Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на тридесети януари две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1691 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от
О.М.М., ЕГН: ********** ***, чрез адв. И.Д. против Ю.М.М., ЕГН: **********
***, комплекс „К.“, бл.***, вх.***, ап.****.
ИЩЦАТА твърди, че ответникът бил неин
съпруг, с когото сключили граждански брак на 13.12.2015г. с Акт за
граждански брак №0167 от същата дата на Община К.. От брака си имали родено
едно дете – М. Ю.М., роден на *** г. с ЕГН: **********.
Твърди, че с ответника се запознали през 2014 г. и на следващата година
взели решение да заживеят заедно. Той се преместил при нея в жилището ѝ в
гр. К., а през 2016г. се родило детето им М..
Твърди, че в началото на съвместния им живот ѝ се струвало, че
всичко върви нормално, но често съпругът ѝ проявявал чувство на ревност,
на което не обръщала сериозно внимание, защото по никакъв начин не му давала
повод с поведението си и смятала, че с течение на времето той ще установи това.
След раждането на детето ищцата изцяло се отдала на отглеждането му и цялото ѝ
внимание било насочено към него. Не поддържала отношения с никого и не излизала
от дома им, но въпреки това съпругът ѝ, като се прибирал вкъщи взимал
телефона ѝ, често без нейно знание и извършвал проверка на контактите
ѝ, като след това ми провеждал задълбочени разпити за лицата, които са
ѝ писали или с които била разговаряла. Налагало се да изпада в обяснения,
а той заявявал, че не ѝ вярва и я обвинявал в извънбрачни контакти.
Виждайки, че не вярва на обясненията ѝ и изцяло подчинена на желанията
му, ищцата дори спряла да контактува с приятелките си, тъй като съпругът
ѝ не ги одобрявал. На практика, през последните години тя не била
излизала от дома им, освен да води детето по детски площадки, а единственото им
развлечение било да слизат в приземния етаж на кооперацията, в която живеят,
където майката на ищцата държала сладкарница. Въпреки това, ответникът
непрекъснато намирал поводи, за да изрази съмненията си за нейното поведение.
Ищцата твърди, че през месец април 2019 г., през нощта по време на сън,
събудила съпруга си и го помолила да се премести в другата стая, защото детето
не можело да спи и било неспокойно. Вместо това той скочил и абсолютно
изненадващо за нея, започнал да я удря по лицето, да стиска ръката ѝ и да
ѝ крещи, при което тя го помолила да си тръгне. На следващата сутрин
майка ѝ дошла в дома им и я заварила да плаче. Ищцата разказала какво се
е случило през нощта и майка ѝ я посветвала да проведе разговор с
ответника, но в присъствието и на родителите им, за да използват и техния
семеен опит и да намерят решение за случая. Така се събрали – двамата съпрузи и
родителите им, но вместо нормален разговор, ответникът предизвикал скандал,
след което се прибрал със своите родители в дома си в село В.. През времето,
през което не живеели заедно, той идвал да се вижда с детето и ищцата никога не
му пречила за това, макар че при всяко от посещенията си търсел и си намирал
поводи за конфликти с нея и то на същата основа – ревност и със същите
обвинения.
Ищцата си извадила медицинско свидетелство след нанесения ѝ побой
и сериозно мислила какво решение да вземе за бъдещето си, като не дала
възможност на никой от близките ѝ да ѝ влияе. И макар майка ѝ
и братята ѝ да били на мнение, че трябва да се раздели с ответника, тя решила,
че в името на детето им, трябва да му даде още един шанс. Така в края на месец
август 2019 г. го поканила отново да дойде при нея и детето и да заживеят
тримата.
Непосредствено след прибирането си обаче, ответникът започнал с
обвиненията си срещу нея, като във всеки един човек, с когото контактувала, по
какъвто и да е повод, той виждал неин възможен извънбрачен партньор. Така
например я обвинил за връзка с доставчици на стоки за сладкарницата на майка
ѝ, с майстора, който идвал да поправя климатика
им и все от този род, като не се вслушвал изобщо в нейните обяснения. Две
седмици след прибирането му, макар и не по повод на обвиненията му, между
двамата възникнал скандал и ищцата отново го помолила да се изнесе от дома им.
Ответникът си тръгнал, като идвал да вижда детето си, което останало при своята
майка.
Ищцата твърди, че на 22.10.2019 г. готвела в кухнята, когато ответникът
влязъл в дома ѝ и отишъл направо при детето в спалнята. Там видял
телефона на съпругата си, взел го, видял, че била изпратила като съобщение
рецепта за лекарства на детето на един аптекар, когото той познавал, след което
започнал да крещи: „Ти рога ли ми слагаш?“. Отправил по неин адрес обиди и
вулгарни епитети и без да се съобразява, че детето им било там и ставало
свидетел на всичко, започнал да я удря с шамари по лицето и да я плюе. Детето
се разплакало, а ищцата казала на ответника да спре, тъй като плаши сина им.
Той обаче продължил и ищцата грабнала детето и тръгнала да слиза, за да потърси
помощ от майка си в сладкарницата. Ответникът я последвал, слязъл с нея в
заведението, ритнал я в крака и продължил да я нарича с обидни и вулгарни
изрази. За съжаление на ищцата майка ѝ я нямало, но пък там била една
посетителка, която станала неволен свидетел на случката. В този момент майка
ѝ се върнала, развикала се срещу ответника и го изгонила.
На 27.10.2019 г. ищцата получила съобщение от съпруга си, че иска да
дойде да види детето. Тя му отвърнала, че ще го чака и ще изведе сина им отвън
на улицата, защото майка ѝ била вътре и предпочита да не се срещат. Така
и направила – изчакали го с детето отпред на улицата, след което казала на
съпруга си да го вземе, а тя да отиде да гласува. Вместо това той предложил да
идат заедно, като после щял да вземе детето. След гласуването се върнали пред
дома ѝ и ищцата го помолила да я изчака отвън да оправи детето, след
което да му го даде. Не искала ответникът да влиза, защото се опасявала, че ще
се скарат с майка ѝ, която още му била много ядосана. Той обаче не я
послушал и тръгнал към сладкарницата. Майката на ищцата излязла отвън и се
опитала да го спре, като му казала, че „не може да посяга на нейното дете“, но
той я бутнал в стената на кооперацията и издърпал за ръка детето към двора. В
този момент се намесила и лелята на ищцата, която също му казала да си тръгва и
да не прави скандали. Почувствала тяхната подкрепа, ищцата си грабнала детето и
го прибрала вкъщи.
Ищцата твърди, че по време на брака си положила всички усилия да създаде
и да има нормално семейство. Получавала подкрепата на своите близки, най-вече
на майка си, която освен моралната подкрепа, която давала, издържала нея и
детето ѝ. Тя дала финансова възможност и на съпруга ѝ да организира
семеен бизнес, който той не осъществил. С нито едно свое действие не била дала
повод за грубото поведение и лошото отношение от страна на съпруга ѝ към
нея. Дълго обмисляла и в крайна сметка взела трудното решение да прекрати брака
си с ответника, тъй като това не била нормална среда за отглеждане на детето им
и то не бивало да става свидетел на подобни действия. Искала двамата да поддържат
своите лични отношения, но предвид малката възраст на сина им, желае засега той
да не остава с приспиване в дома на баща си. Детето било изключително
привързано и свикнало с майка си. През последните три години не се били
разделяли и били непрекъснато заедно. То познавало и родителите на баща си и
там ходило няколко пъти, но винаги с майка си. Отделно от това, в дома на
ответника често пребивавала и неговата дъщеря, която била на около 7 години, а
общите срещи между децата били трудни – не желаели да контактуват по между си и
изразявали явна непоносимост.
Всичко изложено обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на
настоящата молба за развод.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да прекрати гражданския им брак с ответника като
дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина;
- да предостави на нея упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака им дете М. Ю.М., като определи следния
режим на лични отношения между него и бащата: всяка събота или неделя от
месеца, петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на
майката, на личните празници на бащата, както и по всяко време, за което
двамата родители постигнат съгласие;
- да осъди ответника да заплаща на детето си чрез
ищцата, като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на
200 лв., считано от датата на постановяване на решението по настоящото дело;
- след
прекратяване на брака да предостави на нея ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент, находящ се в гр. К., ул.
„Г. К.“ №****, ет.*****, ап.*****.
Заявява, че не е променяла фамилното си име след
брака. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба по
реда на чл.131 СК, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 13.12.2015 г. в град К., за което в Община К. е бил съставен акт за
граждански брак № 167 от същата дата.
Представено е копие от удостоверение за раждане №**********, от което се
установява, че съпрузите са родители на малолетно дете М. Ю.М. с ЕГН: **********.
От показанията на свидетеля Ф. Я. Ш. се
установява, че е майка на ищцата. Дъщеря ѝ имала сключен брак с Ю.М., но
от м. септември 2019 г. двамата се намирали във фактическа раздяла. Понастоящем
О.М. живеела с малолетното дете на съпрузите в жилище – нейна собственост, находящо се в гр. К., ул. „Г.. „К.“ №****, ет.****, ап.***.
На същият етаж в съседен апартамент живеела и свидетелката, която била
собственик на намиращата се на партера на жилищния блок сладкарница „Д. Ж. В.“.
Ответникът в момента бил с неизвестно местонахождение, по всяка вероятност
извън страната. От самото начало на брака им ответникът изпитвал болезнена ревност
към съпругата си, без изобщо тя да му давала поводи за това. Проверявал ѝ
телефона, вдигал ѝ безпричинни скандали, обвинявал я и я нагрубявал.
Свидетелката преди две години се завърнала от чужбина, където пребивавала
продължително време и благодарение на изпращаните от нея средства семейството
се издържало. Ответникът бил безотговорен родител и съпруг. Не помагал с нищо в
домакинството, сменял често работата си и трупал дългове, някои от които
свидетелката плащала. Непрекъснатият психически тормоз, на който ответникът
подлагал съпругата си довел до тяхната раздяла. Имало инцидент, при който си
позволил дори да я рита и да ѝ удари шамар по лицето. Това се случило в
сладкарницата в присъствието на свидетелката и отново поводът бил ревност.
Поведението на ответника стресирало и детето, в чието присъствие се случвали
повечето скандали. От няколко месеца ответникът не бил виждал сина си и не
контактувал с него, а и самото дете не търсело
баща си.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетелката Ш., че страните не живеят
като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и
духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им
брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал.
3 СК. В конкретният случай такова искане е направено от ищцата. По делото се
събраха категорични доказателства относно причините, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака – агресивното, грубо и неуважително отношение
на ответника, към съпругата му през целия им съвместен живот. Изпитвал е
болезнена ревност, която в хода на делото не се установи да е била основателна.
С това свое укоримо поведение ответникът е причинил необратим разрив в
семейните отношения с ищцата. Неговите брачни провинения се доказват по
несъмнен начин, поради което съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Съдът счита, че родителските права по отношение на роденото
от брака малолетно дете следва да се предоставят на майката и то следва да
живее с майка си, тъй като тя трайно полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му. На ответника следва да бъде дадена възможност
да поддържа режим на лични отношения със сина си, за да не се прекъсва
биологичната връзка, както и емоционалната и социална такава, между родител и
дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за
упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на
детето. С оглед горното съдът намира за подходящ следният режим на лични
отношения на бащата с детето: до навършване на петгодишна възраст на детето – всяка
първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. и всяка втора и четвърта
неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 часа, без преспиване; след навършване на
петгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09:30 часа на съботния ден до 17:30 ч. на неделния ден, с преспиване в дома на
бащата; петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на
майката, на личните празници на бащата, както и по всяко време, за което
двамата родители постигнат съгласие.
Като взе предвид възрастта на детето и доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за трудовите доходи на двамата родители, съдът
намира, че необходимата обща издръжка на малолетния следва да се определи на 350
лева месечно. От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за
детето в размер на 200 лева, считано от датата на постановяване на решението по
настоящото дело, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката,
която полага и непосредствените грижи по отглеждането му.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „Г.. К.“ №*****, ет.*** ап.****, са
налице претенции само от съпругата. Установи
се по делото, че апартаментът е нейна собственост и доколкото вината за
разстройството на брака е на ответника и предвид това, че родителските права се
предоставят на нея, то и семейното жилище следва да се предостави за ползване
на ищцата.
Относно фамилното име:
Ищцата следва да продължи да носи фамилията М., която
не е променяла след брака.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, разноските по делото следва да
останат в тежест ответника, включително и окончателният размер на таксата по
развода, която съдът определя в размер на 50.00 лева.
Като взе предвид, че ищцата при завеждане на исковата
молба е внесла 25.00 лева, той следва да бъде осъден да довнесе в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. още 25.00 лева,
както и държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на
определената издръжка за детето или още 288.00 лева. Общо дължимите такси по
сметка на РС К. са в размер на 313.00 лева.
Ответникът следва на осн.
чл.78, ал.1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на общо 625.00 лева, от които 25.00 лева за платена държавна такса
и 600.00 лева за адвокатски хонорар.
Съдът следва
да постанови предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание 242, ал. 1
ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на 13.12.2015 г. с Акт за
граждански брак №0167 от същата дата на Община К. граждански брак между О.М.М., ЕГН: ********** *** и Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „К.“, бл.***, вх.***, ап.****,
като дълбоко и непоправимо разстроен ПО
ВИНА НА СЪПРУГА Ю.М.М..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на на малолетното дете М. Ю. М., ЕГН: ********** на майката О.М.М., ЕГН: **********,
като детето ще живее на адреса ѝ по местоживеене,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата Ю.М. М., ЕГН: ********** и детето М.Ю. М., ЕГН: **********, както следва: до
навършване на петгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от
месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от
10:00 ч. до 16:00 часа, без преспиване; след
навършване на петгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:30 часа на съботния ден до 17:30 ч. на неделния ден, с
преспиване в дома на бащата; петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката, на личните празници на бащата, както и по всяко
време, за което двамата родители постигнат съгласие.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, Ю.М.М., ЕГН: ********** да заплаща на малолетното си дете М. Ю. М., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител О. М. М., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста лева), считано от датата на
постановяване на решението по настоящото дело – 28.02.2020 г.. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
продължи да носи фамилно име М., което не е променяла при сключване на брака.
ОСЪЖДА Ю.М.М., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни
такси в размер на общо 313.00 лв. (триста и тринадесет лева).
ОСЪЖДА Ю.М. М., ЕГН: ********** да заплати на О. М. М., ЕГН: ********** разноски по делото по в размер
на 625.00 лв. (шестстотин двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с.
в двуседмичен срок от връчването му.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: