№ 729
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000503040 по описа за 2024 година
взе предвид, че с решение № 4114 от 09.07.2024 г. по гр.д.4055/2023 г. Софийски
градски съд, ГО, четвърти състав ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на отец П. А. П. - П. сумата 10000,00 /десет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление по чл. 201 НК, за което впоследствие е
оправдан с присъда № 260001/05.11.2021 г., постановена по НОХД № 134/2019 г. на РС
Своге, влязла в сила на 23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021 г., до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 40000.00 /четиридесет хиляди/
лв., която е разлика над присъдените 10000.00 /десет хиляди/лв. до пълния предявен размер
от 50 000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021 г., до
окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивни жалби на
ищеца и на ответника. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон поради
занижено, съответно завишено обезщетение за неимуществени вреди. Отправено е
доказателствено искане от страна на ищеца за приемане на нови писмени доказателства за
новонастъпили усложнения в здравословното състояние, разпит на един свидетел за
преживявванията на и влошените му отношения със Светия синод, както и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, която като разгледа новите доказателства и след разпита на
свидетеля, да отговори на слендите въпроси: представляват ли проявилите се актуални
здравословни проблеми , ищеца продължаване или дори влошаване на здравословното му
състояние , установено с наличната по делото СМЕ? Дължат ли се тези заболявалия на
усложненията на здравословното му състояние, предизвикано от стресова ситуация ,
негативни преживявания? Подлежат ли на излекуване тези болести и какви мерки като
продължителност и интензитет следва да бъдат предприемани за поддържане на здравния
статус на ищеца? Предпоставят ли тези заболявалия повишен риск от усложнения или други
болести и какви?
1
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор от страна
на ищеца на въззивната жалба на Прокуратурата. В свое становище Прокуратурата намира
за неоснователни доказателствените искания на ищеца.
Въззивният съд е дал възможност на въззивния жалбоподател-ищец на коя хипотеза
от чл. 266 от ГПК се позовава при искането си за разпит на един свидетел, след което с
определение от з.з. на . Искането за приемане на медицинските документи като писмени
доказателства е уважено, тъй като са за нововъзникнали обстоятелства, за които ищецът
твърди, че са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно разследване. Приети са
представените с въззивната жалба на ищеца писмени доказателства: епикриза за периода
02.10.2023 г - 09.10.2023 г, резултати от лабораторни изследвания от 07.11.2023 г., документ
за разчитане на образна диагностика от 30.01.2024 г., епикриза за периода 24.01.2024 -
27.01.2024 г., епикриза за периода 08.07.2024 г - 12.07.2024 г., документ за разчитане на
образна диагностика от 29.07.2024 г. и медицинско направление за това изследване
диагностика от 29.07.2024 г.
Искането за допълнителна СМЕ е преценено като основателно, за да се анализират
представените доказателства и е назначено вещото лице, работило пред СГС за основното
заключение.
В с.з. от 27.03.2025 г. е изслушано и прието заключение на допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, изготвено от д-р А. Н. по следните въпроси: 1. Представляват ли
проявилите се актуални здравословни проблеми, ищеца продължаване или влошаване на
здравословното му състояние, установено с основното заключение на СМЕ? 2. Дължат ли се
тези заболявалия на усложненията на здравословното му състояние, предизвикано от
стресова ситуация, негативни преживявания? Подлежат ли на излекуване тези болести и
какви мерки като продължителност и интензитет следва да бъдат предприемани за
поддържане на здравния статус на ищеца? В същото с.з. като доказателства са приети
епикриза от 06.12.2024 г. и магнитно-резонансно изследване от 06.12.2024 г., които са с дата
след подаване на въззивната жалба и оставено без уважение искането за приемане на
останалите медицински документи към молба от 19.12.2024 година.
В с.з. от 15.05.2025 г. е разпитан Х. К. Д. относно последиците за ищеца от
неоснователното воденото наказателно дело във връзка с работа, здраве, семейство,
ограничения върху правата на ищеца. В пледоариите си двете страни поддържат заявените
до момента позиции.
Процесуалният представител на ищеца не се е възползвал от възможността да
представи писмена защита в предоставения срок.
Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на Прокуратурата срещу
определение на СГС 603 от 13.01.2025 г., постановено след връщане на делото от САС за
произнасяне по доводите във въззивната жалба за прекомерност на адвокатския хонорар.
Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Г..
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на П. А. П. - П. за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу него за
извършено престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния
правозащитен орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби
за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди
следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да
бъде определен от съда по справедливост.
От събраните от първата инстанция доказателства, включително приложеното НОХД
2
№ 134/2019 г. на РС Своге заедно с ДП 77/2018 ( 4 тома), се установява следното:
В периода 25.06..2013г. - 25.02.2014 г. П. П. е били.д. игумен на манастир „Седемте
престола – Рождество Богородично“ край с.Осеновлак, община Своге. Със заповед 08 от
21.02.2014 г. на Софийска света митрополия той е освободен от тази длъжност и от
качеството материалноотговорно лице на манастира и му е възложено на 25.02.2014 г. да се
яви на проверовъчен кандидат свещенически изпит пред Епархийското ръководство, след
което да премине 40-дневен богослужебен стаж в столичния катедрален храм „Света
Неделя“ (л. 96, том първи от ДП). По повод назначаването на нов и.д. игумен на манастира
от Софийска света митрополия е проведена финансова ревизия, след която и.д. игумен В. Т.
е подал жалба в Прокуратурата по повод липсващ лек автомобил „Хюндай санта фе“, чийто
собственик съгласно документацията е манастирът. По повод тази жалба през 2014г. РП
Своге е образувана пр.пр. 658/2014 г., в рамките на която г-н П. е дал обяснения на
13.05.2014 г. и на 07.08.2014 г. (л. 100 -101 и л. 102 от ДП 77/2018, том първи). С
постановление от 26.02.2015 г. прокурор при РП Своге е отказал да образува досъдебно
производство поради липса на данни за престъпление от общ характер. След жалба от В. Т. с
постановление от 06.03.2017 г. прокурор от СОП е отменил отказа и е върнал преписката на
РП Своге да извършване на допълнителна проверка. РП Своге е събрало нови сведения от
няколко лица, между които новият игумен, финансовият ревизор към Софийската света
митрополия и П. П. – на 04.04.2017 и на 20.04.2017 г. (л. 54-56, том първи от ДП). С
постановление от 26.06.2017 г. след направените допълнителни проверки прокурор при РП
Своге отново е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за
престъпление от общ характер. Този отказ е отменен с постановление на СОП от 16.03.2018
г. Междувременно е образувана пр.пр. 493/2017 на РП Своге по повод постъпили материали
от Софийска света митрополия във връзка с пр.пр. 658/2014. С постановление от 20.04.2018
г. двете преписки са обединени в пр.пр. 658/2014. С постановление на РП Своге от
06.07.2018 г. е образувано досъдебно производство – 77/2018 за престъпление по чл. 201 НК,
извършено от П. П.. С постановление от 09.04.2019 г. г-н П. е привлечен като обвиняем и му
е взета мярка за неотклонение подписка. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД №
134/2019г. на РС Своге, по което е постановена оправдателна присъда № 260001/05.11.2021г.,
влязла в сила на 23.11.2021г.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Решението е обжалвано във всичките му части, но няма наведени оплаквания от ответника
срещу приетото наличие на деликт. Ето защо, спорно пред настоящата инстанция е какъв е
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от воденото наказателно
призводство.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 201 от НК, за което се
предвижда наказание с лишаване от свобода до осем години. Това предполага и претърпени
значителни страдания от страна на ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
3
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др.
По повод продължителността на делото съдът излага следите съображения.
Наказателното производство срещу ищеца е започнало с привличането му като обвиняем с
постановление от 09.04.2019 г. В рамките на ДП 77/2018 г-н П. е разпитван като свидетел на
03.08.2018 г. и на 26.09.2018 г. Когато досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което
единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който
е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние /реш.
№.1200/2.12.08 по г.д.№.3517/07, ІІІ ГО, реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215/11, ІІІ ГО, реш.
№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО, реш.№.425/1.12.15 по г.д.№.3143/15, ІV ГО, реш.№
51/11.03.21 по г.д.№.2340/20, IV ГО, опр.№. 277/9.04.20 по г.д.№.880/20, III ГО и др./. Ето
защо, в периода на наказателното производство срещу ищеца следва да се включат и
разпитите му като свидетел през август и септември 2018 г. Във връзка с даваните от г-н П.
сведения през 2014 г. и през 2017 г., от които ищецът твърди, че е неправомерно засегнат, от
значение е следното. След предаването на имуществото на новия и.д. игумен и при жалба от
него до Прокуратурата, проверката и последвалото събиране на сведения от ищеца през
2014 г. са закономерна последици и при тях ищецът е изпълнявал гражданския си дълг да
съдейства на Прокуратурата. Ето защо, вреди от даване на сведения през 2014 г. съдът
счита, че не следва да се обезщетяват. Основателни са обаче въззивните доводи, че в
резултат на проточилото се няколко години разследване и даването многократно на
обяснения за едни и същи обстоятелства, ищецът е придобил усещане за безнадежност. По
тази причина за повторно даваните сведения през 2017 г., макар и да не е образувано
досъдебно производство, ищецът следва да бъде обезщетен. Вредите в този период обаче не
са така интензивни, както след образуването на ДП през 2018 г. и разпитите като свидетел
след август 2018 г. Следва да се отчете, че и даването на противоречиви сведения от самия
ищец за произхода на средствата за закупуване на лекия автомобил (от една страна, че са от
спонсори и лични спестявания, а от друга страна – че са дадени на заем от кръщелницата
му), както и липсата на отговор защо този автомобил е бил закупен и регистриран на името
на манастира, а не на физическото лице г-н П., наред с другите обстоятелства, свързани с
лошата организация в Прокуратурата, са довели до това продължително разследване.
Наказателното дело е продължило спрямо ищеца от 03.08.2018 г. до 23.11.2021 г. или
три години и четири месеца. Тази продължителност надвишава критериите на чл.6 от
ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), предвид естеството на престъплението,
наличието на един обвиняем и едно деяние, приключване в съдебна фаза на една инстанция,
както и наличието на подготвителни действия на Прокуратурата още от 2014 г. Сама по себе
си неразумната продължителност на производството налага определяне на обезщетение в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
Вреди от наложената мярка за неотклонение подписка са в рамките на обичайните –
не се твърдят и не се доказват други извън тях.
От значение за определяне на обезщетението са участието на ищеца в следните
процесуални действия по наказателното производство: разпитите като свидетел по ДП
77/2018 г. през август и септември 2018 г., привличането като обвиняем на 09.04.2019 г. и
разпитът му от тази дата в качеството на обвиняем, предявяване на разследването на
08.05.2019 г. и съдебните заседания, на които е присъствал – осем на брой от общо
единадесет проведени. Този голям брой заседания предполага и по-голямо обезщетение. От
разкриването на банковата тайна, противно на твърденията на ищеца, не са произтекли
вреди – не се включват в обичайните и не се доказват по делото. Фактор за по-малък размер
на обезщетението е влизането в сила на оправдателната присъда още на първа инстанция и
липсата на протест от страна на Прокуратурата.
За вредите извън свързаните с характера на самото наказателно дело, следва да се
4
съобразят свидетелските показания на разпитаните от СГС и от САС М. А. и Х. К. Д., както
и заключенията на основна и допълнителна СМЕ от д-р Н..
Св. А. познава ищеца отдавна като семеен приятел. От 2016 г. започнали
неприятности за него – тормоз от полицията, от други хора, от свещените лица. Той работел
като свещеник. Свидетелят живеел при него и чувал тревожни обаждания по телефона,
ищецът ходел в полицията, много преживявал нещо, но свидетелят не знаел точно какво.
Заради това нещо ищецът се разболял от тежко заболяване. Свидетелят не знае дали
миряните са знаели, че срещу ищеца има дело. Ищецът имал проблеми с намирането на
работа.
Св. Д. разказва, че познава отец П. от 2004 г. През 2013 г. бил назначен за игумен на
манастира „Седемте престола“. Там преседял около 6-7 месеца, след което започнали
проблемите с прокуратурата в Своге. Той споделил със свидетеля, тъй като започнал да го
виждам по гробищата, че го освободили от там, имал дела, странял от колеги и от всички
хора. Останал без работа след проблемите си. Прокуратурата поискала от Софийска
митрополия да изпрати финансов ревизор, който да направи цялостна ревизия за периода,
през който отец П. е бил в манастир „Седемте престола“. Намерили са в излишък на
средства в манастира. Свидетелят няма длъжност в митрополията, за ревизията знае от
слуховете в средите на свещенослужителите. Загубил мястото си, защото прокуратурата
започна процедура срещу него. Когато се запознал с ищеца, той бил здрав човек, но след
историите, които станали в манастира в Своге, бил много унил и започнал често да ходи в
тоалетната по голяма нужда, дори правело впечатление, че има кървави петна след това и
поради това той умишлено странял от всички, избягвал да контактува с когото и да било. За
колегите и за миряните било учудващо воденото срещу него дело, защото познавали човека,
знаели как е работил, как се е отнасял с тях.
Според заключението на СМЕ, изслушано от СГС след 2014 г. у ищеца са установени:
артериална хипертония, хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, нервно мускулна
дистрофия на пикочния мехур, злокачествено новообразувание на правото черво,
колостомия, неинсулино зависим зах.диабет, систолна диастолна дисфункция. През 2017 г. е
проведена колектомия изведен перманентен анус претер по повод карцином на дебелото
черво. След проведена химио и радиотерапия са установени дизурични смущения.
Заболяванията са с давност отпреди повдигане на обвинението. След 2014 г. ищецът е
получил сгъстяване на симптомите от страна на стомашно-чревния тракт, по-точно
симптоматиката, касаеща дебелото черво, вследствие настъпилия генерализиран спазъм на
кръвоносните съдове и повишения тонус на нервите, вследствие преживения стрес,
негативни преживявания и нервно психичен срив. Съгласно заключението връзката на
заболяванията с психиката – стреса е съществена, но не е определяща. Ищецът е
предразположен към заболявания на дебелото черво.
Според заключението на СМЕ, изслушано от САС, заболяванията, които са се
появили у ищеца в периода след изготвяне на заключението на СМЕ пред СГС, са:
диабетна полиневропатия като усложнение на неинсулинозависим зах.диабет ( ЕР ТЕЛК
1344 /4 МБАЛ София /от 27.5.2021 г. за срок 3 години и ЕР ТЕЛК /2 МБАЛ София от
4.3.2022 г. 94% без чужда помощ с пожизнен срок). От разговора със семейния лекар на
П. А. П. П. вещото лице е узнало, че г-н П. му е лекар от 19.11.2008 г. и както
артериалната хипертония, така и диабетът са с много голяма давност. При ищеца е налице
общ метаболитен синдром /съвкупност от следните симптоми: артериална хипертония,
хиперлипидемия, затлъстяване, неинсулино зависим зах.диабет, усложнен с диабетна
полиневропатия и макро и микроангиопатия диабетика ретинопатия диабетика ,
хиперурицемия,стеатоза на черния дроб и пр./. Всички заболявания, от които страда г-н
П., са сериозни , хронични, системни, прогресиращи и с необратими патологични
изменения в органите и системите. Всички те изискват системен контрол и
проследяване от съответните тесни специалисти, а от болния съвестно отношение ,
спокоен живот и спазване на стриктен хранително-двигателен режим.
Въз основа на изготвените заключения пред двете инстанции, съдът стига до извода,
5
че всички заболявания, описани в заключението на СМЕ пред САС, съвпадат с посочените
при СМЕ, изготвена пред СГС. Следователно няма нови проявления на заболяванията, които
да налагат увеличение на обезщетението.
Размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието
на заболяването. На обезщетение в случая подлежи задълбочаването на всички заболявания,
налични при ищеца преди воденото наказателно производство: артериална хипертония,
хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, нервно мускулна дистрофия на пикочния
мехур, злокачествено новообразувание на правото черво, колостомия, неинсулино зависим
зах.диабет, систолна диастолна дисфункция
Не се доказва твърдението, че ищецът е останал без работа във връзка с
наказателното производство. Както беше посочено, прокурорската преписка от 2014 г. е
започната след жалба на новия игумен на манастира, от който ищецът е освободен по
решение на Софийската света митрополия. Няма доказателства, че г-н П. е освободен от
длъжност от следващ храм, в който е служел по време на наказателното дело. Наред с това,
при даването на сведение на 20.04.2017 г. на л. 55 от ДП 77/2018, том първи, се установява,
че е бил свещеник в друг храм. Свидетелските показания, че в резултат на наказателното
дело се е наложило да прави помени по гробищата, за да се препитава, както и че заради
проблемите с Прокуратурата е останал без работа, са заключения на свидетелите, чийто
източник са слухове в средите на свещенослужителите и съдът не ги кредитира.
Няма медийно отразяване на случая, което фактор за намаляване на обезщетението.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на ищеца, свързани с наличието на
две различни прокурорски преписки в един същ момент. От една страна, с постановление от
20.04.2018 г. двете преписки са обединени и съществуването на двете паралелно не е
допринесло за по-голям интензитет на вредите.
Съдът приема също така, че е било опетнено името му на свещенослужител сред
колегите му и сред миряните и това е фактор за увеличаване на обезщетението предвид
специфичната му роля в обществото.
Факторите, които настоящият съд отчита при определяне на справедливия размер на
обезщетението, са следните: продължителността на производството, довела до повече
неудобства, специфичната професия, за която очакванията на обществото са завишени и
задълбочаването на заболяванията на ищеца
За да отхвърли частично предявения иск за неимуществени вреди, настоящият съд
взема предвид, че заболяванията на ищеца са се появили преди започване на наказателното
дело, че ищецът не е останал без работа заради него, няма медийно отразяване, няма
действия на Прокуратурата, допринесли за достигане на информацията за воденото
разследване до повече хора, няма наложена тежка мярка за неотклонение, делото в съдебната
му фаза е приключило на една инстанция.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 23.11.2021 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., №
157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
6
овъзмездяване. Съгласно практиката на ЕСПЧ Европейската конвенция не предоставя на
лице, на което е повдигнато наказателно обвинение и впоследствие оправдано, право на
обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба
25424/09 и цитираните там решения).
Настоящият съд не подценява изживените от ищеца напрежение и безпокойство по
повод повдигнатото срещу обвинение и проведеното наказателно производство, но счита, че
обезщетение за неимуществени вреди над размер от 13 000 лв. би било прекомерно и
несъобразено със съдебната практика и критерия справедливост.
С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД не е приложен правилно и че
справедливото обезщетение в случая възлиза на 13 000 (тринадесет хиляди) лева. Ето защо,
обжалваното решение следва частично да се отмени в отхвърлителната му част – като се
присъдят допълнително 3 000 (три хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, а в
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно.
Допълнителното обезщетение се дължи със законната лихва от 23.11.2021 г. до
плащането.
Частната жалба на Прокуратурата срещу определение на СГС 603 от 13.01.2025 г. по
чл. 248 от ГПК въззивният съд намира за неоснователна. Адвокатският хонорар от 2500
лева, платен от ищеца, за който ответникът е осъден, не е прекомерен предвид естеството на
спора, ангажираните доказателства и проведените две заседания.
За въззивната инстанция на ищеца се дължат разноски за заплатен адвокатски
хонорар съобразно изявлението в последното съдебно заседание. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар от 3530 лева е основателно. За този свой извод съдът
съобразява следното: делото е на въззивна инстанция и независимо от разпитания свидетел
и изслушаното заключение на СМЕ, предметът на спора е бил концентриран до размера на
обезщетението по справедливост, както и предвид факта, във въззивната жалба на ищеца се
съдържат пасажи от писмената защита пред СГС, процесуалният представител не е
представил писмена защита, за която е поискал възможност. Ето защо, съдът счита
адвокатски хонорар от 2000 лева за процесуално представителство по въззивната жалба на
ищеца за съответстващ на посочените фактори. За подаване на отговор на въззивната жалба
на ответника в договора между ищеца и адвоката му не е предвидено заплащане, поради
което съдът не може да добавя съдържание в него. Предвид частичното уважаване на
въззивната жалба на ищеца се дължат 150 лева (3000х2000/40000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2075 на СГС от 25.04.2023 г. по гр.д. 8190/2022 г., I ГО, 23
състав, с което Прокуратурата на Република България, като представител на държавата е
осъдена да заплати на П. А. П. - П. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за разликата от сумата от 10 000 лв. (десет
хиляди лева) до 13 000 (тринадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди заедно със законната лихва върху тази сума от
23.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. А. П. - П. ЕГН
********** още 3 000 (три хиляди) лева на основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 201 НК, за което впоследствие е оправдан с присъда №
260001/05.11.2021 г., постановена по НОХД № 134/2019 г. на РС Своге, влязла в сила на
23.11.2021 г. със законната лихва, считано от 23.11.2021 г. до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
7
ПОТВЪРЖДАВА определение 603 от 13.01.2025 г. по гр.д.4055/2023 г. на Софийски
градски съд, ГО, четвърти състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. А. П. - П. ЕГН
********** разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8