Р Е Ш Е Н И Е
№……………../………………..2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 13 май 2021г. в състав:
Председател: КРАСИМИР
КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Оля Йорданова и
с участието на прокурор Александър Атанасов от Окръжна прокуратура - Варна,
като разгледа докладваното от съдия Марияна
Бахчеван касационно административно-наказателно дело № 735 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение №260311/28.10.2020г. на Варненския районен съд, постановено по н.а.х.д. №2931/2020г.,
е изменено наказателно постановление /НП/ №НЯСС-45 от 29.04.2020г., издадено от зам. председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ срещу Община
Попово, ЕИК *********, за нарушение по чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона
за водите /ЗВ/, като размера на наложената имуществена санкция от 10000.00 лв. /десет хиляди лева/ е намален до 2000.00 лв. /две хиляди лева/, а в останалата част
НП е потвърдено, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
Срещу съдебното решение е постъпила касационна
жалба от община Попово чрез адв. Росица Денева, с която се оспорва въззивното
решение като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на
процесуалните правила относно преценката на фактите и доказателствата, което е
довело до неправилни изводи. Касаторът изтъква, че наказващият орган е издал две наказателни постановления
с мотиви, че Община Попово е осъществила фактическия състав на чл. 190а, ал.2
от ЗВ, което по същество представлява две наказания за едно и също нарушение.
Релевира, че тъй като деянието е едно - неизпълнение на задължително
предписание, дадено в констативен протокол №05-04-12/28.03.2019год. и имуществената
санкция за това административно нарушение следва да бъде една, а не две такива.
Претендира присъждане на разноски по опис.
Ответникът по касация със становище по касационната
жалба, оспорва последната като неоснователна и моли за оставяне
в сила на решението на Варненски районен съд като законосъобразно, обосновано,
правилно и постановено в съответствие с изискванията, както на материалния,
така и на процесуалния закон. Претендира присъждане на разноски,
съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението
на ВРС е правилно и законосъобразно.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
тъй като е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл.63, ал.1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирани лица съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 от АПК.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, касационният състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение, Районен съд - Варна е изменил наказателно постановление №НЯСС-45 от 29.04.2020 г., издадено от зам. председател на
ДАМТН, с което на община Попово, ЕИК *********, за нарушение по чл.190а, ал.2,
вр. ал.1, т.3 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв.,
като е намалил размера й на 2000лв., и е
потвърдил НП в останалата част.
Районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – зам. председател на ДАМТН, надлежно оправомощен със заповед №А-5 от
02.01.2018 г. на председател на ДАМТН, като НП съдържа всички изискуеми от
закона реквизити и е издадено в административно-наказателното производство при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивната инстанция приема, че административното нарушение е доказано по несъмнен
начин, респ. налице са констатираното от АНО неизпълнение на предписание по чл.
190а, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на
даденото с констативен протокол № 05-04-12/28.03.2019г. предписание да се извърши подходящо укрепване след края на
енергогасителя на преливника при заустването му в дерето на язовир "Водица", намиращ се в ПИ №000445, в землището на с. Водица, общ. Попово, със срок на изпълнение 01.10.2019г. Въззивният съд е приел, че контролните органи са констатирали неизпълнението на
предписанието при извършена проверка на 04.11.2019 г., за което е съставен констативен протокол №05-04-62/04.11.2019г., въз основа на който впоследствие са съставени и процесните АУАН и НП.
По отношение на размера на имуществената
санкция са изложени мотиви, че са
налице основания за изменение на размера на наложената имуществената санкция в посока към минимума.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна намира, че обжалваното решение по същество е правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14
от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, Районен съд - Варна правилно е установил фактическата обстановка, като е събрал гласни и писмени доказателства, относими към
всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани
след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен
материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Не може
да бъде споделено основното касационно възражение, направено за първи път в
настоящото производство, че за един и същ обект и за едно и
също нарушение са били издадени две наказателни постановления с мотиви, че община
Попово е осъществила фактическия състав на чл. 190а, ал.2 от ЗВ поради неизпълнение
на задължително предписание, дадено в констативен протокол
№05-04-12/28.03.2019год. Противно на горните твърдения от представения констативен
протокол №05-04-12/28.03.2019г. е видно, че на Община Попово са дадени две
отделни предписания, касаещи енергогасителя, в раздел V, чл. 2, а именно: т.1. Да се
извърши подходящо укрепване след края на енергогасителя на преливника при
заустването му в дерето и т.2. Да се възстанови енергогасителя на преливника. И
двете предписания са със срок на изпълнение – 01.10.2019г. Неизпълнението и на
двете предписания е установено в констативен протокол №05-04-62/04.11.2019г. в
раздел IV - неизпълнени.
Оспореното в настоящото производство НП №НЯСС-45/29.04.2020г. е издадено във
връзка с неизпълнението на т.1 от раздел V, чл. 2, поради констатираното от
проверяващите органи на изравяне на терена под енергогасителя в зоната на
заустването му в дерето, което създава предпоставка за пропадането на цялата
конструкция на преливното съоръжение. Представеното в хода на съдебното
производство НП №НЯСС-56/22.05.2020г. е издадено във връзка с неизпълнението на
т.2 от раздел V, чл. 2, поради
констатираното от проверяващите органи изцяло разрушен енергогасител на
преливника, изпълнен като бетонов праг и невъзстановеното му експлоатационно
състояние. Видно от горното отговорността на община Попово е ангажирана за
неизпълнение на две отделни предписания, дадени съгл. чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, чието неизпълнение в указания срок безспорно
съставлява две отделни административни нарушения, предвид разпоредбата на чл. 200, ал.1,
т.39 от ЗВ, тъй като всяко едно от дадените предписания би могло
да бъде изпълнено или не. Следователно всяко едно неизпълнено предписание
изпълнява състава на отделно административно нарушение и в случая не може да се
приеме, че е налице едно нарушение - неизпълнение на предписания, поради което
следва да бъде наложено и едно административно наказание. В тази връзка
издаденото наказателно постановление е издадено в съответствие и с нормата на чл. 17 от ЗАНН,
доколкото не е налице повторно наказание за едно и също административно
нарушение.
В подкрепа на горното
е и факта, че за двете неизпълнени предписания са издадени и два АУАН
№05-057/04.12.2019г. /за процесното НП/ и №05-058/04.12.2019г., които са били
оспорени от община Попово, но с други мотиви.
Неоснователно е и другото
възражение, че измененият размер на имуществената санкция от въззивната
инстанция е несправедлив. Търсейки баланса между смекчаващите вината
обстоятелства и високата степен на обществена опасност на деянието, правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че имуществена санкция близка до
минимума се явява справедлив размер, който би бил ефективен за постигане на
целите на специалната и генералната превенция.
Следователно измененото по размер наказание не е явно несправедливо и не
са налице предпоставки за неговото намаление до установения в закона минимум.
Предвид изложеното
настоящият касационен състав намира, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е
постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в приложимата редакция,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 лв.
На основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. чл.63 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд –
Варна,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260311/28.10.2020г. на Варненския районен съд, постановено по н.а.х.д.
№2931/2020г.
ОСЪЖДА община Попово, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция за
метереологичен и технически надзор сума в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнагарждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.