Решение по дело №23365/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6505
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110123365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6505
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123365 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Предявен е от „. СОФИЯ“ ЕАД срещу К. В. Г., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, ж.к.
Захарна фабрика, бл. 41, вх. а, ет. 3, ап. 7, иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 590.62 лева,
представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 117,17 лева, представляваща лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 27.09.2021 г., сумата от 23,16 лева, представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., лихва
върху тази главница в размер на 4,89 лева за периода 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г., ведно с
лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
на 04.10.2021 г. срещу К. Г. и Юлия Г.а за процесните задължения, като с разпореждане от
31 март 2022 г. е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си срещу К. Г.. Твърди, че извършена справка в информационен масив при ищеца
имало отразено плащане в размер 785,43 лева на 29.11.2021 г., което кореспондирало с
твърдението на Юлия Г.а за погасяване на нейната част от задължението. Твърди, че
ответникът като съсобственик на 1/2 на процесния имот, е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период, като не е заплатил задълженията си към
ищеца. Моли съда да уважи исковата молба и да му присъди разноски.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил
доказателствени искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по реда
на чл.131 и чл.133 от ГПК. В заповедното производство, заповедта е била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не е постъпило възражение, няма възражения за недължимост и
1
наведени доводи в тази посока.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, както и
Разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК. В срока, предоставен за отговор не е подаден
такъв. Ответникът не е ангажирал становище по исковата молба, не изпраща представител в
първо съдебно заседание, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не е постъпило възражение, няма
възражения за недължимост и наведени доводи в тази посока, поради което настоящия
състав счита, че са налице основанията на чл. 238 от ГПК.
С оглед на представените по делото доказателства и липсата на насрещни такива,
представени от ответника, настоящият състав приема, че искът е вероятно основателен, като
предвид това, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в първо съдебно заседание, налице са изискванията на чл. 239 ал.1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение по същество на спора, като същото не
следва да се мотивира.
Следва исковата претенция за главница и законна лихва да бъде уважена до
размерите, предявени срещу ответника, като на ищеца да се присъдят разноските,
извършени в исковото и в заповедното производство в тази част, както следва: 39.72 лв. в
заповедното производство, в това число за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 25.00 лв. за държавна такса в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 50.00 лв.,
(определено, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, предвид липсата на фактическа и правна
сложност и предвид приключването на делото по реда на чл. 238 от ГПК).
С оглед на горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от . Александров, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.Ястребец №23Б, и К. В. Г., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, ж.к. Захарна фабрика, бл. 41,
вх. а, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.
150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 590.62 лв. (петстотин и деветдесет лева и
шестдесет и две стотинки), представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 117,17 лв. (сто и седемнадесет
лева и седемнадесет стотинки), представляваща лихва за периода от 15.09.2019 г. до
27.09.2021 г., сумата от 23,16 лв. (двадесет и три лева и шестнадесет стотинки),
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г.
– 30.04.2020 г., лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,89 лв. (четири
лева и осемдесет и девет стотинки) за периода 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г., ведно с лихва за
забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
04.10.2021 г. до окончателното изплащане.
2
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, ж.к. Захарна фабрика, бл. 41, вх. а,
ет. 3, ап. 7, да заплати на „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . Александров, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.Ястребец №23Б, сумата от 39.72 лв.
(тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) за разноски в заповедното производство
и сумата от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева) за разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на съобщаване на ответната страна с указване на правата и
по чл. 240, ал.1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3