№ 140
гр. ****, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231420200184 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по
жалба на Н. Х. Д. от гр.**** против НП№ 22-1795-000366/16.12.2022 г. на
Началник група към ОДМВР-****, РУ-****, с което за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба от
200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и
несъставомерност на вмененото нарушение от субективна страна. На тази
база се отправя и искане за неговата отмяна.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.В придружителното писмо към преписката се прави
бланкетно искане за потвърждаване на НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
1
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:
На **** г., около 12.51 ч. в гр.****, бул.”****” до №21, полицейски
служители към РУ-**** спрели за проверка управляван от настоящия
жалбоподател т.а.”****” с рег.№****, като при проверката е констатирано, че
автомобилът е собственост на водача-настоящ жалбоподател и е със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП, т.е. не е регистриран по
надлежния ред. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН
№673666/16.09.22 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Други нарушения, в
това число и такива свързани с липса на валидна З“ГО“ и/или неносене на
задължителни документи, не са били констатирани с акта. Последвало е
прекратяване на административно-наказателното производство за това
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, с мотивирана писмена резолюция №22-1795-
М000072/20.10.22 г. на основание чл.54, ал.1,т.9, вр.чл.33, ал.2 ЗАНН и
административно-наказателна преписка е била изпратена на РП по
компетентност.
След получаване на преписката, от своя страна РП-**** я е приела под
№8348/22 г. и е възложил допълнителна полицейска проверка по случая.Въз
основа на данните и материалите от тази полицейска проверка, ВРП е издала
постановление от 24.11.22 г. за отказ за образуване на досъдебно
производство. Според мотивите на постановлението, установеното поведение
на жалбоподателя-управление на МПС със служебно прекратена регистрация
по чл.143, ал.10 ЗДвП, е несъставомерно като престъпление по чл.345 НК,
поради липсата на умисъл. При така приетото в постановлението, препис от
същото е изпратено на сектор „ПП“- ОДМВР-**** за сведение и преценка по
компетентност за евентуално реализиране на административно-наказателна
отговорност.
След получаване на прокурорското постановление и въз основа на него,
е било издадено и процесното НП, с което за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени съответни наказания на основание
чл.175, ал.3 ЗДвП.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщените като доказателства и посочени по-горе писмени материали от
двете преписки -административна и прокурорска, съдържаща цитираните
2
АУАН и НП, мотивирана писмена резолюция, писмени сведения на
полицейските служители извършили проверката на жалбоподателя и
собствените му обяснения, справки за регистрацията и собствеността на
процесния автомобил, справка за нарушител, постановление за отказ за
образуване на ДП и др. Фактите свързани с време, място и начин на
управление на процесния автомобил и извършената му полицейска проверка,
в случая не се оспорват и от самия жалбоподател.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По делото няма спор, че на инкриминираните дата и място,
жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежния ред автомобил,
негова собственост, със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
ЗДвП, поради което и са налице всички елементи от обективна страна на
състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Съдът обаче счита за
основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е
осъществено виновно. За разлика от други хипотези на служебно
прекратяване на регистрацията, които настъпват автоматично, по силата на
закона /напр.по чл.143, ал.15 ЗДвП/, при дерегистрацията по чл.143, ал.10
ЗДвП се изисква кумулативно наличие на визираните в нея предпоставки-
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и
уведомяване на собственика на превозното средство за служебното
прекратяване на регистрацията. От събраните по делото доказателства по
делото не се установява, че администрацията е изпълнила задължението си да
уведоми жалбоподателя като собственик на автомобила за прекратяването на
регистрацията. Няма данни и че изпратеното му уведомление от
Гаранционния фонд, съгласно чл.574, ал.10 КЗ, е било получено от
жалбоподателя. След като законът вменява изрично задължение на
надлежните органи да уведомят собственика за служебното прекратяване на
регистрацията, то за това лице не е налице правно задължение само да следи
за това дали е извършена служебно дерегистрация или не. Още по-малко
допустимо е да му се вменява знание за служебното прекратяване на
регистрацията само по презумпция, че като собственик на автомобила е
следвало да сключи нов договор за З„ГО“. След като не е имал знание и
представа за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила по
3
чл.143, ал.10 ЗДвП, нито е могъл и е бил длъжен да следи за нея, то
осъщественото от жалбоподателя деяние се явява невиновно извършено-
умишлено или непрезпазливо, съответно не подлежи на санциониране. В тази
насока е и съдебната практика на касационната инстанция-АС-****-
напр.Р№397/23.11.22 г. по КАНД№474/22 г. по техен опис и др. При така
изложените съображения, атакуваното НП се явява необосновано и като
такова подлежи на отмяна.
С оглед така на така изложеното, не се налага по-нататъшно обсъждане
и на останалите изложени от жалбоподателя доводи за налични и други
пороци при издаване на обжалваното НП, тъй като това с нищо не би
променило изхода от делото.
В случая разноски не се претендират и присъждане на такива не се
дължи.
Водим от горното и основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№22-1795-000366/16.12.2022 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-****, РУ-****, с което на Н. Х. Д. от гр.**** с
ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-**** в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4