№ 2179
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100109923 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е предявен от Ж. И. П. срещу Столична
община иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищцата твърди, че по наследство от И.Ш. е собственик на 168/1176 ид.
части от недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1004.87 по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на изп. директор на
АГКК, находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, целия с площ от 3832 кв. м. с
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване „за друг вид застрояване“, номер по предходен план 170 от кв. 187а,
парцел ІІ, съставляващ по документи за възстановяването на собствеността
имот с планоснимачен № 37, кадастрален лист № 545, местност „Южен парк
ІІІ част“ по кадастралния план на гр. София, изработен през 1974 г. Имотът е
одържавен от наследодателя на ищцата с акт № 1229/13.01.1963 г. по реда на
Закона за национализацията на частните индустриални предприятия като част
от дълготрайните материални активи на фабрика „Работник“, бивша тухларна
фабрика. Имотът бил възстановен частично до размера от 1420 кв. м. на
наследниците на И.Ш. със заповед № РД-57-564/10.07.1993 г. на кмета на ГСО
на основание чл. 2 ЗВСОНИ. Впоследствие с решение по гр. дело № 405/1998
г. по описа на САС, 4 с-в била възстановена и останалата част имота до пълния
му размер от 3832 кв. м., а Столична община била осъдена да предаде на
1
собствениците владението на имота. След процедура по чл. 32, ал. 1 т. 2 ЗТСУ
и чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ имотът бил нанесен в кадастралния план на гр. София,
местност „Южен парк“ с пл. № 170, кадастрален лист № 545, квартал 187а,
целия с площ 3873 кв. м. и била издадена скица на 23.12.2011 г. Твърди се
ответникът да отказва да предаде на ищцата владението на имота и извършва
парково строителство чрез прокарването на алеи и засаждането на
декоративни дървесни видове, разполага увеселителни съоръжения и др.
обекти. Ищцата сочи, че претенция за обезщетение за ползване на собствения
на ищцата недвижим имот е била разглеждана по гр. дела № 6336/2017 г. на
СГС, І-10 с-в, потвърдено по гр. дело № 5772/2019 г. на САС и гр. дело №
2769/2021 г. на СГС, І-17 с-в, потвърдено с решение по в.гр.дело № 571/2022
г.на САС и недопуснато до касация с определение по гр. дело № 499/2023 г. на
ВКС, ІІІ Г.О. При съобразяване на възприетия подход на вещото лице по гр.
дело № 2769/2021 г. на СГС, І-17 с-в от възможните за стопанисване 229,92 кв.
м. и притежаваните от ищцата 168/1176 ид. части ищцата твърди за периода
01.03.2021 г. – 31.08.2023 г. ответникът да й дължи заплащане на сумата от
51240 лв. Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 59 ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 51239,16 лв.
дължима за ползване в периода 01.03.2021 г. – 31.08.2023 г. без основание на
собствен при 168/1176 ид. част на недвижим имот 6814.1004.86, ведно със
законната лихва считано от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Ответникът оспорва предявения иск. Посочва, че имотът попада в
Южен парк, невъзможно е разполагането на преместваеми съоръжения и не
съществува законова възможност частно лице да отдава под наем за търговско
ползване част от площта на изграден обществен парк. Приходите от ползване
на съществуващи обекти не са критерий за определяне на дължимото
обезщетение. Правата на ищцата са защитими по реда на ЗУТ – чл. 62, ал. 5
или чл. 199, ал. 1. Евентуално моли съда да редуцира размера на
претендираното обезщетение доколкото за част от периода са налични Ковид
мерки и не са реализирани приходи от наематели на обекта.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Ж. И. П. е сред наследниците на И.П.Ш., починал на 11.12.1947 г. На
2
наследниците на И.П.Ш. е издаден нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание възстановяване на собственост по чл. 2
ЗВСОНИ и наследство за поземлен имот с идентификатор 68134.1004.86 по
КККР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 г., целият с възстановена
площ от 3832 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи:
68134.1004.159, 68134.1004.87, 68134.1004.85, с номер по предходен план: 170,
квартал 187А, парцел ІІ, съставляващ съгласно документите за възстановяване
на собствеността имот с пл. № 37, к.лист 545, местността „Южен парк – ІІІ
част“ по кадастралния план на гр. София, изработен през 1974 г., целият с
площ от 3832 кв. м., от които 1420 кв. м. са възстановени и деактувани
съгласно заповед № РД-57564/10.07.1995 г. на кмета на СГО, а останалите
2412 кв. м. – съгласно Решнеие от 27.11.1998 г. на Софийски апелативен съд по
гр. дело № 405/1998 г. и Заповед № РД 57-338 от 01.12.1999 г. на Областния
управител на гр. София. В нотариалния акт е отразено, че Ж. П. притежава
168/1176 ид. части от правото на собственост. С нотариален акт от
18.12.202020 г. № 47, том ІІ-1, рег. № 3409, дело № 161/2020 г. е допусната
поправка по отношение на бащиното име на наследодателя, което е посочено
вместо „П.“ да се чете „П.“.
По делото е прието като писмено доказателство решение от 27.ХІ.1998
г. на Софийски апелативен съд, 4 с-в, гр. дело № 405/1998 г., с което е осъдена
Столична община, на основание чл. 108 ЗС, да отстъпи собствеността и
предаде владението на ищци, сред които и Ж. П., на 2412 кв. м. от имот пл. №
37 от кадастрален лист 545 по кадастралния план от 1974 г. Отбелязано е, че
решението е влязло в законна сила на 28.12.1998 г.
По делото е приета Комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица инж. Д. М. и Р. С.. Вещите лица
посочват, че при отчитане на устройствените параметри за застрояване в
зоната, в която попада процесният имот, общата площ, която е възможно да
бъде застроена или в която е възможно да бъдат монтирани заместваеми
съоръжения е 3832х0,006=229,92 кв. м. В района на Южен парк има
множество съоръжения – преместваеми обекти, като ползвателите заплащат
месечен наем на р-н „Триадица“. В поземлените имоти – частна собственост,
попадащи в паркове, могат да се поставят преместваеми обекти по чл. 56,
които не могат да заемат повече от 10/100 от площта на имота или площта е
3
3832х0,10=383,20 кв. м. Залесената площ на процесния имот е 2302 кв. м.
изградени са паркови алеи от около 1160 кв. м. За процесния период
ответникът е имал сключени договори за наем на търговска площ в Южен
парк 3 част в общ размер 440160,00 лв., а платеното от клиентите в периода е
на обща стойност 358134,00 лв. Средната договорна цена за 1 кв. м. търговска
площ е 15,28 лв. без ДДС месечно. Изчислената площ за 1/7 част от 229,92 кв.
м. се получава 32,85 кв. м. Така при средна пазарна наемна цена от 32,85 кв. м.
се получава 501,95 лв. месечно без ДДС, а при стойност на наема за 30 месеца
(за целия процесен период) е 15058,44 лв. за целия период (30 месеца х 501,95
лв. месечно = 15058,44 лв. за целия период). При площ от 383,20 кв. м., върху
която съгласно разпоредбите на ЗУТ е възможно да се поставят преместваеми
съоръжения, стойността на наема за процесния период е 25094,19 лв. В
съдебно заседание експертите отбелязват, че е взето предвид реализация на
приходи от ответника от страна на наемателя за отдавана търговска площ под
наем, без да се взема предвид приход от търговска дейност.
При тези обстоятелства, значими за повдигнатия в процеса спор, от
правна страна съдът намира следното:
За да бъде уважен искът по чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) при ползване на недвижим имот без правно основание,
трябва да са налице следните предпоставки: 1. Липса на правно основание за
ползването: ответникът трябва да е установил фактическа власт върху имота
на ищеца без валидно правно основание, като фактическата власт може да се
изразява както в реално използване на имота, така и в просто държане, което
лишава собственика от възможността да го използва или отдаде под наем. 2.
Неоснователно обогатяване: ответникът трябва да е получил икономическа
полза, докато е ползвал имота, а ищецът – съответно да е претърпял
имуществена загуба (лишаване от възможността да се възползва от имота или
да получава доходи от него). Не е необходимо ответникът реално да е
генерирал приходи от имота. Обстоятелството дали ответникът получава
добиви от вещта, включително и наем, е без значение. По делата за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт или от обща група факти (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС).
4
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата е собственик на 1/7 ид. част от недвижим имот с
идентификатор 68134.1004.86, който имот в периода 01.03.2021 г. – 31.03.2023
г. е ползван от ответната страна без основание.
Съдът взема предвид изводите на вещите лица по първия вариант на
приетата Комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, при
отчитане на площ от 229,92 км. като обща площ, която би могла да се ползва
от съсобствениците на имота за разполагане на преместваеми обекти. (така и
Определение № 1721/20.06.2023 г. по гр. дело № 499/2023 г. на ВКС, ІІІ Г.О.)
Допълнително следва да се отбележи, че при този вариант вещите лица са
отчели предоставените от самия ответник данни за заплатени от клиента, респ.
получени от ответника суми в общ размер 358134,00 лв., ето защо
възражението за наемни правоотношения при ограничителни мерки по повод
КОВИД е без значение. Така при съобразяване на притежаваната от
ответницата ид. част от 1/7 от процесния имот стойността на наема възлиза на
сума в общ размер 15058,44 лв. Върху така посочената сума се дължи и
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане.
Допълнително следва да бъде отбелязано, че до отчуждаване на имота
ползващият без правно основание обект на чужда собственост дължи
обезщетение на собственика, поради което неоснователно е възражението чл.
62, ал. 5 ЗУТ (така и решение по гр. дело № 2769/2021 г. на СГС І-17 с-в
между същите страни).
По разноските:
При установения изход от спора ответникът следва да заплати на
ищцата разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 2 417,18 лв.
На свой ред ищцата следва да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска, в това число и юрисконсултско възнаграждение, в
общ размер 1 136 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №
5
33, да заплати на Ж. И. П., ЕГН **********, IBAN BG*******, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 15058,44 лв. - обезщетение за периода 01.03.2021 г. до
31.08.2023 г. за лишаването й от правото да ползва собствената си 1/7 ид. част
от недвижим имот с идентификатор 68134.1004.86 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3832 кв. м., а съгласно скица
3877 кв. м., м. „Южен парк – ІІІ част“, гр. София, ведно със законната лихва от
01.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 51239,16 лв.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №
33, да заплати на Ж. И. П., ЕГН **********, IBAN BG******* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2417,18 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Ж. И. П., ЕГН ********** да заплати на Столична
община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 1 136 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6