Р Е Ш Е
Н И Е
№ 340
гр.Бургас, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 5524 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Х.Н.А. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 18-0769-003470/ 02.11.2016г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба” в размер на 350 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, тъй като жалбоподателят не се чувствал виновен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и
не се представлява. Същият не е бил намерен на посочения от него адрес за
призоваване.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената
разписка на л.6, НП е връчено на жалбоподателя на 15.11.2018г., а жалбата срещу
него е депозирана същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.05.2016 г. около 20:30 часа
в Община Бургас на път първи клас № Е773 - км491 до бензиностанция Ромпетрол в
посока от кв.Ветрен към КПП-1, л.а. „Нисан Кашкай” с peг.№ ****, се движел със
скорост от 143км./ч. (след приспадане на толеранса от три процента в полза на
нарушителя от отчетената скорост 148 км/ч) при разрешена скорост за движение за
този пътен участък в населено място с пътен знак В-26 до 90 км/ч. Скоростта
била отчетена от стационарна система MULTARADAR №0209D32D4F9, снимка №S0000311F051.
Участъкът от пътя бил сигнализиран с пътен знак Е-24. Изготвен бил снимков материал.
Изготвена била справка за собствеността на автомобила, от която се установило,
че л.а. „Нисан Кашкай” с peг.№ СВ**** е ползвано от „Джи Еф Къмпани“ ЕООД. На 23.06.2016г.
в декларация по чл.188 ЗДвП управителят на дружеството посочил, че автомобилът
бил управляван от жалбоподателя Х.Н.А. с ЕГН: **********, като бил представен и
договор за наем (л. 18). На 23.06.2016 г., на жалбоподателя, от страна на св. Р.И.,
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. № 066575 за
извършеното нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
двама свидетели, като след подписването му бил връчен на жалбоподателя на 30.08.2016,
който той подписал и получил копие от него, като записал, че няма възражения.
Въз основа на АУАН на 02.11.2016г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на
жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 350 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – стационарна
система MULTARADAR №0209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.13) и Протокол за проверка (л. 11).
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които
съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, поради
което възраженията в тази насока са неоснователни. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
На следващо място съдът счита, че
както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити.
Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително
изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че
в участъка има разположен знак В26, а от протокола на л. 12 се установява, че е
бил монтиран и пътен знак Е-24 /контрол с автоматизирани технически средства
или системи/.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС,
в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост
и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено
място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1,
т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание -
глоба от 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е със 53 км/ч., поради което правилно е наложена глоба в
размер на 350 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, като дори
да се приеме, че се касае за първо нарушение, то само това обстоятелство не е
достатъчно да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-003470/ 02.11.2016г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП, на Х.Н.А. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„глоба” в размер на 350 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.