Решение по дело №1974/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Г. А. П. от [населено място], ул. „6-ти септември“№ 30, против община Камено, ЕИК/Булстат *********, [населено място], [улица], за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 435.40/четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет ст./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2023 г. до окончателното и изплащане, и за неимуществени вреди в размер на 1000.00/хиляда/ лева в периода от 31.05.2023 г. до 05.06.2023 г., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба -31.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, настъпили в резултат на отмененото като назаконосъобразно наказателно постановление/НП/ №7779а-270 от 12.08.2019 г. на кмета на община Камено.

Ищецът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Твърди, че с НП № 7779а-270 от 12.08.2019 г. на кмета на община Камено, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лева и че преди същото да му бъде връчено общината е предприела действия по събиране на глобата чрез образуване на изпълнително дело. Сочи, че на 31.05.2023 г. частният съдебен изпълнител/ЧСИ/ е връчил покана за доброволно изпълнение на дъщеря му; били запорирани и банковите му сметки за периода 31.05.2023 г. до 05.06.2023 г. и че на същата дата, и преди да изтече срока за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното дело, от неговата сметка била принудително иззета и преведена по сметка на ЧСИ сума в размер на 429.40 лева, от които визирания в поканата за доброволно изпълнение общ размер на задължението по изпълнителното дело - 409.40 лева; такса за обслужване на запор - 20.00 лева и 6.00 лева - такса за извършения междубанков превод. Твърди, че разбрал за издаденото НП след запорирането на банковата му сметка на 31.05. 2023 г. и след проведен разговор с дъщеря му и ЧСИ. Веднага след прибиране в страната, предприел действия по оспорване на НП пред Районен съд Бургас/БРС/, който го отменил като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Счита, че принудително и предварително иззетата сума от ЧСИ сума от банковата му сметка в размер на 429.40 лева, както и удържаната такса за междубанковия превод в размер на 6.00 лева представляват за него имуществена вреда, причинена от НП, послужило като основание за образуване на изпълнителното дело и отменено впоследствие като незаконосъобразно от БРС. Твърди също претърпени неимуществени вреди, тъй като е международен шофьор и блокирането на банковите му сметки от ЧСИ е създало за него голямо неудобство и притеснения от невъзможността да ползва личните си банкови карти за извършване на ежедневни плащания на дължимите тол и винетни такси за преминаване през определен пътен участък, които не можело да се плащат в брой, а оттам трудности при изпълнение на служебните му задължения. Счита за възпрепятствано правото му да контролира средствата в личната си банкова сметка и да извършва действия по разпореждане с личните си финанси. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - община Камено, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба. Счита същата за неоснователна и недоказана. Алтернативно да се уважи в редуциран размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на исковата претенция.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

С наказателно постановление/НП/ № 7779а-270/12.08.2019 г., издадено от кмета на община Камено, на Г. А. П., на основание чл.39, ал.2 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на община Камено, е наложена глоба в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева за нарушение по чл.39, ал.1, т.12 с.н.

По искане на община Камено като взискател е образувано изпълнително дело № 20238880400228 по описа на ЧСИ, рег.№888, район на действие-Окръжен съд Пазарджик, за събиране на глобата, наложена с НП № 7779а-270/12.08.2019 г. на кмета на община Камено/л.5 от делото/.

На 29.05.2023 г. до длъжника Пърлиев е изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, изх.№ 6268, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 409.40 лева, от които 150.00 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 239.40 лева - такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ТТРЗЧСИ/, както и публични държавни вземания в размер на 20.00 лева, дължими към 12.06.2023 г. С поканата е наложен запор върху банковите сметки на Пърлиев в „Първа инвестиционна банка“ АД; в Обединена българска банка/ОББ/ АД и в „Прокредит банк България“ АД. Предоставен е двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението, считано от нейното връчване/л.5 от делото/.

На 31.05.2023 г. от банковата сметка на Пърлиев в „ОББ“АД по сметка на ЧСИ, рег.№888, е преведена сумата от 409.40 лева с посочено основание за извършения междубанков превод „цялостно плащане“;. удържана такса за извършения междубанков превод в размер на 6.00 лева и такса за обслужване на запор в размер на 20.00 лева/виж извлечение по сметка, л.6 от делото/.

Наказателно постановление № 7779а-270/12.08.2019 г. на кмета на община Камено е оспорено от Г. А. П., по което е образувано административнонаказателно дело/анд/ №2594/2023 г. по описа на Районен съд Бургас/БРС/. С решение № 869 от 13.09.2023 г. наказателното постановление е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 05.10.2023 г.

Разпитана като свидетел дъщерята на ищеца сочи, че двете банкови сметки на баща и са били запорирани и блокирани в края на месец май 2023 г., докато отсъствал от България. Баща и съобщил по телефона, че няма достъп до сметките си. Разбрали от банката, че върху сметките е наложен запор от ЧСИ, който и дал документ с посочено основание за запора и четиринадесетдневен срок за доброволно плащане. Заявява, че към този момент сумите вече били запорирани и преведени по сметка на ЧСИ. Сочи също, че баща и работи като международен шофьор на тежкотоварен автомобил; често пътува извън страната и с банковата си карта извършва всякакви плащания - за тол такси, храна, вода и покрива всякакви други разходи; на тази карта разчита и майка и, която поддържа цялото им домакинство и се грижи за дядо и. Твърди, че запорът върху сметките е създал големи неудобства на баща и; през цялото време разговаряли по телефона, но той нямало какво да направи от чужбина; трябвало да отиде лично в офис на банката, а за да се прибере трябвало да си плати и разходите за пътуването. Запорът върху сметките бил вдигнат след около седмица.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Пърлиева като последователни, логични и непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Исковете са допустими като предявени при наличие на положителната процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл.1 от ЗОДОВ, съгласно чл.204, ал.1 АПК, а именно отменено като незаконосъобразно наказателно постановление с влязло в сила съдебно решение и срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 ЗОДОВ- община Камено.

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна, при следните съображения:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да са налице в кумулативна даденост установените в нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреди - имуществени и неимуществени; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за имуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган; от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатена недължима глоба и такси за ЧСИ по образуваното изпълнително дело, които са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП.

По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в настоящото производство не би заплатил сумата от 435.40 лева/глоба, такси за ЧСИ, публични държавни вземания, такса за междубанков превод към ЧСИ и такса за обслужване на запор/, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление.

Осъществена е и втората предпоставка - причинени имуществени вреди, представляващи недължимо заплатени глоба в размер на 150.00 лева; такси за ЧСИ и публични държавни вземания общо 409.40 лева; 6.00 лева за извършен банков превод и 20.00 лева - такса за обслужване на запор или общо 435.40 лева, в какъвто размер е претенцията на Пърлиев за причинени имуществени вреди.

Съгласно теорията и съдебната практика, „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Налице е и пряка причинна връзка между отмененото наказателно постановление и вредоносния резултат, доколкото наложеният запор от ЧСИ и съответните такси във връзка с него, както и плащането на сумите, за да може да бъде вдигнат запора, са били извършени именно по повод наказателното постановление.

Ето защо, съдът намира за основателен и изцяло доказан по размер искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Върху тази сумата ищецът претендира законна лихва, считано от 31.05.2023 г./датата на налагане на запора от ЧСИ/ до окончателното изплащане на сумата. Началният момент на законната лихва върху сумата на обезщетението обаче е влизане в сила на решението по административнонаказателно дело №2594/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №7779а-270 от 12.08.2019 г. на кмета на община Камено, а именно: 05.10.2023 г., по арг. от т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Претенцията относно законната лихва върху сумата от 435.40 лева за периода 31.05.2023 г.-05.10.2023 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Налице са и всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за неимуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първата от които е отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган. Настъпването на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да заплаща дължимите тол такси за превоз на товари с управлявания от него товарен автомобил, а оттам неудобства и притеснения както при изпълнение на служебните му задължения, така и относно задоволяване нуждите на неговото семейство, се установяват по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетеля Пърлиева. Данните по делото безспорно сочат, че тези неимуществени вреди са понесени от ищеца от момента, в който той е узнал за наложения запор на банковите си сметки - 31.05.2023 г. до 05.06.2023 г. - датата, на която е вдигната наложената от ЧСИ обезпечителна мярка.

По отношение размера на обезщетението за претърпени неимуществените вреди следва да бъде съобразен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В случая, предвид естеството на причинените неимуществените вреди - неудобство и притеснения, обстоятелствата, при които същите са настъпили, доколкото ищецът е бил в чужбина и не е могъл своевременно да реагира, техният интензитет и продължителност; невъзможност да оперира с личните си финанси и банкови сметки, съдът намира, че справедлив размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди е претендираният от 1000.00/хиляда/ лева.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на ищеца се следват разноски в размер 810.00/осемстотин и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 800.00/осемстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА община Камено, ЕИК/Булстат *********, [населено място], [улица], да плати на Г. А. П., [ЕГН], от [населено място], ул. „6-ти септември“№ 30, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 435.40/четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет ст./, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението по анд №2594/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №7779а-270 от 12.08.2019 г. на кмета на община Камено-05.10.2023 г. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно претендираната законна лихва върху сумата от 435.40 лева, за периода 31.05.2023 г. - 05.10.2023 г.

ОСЪЖДА община Камено, ЕИК/Булстат *********, [населено място], [улица], да плати на Г. А. П., [ЕГН], от [населено място], ул. „6-ти септември“№ 30, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000.00/хиляда/ лева за периода от 31.05.2023 г. до 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подавана на исковата молба - 31.10.2023 г. до окончателно и изплащане.

ОСЪЖДА община Камено, ЕИК/Булстат *********, [населено място], [улица], да плати на Г. А. П., [ЕГН], от [населено място], ул. „6-ти септември“№ 30, разноски в размер на 810.00/осемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.