Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
18.02.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На десети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №11 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №277 от 22.07.2019г., постановено по гр.дело
№137/2017г. по описа на Окръжен съд-П, е
отнето в полза на Държавата, на основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./
във вр. чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и Решение № 71/22.02.2017 г. на КОНПИ, придобито в резултат на престъпна дейност от К.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, имущество, както следва: 1. Поземлен имот ****по
плана на ****, обл. П, състоящ се от 69,037 дка, при съседи: ****,; ПИ ****; ПИ
****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****;
ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****; ПИ ****,
придобит с договор за покупко-продажба, чрез търг с тайно наддаване на недвижим
имот по чл.35, ал.1 от ЗОС, вписан под ****в СВ - П, община П, при пазарната
стойност на имота към настоящия момент 34 700 лв.; 2. Недвижим
имот: ****, със ЗП от 94,69 кв. м., заедно с 4,54% ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, находящ се в гр. ****- жилищно строителство, а по
скица УПИ ****, при граници: от север - ****, от изток - ул****и
между блоково пространство, за сумата от 175 115 лв. или 729.65 МРЗ. Съгласно
схема от АГКК имота се идентифицира като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: ****., с адрес: гр. П., **** обект 20/1 с предназначение за
търговска дейност. Брой нива-1, площ 94,69 кв. м., заедно с 4,54% ид.ч. от
общите части на сградата и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж ****., под обекта- няма, над обекта 56784.506.897.1.6, придобит с договор за продажба на недвижим имот -
частна държавна собственост, вписан под ****г. в СВ – П., при пазарната стойност на имота към настоящия момент 175 115
лева; 3. Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ****с адрес: гр.П, ул.”К
.****, с предназначение за търговска дейност. Брой нива -1, площ 22.30 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и ПС, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ****.2., под обекта- няма, над
обекта – няма. Самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ****,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба ****. при пазарна стойност на имота към настоящия момент 19 401лева; 4. Самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор ****с адрес: гр.П, ул****, ет.1, с предназначение за
търговска дейност. Брой нива -1, площ 21.30 кв. м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и ПС, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж ****.1, ****.3, под обекта- няма, над обекта –няма.
Самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ****, придобит с нотариален
акт за покупко-продажба ****. при пазарна стойност на имота към настоящия
момент 18 531 лева; 5. Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ****.3 с адрес: гр.П,
ул****, с предназначение за търговска дейност. Брой нива -1, площ 16.10 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и ПС, при
съседни самостоятелни обекти:на същия етаж ****.1, ****.2, под обекта- няма,
над обекта –няма. Самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ****,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба ****. при пазарна стойност на
имота към настоящия момент 14 007лв.; 6. Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ****.4 с адрес: гр.П, ул****, с предназначение за търговска
дейност. Брой нива -1, площ 10.9 кв. м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и ПС, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж ****.2, ****.3, под обекта- няма, над обекта –няма. Самостоятелният обект
се намира в сграда с идентификатор ****, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба ****. при пазарна
стойност на имота към настоящия момент 9 483 лева; 7. Поземлен имот с
идентификатор: ****, представляващ ПИ, пл. № *** дворно място 128,68 кв. м.,
находящ се в гр.П, ул****, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
94 кв. м. с идентификатор ****.1., придобит с нотариален акт за
покупко-продажба № ****г. при пазарна стойност на имота към настоящия момент
121 824 лева; 8. Сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща левовата равностойност на 100 дружествени дяла от капитала на “К.И.- ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
собственост на К.Г.И.. 9. Сумата в размер на 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на 100 дружествени дяла от капитала на “И.-****, със седалище
и адрес на управление ***, собственост на К.Г.И.; 10. Сумата в размер на 9
318,85 лв. от извършени валутни сделки от проверяваното лице през 2009 г. по
разплащателна сметка в лева BG**** в “****” ЕАД с титуляр К.Г.И.; 11. Сумата в
общ размер на 31 684,94 лв. внесени
на каса от проверяваното лице по разплащателна сметка BG ****в „****”АД
с титуляр К.И.; 12. Сумата в размер
на 4 014,22 лв., равняващи се на 2 052,44 евро внесени на каса по разплащателна сметка в евро BG ******** в „****”АД с титуляр К.И.;
13. Сумата в размер на 3 494,34
лв., внесени на каса по сметка в
лева BG **** в „****”ЕАД с титуляр К.И.; отхвърлен е предявеният от ****(КОНПИ),
БУЛСТАТ ****, с адрес за призоваване в гр.
П, бул. „**** против К.Г.И., ЕГН
**********, с адрес: *** иск чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./. във вр. чл.
4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и Решение № 71/22.02.2017 г. на КОНПИ, за
отнемене в полза на държавата от К.Г.И., ЕГН **********, следното имущество: 2619/4510 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, по
КК и КР на гр. П, находящ се в гр.П, бул.„****” № **, с площ на целия имот по
представената скица 4 648 кв. м. и площ на имота по документ за собственост на
предишния собственик- БТК АД ****-4 510 кв.м., заедно с построените в
поземления имот сгради: сграда с идентификатор ***************, със ЗП 238
кв.м, бр. ет.1, предназначение–промишлена сграда; сграда с идентификатор ***************,
със ЗП 34 кв.м, бр. ет.1, предназначение- адм., делова сграда, сграда с
идентификатор ***************, със ЗП 108 кв.м, бр. ет.1, предназначение -
хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор ***************, със ЗП 291 кв.м,
бр. ет.1, предназначение - склад, общо за сумата от 122 600 лв., която сума
продавачът заявил, че е съгласен да му се заплати по банков път в срок до
31.12.2018 г., при данъчната оценка на имота 122 552.40 лв., а пазарната -243
297 лв.; ****(КОНПИ), БУЛСТАТ ****, с адрес
за призоваване в гр. П, бул. „****, е осъдена да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд - П държавна такса в размер
на 9 731,88 лева.; ****(КОНПИ), БУЛСТАТ ****, с адрес за призоваване в гр. П., бул. „****, е осъдена да заплати на К.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1118,43 лева, представляваща
сторени от последния разноски по делото изчислени по компенсация; К.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд
- П държавна такса в размер на 18 062,93 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят ****, която чрез пълномощника си ст.инспектор В.Е.-****го обжалва в частта му, с която е отхвърлен иска за отнемане на незаконно придобито имущество - 2619/4510 ид.части от поземлен имот с идентификатор ****, в гр.П, бул.„****”№**, ведно с построените в него сгради, с конкретни доводи за неправилност и искане за отмяната му относно нея и уважаване на иска, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата К.Г.И. е депозирал писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена.
Въззивна жалба против решението е подадена и от К.Г.И., посредством която той го атакува в частите му, с които е постановено отнемане на негово имущество като придобито в резултат на престъпна дейност. Жалбоподателят счита решението за недопустимо като постановено по недопустим иск вследствие предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ и претендира за прекратяване на производството по делото, евентуално за спирането му до постановяване на решение по висящото тълк.дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС относно характера на срока на проверката. Изложени са доводи и за неправилност на решението, включително поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което се претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба К. е подала писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Въззивните жалби са подадени по пощата в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответните неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжния съд е сезиран с искане вх.№1861/24.02.2017г. на ****с настоящо наименование *****, подадено на основание чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на Държавата на конкретно посочено като незаконно придобито от К.Г.И., за когото е налице влязла в сила на 14.07.2010г. осъдителна присъда по НОХД №799/2008г. на Районен съд-П за престъпление по чл.155,ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, имущество на обща стойност от 953527,35лв. Искането се основава на подробно изложени обстоятелства досежно имущественото състояние на ответника И. през проверявания период от 10.07.1989г. до 31.12.2014г. и констатирано значително несъответствие.
С исковата молба е заявено и искане за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на възбрани и запори върху претендираното за отнемане имущество на ответника. С Определение №319 от 19.06.2017г. окръжният съд е отхвърлил искането. Това определение е отменено с Определение №3** от 11.07.2017г. по в.ч.гр.дело №402/2017г. на Апелативен съд-П* и с него е допуснато исканото обезпечение, като въззивният е приел предявеният иск да е с правна квалификация и да подлежи на разглеждане по реда на чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ във връзка с пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./, тъй като проверката е започнала въз основа на уведомление на прокуратурата от 25.05.2006г., а обстоятелството, че тя е продължила и след изтичане на срока по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, да не се отразява на допустимостта на иска, защото с изтичането му не се преклудира правото на иск. Касационно обжалване на въззивното определение не е допуснато с Определение №388 от 26.10.2017г. по ч.гр.дело №3884/2017г. на ВКС.
С депозирания на 11.08.2017г. отговор на исковата молба ответникът К.И. е възразил по допустимостта на иска, сочейки проверката да е започнала въз основа на уведомлението на прокуратурата от 25.05.2006г. при действието на ЗОПДИППД /отм./, при което и съгласно чл.15,ал.2 от този закон е следвало да приключи най-късно до 25.06.2007г., към който момент той да е притежавал единствено жилище и гараж в гр.П, ул.“****, като непосредствено след приключване на проверката Комисията не е образувала производство по чл.13,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, защото ответникът не е притежавал имущество, за което би могло да се предположи, че е придобито със средства от престъпна дейност, а през 2013г. отново предприела действия по проучване на имущественото му състояние, с които на практика започнала нова проверка при действието на новия ЗОПДНПИ /отм./, въпреки което искът бил предявен по предходния закон, което счита за недопустимо. Сочи още Комисията да не е осигурила участието му в производството, уведомявайки го за неговото започване, като не е изискала представяне на писмена декларация по чл.17, нито му дала възможност да представи доказателства за източниците на средствата, с които е придобил имуществото си, което също счита да води до недопустимост на иска. Изложил е съображения и за неоснователност на същия.
С изготвения с Определение №678 от 20.12.2017г. проект за доклад, възпроизведен в първото редовно проведено по делото на 14.05.2018г. открито съдебно заседание, и с постановеното и обжалвано от страните Решение №277 от 22.07.2019г. окръжният съд е приел, въз основа на изложените от въззивната и касационната инстанции в провелото се обезпечително производство мотиви, че предявеният иск е с правно основание чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ във връзка с пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./, с оглед наличието на влязла в сила присъда срещу ответника за престъпление сред изброените в чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и обстоятелството, че с изтичането на срока по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ не се преклудира правото на иск.
В подадената въззивна жалба ответникът К.И. отново застъпва становище за недопустимост на иска, прецизирано в сравнение с отговора на исковата молба, с оглед наложилата се междувременно противоречива съдебна практика досежно характера на срока по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на проверката като преклузивен или инструктивен, дала основание за образуване на тълк.дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС, до постановяване на решение по което е поискал да бъде спряно производството по настоящото дело. Въззивният съд е оставил без уважение това искане, тъй като, според задължителните указания по Тълкувателно решение №8/07.03.2014г. по тълк.дело №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото в такъв случай може да се спира само пред касационната инстанция, но не и във въззивната или първата инстанция.
С оглед изричното възражение на ответника, а и предвид правомощията си по чл.269 от ГПК да следи служебно за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, настоящата инстанция намира същото за недопустимо по следните съображения:
Определението на апелативния съд по частната жалба срещу отказа за допускане на обезпечение на иска е задължително, съгласно чл.278,ал.3 от ГПК, за долустоящия окръжен съд, но само по въпроса за обезпечението, а не и за иска, допустимостта на който е предоставена на преценката на сезирания с разглеждането му съд и той е следвало да извърши самостоятелна такава. След приключване на обезпечителното производство се е наложила съдебна практика за недопустимост на иска при предявяването му след изтичане на срока на проверката по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ като преклузивен такъв, която настоящият състав споделя.
Производството по делото е по реда на ****– ЗОПДИППД /Обн., ДВ, бр.19 от 01.03.2005г., Отм., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г./, съгласно пар.5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г., Отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./ и пар.5,ал.1 от ПЗР на ***** /Обн., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./, тъй като проверката е започнала въз основа на уведомление по чл.21 от ЗОПДИППД /отм./ на Районна прокуратура-П от 25.05.2006г. за образувано срещу ответника К.И. наказателно производство по ДП №1440/2005г. на РПУ-П за престъпление по чл.155 от НК, което е сред предвидените в чл.3,ал.1,т.3 от закона.
В производството по ЗОПДИППД /отм./, по което се разглежда иска, задължително участва прокурор, съгласно чл.30,ал.1,изр.2. В случая първоинстанционното производство е протекло без участие на прокурор, като Окръжна прокуратура-П въобще не е била призована. Независимо, че се касае за контролираща, а не за главна, страна, тя е призвана да следи за законността, съдействайки за постановяване на правилно решение, съответстващо на действителното правно положение, като за целта има право да извършва всички съдопроизводствени действия, които може да извършва главната страна, включително по събиране на доказателства и обжалване, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, съгласно чл.26,ал.3 от ГПК. Това й процесуално положение изисква тя да бъде конституирана служебно от съда като страна в производството, в което участието й е задължително, и аналогично на разрешението, дадено в т.6 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на участието на необходим задължителен другар, ако тя не е била конституирана, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на прокурор. В настоящия случай, обаче, е налице недопустим иск, производството по който подлежи на прекратяване след обезсилване на обжалваното решение на това основание.
Производството по отнемане на незаконно
придобито имущество протича в две фази. Първата фаза е по установяване на
незаконно придобито имущество в рамките на проверка, извършвана пред К..
Втората фаза е по отнемане на незаконно придобито имущество, която се развива в
исково производство пред съда, предшествана от обезпечително производство.
Проверката по чл.15,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ започва въз основа на уведомление по чл.20 или чл.21 - на органите на досъдебното производство за започнало наказателно преследване по чл.3,ал.1. Въз основа на резултатите от проверката и доклад на директора на съответната ТД Комисията взема решение по чл.13,ал.1,т.1 и т.2 от закона за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. Въз основа на събраните в рамките на проверката доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане, директорът на ТД изготвя мотивирано заключение по чл.27,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, на базата на което Комисията взема решение по чл.13,ал.1,т.3 от ЗОПДИППД /отм./ за внасяне в съда на мотивирано искане по чл.28,ал.1 за отнемане в полза на държавата на това имущество, като в случаите на започнало наказателно преследване по чл.3,ал.1, какъвто е и настоящия, искането се внася след влизане в сила на осъдителна присъда по наказателното производство, съгласно чл.27,ал.2, а, когато присъдата е оправдателна или наказателното производство е прекратено, извън случаите на чл.3,ал.2 от закона, в които хипотези исковото производство би било недопустимо, Комисията следва да вземе ново решение да не води иска. С крайното решение на Комисията да се внесе или да не се внесе искане в съда приключва и развиващата се пред нея първа фаза на производството.
Според изричната разпоредба на чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, първата фаза на производството, включваща упоменатите етапи от проверката, не може да продължи повече от 10 месеца, като по изключение Комисията има право да удължи този срок с три месеца. Срокът е преклузивен. Това следва не само от самата формулировка на законовия текст, предвиждаща възможност за изрично удължаване на срока и то еднократно, но и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 на ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност, които биха били нарушени при липса на преклузия, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, което да търпи съществени ограничения без произнасяне по същество от самата Комисия. При това положение, когато Комисията не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене на иска по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, нейните и на органите й правомощия спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, като е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда.
В настоящия случай проверката е започнала въз основа на уведомление от 25.05.2006г. на Районна прокуратура-П за образувано срещу ответника К.И. наказателно производство по ДП №1440/2005г. на РПУ-П за престъпление по чл.155 от НК, което е сред предвидените в чл.3,ал.1,т.3 от ЗОПДИППД /отм./, приключило с влязла в сила на 14.07.2010г. осъдителна Присъда №65 от 17.02.2010г. по НОХД №799/2008г. по описа на Районен съд-П, с която И. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.155,ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 от НК, за които му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за една година и „глоба“ от 1000лв. Въз основа на изготвен от директора на ТД на КОНПИ-П* доклад изх.№150/06.04.2015г. Комисията е взела Решение №86 от 23.03.2016г. за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу К.И., а въз основа на мотивирано заключение на директора изх.№ТД08-213/26.01.2017г. е взела Решение №71 от 22.02.2017г. за внасяне на мотивирано искане в съда за отнемане в полза на държавата на конкретно негово имущество на обща стойност 953527,35лв. като придобито от престъпна дейност.
Видно при тези обстоятелства е, че производството пред Комисията е започнало на 25.05.2006г., а решението й за внасяне на искане пред окръжния съд за отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 22.02.2017г. – повече от десет години след началото на проверката и повече от шест години след влизане в сила на 14.07.2010г. на осъдителната присъда на наказателния съд, далеч след изтичане на преклузивния срок по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./. С оглед изложеното, Комисията се е произнесла след като правомощията й и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от ответника вече е било преклудирано, поради което предявеният иск е недопустим, както и постановеното по него обжалвано първоинстанционно решение, което на основание чл.270,ал.3 от ГПК следва да се обезсили и производството по иска следва да се прекрати. Недопустимостта на решението обуславя такава и по отношение на присъдените с него държавни такси и разноски по производството. Разноски на ответника за първоинстанционното производство, каквито е претендирал, следва да му се присъдят с настоящото решение като дължими на основание чл.78,ал.4 от ГПК в пълен размер от 5700лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. За въззивното производство му се дължат разноски за държавна такса в размер на 8951,18лв. по подадената от него въззивна жалба и за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв. по представен договор за правна защита и съдействие №15939, удостоверяващ изплатено в брой такова.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №277 от 22.07.2019г., постановено по гр.дело №137/2017г. по описа на Окръжен съд-П, И ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от *****против К.Г.И. с ЕГН:**********,***, иск по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
ОСЪЖДА КОМПИ, гр.****, пл****, да заплати на К.Г.И.
с ЕГН:**********,***, сумата от 5700лв. /пет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата от
13951,18лв. /тринадесет хиляди деветстотин петдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: