р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря
ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
и в
присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 128 по описа за 2019 година, и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0938-004878 от 17.09.2018 година на ***, с което
на С.М.Т. ***, ЕГН ********** са наложени следните наказания: на основание чл.
183 ал. 2 т. 11 ЗДП – глоба в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл. 40 ал. 2 ЗДП; основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП – глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДП; на основание чл. 177 ал. 1 т. 4
пр. 1 ЗДП глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2
ЗДП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП глоба в размер на 10 лева за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 . 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Навежда доводи за това,
че не е извършил горното нарушение, тъй като макар и формално описаният в акта
и наказателното постановление автомобил да е регистриран на негово име същият е бил „продаден“ преди време на лице, което не
познава, както и че на датата, посочена в акта и постановлението се е намирал
извън град Плевен, а именно на почивка в курортното градче „ ***“. В подкрепа
на тези си твърдения представя писмени доказателства и моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от
приложената по делото в заверено ксерокс копие
Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи е, че началниците на сектор ПП - КАТ при ОД на МВР са овластени да
издават наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по
пътищата.
На 30.08.2018 година, около 14:45 часа, полицейски патрул на сектор ПП КАТ О.н.М.П.
в състав В.В. и С.Н. бил изпратен на по
сигнал за ПТП, настъпило между две превозни средства на паркинг пред ***.
На място, полицейските служители установили свидетеля И.Т., който бил
свидетел – очевидец на станалото ПТП. Последният обяснил, че минавайки покрай паркинга на ***видял лек
автомобил ***/ който записал/ да удря
при движение назад паркиран там друг автомобил ***. Уведомил собственика на
удареният автомобил, той от своя страна сигнализирал органите на полицията.
След справка в масивите на ОД на МВР било установено, че лек автомобил ***
е регистриран на името на жалбоподателя С.Т.. Последният отсъствал от града и
бил търсен няколко дни от страна на полицията. Бил установен на адрес в град
Плевен на 05.09.2018 година.
На 05.09.2018 година в сградата на сектор Пътна полиция при О.н.М.П.н.
жалбоподателят С.Т. бил съставен акт за извършени четири нарушения: за това, че
на 30.08.2018 година на паркинг пред ***в ***, като водач на лек автомобил ***
при движение назад ударил паркиран там *** с което нарушил
разпоредбата на чл. 40 ал. ЗДП; не останал на мястото на произшествието и го
напуснал – нарушение по чл. 123 ал. 1 т.2 б. Б ЗДП, не носел контролен талон и свидетелство за
управление на МПС, което било и спряно от движение – нарушения по чл. 5 ал. 3 т.
2 ЗДП и по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.
Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Жалбоподателят Т. го подписал с
отбелязването, че не той управлявал посоченият в акта и постановлението
автомобил на 30.08.2018 година.
Впоследствие е
издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира
жалбоподателя, както следва: на
основание чл. 183 ал. 2 т. 11 ЗДП – глоба в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 40 ал. 2 ЗДП; основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП
– глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДП; на основание чл. 177
ал. 1 т. 4 пр. 1 ЗДП глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 5
ал. 3 т. 2 ЗДП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП глоба в размер на 10
лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 . 1 ЗДП.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства: Наказателно постановление № 18-0938-004878 от 17.09.2018 година
на ***; акт за установяване на административно нарушение № 4878 от 05.09.2018
година на младши автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР - Плевен; справка
за нарушител на името на жалбоподателя С.М.Т.;; заверено копие от протокол за
ПТП № 1693606 от 05.09.2018 година; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година
на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на
горните обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите В.В. и С.Н.. Техните показания не пресъздават преки
впечатления от описаните нарушения, а се базират на обясненията, дадени от
страна на свидетеля очевидец И.Т.. Той от своя страна посочва, че в деня на ПТП
лек автомобил е бил управляван не от жалбоподателя от възрастен мъж с бяла
коса.
В хода на
въззивното производство е прието към
доказателствата по делото и
представеното от страна на жалбоподателя Т. писмо ***на „***“ ***от дата 27.02.2019
година. Последното установява, че жалбоподателят е бил гост на ***през периода
27.08-01.09.2018 година.
При така приетото за установено
от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН административно наказателната отговорност е лична. Наказуеми със
съответната санкция от специалния закон са единствено нарушенията извършени
виновно от конкретен субект, отговарящ на критериите за вменяемостта.
Събраните в хода на проведеното
административно наказателно производство а и въззивното такова установяват по
безспорен начин факта, че на 30.08.2018 година в град Плевен настъпило ПТП
между два автомобила *** и ***. Несъмнено установен е и факта, че причина за
настъпването на същото е неправомерно поведение на водача на автомобила ***,
който при извършване на маневра движение на заден ход блъснал паркираният през ***лек
автомобил ***. Не са спорни и въпросите, че лек автомобил *** е регистриран на
името на жалбоподателя Т., както и че към момента на настъпване на ПТП същият е
бил спрян от движение. В подкрепа на този факт са приетите и вложени към
доказателствата по делото писмени такива – нарочни справки от Н- ка на сектор
ПП при О.н.М.П.
Въпросът кой е автор на
извършените нарушения обаче, не намира еднозначен и категоричен отговор в
доказателствата по делото.Събраните в хода на производството гласни такива,
обективирани в показанията на свидетелите С.Н., В.В. и И.Т. не могат и не
установяват този факт. Н. и В. не са очевидци на извършеното ПТП, И.Т. е
категоричен, че водач на лекия автомобила
*** бил възрастен мъж с бяла коса. И тримата не познават жалбоподателя,
свидетелят т. не разпознава в него лицето, което възприело в деня на пътно
транспортното произшествие.
В подкрепа на извода, че не
жалбоподателят е управлявал процесният лек автомобил *** на посочената в акта
и наказателното постановление дата е и
представеното и прието към доказателствата по делото писмо ***на „***“ ***от дата
27.02.2019 година. Видно от същото е, че жалбоподателят е бил гост на ***през
периода 27.08-01.09.2018 година. Поради тази причина и същият бил търсен
няколко последователни дни от органите на полицията за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и бил намерен едва на 05.09.2018
година.
При така приетото за установено
от правна и фактическа страна съдът намери, че атакуваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно. Същото е издадено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Наказващият орган не е спазил задълженията си,
произтичащи от разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по
преписката да направи подробно разследване на спорните обстоятелства, които в
случая са налице. Във вина на жалбоподателя са вменени четири нарушения в качеството
му на собственик по регистрация на лек автомобил *** в разрез с императивната
разпоредба на чл. 24 ЗАНН и без наличието на доказателства за осъществено от
него административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0938-004878 от 17.09.2018 година на ***, с което на С.М.Т. ***,
ЕГН ********** са наложени следните наказания: на основание чл. 183 ал. 2 т. 11
ЗДП – глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.
40 ал. 2 ЗДП; основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП – глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по
чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДП; на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 пр. 1 ЗДП глоба в
размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДП и на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП глоба в размер на 10 лева за извършено
нарушение по чл. 100 ал. 1 . 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: