Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2023г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание
на първи февруари 2023г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Ж.
С участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1447/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.220 вр.
чл.19б от Законът за митниците /ЗМ, вр.чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза /МК/.
Образувано е по жалба на П.И.Г., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адв. С. Ж., против Решение към MRN
22BG002005075321R5/22.02.2022г., рег.№ 32-174635/30.05.2022г. на Директора на
Териториална дирекция Митница - Варна, с което на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.77, §1, вр. чл.85, §1, вр. чл.101,
§1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност
на декларираната стока с № 1 „лек автомобил употребяван, марка: Тесла по
митническа декларация 22BG002005075321R5/22.021.2022г.; определена е митническа
стойност на декларираната стока в размер на 40 000 лв.; разпоредена е корекция
на митническата декларация, както следва: е.д. 8/6 „Статистическа стойност“ да
се чете 40 000 лв.; е.д.“Митническа стойност“ да се чете 40 000 лв.; е.д.4/16
„Метод за определяне на стойността“ да се чете 6; Задължения за стока № 1 да се
чете: А00 - основа за изчисляване 40 000, ставка 0.080, изчислен размер и
съответно дължима сума 4 000 лв.; В00 - основа за изчисляване 40 000 ставка
0.200, изчислен размер и съответно дължима сума 8 800 лв., както и да се вземе
под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената
корекция начислените и взети под отчет суми са: мито А00 1 933.68 лв. и ДДС 4
254.10 лв., които са заплатени на 22.02.2022г. Дължими суми за доплащане: мито
А00 – 2 066.32 лв. и ДДС – 4 545.90 лв., ведно с лихва за забава върху размера
на държавните вземания на основание чл.114, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
В жалбата по подробно изложени съображения
се поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се
наличието на противоречиви мотиви в оспореното решение доколкото в същото се
поддържа, че сходни стои стоки следва да бъдат използвани за определяне на
стойността, а от друга страна е посочено, че няма данни за наличието на такива.
Излага се, че мотивите на органа за „трудна приложимост“ на разпоредбата на
чл.74, §2, буква „в“ МК, не е основание да не бъде
приложен този ред. Счита че, експертната оценка почива на субективни данни.
Твърди неспазено условие за последователно приложение на методите, предвидени в
чл.74, §2. Поради изложените съборажения моли съда
да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора,
чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение и прави възражение за перкомерност на адвокатското
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 22.02.2022 г. в МП Пристанище Варна при
ТД Митница Варна са представени документи за поставяне под режим допускане за
свободно обращение на употребяван лек автомобил, държава на износ Швейцария,
износител Реваз Ауто Са, с обща фактурна стойност 10 000 СНF, при курс за 1
швейцарски франк - 1,88368 лв., условие на доставка FСА Швейцария. Митническата
декларация е регистрирана с МRN 22ВG002005075321R5 от 22.02.2022г. и към нея са
приложени: фактура №21126/t от 06.12.2021г., талон на превозното средство,
снимков материал, документи за платени държавни вземания.
В хода на проверката по документи са
възникнали съмнения, че декларираната митническа стойност е действително
платената или подлежаща на плащане цена по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Във връзка с проверка, приемане и/или
оспорване на декларираната митническа стойност на внасяната стока деклараторът
е уведомен с писмо рег. №32-77636/09.03.2022 г.,
че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.
195 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) №
952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) в определен 3 - дневен срок
трябва да учреди обезпечение в размер на 6 612,22 лв. и произтичащите
последствия от неизпълнението на това задължение. Предоставено е обезпечение с GRN22ВG002000Х202948.
В процеса на определяне на митническата стойност,
митническият орган, пред който е декларирана стоките, е изразил
основателни съмнения, че декларираната стойност представлява
цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, и е
приложил разпоредбата на чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. С писмо рег. №
32-77645/09.03.2022 г. от декларатора са изискани за нуждите на допълнителната
проверка, съгласно нормата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, които
следва да бъдат представени в 7-дневен срок,
В указания срок е депозирана декларация с
вх. № 32-85141 от 15.03.2022г., в която вносителят обяснява, че всички
необходими документи за оформянето на стоката, са представени при подаване на
митническата декларация. Също така, дава разяснения, че не се занимава с внос
на автомобили, а гореописаният автомобил е закупен единствено за лични нужди.
След разглеждане на предоставените
документи, митническият
орган е установил, че стока №1
по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „лек автомобил,
употребяван, марка: Тесла модел: 3 Тип: LongRange бр. места: 5 първа рег.:
20210604 цвят: бял раб. Обем: 0 куб. см. мощност: 366 kw/DIN Двиг. № електрически
шаси № 5YJ3E7EВ4МF953027“, код по ТАРИК **********, държава на износ Швейцария,
1919 кг нето тегло, декларирана митническа стойност в размер на 19 336,80 лв.
При извършен оглед, служител на
МП Пристанище Варна установява, че съгласно представения снимков материал е видно, че автомобилът е с
повредени детайли в следствие на пътно транспортно произшествие. В
придружаващите документи не са отразени повредите/ дефектите на стоката при
нейната продажба.
Митническият орган приема, че не са налице доказателства в подкрепа на
точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като напр.
оферта, кореспонденция, договор или др. подобни предшестващи сделката. Приложената към митническата декларация
фактура №21126/t от 06/12/2021г. не съдържа всички необходими реквизити,
удостоверяващи договорните условия по сделката като: условие на доставка
съгласно ИНКОТЕРМС; условие на плащане, начин и срок на плащане, което води до
извода, че същите са договорени предварително между страните, доказателства за
което не са представени. В декларацията от 15.03.2022г. вносителя твърди, че
всички разговори по сделката са осъществявани по телефона и по вайбър. Митническият орган приема, че вероятността по този начин да е протекла и
осъществена сделката, като се вземе под внимание обстоятелството, че продавач
на стоката е швейцарско юридическо лице и ако разговорите по сделката са водени
директно с неин представител, а не с посредник е минимална.
От вносителя е представено потвърждение за
плащане от ПроКредит Банк (България) ЕАД от 07.12.2021г. за сумата от 10 000 СНF
към Revaz Autos SA по фактура № 21126/t/06.12.2021г. Вносителят не е дал своето съгласие за извършване на
проверка в обслужващата го банка на извършените от него разплащания към Revaz
Autos SA, изискано с писмо №32-77645/09.03.22г., което породило обосновани
съмнения в митническите органи дали преведената сума от 10 000 СНF е единствено
плащане по сделката.
Предвид обстоятелството, че вносителят,
съгласно разпоредбата на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не е оказал
нужното съдействие на митническите органи при извършваната проверка на
достоверността на декларираната митническа стойност на внасяната стока и не е
предоставил изисканите допълнителни документи и информация, които да докажат,
че посочената стойност в приложената търговска фактура № 21126/t от
06.12.2021г. в размер на 10 000 СНF е единствено заплатената сума към
швейцарската фирма продавач и с оглед констатираните пропуски и непълноти при
извършената проверка в представените търговски документи и възникналите в
следствие на това основателни съмнения, административният орган съобразно
Решение от 16 юни 2016г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-291/2015г.,
отхвърлил декларираната митническа стойност на стока
№ 1 „лек автомобил употребяван, марка: Тесла, модел: 3, Тип: LongRange бр.
места: 5 първа рег.: 20210604 цвят: бял раб. Обем: 0 куб. см. мощност: 366
kw/DIN Двиг. № електрически шаси № 5YJ3E7EВ4МF953027“, без да оспорва
автентичността на фактурата представена при вноса.
След направена справка в „Система за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи – МИС3А, за стока „употребяван лек автомобил, марка - тесла“
с произход от Швейцария, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително
по същото време, както стоката, подлежаща на остойностяване и вече остойностени
съгласно основния метод /договорната стойност/, митническият орган не е установил декларирани и приети митнически стойности
за „идентични стоки“ и „сходни стоки“, предвид разпоредбите на чл.74, §2, буква а) и б) от Регламент 952/2013г. (конски сили,
работен обем, първоначална регистрация и евентуални повреди).
Митническият орган приема, че са
трудно приложими за определяне на нова митническа стойност и следващите разпоредби на
чл.74, §2, буква в) и г)
от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което извежда извод, че митническата стойност на употребявани моторни превозни средства с
определени щети трябва да бъде определена като се ползва разпоредбата на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т. нар.
„резервен“ метод. Въз основа на този метод стойността се определя с помощта на
разумни средства, съобразени с принципите и общите разпоредби на споразумението
и на член VII от ГАТТ при прилагане на разумна гъвкавост чрез използване на експертна
оценка на вещо лице, която в най-голяма степен ще отрази действителното
състояние на МПС към момента на оценката.
С възлагателно писмо рег.
№32-65513/25.02.2022г. директорът на ТД Митница Варна е възложил изготвяне на
експертна оценка на гореописания употребяван лек автомобил. Изготвена е експертна оценка, вх.
№32-72999/04.03.2022г. от инж. И.Г.И., вещо лице от списъка на Окръжен съд - Варна, с
регистрационен № ********* от 14.12.2009г.
Относно техническото състояние на
автомобила, общата оценка е, че се касае за претърпял ПТП автомобил с изтощена
батерия в неизвестно техническо състояние и със следните видими щети: капак
преден, врата предна дясна, колонка средна дясна, врата задна дясна, праг
десен, панел десен, броня задна, завеси леви и десни, въздушна възглавница,
волан, тапицерия таван и колонки. Имайки предвид че лекият автомобил се нуждае
от възстановяване, оценителят приема единична крайна цена на автомобила в размер на 40 000,00 лв., като тази
цена е без държавни вземания.
След разглеждане на предоставените
документи и предвид гореизложеното митническият орган е приел, че митническата стойност на декларираната стока, следва
да бъде определена на база декларирани и приети митнически стойности за „сходни
стоки“, съгласно разпоредбите на чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като базата за формиране на митническата стойност
е Експертна оценка рег. №32-72999/04.03.2022г.
На основание чл.77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
декларираната стока по MRN 22ВG002005075321R5 от 22.02.2022г.,
административният орган е приел, че възниква
задължение за допълнително заплащане в общ размер на 6 612.22 лв., от които мито – 2 066.32 лв. и данък добавена
стойност 4 545.90 лв.
С писмо рег. №32-115649/08.04.2022 г., в
съответствие с чл.22, §6 от Регламент (ЕС)
№952/2013г., деклараторът е уведомен за мотивите, на които ще се основава
решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за отговор.
Писмото е връчено на 12.04.2022 г. лично на лицето, като в посочения в писмото срок не е депозирано становище.
По така изложените съображения, началникът
на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което на основание чл.84,
ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл.140 от Регламента за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл.77, пар.1, вр.чл.85, §1, вр. чл.101, §1, вр.
чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано
приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 „лек автомобил
употребяван, марка: Тесла по митническа декларация
22BG002005075321R5/22.021.2022г.; определена е митническа стойност на
декларираната стока в размер на 40 000 лв.; разпоредена е корекция на
митническата декларация, както следва: е.д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се
чете 40 000 лв.; е.д.“Митническа стойност“ да се чете 40 000 лв.; е.д.4/16 „Метод
за определяне на стойността“ да се чете 6; Задължения за стока № 1 да се чете:
А00 - основа за изчисляване 40 000, ставка 0.080, изчислен размер и съответно
дължима сума 4 000 лв.; В00 - основа за изчисляване 40 000 ставка 0.200,
изчислен размер и съответно дължима сума 8 800 лв., както и да се вземе под
отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената
корекция начислените и взети под отчет суми са: мито А00 1 933.68 лв. и ДДС 4
254.10 лв., които са заплатени на 22.02.2022г. Дължими суми за доплащане: мито
А00 – 2 066.32 лв. и ДДС – 4 545.90 лв., ведно с лихва за забава върху размера
на държавните вземания на основание чл.114, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
По делото е работила ССчЕ от заключението по която се установява, че реално платената цена от жалбоподателя за декларираната
в митническата декларация МRN №22ВG002005075321R5/22.02.22г. стока е е размер на 10 000 СНF. Платената или подлежаща
на плащане цена от жалбоподателя за процесната стока по търговска фактура №21126/06.12.2021г.,
предмет на митническа декларация МRN №22ВG002005075321R5/22.02.22г. е размер на
10 000 СНF, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Плащането на
търговска фактура №21126/06.12.2021г. на
стойност 10 000,00 СНF е извършено с валутен превод в размер на 10 000 СНF по
сметка на бенефициента с IBAN ***, банка: UBS Швейцария с титуляр Revaz Auto Sa
и основание за плащане „FACTURE №21126/t/06.12.2021”. Вещото лице установи, че е налицесъответствие между: - фактурираният вид
и количество и декларираният вид и количество стока; - номерът на фактурата за доставка и декларираната
фактура № по ЕАД;- цената на стоката по фактурата от 10 000 СНF
и общата фактурна стойност в ЕАД. Платената цена за стоката е в пълния фактуриран размер от 10 000 СНF.
Декларираната стойност по процесната митническа декларация е за 10 000 СНF,
т.е. за цялото фактурирано количество стока.
В съдебно заседание вещото лице
посочи, че при изготвянето на експертизата е използвала банкови извлечения като
е проследила 6 месеца преди датата на превода 7.12.2021 г. и 6 месеца след това
до 2022 г., като е констатирала, че 6 месеца преди валутния превод и 6 месеца
след него не са налични други плащания към банковата сметка на същия доставчик.
По делото са представени и са приети като доказателства
документите, по
които е работило вещото лице: Извлечение № 12/01.06.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение №
13/07.06.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение № 14/01.07.2021 г. от
„ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение № 15/07.07.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД,
Извлечение № 16/02.08.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение №
17/04.08.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение № 18/05.08.2021 г. от
„ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение № 19/09.08.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД,
Извлечение № 20/13.08.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение №
29/02.12.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение № 30/03.12.2021 г. от
„ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение № 32/07.12.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД,
Извлечение № 33/23.12.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД, Извлечение №
34/29.12.2021 г. от „ПроКредит Банк“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният акт е издаден от компетентен
административен орган, по аргумент от чл.19, ал.7 от Закона за митниците.
Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника
на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. От своя страна, според чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и
членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение на Директор на ТД Митница Варна в
Агенция „Митници“, е
издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8
от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.
Оспореният административен акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се
основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в 30
дневен срок.
Жалбоодателят не твърди, а и съдът при извършената служебна проверка не констатира
допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения.
Спорът между страните е относно правилното приложение
наматериалния закон, в частност дали
митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.140 от същия регламент, вр. чл.74, §3 от МК
за определяне на митническата стойност по процесния внос на база декларирани и
приети митнически стойности за „сходни стоки“, съгласно разпоредбите на чл.74,
§3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като базата за формиране на митническата
стойност е Експертна оценка рег. №32-72999/04.03.2022г.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston
Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, §1 и §2 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да
бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на
методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл.74, §1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3
от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност (в
този см. е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС).
Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на
чл.140, §1 от Регламента за прилагане дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70, §1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл.140, §2 от Регламента за прилагане те могат да
отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга
стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
МК.
Съгласно трайната практика на ВАС,
застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г.,
VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г.,
VIII о., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Последното е и предпоставка за неприемането на
декларираната митническа стойност. Приложимата
нормативна база не дава изчерпателна дефиниция на понятието „основателни съмнения“,
като настоящият състав счита, че за наличието на такива следва да се приемат
всички действителни факти, поставящи обективно под
съмнение посочената в декларацията обща сума, която купувачът е платил или
трябва да плати на продавача.
Във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140,
вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение
за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка
чл.15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва
пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически
контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените
срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва
цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22, §7 от МК, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на
правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който
трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември
20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл.140, вр. чл.141
от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото
производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140,
т.49.
От горното следва, че
митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни
мотиви в своя акт за наличието на обстоятелства, които да обосновават
съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума по арг. от
чл.140 от Регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице „основателни
съмнения" и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на
вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността,
посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере
доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими
в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, §3
от Регламент (ЕС) № 952/2013, т.е. с използване на определена по експертен път
справедлива пазарна стойност на стоката.
В случая мотивите на органа и
процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната
договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на
процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да
легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата
администрация се позовава.
Административният орган без да
оспорва автентичността на представената фактура от купувача, респ. на
инкоркопирания в нея договор за покупко-продажба на автомобила между Реваз Ауто
Са-Швейцария като продавач и П.И.Г. като купувач, включително уговорената между
страните продажна цена на автомобила, е приел, че е възникнало основание за
отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. От страна на
административния орган не е посочена причина за незачитане на данните за
платената сума по нея, при условие, че не се отрича автентичността й. Доколкото
административният орган не е оспорил фактурата, то настоящият състав приема, че
по делото не е спорно извършването на сделка с предмет процесния автомобил, не
са спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, а
единственият спорен елемент е продажната цена на автомобила.
Решението е издадено на основание
чл.74, § 3 от МК, т. е. твърди се, че няма данни за идентични или сходни стоки,
но в същото време на стр. 4 от решението се казва, че стойността трябва да се
определи на базата на декларирани и приети митнически стойности за „сходни
стоки“, което е основание за увеличение на стойността по смисъла на чл. 74, §2,
т. „б“ от МК, а не по чл.74, §3 от МК. Следователно може да се направи извод,
че решението има противоречиви мотиви, от една страна се твърди, че с оглед
наличните данни, стойността на процесната стока трябва да се определи въз
основа на декларирани приети митнически стойности на „сходни стоки“ от друга
страна се твърди, че няма данни за сходни стоки, с които да бъде сравнена
процесната стока.
В конкретния случай
административният орган е посочил, че хипотезата на чл.74, §3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на
процесната стока и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни
фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на
митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената
по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил
констатация, че „не се установиха декларирани и приети митнически стойности за
„идентични стоки“ и „сходни стоки“, предвид разпоредбите на чл.74, §2, буква
„а“ и „б“ от Регламент 952/2013г. (конски сили, работен обем, първоначална
регистрация и евентуални повреди)“. От тази констатация е изведен извод, че при
прилагане на методите за остойностяване, предвидени в чл.74, §2, буква а) и б)
от Регламент (ЕС) № 952/2013, съответно приети договорни стойности на
„идентични“ или „сходни“ с тези, които се оценяват, и са изнесени в
приблизително или по по същото време като стоката представена в момента на
вноса е невъзможно съпоставяне на характеристиките на автомобилите, състоянието
при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за
съпоставяне.
По отношение на хипотезата на
чл.74, §2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочено, че тя е трудно
приложима за определяне на нова митническа стойност, ако внесените употребявани
превозни средства или идентични или сходни внесени употребявани превозни
средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса в
състоянието, в което са внесени, или се продават в страната на вноса след
тяхното ремонтиране, защото тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите
за техния ремонт.
Разпоредбата на чл.74, §2, буква
г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 също не може да бъде приложена, според
административния орган, предвид на това, че превозните средства не се
произвеждат като повредени или с щети по тях, така както се установява в
момента на вноса.
Така административният орган е
направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради
изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата
стойност, ще приложи разпоредбата на чл.74, §3 Регламент (ЕС) № 952/2013.
Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна на митническия
орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на
митническата стойност по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е
изложил каквито и да било конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б), в)
и г). Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени
хипотези от чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към
възможността по чл.74, §3 от същия Регламент.
Както бе посочено по-горе в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на
стойността на процесния автомобил, което в
конкретния случай не е направено. В тази връзка "основателно
съмнение" е съмнение, което се основава на обективно съществуващ факт, но
не и на невъзможността на митническия орган да събере необходимата информация.
От
събраните по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на
вещото лице се установява, че
цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД
цена, установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение
на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на
чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по
чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Установеното от вещото лице, че за периода
01.06.2021г.-30.06.2022г. т.е 6 месеца преди валутния превод и 6 месеца след
него не са налични други плащания към банковата сметка на швейцарския
доставчик, подкрепя тезата на жалбоподателя, че платената цена е действително
уговорената и представлява митническата стойност на автомобила.
В тази връзка при липсата на каквито и да е данни за
осъществени сходни доставки/внос на същите стоки или подобни такива със същото
предназначение/, както се твърди в обжалваното решение, няма как обосновано да
бъде приет извода, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.
Отделно от горното при определяне на митническата
стойност на автомобила,
следва да се отчете и износването при всеки отделен случай, като процентът на
корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в екстрите и
мощност, датата на първоначалната регистрация и др. след което да се определи нова митническа
стойност. Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови
или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със
сума, която да отразява състоянието на автомобила.
В случая новата митническа стойност е определена от експертна оценка, която почива единствено на субективната преценка за това, колко би
струвал ремонта на автомобила, без да са изложени конктретни аргументи и
доказателства какви
пазарни аналози е използвал експерта. В оценката няма доказателства и за
първоначалното състояние на автомобила, тъй като в решението е описано,
че автомобилът бил в „неизвестно
техническо състояние“. Отделно
от горното, позоваването в хода на съдебното производство на извадка от сайт за продажба на
автомобили ТЕСЛА, модел 3, не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“, защото въпросната
информация не е част от митническите информационни системи и данните не са
събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с
доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност.
Обстоятелството, че не са представени документи, предшестващи
сделката- оферти, кореспонденция, договор и др. не може да се тълкува във вреда на вносителя. Непредставянето на договор между страните
по сделката, а само на фактура също не може да доведе до
направения от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не
е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане.
Фактурата замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде
основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност.
Съгласно чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2447/215 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква
като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата
стойност на стоката е представена фактура №21126/t/6.12.2021г., в която
жалбоподателя е посочен като купувач с вписване на продажната цена на закупения
автомобил. За да не кредитират въпросната фактура,
митническите органи са приели, че в нея липсват реквизити удостоверяващи
договорните условия по сделката като условие за доставка, условие за плащане,
начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и други. За да има качеството
реквизит, дадена информация следва да представлява задължителен/най-често
нормативно определен/ елемент от съдържанието на даден документ. В този смисъл
на първо място е неясно защо така липсваща информация е посочена като реквизит
и откъде произтича задължителната сила на посочените елементи.
От своя страна, митническите органи се
позовават на липсата на информация неотносима по никакъв начин към стойността
на сделката, за да приемат именно тази стойност за недействителна. Посоченият
подход е необоснован и като контратеза – административния орган не е обсъдил
същественият елемент – платена ли е стоката и на каква цена.
В тази връзка настоящият съдебен състав
намира, че ответната страна в писмено становище от 21.07.2022г. неправилно интерпретира тълкуването дадено от СЕС с
Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел,
че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност
на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки.
От изложеното се налага извод, че
декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната МД е
договорната стойност – тази, която е действително платена по представената
фактура. В този смисъл не са били налице предвидените в закона предпоставки за
определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката,
незаконосъобразно са и определените суми
за доплащане за мито и
ДДС, както и лихви за забава.
По така изложените съображения съдът
приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да
бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебните
разноски общо в
размер на 810 лв., от които 600 лв. платено адвокатско възнаграждение, 10 лв. внесена
държавна такса и 200
лв. депозит за вещо лице.
С оглед изрично направеното от ответника
възражение за прекомерност на възнаграждението, следва да се отбележи, че
претендираното възнаграждение е под нормативният минимум съгласно текста на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и материалният интерес по делото, поради
което същото не подлежи на редукция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение към MRN
22BG002005075321R5/22.02.2022г., рег.№ 32-174635/30.05.2022г. на Директора на Териториална
дирекция Митница- Варна.
ОСЪЖДА Териториална Дирекция Северна Морска в
Агенция „Митници“ да заплати на П.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 810лв./осемстотин
и десет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: