Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 303 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Н.Ж.Н.
с ЕГН ********** и Е.Б. Н. с ЕГН **********,***,
срещу Р.П.К. с ЕГН ********** и
адрес: ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати общо на ищците сумата от 10000 лв., представляваща заплатен без основание на
21.10.2020 г. задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 21.10.2020 г., който договор е нищожен, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответницата за същата
сума като заплатена на отпаднало основание, поради развалянето на
предварителния договор, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 12.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 21.10.2020 г. между ищците, като
купувачи, по време на техния брак, и ответницата – продавач, бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.
Долище, общ. Аксаково, съставляващ УПИ № *** по действащия план на селото, с
площ от 1225 кв.м., ведно с изградените в него вилна сграда, пристройка към не
я и гараж. Продажбата цена била уговорена в общ размер на 56000 евро, от които
10000 лв. платими при подписване на предварителния договор като задатък и
остатъкът – платим чрез договор за банков кредит след сключване на окончателния
договор и вписване на първа по ред ипотека в полза на банката, в срок до
06.11.2020 г. В изпълнение на договора ищците заплатили по банкова сметка ***00
лв. с общи техни средства, и кандидатствали за ипотечен кредит при избрана от
тях банка. При проверка на документите служители на банката установили, че
предварителният договор не бил подписан от ответницата, доколкото било налице
разминаване между подписа й, положен върху него, и този върху нотариалния акт
за покупко-продажба, с който се легитимирала като собственик на същия имот.
Поради това юристи на банката проучили случая и установили, че праводателите на ответницата имали множество задължения,
респ. имало опасност от бъдещи съдебни спорове, инициирани от увредените
кредитори, както и че ответницата не била заплатила уговорената продажна цена
по придобиването. При ката констатираните обстоятелства банката отказала
отпускането на искания кредит с предложения като обезпечение недвижим имот,
въпреки одобрението на ищците като кредитоискатели. По тези причини преди
крайния срок за сключване на окончателен договор ищците поискали от ответницата
да сключат нов предварителен договор или да удължат срока за изповядване на
сделката, за да поискат кредитиране от друга банка, но ответницата отказала
както предложенията, така и връщането на заплатения задатък.
Ищците считат, че предварителният договор бил нищожен поради липса на
съгласие на ответницата, евентуално - поради липса на писмена форма за
действителност, доколкото същият не бил подписан лично от нея, а от трето лице,
за което няма данни да е налице представителна власт и не е упоменато изрично
като пълномощник. В условията на евентуалност поддържат, че договорът бил
развален с исковата молба поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответницата по договора, изразяващо се в отказа да подпише лично предварителния
договор и в декларирането на неверни данни в чл. 12 от договора. Считат, че
ответницата дължи връщане на заплатения от тях задатък като получен без
основание по нищожен договор, евентуално – като получен на отпаднало основание
по развален с обратна сила договор.
По изложените съображения по същество молят за уважаване на предявения иск
и претендират разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищците,
действащи чрез процесуалния им представител адв. Т.И.,
поддържат исковата молба и представят списък с разноски по чл. 80 ГПК. В
депозирана писмена защита адв. И. излага съображения по същество на спора, съобразно
събрания доказателствен материал по делото. Намира, че ответницата не е била
собственик на имота – предмет на
процесния предварителен договор, понеже се легитимирала като такъв въз основа
на продажбен договор, по който не била заплатила уговорената продажна цена на
нейния праводател. Затова и счита, че същата е декларирала неверни
обстоятелства в чл. 12 от предварителния договор, според която клауза тя е
единствен собственик на имота, и е налице виновно неизпълнение на договора от
нейна страна. Отделно поддържа, че неизпълнението й се изразява още в
предлагането на имота за закупуване от трети лица в срока на действие на
сключения с ищците предварителен договор. Поддържа и възражението за нищожност
на договора поради липса на съгласие, доколкото същият не е подписан от
ответницата, а от нейния пълномощник адв. Е. К..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на
главния иск поради липса на правен интерес за ищците да оспорват подписа на
ответницата в предварителния договор, респ. да твърдят неговата нищожност на
това основание. В тази връзка поддържа, че, дори договорът да не бил подписан
от нея, то сделката била в състояние на висяща недействителност, като била
потвърдена впоследствие чрез извършените от нея правни и фактически действия,
вкл. предоставянето на документи на банката и преустановяване предлагането на
имота за продажба на трети лица. По същите съображения счита иска и за
неоснователен. Намира за неоснователна и евентуалната претенция за връщане на задатъка поради развалянето на договора. По този повод
твърди, че не тя, а ищците били неизправна страна, тъй като сделката била
сключен след уверението им, че получили одобрение от банката, което не
отговаряло на истината. Отделно поддържа, че и към настоящия момент нямало
никакви претенции на трети лица по отношение на прехвърления имот.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание
ответницата, действаща чрез процесуалния й представител адв.
Е.К., поддържа отговора и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. Не оспорва,
че процесният договор не е подписан лично от ответницата, а от пълномощникът й
по делото, за което било налице устно упълномощаване по телефон. Не оспорва
също, че имотът е продаден на трети лица, но поддържа, че това е станало след изтичане
на уговорения срок за сключване на окончателен договор с ищците, поради което
липсва виновно неизпълнение от нейна страна. В представена писмена защита излага съображения за злоупотреба с право от страна
на ищците, които са ползвали процесния предварителен договор, за да им бъде
отпуснат банков кредит за закупуване на имота, а след отказът на банката се
позовават на нищожността на същия договор. Намира, че последният е сключен от
лице, действащо от нейно име без представителна власт, но впоследствие тези
действия са потвърдени с конклудентни действия при
условията на чл. 42,ал. 2 ЗЗД, респ. сделката е валидирана
с обратна сила, от момента на сключването й. Счита за ирелевантно по отношение
на вещно-правния ефект на продажбения договор плащането на уговорената по него
продажна цена, поради което няма невярно деклариране от нейна страна. Поддържа,
че не носи отговорност за отказа на банката да кредитира ищците, тъй като този
отказ изобщо не се дължи на нейното поведение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за връщане на заплатен без основание задатък по нищожен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на депозита като получен на
отпаднало основание поради развалянето на договора с обратна сила.
Възраженията на ищците за нищожност на процесния договор
са обосновани с твърдения, че сделката е сключена при липса на съгласие на
ответницата, като продавач по сделката (чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД) и неспазване на предписаната от закона писмена форма за
действителност за предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот (чл.
26, ал. 2, предл. трето ЗЗД във вр.
чл. 19, ал. 1 вр. чл. 18 ЗЗД). В обстоятелствената
част на исковата молба са изложени съображения, че договорът страда от
посочените пороци, тъй като е подписан от трето лице, различно от посоченото
такова като продавач, което водело до невалидно формирана воля на продавача или
евентуално устно постигнато съгласие за продажбата на имота. От така наведените
твърдения следва, че в случая се касае
до сключване на процесния предварителен договор от лице без представителна
власт да договаря от името и за сметка на продавача, тоест до хипотеза на висяща
недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не до нищожност на договора по чл. 26,
ал. 2, предл. второ или предл.
трето ЗЗД, каквато погрешна квалификация на възражението е дадена в исковата
молба. Този
извод следва от разграничението между посочените два вида недействителност.
Разликата
между нищожната сделка поради липса на съгласие и сделката, сключена от лице
без представителна власт, е обсъдена подробно в мотивите към т. 2 от
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на
ВКС. Там е прието, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.
второ ЗЗД е тежък порок на правната сделка, водещ до нейната нищожност, който е
налице ако волеизявлението е направено при така наречената „съзнавана липса на
съгласие“, напр. ако е изтръгнато с насилие, направено е без намерение за
обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни. Тази нищожност (както и
всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД) е абсолютна – изначална и окончателно водеща до
пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, които биха
могли да настъпят само ако договорът бъде (валидно) сключен отново. Договорът,
сключен от лице без да има представителна власт, не страда от толкова тежък
порок, тъй като мнимият представител е формирал и изявил поначало валидна воля
от името на мнимо представлявания, като липсата на представителна власт може да
бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за
потвърждаване на договора. Затова волеизявлението, направено от чуждо име без
представителна власт, не само не е непоправимо (нищожно), а и поначало не е
неправомерно (по арг. от чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи
воденето на чужда работа без пълномощие). До момента на потвърждаването на
договора от страна на мнимо представлявания сделката е в състояние на висяща
недействителност. Ако той потвърди договора (при условията на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), потвърждаването има обратно действие и сделката се валидира
към момента на сключването й, като поражда целените правни последици така,
както ако беше сключена при надлежно съществуваща към този момент
представителна власт. При липса на потвърждаване на недействителността може да
се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите
универсални правоприемници. След позоваване (извънсъдебно или пред съда) на
недействителността, тя от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада
възможността договорът да бъде потвърден и да произведе действие. Едва тогава
недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има правни последици, подобни на
тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД - всяка от страните дължи на другата
връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По
въпроса за разграничението между нищожната сделка поради неспазване на
предвидената от закона форма и сделката по чл. 42, ал. 2 ЗЗД също е формирана
съдебна практика (напр. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 217 от 21.01.2020
г.по гр. д. № 582/2019 г. на ВКС, III г. о.), според която договорът е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, когато самият той не е сключен в
предписаната от закона форма за действителност (напр. нотариална форма по чл.
18 ЗЗД за договор за покупко-продажба на недвижим имот) или тази форма е
опорочена (напр. продавачът не се е явил лично пред нотариуса; представителят
по закон или пълномощникът на продавача не се е явил лично пред нотариуса;
продавачът или неговият представител не е знаел български език и нотариусът не
му е назначил преводач). Когато обаче договорът е сключен чрез пълномощник и страната
възразява, че пълномощното не е в изискуемата форма по чл. 37 ЗЗД (както е в
случая) или че тази форма е опорочена, така твърдяната нищожност също е по чл.
26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, но касае упълномощителната сделка, а не сключения от
пълномощника договор. При претендирана от страната
недействителност на самия договор, основана на такива твърдения (поради
нищожност на пълномощното), е налице хипотеза на изначална липса на
представителна власт за мнимия пълномощник, тоест недействителност на договора
по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.
2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК
на ВКС, при липса на потвърждаване на сделката по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Другата страна по договора,
която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. правен интерес
да се позове на недействителността. Тя би могла в много по-голяма
степен да защити правата и интересите си, не като се позове на
недействителността, а обратно - като предяви срещу мнимо представлявания
осъдителен иск за изпълнение на договора или положителен установителен иск, че
договорното правоотношение между тях съществува, а ако договорът е с вещно-транслативно действие - и установителен иск за
собственост или такъв по чл. 108 ЗС, като по този начин принуди мнимо
представлявания или да се позове на недействителността чрез възражение срещу
иска, или да потвърди договора.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният главен иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като чрез него
ищците, като купувачи по процесния предварителен договора, макар и формално да заявяват
възражения за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, предл.
второ и предл. трето ЗЗД поради липса на съгласие на
продавача и неспазване на предписаната от закона писмена форма за
действителност (с която правна квалификация съдът не е обвързан), на практика
се позовават на недействителността на сделката по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, която
твърдят да е сключена от мним представител на ответницата като продавач.
Купувачите (ищци) не биха могли нито да потвърдят опорочената воля на
представляваната насрещна страна по договора, нито да се позоват на този порок,
вкл. и чрез възражение, каквото е релевирано в случая. Затова е недопустимо те
да претендират чрез кондикционен иск за неоснователно
обогатяване последиците от посочената висяща недействителност на сделката.
Освен това тези последици на двустранна реституция биха настъпили само ако правоимащата мнимо представлявана страна се позове на
недействителността, каквото позоваване от страна на ответницата изобщо не е
налице нито преди предявяването на иска, нито в хода на процеса.
При това
положение производството по делото в частта по предявения главен осъдителен иск
за връщане на сумата от 10000 лв. като платена без основание (по нищожен
договор), е недопустимо и подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 ГПК.
В останалата част
– по евентуалния осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане
на същата сума като платена на отпаднало основание (по развален договор),
производството е допустимо и
претенцията следва да бъде разглеждана по същество.
Основателността на този иск е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: даването,
съответно получаването от ответницата на процесната сума (задатък по договора)
в размер на 10 000 лв. и отпадане на основанието за нейното задържане. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и
главно доказване на тези факти.
Безспорно по делото е, че на 21.10.2020 г. е сключен процесният
предварителен договор за покупко-продажба между ответницата Р.К., в качеството
й на продавач, и ищците Е. и Н. Няголови, като купувачи, както и че в същия ден
ищците са заплатили в полза на ответницата задатък по договора в посочения
размер. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени
доказателствени средства – предварителен договор (л. 6-8) и преводно нареждане
(л. 10). От съдържанието на договора се изяснява още, че страните са уговорили
останалата част от продажната цена да бъде заплатена чрез банков кредит (чл. 2,
б. „б“), както и че са се съгласили окончателният договор да бъде подписан в
срок до 06.11.2020 г. (чл. 3). Предвидено е задължение на купувача да закупи
имота в уговорения срок и да плати, респ. осигури плащането на продажната цена
(чл. 7, ал. 1), както и право на продавача да задържи полученото капаро, ако по
вина на купувача не бъде подписан окончателен договор в уговорените срок и
условия (чл. 9). При несключване на окончателната сделка по вина на продавача е
регламентирано задължението му за връщане на капарото в двоен размер (чл. 10).
Според клаузата на чл. 12 с подписването на договора продавачът е декларирал
пред купувача, че е единствен собственик на имота и последният не е обременен с
тежести или предмет на съдебни спорове, имуществени претенции на трети лица или
предходни предварителни договори, като се е задължил да не подписва такива, да
не отчуждава или обременява с тежести имота до подписването на окончателен
договор. При неизпълнение на това негово задължение е договорено правото на
купувача да развали предварителния договор и да получи обратно заплатения
задатък (капаро), както и неустойка в същия размер.
Видно от договора, същият носи подпис на ответницата, действаща в лично
качество, като не е спорно, че този подпис не е положен от нея, а от адв. Е.К., както и че последната не е разполагала с писмено
пълномощно за сключване на сделката от името и за сметка на продавача. Налице е
изрично признание по чл. 175 ГПК на процесуалния представител на ответницата в
тази насока (л. 89) и отделно неавтентичността на договора е доказана от
приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-почеркова
експертиза (л. 69 и сл.), което съдът цени като компетентно изготвено, правилно
и обосновано. При така установените по делото факти и изложените по-горе
съображения във връзка с недопустимостта на главния иск, съдът приема, че е
налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и процесният предварителен договор е
сключен от лице, действащо от името на продавача, без представителна власт. Същият
обаче е потвърден от мнимо представлявания в хода на процеса, чрез подадения
отговор на исковата молба, в който се съдържа волеизявление на ответницата в
посочения смисъл. Отговорът е писмен, респ. потвърждението е дадено в изискуемата
писмена форма по чл. 42, ал. 2 във вр. чл. 37 ЗЗД във
вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 18 ЗЗД и така сделката е валидирана с обратна сила, от момента на сключването й,
съответно поражда
целените правни последици и е годен източник на права и задължения за страните.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е
налице виновно неизпълнение на договора от страна на продавача, респ. дали
същият е развален и основанието за задържане на получения задатък по него –
отпаднало с обратна сила. Съдът намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор
на този въпрос, като съображенията за това са следните:
От представения нотариален акт от 11.08.2020 г. (л. 9) се установява, че по
силата на обективирания в акта договор за
покупко-продажба ответницата Р.К., като купувач по договора, е придобила дворно
място в с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна,
представляващо ***по действащия план на селото, с площ от 1225 кв.м, ведно с
построената в него вилна сграда с площ 88,80 кв.м. с пристройка към нея със
застроена площ от 77,40 кв.м и гараж със застроена площ от 25,20 кв.м. Именно
тези имоти са предмет и на процесния предварителен договор, сключен
впоследствие на 20.10.2020 г., поради което към момента на договарянето с
ищците ответницата се е легитимирала като надлежен собственик на имотите въз
основа на посочения продажбен договор. Последният е формален и консенсуален, респективно за сключването му е достатъчно
съгласие на страните относно съществените елементи на продажбата, което да е
обективирано в предвидената от закона нотариална форма, като от този момент
сделката поражда транслативното си действие. Плащането на цената не е елемент фактическия състав на придобивното
основание, а е относимо към изпълнението на договора. Поради това съдът намира,
че декларираните от ответницата в чл. 12 от предварителния договор обстоятелства
относно притежаваните от нея права върху имотите са верни, а възраженията на
ищците в обратна насока (за невярно деклариране) са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията им за неизпълнение на задълженията на
ответницата по същия чл. 12 от процесния договор, а именно да не подписва
предварителни договори с трети лица, както и да не отчуждава или обременява с
тежести имотите до подписването на окончателен договор. Срокът за подписване на
нотариалната сделка с ищците е уговорен в чл. 3 от предварителния договор до
06.11.2020 г., поради което и задължението за бездействие на продавача го
обвързва до този краен момент. Изпълнението на това негово задължение е доказано
по делото както от приобщените писмени доказателствени средства, така и от
главните такива. От приложения предварителен договор от 20.11.2020 г. (л. 114)
и нотариален акт за покупко-продажба от 15.12.2020 г. (л. 83), двата сключени с
трети за спора лица, се установява, че имотите са предложени и отчуждени в
полза на тези лица след изтичане на уговорения между страните срок на дължимото
бездействие, видно от датите на договорите. В този смисъл са и свидетелските
показания на ангажираната от ответницата свидетелка Ивелина И. (л. 89 и сл.),
според които имотите са предлагани за продажба от ответницата именно чрез нея,
като подобно предлагане не е извършвано не само до уговорения срок за сключване
на окончателен договор, но и след това. Съдът кредитира напълно свидетелските
показания, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и съответни на
останалия доказателствен материал. Не споделя, от друга страна, възраженията на
ищците за недостоверност на показанията поради заинтересованост на разпитаното
лице, намиращо се във връзка с праводателите на
ответницата, на които не е заплатена цялата продажна цена по транслативния договор, предвид изложените по-горе мотиви,
според които това плащане е ирелевантно за придобиването на собствеността.
От същите свидетелски показания се изяснява още, че по възлагане от
ответницата св. И. е съдействала на ищците за снабдяване с нужните документи за отпускане на банков кредит, в
т.ч. им е изпратила посочените в чл. 15 от процесния предварителен договор
документи, касаещи правото на собственост върху продаваните имоти и
изпълнението на особените изисквания на закона, а именно: нотариален акт,
данъчна оценка, скици, удостоверение за търпимост и удостоверения за вещни
тежести по чл. 47 от ПВ. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложените
към отговора ел. писма от 16.09.2020 г., които писма изхождат от лице с две
имена, съвпадащи със собственото и бащино име на свидетелката, адресирани са до
ищеца Н.Н. и съдържат в прикачени файлове с
въпросните документи (л. 37 и сл.). Видно от документите е също, че имотите не
са обременени с тежести, като последното вписване по партидата им в Службата по
вписванията е на нотариалния акт от 11.08.2020 г., с който ответницата е
придобила собствеността. Следователно последната е изпълнила точно задълженията
си по процесния предварителен договор и отказът на банката да отпусне кредит на
ищците, с който те да заплатят остатъка от продажната цена на имотите, не може
да бъде вменен в нейна вина. Косвено доказателство в тази насока е и приложеният
нотариален акт за покупко-продажба от 15.12.2020 г., с който имотите са
отчуждени от ответницата в полза на третите лица, тъй като от съдържанието на
договора е видно, че новите купувачи са платили част от продажната цена пак чрез
банков кредит, тоест че подобно финансиране е обективно възможно при наличните
документи за собствеността.
При това положение несключването на окончателната сделка се дължи на
неизпълнението на задълженията на ищците по чл. 7, ал. 1 от предварителния
договор да осигурят плащането на продажната цена, уговорена като платима чрез банков
кредит, какъвто в крайна сметка им е отказан. Затова и същите не са имали
основание да развалят предварителния договор и в техния патримониум изобщо не е
възникнало съдебно предявеното облигационно вземане за заплатения задатък,
елемент от правопораждащия фактически състав на което вземане е именно
развалянето на договорната връзка между страните с обратно действие.
Така ищците не са провели пълно и главно доказване на отпадането на основанието
за задържане на получения от ответницата задатък и искът им по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на сумата се явява
неоснователен, респ. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в
полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение. Такова се претендира в
размер на 2350 лв., като са представени и доказателства за заплащане му - договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021
г. (л. 110), съдържащ отбелязване, че възнаграждението е изплатено изцяло в
брой.
Съдът намира за
основателно релевираното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
възнаграждението, предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените
о.с.з. и минималния размер на дължимото възнаграждение по предявените искове от
общо 1660 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
Съобразявайки тези критерии, както и конкретно извършените от пълномощника на
ответницата процесуални действия по делото, относими към цената на
предоставената адвокатска услуга, съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 2000 лв., която да
бъде възложена в тежест на ищците.
Предвид извода за
изначална недопустимост на предявения главен иск и неоснователност на
евентуалния, разноски на ищците не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 303/2021
г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви състав,
В ЧАСТТА по предявения от Н.Ж.Н. с ЕГН ********** и Е.Б. Н. с ЕГН **********,***, срещу Р.П.К. с ЕГН ********** и адрес: ***,
главен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати общо на ищците сумата
от 10000 лв. (десет хиляди лева), представляваща заплатен без основание
задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
21.10.2020 г., като недопустимо, на
основание чл. 130 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ж.Н. с ЕГН ********** и Е.Б. Н. с
ЕГН **********,***, срещу Р.П.К. с
ЕГН ********** и адрес: ***, евентуален осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати общо на ищците сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева),
представляваща заплатен на отпаднало основание задатък по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 12.01.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Н.Ж.Н. с ЕГН ********** и Е.Б. Н. с
ЕГН **********,***, да заплатят на Р.П.К.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от
2000 лв. (две хиляди лева) за сторените разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 5 ГПК.
Решението в частта, с която
е прекратено частично производството по делото, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на страните. В останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: