Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……….06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА М.
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д.
№ 1794/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № 113012/29.08.2018 г. на Х.Д.Ш., ЕГН **********,*** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2, представлявано от М.И.и К.В., при
участието на подпомагащата го страна Т.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати сумата 150000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки и страдания
в резултат смъртта на Б. Д.Ш., ЕГН **********, нейна сестра, починала при ПТП
на 29.08.2015 г., на главен път І-6 (Бургас – София) в района на Т-образно
кръстовище при с. Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д., ЕГН **********, при
управление на л.а. „***“, ДК № ***, ведно с обезщетение за забава върху
главницата, считано от 29.08.2015 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86 ЗЗД. В с.з. чрез процесуален
представител поддържа предявените искове.
Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание по
нохд № 52/2017 г., по описа на Сливенски Окръжен Съд, присъдата, по което е
влязла в сила. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за
управлявания от Д. автомобил, обективирана в полица № 11114002878677 като произшествието
попада в границите на периода на валидност.
Ищцата твърди, че в резултат на смъртта на
сестра й й били нанесени дълбоки и непоправими морални щети. Твърди, че между
тях е съществувала дълбока емоционална връзка още от детските им години, която
не била отслабена от промените настъпили
в живота на всяка от тях с течение на времето и разстоянието помежду им.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„Застрахователно дружество „Армеец“” АД, оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва материалната легитимация на ищцата и изложените твърдения за
естеството и дълбочината на връзката й с починалата, както и твърденията за
характера и тежестта на претърпяните болки и страдания. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, изразяващо се в
непоставяне на предпазна каска, представляващо неизпълнение на задължение по
чл. 182, т. 3 ППЗДвП като по този начин е поставила в опасност живота и
здравето си. Признава наличие на застрахователно правоотношение, обективирано в
посочената от ищцата застрахователна полица, досежно л.а. „***“, ДК № ***.
В срока по чл. 372, ищцата
депозира допълнителна искова молба, в която
репликират възраженията на ответника, в това число и твърденията за
съпричиняване от страна на починалата на вредоносния резултат. Поддържа
изложените в исковата молба твърдения.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който поддържа изложените доводи и
възражения.
Подпомагащата ответника страна Т.Г.Д., не изразява становище по предявения
иск.
В с.з. ищеца и ответника, чрез
процесуални представители, поддържат изложените доводи и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното н.о.х.д. № 52/2017 г., на
СлОС, НО, че с Присъда № 5/06.03.2017 г. Т.Г.Д. е признат за виновен в
това, че на 29.08.2015 г. в Община Сливен, на път I-6, км. 406, при управление на л.а. „***“,
ДК № ***, нарушил правилата за движение – чл. 8, ал. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т.
1 ЗДвП, 37, ал. 3 ЗДвП, чл. 96, ал. 1 ППЗДвП, чл. 101, ал. 1, т. 3 ППЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице – К. Т.К.и Б. Д.Ш., поради което на
осн.чл. 343, ал. 3, предл. 2, алт. 2, б. „б“, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 НК, му е наложено наказание. Присъдата е влязла в сила на 22.03.2017 г.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК
за признато и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството: - наличие на валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ДК № ***, обективирано в полица №
11114002878677.
От представените удостоверения за раждане №№ 583731 и 140337 и Справка
от НБД от 14.12.2016 г., се установява, че ищцата е сестра на пострадалата Б. Ш..
За
доказване на релевираното възражение за съпричиняване, по делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. Вещото лице
посочва, че в резултат на произшествието на починалата Ш. са били причинени
съчетана травма – глава, гръден кош, корем и крайници, изразена с множествени
тежки травматични увреждания – черепномозъчна травма, гръдна травма с
разкъсване на белите дробове и стената на аортата, коремна травма с разкъсване
на черния дроб. Експерта посочва, че непосредствената причина за смъртта е
разкъсването на аортата (най-големия
кръвоносен съд),
който кръвоснабдява всички органи и разкъсването на стената й обуславя тежка
кръвозагуба и шоково състояние с мигновенен летален изход. Разкъсването на
аортата е несъвместимо с живота, независимо от тежестта на останалите
травматични увреждания. Вещото лице сочи още, че разкъсването на стената на
аортата е причинено при гръдната травма като поставянето или не на предпазна
каска на главата няма отношение към тази травма, която е с основно значение за
настъпилата смърт.
За установяване на твърдяните от ищцата болки и страдания,
по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел – А.Х.К., първи братовчед на ищцата, чиито показания съдът кредитира в
частите, които са резултат от непосредствени и лични впечатления и не
противоречат на останалите приети за установени факти и обстоятелства.
При така възприетото по фактите, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност обстоятелството, че
към датата на произшествието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за управлявания от виновния водач л.а. „***“, ДК № ***,
обективирано в полица № 11114002878677 е безспорно между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 29.08.2015
г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на
чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и
следователно изключва преценката на настоящият състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните
последици от деянието. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпросът относно причините, поради което настъпило произшествието, тъй като
причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Спорен между страните е
въпросът досежно материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение
за претърпяните от смъртта на нейната сестра неимуществени вреди.
Съобразно разрешението на въпрока дадено в ТР № 1/21.06.2018 г., т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Необходимостта от разширяване на кръга на лицата, преди действието на
чл. 493а КЗ – от 07.12.2018 г., е наложено от Директива 2009/103/ЕО/16.09.2009
г., относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването
на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС/25.10.2012 г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления.
По приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост в
съдебната практика с Постановление № 4/25.05.1961 г., Постановление № 5/24.11.
1969 г. и Постановление № 2/30.11.1984 г. е възприет ограничителен подход
спрямо кръга на правоимащите. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД, обаче е справедливо
да може да получи обезщетение за неимуществени вреди всеки, който е създал с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на това
право се отчита в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС като противоречащо на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл.
20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, равенство на
всеки пред закона. Поради това, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г. лица, правото да получат обезщетение се допуска за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт).
Предпоставките съгласно тълкувателното решение на всички колегии на ВКС
относно правото на обезщетение се свързват с доказването на трайна и дълбока
емоционална връзка между починалия и всяко лице, което търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
Следователно, с посочената задължителна за съдилищата съдебна практика,
материалната активната легитимация не е поставена в зависимост от степента на
родство, а от доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена
близост, оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-близките да получи
обезщетение.
Във връзка с изложеното спорните въпроси са и относно критериите, които
обосновават извода за наличие на "особена близост".
Такава действително, не може да се извлича само от доказаната по делото
степен на родство. Степента на родство от своя страна е онази "житейска
ситуация", в която следва да е породена особената, трайна и дълбока
връзка, която е в основата на търпените продължителни болки и страдания.
Следователно родствената връзка сама по себе си, по-скоро следва да бъде ценена
като доказателство, а не като сравнителен критерий за преценка дали близостта е
"особена" или "обичайна" като правопораждащ материалната
легитимация факт. Обективният критерий, който се поставя в ТР № 1/21.06.2018 г.,
по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е съпоставимостта на претърпените от лицето
болки и страдания с тези, които търпят или биха търпели най-близките - съпруг
или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала,
дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ.
Именно такива обстоятелства се установяват от събраните гласни
доказателства. Установява се, че смъртта на сестрата на ищцата е трагедия,
отразила се тежко на последната в психоемоционален план, предвид значимото мястото,
което починалата е заемала в живота на ищцата. Двете сестри са били давани за
пример заради близките, задружни и топли отношения помежду им. Част от преживяванията
от периода непосредствено след смъртта са актуални и към настоящият момент,
близо четири години след загубата – при споменаване на починалата й сестра
ищцата започвала да плаче. Установява се още, че ищцата била съсипана от
смъртта на сестра си, не искала да погледне никого, била постоянно над ковчега
на сестра си. Свидетелят определя състоянието й
„сякаш, частица от нея изчезна“. Косата на ищцата побеляла след
произшествието, физиономията й се сменила, затворила се в себе си и видимо се
състарила, макар да била само на 32 години и преди произшествието да била
винаги усмихната и да държала на външния си вид. Използваните от свидетеля
сравнения и описания за отношението на починалата към ищцата, отношенията между
двете сестри, както и за състоянието на ищцата след смъртта, сочат на страдание
и емоционална травма изживяни от ищцата, сравними с тези на посочения по-горе
кръг най-близки лица и резултат от изградената приживе особена близост между
двете сестри. Следва да се отчете и факта, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
а връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Изложеното
важи с пълна сила за установената връзка между ищцата и пострадалата.
Поради изложеното съдът намира, че материалноправната легитимация на
ищцата е доказана и са налице предпоставките за уважаване на иска.
По размера.
Договорът за задължителната застраховка "ГО" е обективиран
в полица 11114002878677/25.11.2014 г. (видно от представената справка от Гаранционен фонд) и по
силата на пар. 22 от ПЗРКЗ (в сила от 01.01.2016 г.), за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ, какъвто е и настоящият, се прилага ч. Четвърта на КЗ (отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г.), освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето
защо, съдът
намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са
приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, различен
от посочения в пар.
27, ал. 1, т. 2 ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече
пострадали лица до 5 000 000 лв.
Безспорно е, че с разпоредбата на
пар. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (Дв,
бр. 101/07.12.2018 г.) е
предвидено, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 (изключението
за други лица, извън най-близкия кръг роднини) се определя в размер до 5000.00
лв. Разпоредбата на ал. 3 от същия параграф пък предвижда, че размерът на
обезщетението за тези лица по предявените от тях съдебни претенции в периода от
21.06.2018 г. (датата на постановяване на ТР № 1, т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК
на ВКС) до влизането в сила на ЗИДКЗ, обн. Дв, бл. 101/07.12.2018 г. се
определя в размера по ал. 1. При тази законодателна уредба, съдът намира, че
посочената разпоредба в действащия КЗ, макар и да придава обратно действие на
определения максимален размер на обезщетението не се отнася за настоящият
случай, дори и при съобразяване на датата на предявяване на иска – 28.08.2018
г. Това е така, защото поначало действащия КЗ се прилага за застрахователни
договори сключени след 01.01.2016 г., какъвто процесния не е. При което при
разглеждането и разрешаването на процесния спор приложение намират разпоредбите
на ч. Четвърта от КЗ (отм.), както бе посочено в предходния абзац.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус
–причинените болки и страдания в резултат на смъртта на сестра й, техния
интензитет и продължителност и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие (в този
смисъл е даденото разрешение в константната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Р №
83/06.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на
ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове, съдът счита иска за причинените
неимуществени вреди за доказан в размер на 60000.00 лв.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане
релевираното от страна на ответника по делото, възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазна
каска от страна на пострадалата.
С
оглед релевираното възражение, съдът следва
да разгледа доколко поведението на пострадалата Б. Ш. е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се
стигнало до
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди.
(така
Р №
169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010
г., ВКС, ІІ ТО). Константната
практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.
От събраните в хода на производството специални знания, се установява
безспорно, че непосредствената причина за смъртта на Б. Ш. е разкъсването на
аортата (най-големия кръвоносен съд), който кръвоснабдява всички органи и
разкъсването на стената й обуславя тежка кръвозагуба и шоково състояние с
мигновенен летален изход. Разкъсването на аортата е несъвместимо с живота,
независимо от тежестта на останалите травматични увреждания. Установява се още,
че разкъсването на стената на аортата е причинено при гръдната травма получена
от пострадалата Б. Ш. като поставянето или не на предпазна каска на главата
няма отношение към тази травма, която е с основно значение за настъпилата
смърт. Следователно, твърдението, че чрез непоставянето на предпазна каска като
пътник на мотоциклета, пострадалата е обусловило настъпването на вредоносния
резултат не се подкрепя от събраните доказателства.
При това положение, съдът намира, че дължимото
обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде редуцирано по размер и
искът следва да бъде уважен до размера на сумата 60000.00 лв., а за разликата
до претендираните 150000.00 лв. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради уважаване на претенцията за неимуществени
вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за обезщетение за забава, считано
от датата на деликта – 29.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 223 КЗ (отм.). (в тази
насока е константната практика на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г., II ТО; Решение № 126/ 02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II
ТО).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата макар и да се следват разноски,
не се присъждат предвид липсата на доказателства за направени такива.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата
от страна на Адвокатско дружество „Красимира Иванова и Явор Нотев“, Булстат
175216746, при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съобразно представения Договор за процесуално
представителство от 10.07.2018 г., то на дружеството се следва възнаграждение
изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Минималния размер на възнаграждението възлиза на 4530.00 лв.,
при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 1812.00 лв.
Върху възнаграждението се дължи и ДДС, предвид представените доказателства за
регистрация по ЗДДС, в размер на 362.40 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, съобразно
направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК, разноски се следват и на
ответника за възнаграждение за вещо лице – 300.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено служебно от съда по реда на чл. 25, ал. 1 НЗПП в
размер на 300.00 лв. Така съразмерно с отхвърлената част от иска на присъждане
подлежи сумата 360.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 2400.00 лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ст. Караджа”, № 2, представлявано от М.И.и К.В., при участието на
подпомагащата го страна Т.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Ш., ЕГН **********,***,
сумата 60000.00 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания в резултат смъртта на Б. Д.Ш.,
ЕГН **********, нейна сестра, починала при ПТП на 29.08.2015 г., на главен път
І-6 (Бургас – София) в района на Т-образно кръстовище при с. Глушник, настъпило
по вина на Т.Г.Д., ЕГН **********, при управление на л.а. „***“, ДК № ***,
ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 29.08.2015 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), за
разликата над присъдения размер обезщетение
за неимуществени вреди 60000.00 лв. до претендирания размер 150000.00
лв. (сто и петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ст. Караджа”, № 2, представлявано от М.И.и К.В.ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „КРАСИМИРА ИВАНОВА И ЯВОР НОТЕВ“,
Булстат 175216746,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. М.Д. Скобелев“, № 6,
ет. 1, сумата 2174.40 лв. (две хиляди сто сесемдесет и
четири лева и 40 ст.), възнаграждение
за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Х.Д.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2, представлявано от М.И.и К.В., сумата
360.00 лв. (триста и шестдесет лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ст. Караджа”, № 2, представлявано от М.И.и К.В.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата 2400.00 лв.
(две хиляди и четиристотин лева), дължима държавна такса, както
и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: