№ 28967
гр. София, 04.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110161475 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от „С.К.“
ООД, срещу ЦВ. ГР. Р. за сумата от 200 лв., представляваща задължение по договор за
паричен заем №459025/12.10.2020г. ведно със законна лихва от 27.10.2021 г. до изплащане
на вземането, възнаградителна лихва в размер на 23,34 лв. за периода от 12.10.2020 г. до
03.05.2021 г., неустойка поради непредставяне на поръчителство или банкова гаранция в
размер на 100,66 лв. за периода от 12.10.2020г.-03.05.2021г., лихва за забава в размер на
21,63лв. за периода от 01.01.2021г.-01.10.2021г., неустойка за забава в размер на 50лв. -
начислена еднократно, разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 260 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка В случая заявителят
претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК,
поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три
дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или банкова гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При
констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на
такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на 1
заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК
обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако
съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно
1
основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението
предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този
смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР №
1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона
съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин
се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда,
че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така
се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си
за предоставяне на 2 обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е
начислил неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 411,51 лева.
Така начислената неустойка съдът за прекомерна съобразно размера на заетата сума. На
основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са
нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова
обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като
задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143
ЗЗП. Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се
основава на нищожна/неравноправна клауза. За останалите претендирани със заявлението
суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Водим от
горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
76784/27.10.2021г. на „С.К. “ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ЦВ. ГР. Р. в частта за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 100,66 лв. за периода от
12.10.2020г.-03.05.2021г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3