Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1319 28.09.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети септември две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря В. С. и прокурор Христо Колев като разгледа
докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело
номер 1453 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР, вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.Г.К. ***, с ЕГН **********,
против Решение № 260058/26.04.2021г., постановено по адм. дело №1/2021 г. по
описа на Районен съд - Царево, с което е отхвърлена жалбата на К. против
заповед за задържане на лице № 302зз-139/23.12.2020г. на полицейски инспектор,
РУ Царево, ОД МВР Бургас.
Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че оспореното решение е
неправилно и необосновано, тъй като от приетите писмени доказателства по делото
не се установява наличие на данни, към датата на задържането, които да
разкриват вероятната му съпричастност към престъплението, описано в заповедта.
Адв.А. пледира за отмяна на решението на РС-Царево, както и потвърдената с него
заповед.
Ответникът по касация, редовно уведомен, се явява
лично. Оспорва жалбата и пледира решението на РС-Царево да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за основателност на касационната жалбата.
Административен съд - Бургас, петнадесети състав, като
взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна. Съображенията за
това са следните:
На 23.12.2020 г., в гр. Царево касаторът К.. е
задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
защото са налични данни, че е извършил престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Пред районния съд е представена докладна записка, рег.
№ЗМ276/23.12.2020г. относно получени данни за извършено престъпление.
С Решение № 260058/26.04.2021г., постановено по адм.
дело № 1/2021 г. по описа на Районен съд Царево , е отхвърлена жалбата на К.К. против
заповед за задържане на лице № 302зз-139/23.12.2020г. на полицейски инспектор,
РУ Царево, ОД МВР Бургас. За да достигне до извод за неоснователност на
оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа
предвидените в чл. 74, ал. 2 ЗМВР
реквизити и е мотивирана с излагане на фактически и правни основания за нейното
издаване. Позовавайки се на представените по делото доказателства, районният
съд е приел, че в хода на административното производство е направено обосновано
предположение, че К.К. може да е съпричастен към извършване на престъпление по
чл.216, ал.1 от НК. Съдът е приел, че жалбоподателят е разбрал на какво
основание е задържан и не е нарушено правото му на защита, тъй като в заповедта
е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуалната му
съпричастност към извършено престъпление и му е предоставена възможност да
организира своята защита.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно, при
следните съображения:
Изводът на районния съд, че са налице
материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за задържане, не
намират опора в събрания по делото доказателствен материал.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
Задържането на лицето по този ред представлява принудителна административна
мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата.
В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се
постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
като т. 2 изисква в нея задължително трябва да бъдат посочени фактическите и
правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено
задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган,
представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на
разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от
своя страна обоснована незаконосъобразността на издадената заповед за задържане
и е основание за нейната отмяна.
Настоящият касационен състав намира, че в конкретния
случай в процесната заповед не се съдържат фактическите основания за издаването
й, т. е налице е пълна липса на мотиви. Посочването само на правното основание
за издаване на процесната заповед не е достатъчно да се приеме, че въз основа
на него може да се изведат и фактическите основания обосновали издаването й,
както неправилно е приел първоинстанционният съд. Недопустимо е установяването на фактически
основания за издаване на заповедта на задържане да се установява в съдебното
производство чрез съответните доказателствени средства в процеса на съдебното
дирене, както неправилно и незаконосъобразно е процедирал районният съд.
При тези съображения са налице основания за оспорване
по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК - не е
спазена формата, поради липса на фактически основания в административния акт,
което от своя страна е довело до съществено ограничаване правото на защита на
задържаното лице.
Предвид горното, настоящата инстанция намира
касационната жалба за основателна, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен
съд Царево е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено, както и издадената заповед за задържане.
Съдът намира, че с оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
с оглед направеното своевременно искане от процесуалния представител на
ответника, следва му бъдат присъдени разноски в размер на 570. 00 лв. за
внесена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по
касация не е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера, в който е поискан.
Мотивиран от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК
във вр. чл. 72, ал. 4
от ЗМВР, Административен съд – Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260058 от 26.04..2021 г., постановено по
НАХД № 1/2021 г. по описа на Районен съд – Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №
302зз-139/23.12.2020г., издадена от С.Н.–полицейски инспектор към РУ-Царево при
ОД на МВР гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
е постановено задържането за срок от 24 часа на К.Г.К. ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на К.Г.К. ***, с ЕГН **********
направените по делото разноски общо в размер на 570. 00 лева /петстотин и седемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.