължимата за ВиК 25,77 лв, изцяло дължимата сума
242,85 лв за ТЕЦ - топла вода и частично от дължимата сума за ел. ток-само 231,38 лв, по
реда на чл.104 ал.2 от ЗЗД по възражение на Г. ИВ. Г., ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******
за връщане на внесен депозит при сключване на договора за наем или общо дължимата сума
след извършеното прихващане възлиза на 2 585,04 лв , за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1339/20.12.2019г. по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа
на РС – Ловеч за 2019 г..В останалата част атакуваното съдебно решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса въззиваемият следва да заплати на въззивницата на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените разноски по делото съобразно уважената част от
исковете в размер на сумата 985,94 лв. по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,
като следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното производство също до
размер на уважената част от исковете, а именно 412,19 лв. Въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия разноските по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПк
съборазно отхвърлената част на исковата в размер на сумата 535,18 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №260150/19.10.2021 г. постановено по
гр.д.№240/20 г. по описа на ЛРС в частта, с която е са отхвърлени, предявените от Д.Р. К. ,
ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, съдебен адрес : *****, офис 4
против Г. ИВ. Г. , ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******, следните обективно съединени
искове за признаване за установено по отношение на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, че
същият дължи сумата общо 2585,04 лв. на Д.Р. К., ЕГН ********** от която: иск с правна
квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатени
консумативи за ел. енергия – за сумата 110,48 лв.; Иск с правна квалификация чл.213 от ЗЗД
за сумата 2 474,48 , представляващи нанесени щети, съгласно чл.4.5 от договора за наем и
средства за поправки на жилището, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, от която: За материали - латекс и
др.консумативи - 421 лева; За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева; За
работа - боядисване - 1 200 лева; Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева; Цялостно
почистване на жилището - 400 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1339/20.12.2019г. по
ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа на РС – Ловеч за 2019г., както и в частта за разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, че
същият дължи на Д.Р. К., ЕГН ********** общо сумата 2585,04 лв. /две хиляди петстотин
16
осемдесет и пет лева и 4 стотинки/ от която:по иск с правна квалификация по чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатени консумативи общо в размер на
сумата 110,48 лв., ведно със законната лихва от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, от която:Ел. енергия – сумата 110,48 лв; по иск с правна квалификация чл.231 от
ЗЗД за сумата 2 474,48 лева, представляващи нанесени щети, съгласно чл.4.5 от договора за
наем и средства за поправки на жилището, ведно със законната лихва, считано от
26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, от която: За материали - латекс
и др.консумативи - 421 лева; За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева; За
работа - боядисване - 1 200 лева; Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева; Цялостно
почистване на жилището - 400 лева; след извършено прихващане на сумата от 500 лв. от
дължими консумативи досежно изцяло дължимата за ВиК 25,77 лв, изцяло дължимата сума
242,85 лв за ТЕЦ - топла вода и частично от дължимата сума за ел. ток-само 231,38 лв, по
реда на чл.104 ал.2 от ЗЗД по възражение на Г. ИВ. Г., ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******
за връщане на внесен депозит при сключване на договора за наем или общо дължимата сума
след извършеното прихващане възлиза на 2 585,04 лв , за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1339/20.12.2019г. по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа
на РС – Ловеч за 2019г.,
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №260150/19.10.2021 г.
постановено по гр.д.№240/20 г. по описа на ЛРС в останалата част.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Г. , ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******, да заплати на Д.Р. К. ,
ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, съдебен адрес : *****, офис 4
сумата 985,94 лв. съдебно деловодни разноски в исковото производство по представен
списък на разноските и 412,19 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
2284/2019г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА Д.Р. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, съдебен
адрес : *****, офис 4 да заплати на Г. ИВ. Г. , ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******, сумата
535,18 лв.разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17