Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 21.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12
състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като
разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 15473 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените
от ищеца Ж.И.Б., ЕГН ********** субективно съединени искове срещу П.Б.Б., ЕГН **********, ЕГН **********, Т.И. М., ЕГН ********** и „Н.Б.Г.“ ЕООД с правни основания чл.45,
ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД във вр.с
чл.53 ЗЗД и чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД, относно осъждането на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца, обезщетение в размер на 25 001 лв. за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, уронване на достойнството и доброто му име, причинени
неудобство и негативни емоции за дълъг период от време и ограничаване на социалните му контакти,
вследствие публично разпространените клеветнически факти, изнесени в репортаж,
излъчен в сутрешния информационен блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по
Нова телевизия, който е оформен визуално и лексикално и поднесен по превратен и
тенденциозен начин с цел да се дискредитира и злепостави ищеца пред
обществеността като незаконно присвояващ имот от десетки декари в
гр.София, посредством схеми, изнудващ и
рекетиращ, както и в следствие на записването и излъчването в репортажа на
запис от телефонен разговор проведен с ищеца, без да е било дадено
предварителното му съгласие да бъде записван, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът сочи, че ответникът П.Б.
е знаел още преди изготвянето на процесния репортаж,
че имотите са били реституирани с влязло в сила съдебно решение, а не обсебени,
както и че в информационния меморандум на „Л.-Р ЕАД на Агенцията по
приватизация „подхвърленото“ споразумение между това дружество и „ЖМБ-1“АД е
фигурирало. Въпреки това, той целенасочено твърди в репортажа, че сградите били
обсебени, че споразумението послужило за кражбата на въпросните имоти, като
внушението е, че тези имоти са обсебени или откраднати от ищеца. Ответникът М.
не е извършила добросъвестна проверка на изнесените от П.Б. факти, а ги
интерпретира в подготвения от нея репортаж като установени такива. Тя освен
това сочи, че трафопост и още една сграда щели да бъдат изнесени на публична
продан от съдебен изпълнител или съборени, въпреки че върху тях не били
налагани възбрани, като последното не е вярно и то е можело да бъде установено
от съответната справка в имотния регистър. Третият ответник в качеството на възложител
на работата на ответникът М. е допуснал излъчването на репортажа без преди това
изнесените в него клеветнически факти да са били проверени съгласно
изискванията на добросъвестната журналистическа практика. Поради това, ищецът
претендира солидарното осъждане на всички ответници,
които с действията и бездействията си са му причинили сочените неимуществени
вреди.
В законоустановения
срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответниците „Н.Б.Г.“ ЕООД и Т.И. М.. С него предявените
искове се оспорват като неоснователни, тъй като липсва противоправно
поведение на журналиста М., настъпили неимуществени вреди за ищеца и
причинно-следствена връзка между тях. Сочат, че Т. М. не е приписала
извършването на престъпление от страна на ищеца, а предмет на престъплението клевета следва да бъде
конкретно обстоятелство или явление, което да е позорно и недостойно от гледна
точка на общоприетите морални разбирания и да предизвика еднозначна негативна
оценка на обществото или да приписва престъпление. Тези факти следва да бъдат
обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения. Репортажът съдържал
преразказ на факти изнесени от ответника Б., въз основа на които журналистът само
прави оценка. Ответникът М. не е имала възможността да влияе върху цялостното
съдържание на репортажа, начин на поднасяне на информацията, монтаж и
цялостната му визия. За цялостното съдържание, включително сценарий, поставяне,
проверка на съдържанието и пълна подготовка на репортажа, задължението е било
на режисьора на предаването. Автори на аудиовизуалното предаване съгласно чл.62
и 63 ЗАПСП са сценариста, режисьора и оператора, а ответникът М. не е режисьор
или опрератор на предаването и репортажа. Тя е
журналист и е упражнила свободата си на слово съгласно чл.10 от ЕКЗПЧОС.
Поднесла е фактите такива, каквито са били представени пред нея и въз основа на
доказателства, които са и представени, в частност писмо от Агенцията за
приватизация от 2008г., няколко споразумения с различно съдържание и дати, инфомационен меморандум и одобрено от съда споразумение, имащо
характера на влязла в сила присъда. Потърсила е гледната точка на ищеца във
връзка с казуса, но той не е пожелал да я изложи. При разглеждането на
репортажа в неговата цялост се установява, че чрез него е поставен на обсъждане
един обществено значим въпрос, а именно, този за управлението на бивши държавни
предприятия, който надхвърля границите на конкретния казус. Обстоятелството, че
ищецът не е публична или политическа личност не означава, че поведението му не може
да представлява обществен интерес. Освен това репортажът по никакъв начин не
засяга поведението му в лично качество, нито са изнесени данни за личния му
живот.
Писмен отговор постъпи в срок и
от ответника П.Б., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът
не оспорва, че е участвал в процесното телевизионно
предаване, като е разказал под формата на интервю за редица нередности, на
които се е натъкнал, след като през 2004г. е придобил акциите на бившето
държавно предприятие „Лиляна Димитрова“, което сега е „Л. Р“ ЕАД. Сочи, че
всички тези изложени от него факти отговарят на истината. Позовава се на
писмени доказателства, от които се установявало, че със заповед на ищеца е разпоредено да не се допуска преминаването през портала на
всички служители, работници и наематели на „Л. –Р“ ЕАД, освен ако не заплащат
такса. Счита, че действително са били
налице нарушения в процедурата по приватизация на дружеството, което се
установявало от Споразумение за прекратяване на наказателното производство по
НОХД №12436/2009г. по описа на СРС, 111 с-в. В останалата му част,
отговорът на исковата молба представлява собствена интерпретация на факти от
страна на ответника, които обаче са изяснени по различен начин с влезли в сила
съдебни решения, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и в
настоящото решение. В заключение сочи, че използвайки изразите „нагласена
процедура“, откраднат имот“ и пр. той само е изложил факти относно
неправомерното поведение на множество лица и организации, без да е
конкретизирал и да е давал оценки за това кой е отговорен, дали ищецът, бившият
изпълнителен директор, Агенцията по приватизация, Общината, ЧСИ или държавата
като цяло. Той не е назовавал името на ищеца, поради което той не е възможно да
е претърпял твърдените неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с
изложените от него твърдения. Дори да се допусне, че ищецът в качеството си на
управител в посочения период на „ЖМБ-1“ АД се е припознал като съизвършител на някои от изброените действия и във връзка с
това да е изпитал отрицателни чувства, по никакъв начин ответникът не може да
бъде отговорен за това. Сочи, че ищецът е следвало да съобрази възможността да
изпита отрицателни чувства преди да извърши неправомерните деяния, а не едва
след като те са станали обществено достояние чрез телевизионното предаване.
В съдебното заседание
ищецът не се яви лично, той беше представляван от пълномощника му адв.П., който поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
Ответниците „Н.Б.Г.“ АД и Т. М. бяха представлявани в съдебното
заседание от пълномощника им адв. А., който оспорва
предявените искове, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на
доверителите му разноските по делото.
Ответникът П.Б. не се
яви лично в съдебното заседание, той беше представляван от процесуалния му
представител адв.П., който оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли. Претендира за разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорите, събраните
доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото заверени копия от Решение
№1153/16.06.2000г., постановено по гр.д.№1012/1998г. по описа на ВКС, Решение №63/11.04.2016г. постановено по гр.д.№5450/2015г. по
описа на ВКС, Решение №445/20.03.2014г. постановено по търг.дело №2742/2012г. по описа на СГС, Удостоверения за вписвания,
издадени от Службата по вписванията-София на 03.04.2019г., Споразумение за
прекратяване на наказателното производсто по НОХД
№12436/2009г. по описа на СРС, Констативни протоколи от 11.04.2005г. (л.281 и
282) се установява, че с влязло в сила на 16.06.2000г. решение на съда
спрямо „Л.-Р“ АД е признато за
установено, че „ЖМБ-1“АД е собственик на 99,6 % идеални части от дворно място с
площ от 15 663 кв.м., УПИ IV-325, кв.170, кв. Геро
Милев-Студентски град, IV-ти километър, заедно с
построените в него фабрична сграда и стопански постройки с номера
3,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18 и 19, посочени на скица-част от решението,
и че не е собственик на 2 трафопоста и масивна складова сграда, застроена върху
200 кв.м. с номер 7 на същата скица, както и,
че „Л.-Р“ АД е осъдено да предаде владението върху тези имоти на собственикът
им „ЖМБ-1“АД.
С влязло в сила на 17.05.2016г. съдебно решение „Л.-Р“ АД, ЕИК ******** е
осъдено да заплати на „ЖМБ-1“ АД, ЕИК ******** на основание чл.59 ЗЗД сумата от
2 381 262 лв.-обезщетение за ползване на недвижим имот-дворно място с
площ от 15 663 кв.м., УПИ III, кв.14, по регулационния
план на комплекс „БАН IV км“ (стар парцел IV-325, kw.170),
за периода от 01.076.1995г. до 03.11.2000г., ведно със законната лихва от
27.04.2012г. до изплащане на задължението и сумата от 763 551 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
26.04.2009г. до 26.04.2012г., както и разноски по делото в размер на 155 792,52
лв.
В Информационен меморандум т.2 „Вещно правен режим на недвижимите имоти,
собственост на дружеството“ е посочено, че първата площадка с която дружеството
„Л.-Р“ ЕАД разполага е с площ от 63 кв.м., като тя е била с площ от 15 726
кв.м., но с Решение №1153/16.06.2000г. на ВКС за удовлетворяване на
реституционни претенции на бившите собственици, обединени в „ЖМБ-1“ АД са
върнати 15 663 кв.м. заедно с построената върху терена едноетажна фабрична
сграда.
Съгласно Споразумение от 20.12.2001г. сключено между „Л.-Р“ ЕАД
представлявано от изп.директор С.-Р.и „ЖМБ-1“ АД,
представлявано от изп.директор Ж.Б., „Л.-Р“ ЕАД
признава, че има задължение за ползването без основание на имота на второто
дружество в периода от 03.11.2000г. до въвода във
владение на „ЖМБ-1“ АД в размер на
3 295 233 лв., като под отлагателно условие е договорен начинът за
погасяването на насрещни задължения. Този начин предполага осъществяването на
действия по фактуриране на дълготрайни активи от страна на „Л.-Р“ ЕАД в полза
на „ЖМБ-1“ АД и прехвърлянето на недвижими имоти, за което се изисква и
разрешение на Министерство на икономиката съответно до 01.02.2002г. и до
01.04.2002г. С молба от 14.05.2004г. това споразумение е представено от „ЖМБ-1“
АД пред Агенцията по приватизация, но то не е включено в информационния
меморандум.
Видно от Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД
№12436/2009г. по описа на СРС, с негоА.А.С.Р.е била
призната за виновна в това, че на неустановена дата през м.май на 2004г. в
гр.София, в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на „Л. Р“
ЕАД в кръга на службата си е съставила официален документ-информационен
меморандум на „Л.-Р“ ЕАД, в който е отразила неверни обстоятелства, с цел
информационният меморандум да бъде
използван като доказателство за това обстоятелство-престъпление по чл.311, ал.1 НК и за това, че в писмена декларация, която по силата на чл.10, ал.1 от
Наредба за задължителната информация, предоставяне на лицата, заявили интерес
за участие в приватизацията по ЗПСК и документите и сведенията, представляващи
служебна тайна, приета с ПМС №205/05.09.2002г. се дава пред орган на властта
–АП, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, отразени в
информационния меморандум на „Л. Р“ ЕАД, а именно, че информацията по т.13 от
него „Сключени договори“ е достоверна и актуална, където в действителност не е
било посочено сключено на 20.12.2001г. споразумение с „ЖМБ-1“ АД-престъпление
по чл.313, ал.1, пр.1 НК.
От Решение №63/11.04.2016г. постановено по
гр.д.№5450/2015г. по описа на ВКС с което е оставено в сила въззивното
решение на СГС, се установява, че „Л.-Р“ АД е осъдено да не нарушава правото на
собственост на „ЖМБ-1“АД и да преустанови преминаването през имот,
представляваща дворно място, цялото от 15 663 кв.м., УПИ III, кв.14, на основание чл.109 ЗС.
Видно от Удостоверения за вписвания, издадени от Службата по
вписванията-София на 03.04.2019г. върху сградите с идентификатори
68134.704.598.20 и 68134.704.598.13, представляващи склад и трафопост са
вписани възбрани, като тази по отношение на склада е заличена през 2005г., а
тази относно трафопоста е вписана на 22.03.2019г.
Според Констативни протоколи от 11.04.2005г. и 29.06.2005г. (л.281 и 282),
достъпът на служителите и наемателите на „Л. –Р“ АД до процесния
имот през пролетта и лятото на 2005г. е бил ограничаван от охраната на „ЖМБ-1“
АД.
С влязло в сила на 07.11.2005г. решение на СРС от 06.10.2005г. по
гр.д.№3393/2005г. е признато за установено по отношение на Столична община, че
Удостоверение №ДИ-94-С-2/26.01.1993г. в частта му, че построената в УПИ III-325, кв.14 по плана на гр.София сграда с площ
от 2452 кв.м. е била собственост на „С.И С.“ АД и Справка към ДИ
-07-00-35/12.10.1992г. в частта й, в която е удостоверено, че към съществуваща
масивна фабрична сграда, посочена по-горе са пристроени 552 кв.м. и че имотът
по акта за държавна собственост реално е застроен на 2452 кв.м. съгласно кад.л.480-503, изработен преди 1956г. и съгласно записка
№50, том 22/1941г., собственост на „С.И С.“ АД, са неистински документи.
От разпита на свидетеля Л.Ж.Б., която е дъщеря на ищеца се установи, че тя и баща й гледали заедно
репортажа, след което той много се притеснил от съдържанието на последния, тъй
като мислел, че ще се отрази на отношението на близките, приятелите, колегите и
познатите му. Той се притеснил и от това да не би този репортаж да окаже
негативно въздействие върху работата на фирмата, която се занимавала с
отдаването на имоти под наем. Според свидетеля нейният баща и ищец, който е на
79 години е получил в следствие на репортажа хипертонична криза. Той имал редица
придружаващи заболявания. Затворил се в себе си и спрял да контактува. След
репортажа бащата на свидетеля бил търсен
и от други медии в тази връзка, което допълнително го притеснило. Той се почувствал
притеснен и обиден, че не му е била дадена
възможност да се защити, тъй като е получил имейл от журналистката, за
да представи доказателства и два дни след това репортажът е бил излъчен. Свидетелят
не знае дали баща й е искал предоставянето на възможност да получи право на
медиен отговор.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза се установи, че вещото лице сравнявайки звуковото
съдържание на представения от ответника запис на предаването на DVD-R и този от
архива на сървърите на „Н.Б.Г.“ ЕООД констатира, че то е идентично, но видео
съдържанието на двата записа е различно. Разликата се състои в това, че във
видеозаписа от сървъра на „Н.Б.Г.“ ЕООД в долната част на образа има
информационна лента, на която се виждат настоящият час, името на предаването,
информация за времето в различни места на страната и надписът “Афера за
милиони. Може ли да бъде откраднат апетитен имот от десетки декари в София?“.
Публикуваният в официалния профил в youtube.com на Нова ТВ запис е идентичен по
съдържание с наличния в официалния сайт на НОВА ТВ и предоставения от „Н.Б.Г.“
АД официален запис от предаването. Същият запис се съдържа и на посочен линк в
профил с име „Здравей България“ във vbox7.com. В сайта на НОВА ТВ под
видеоматериала съществува новинарска статия със заглавие „Имотите са в бившето
държавно шивашко предприятие „Лиляна Димитрова“.
В самия запис от предаването е налице разказ на
ответника П.Б., в който той заявява „Стъпвайки в дружеството се натъкнахме на
редица, меко казано измами, подготвена процедура, откраднати сгради.
Счетоводните баланси с финансовото състояние се установи, че 16 декара земя с
около 10 декара сградни, сгради са незаконно
реституирани. Всички сгради са строени от държавното дружество в периода след
национализацията“. Репортажът продължава с коментар на репортера Т. М.:
„Скритите задължения са заради споразумения от 20.12.2001г. То е между бившата
директорка на шивашкото предприятиеА.С.-Р.и
собственика на „ЖМБ-1“ АД Ж.Б..За документа П.Б. разбира няколко месеца след
като е купил акциите, защото…”
Предаването продължава отново с разказ от П.Б., който
заявява: „Бившата държавна директорка е задължила дружеството срещу ползване на
собствените си сгради да прехвърли в полза на „ЖМБ-1“ самите сгради“. След това журналистът пояснява: „ По това времеА.С. все още е директор на дружеството и ръководи
производствената му дейност“. Интервюто продължава с изявление на П. Б., който
сочи, че въпросното споразумение било подхвърлено няколко месеца след като
влезли във владение. Т. М. пояснява, че споразумението не е едно, а съществуват
няколко варианта, почти еднакви, коригирани били само цифри и дати. Оказвало се
също, че споразуменията освен, че са били съставени със задна дата, не присъствали в счетоводните
баланси и документи на „Л.-Р“ и „ЖМБ-1, както и в информационния меморандум на
дружеството. П.Б. продължава „С един и същи предмет, с различни стойности. От
100, от 60 000, до 130 000 и 160000 задължения до
3 200 000, което е определено. Подложени сме на една организирана
схема за изнудване“. След това журналистът разяснява, че е последвала
дългогодишна съдебна сага. Срещу директоркатаА.С. има
повдигнато обвинение от прокуратурата. Има и присъда, защото тя се е признала
за виновна. Доказвали го и фактите. Само, че нещата не ставали по-добри, защото
сградите са обсебени и задълженията стоят. Немски инвеститор, с когото П.Б.
имал уговорката да инвестира се оттеглил.
В предаването следва телефонно интервю сА.С.-Р., която сочи, че споразуменията нямат правна
стойност, при което журналистът М. й опонира, че на база на тях вече толкова
години има дела и ще се вземат още две сгради от частен съдебен изпълнител.
Интервюираната й отговаря, че както лекарите, така грешат и съдии и адвокати, а
споразуменията, ако са били подписани, то е било с мисълта, че това нещо не
носи щети за фирмата. След това журналистът заключава, че съдът не мисли така,
а с определение на ВКС от 2016г. „Л.-Р“ е осъдена да плати въпросните над 3 000 000 лв.
Предаването продължава с откъс от интервю с П.Б.,
който заявява, че „той влязъл в качеството си на реститут
по силата на 2 нотариални акта, за които има прокурорска преписка“. Т. М.
уточнява, че „от разпитите и от графологичните
експертизи се вижда, че подписите на съдружниците са
фалшифицирани. В акта за национализация е посочено също:национализиране на
овощна градина от 12,5 дка, дворно място 3196 кв.м. и една едноетажна сграда от
1000 кв.м. След това П.Б. продължава с думите: „Сградата е триетажна.
Застроената площ е 2500, а разгърнатата е над 5000 кв.м. Журналистът отново се
включва с коментар, че Община Слатина е била осъдена.Справките, удостоверенията
и скиците, които издава общината са обявени за неистински от съда, а документите
са оказват подправени. В тях се твърди, че триетажната сграда е построена преди
национализацията, а фактите показват, че е построена след това. Следват думите
на П.Б. „тези документи са послужили за кражбата на въпросните имоти. Прокуратурата
е повдигнала обвинения на двете вещи лица.
В репортажът следва запис от телефонен разговор с
ищеца, който е потърсен за коментар. В него той задава въпроса „пак ли са Ви
платили, бе?“. След това казва „ами какво да говорим за казуса, с него се
занимават отговорните органи, съдии и т.н.Не е нито аз да поискам нещо, което
да е против закона, нито те. Това е… вижте к‘во….първо
ще си говорим и ще си изясним нещата пък…не държа да съм на екран“. В последващия си коментар Т. М. сочи, че е отишла при ищеца
без камера, като при разговорът с него той е бил категоричен, че има
компетентни институции, които ще решават съдбата на реституираните сгради.
Съветвал ги да не ровят и да не излъчват репортаж по казуса.
Следва отново откъс от интервю с П.Б., който заявява,
че от самото начало били подложени на изнудване и рекет, ограничен достъп,
недопускане и до другите сгради, не само тези, които бил обсебил, а и
останалите сгради в имотите на дружеството. След този откъс Т. М.пояснява, че
през 2014г. П.Б. продава активите, които притежава на фирма „И.Т.“ и заминава
за чужбина. В момента е в страната ни заради казуса с частния съдебен
изпълнител, който е насрочил публична продан на двата имота, трафопоста и
сградата, които „Л.-Р е продало на „И.Т.“ през 2014г. Самият Б. уточнява „в
момента ситуацията е подобна, опитват се да продадат трафопоста, който е възлов и
сградите, които са във въпросния откраднат имот, с което ще бъде спряно
подаването на електричество към производствените сгради и отново, и отново
схеми, схеми и престъпления“.
Съгласно приетата съдебно-журналистическа експертиза,
изложените в исковата молба цитати с автор ответницата М. и анализ на
видеоматериала, представляват преразказ и позоваване на документи, като в
журналистическата практика това е обичайно средство за предаването на данни в
ограниченото телевизионно време, като в телевизията именно това е една от
основните задачи на журналиста-да предаде максимално количество информация за
минимално време. Това става чрез преразказ. Въз основа на анализа на вещото
лице на подтемите, които се засягат в конкретния видеоматериал, се налага
заключението, че това е журналистически обект, направен в интерес на обществото
и темата е обществено значима.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД установява общото правило за
поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се
поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази
правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде
установено във всеки отделен случай, за да бъде ангажирана отговорността на
причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е
извършено виновно и противоправно; да
са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с
това деяние.
Клеветнически
твърдения са онези, които се свеждат до разгласяване за другиго на конкретни
обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка
на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Позорно обстоятелство е конкретен факт от миналото или настоящето,
който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на
личността, или е илюстрация за определени негативни последици от същото
поведение. Освен това, този факт трябва и да е неистински, т. е. да не
съществува в обективната действителност. Неистинността на приписваните
обстоятелства обаче има правно значение, само ако те са обективно позорни.
В производството по делото се установи, че
ответникът П.Б.Б. под формата на интервю е изнесъл публично позорящи и
клеветнически данни за ищеца, чрез излагането на твърдения, че ответникът чрез
управляваното от него дружество е придобил имоти в следствие на незаконна
реституция, използвайки неистински документи, че е обсебил и откраднал сгради,
които са били собственост на държавата, че е съпричастен към съставянето на
споразумения с недостоверни дати на съставяне, въз основа на които е
претендирал вземания за милиони, че е подлагал ответника Б. и управляваното от
него дружество на изнудване и рекет.
Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо
от гледище на морала поведение на пострадалия, и който е от естество да накърни
доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно. Посочените
по-горе твърдения на ответника Б. по отношение на ищеца, както и преразказаните
от журналиста М. такива, по данни представени от ответника Б., несъмнено
представляват позорни обстоятелства за ищеца. Ответникът Б. назовава името на
ищеца по време на интервюто като го сочи са собственик на „ЖМБ-1“ АД и отделно
от това през цялото време той отправя позорящите твърдения към някого в трето
лице единствено число. Тези твърдения, интерпретирани във връзка с поясненията,
представляващи преразказ, направени от журналиста М., както и включването в
репортажа на запис с телефонен разговор с ищеца, който е сочен като насрещната
страна в спора, води до недвусмисления извод, че ответникът Б. говори за Ж.Б.,
като лицето, което го е подлагало на изнудване, рекет, и което е осъществило
незаконна реституция на имоти, служейки си с подправени документи, и
претендирало неоснователно огромни суми въз основа на антидатирани
споразумения.
В чл.40, ал. 1 от Конституцията на
Република България е закрепена свобода на печата и другите средства за масова
информация, която е свързана с правото на личността и на обществото да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси. С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията
на Република България се уреждат и права и свободи на гражданите като основни
човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнството на личността.
Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, равно е по тежест на останалите
и подлежи на защита. Възможната колизия на двете групи права - между свободата
на словото и правото на информация, от една страна и правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от
където настъпва засягане на други конституционно защитени ценности - правата и
доброто име на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за
свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те
следва да ограничат критиките до границите визирани в чл.39, ал.2 от Конституцията, а ако ги прекрачат, отговарят за причинените вреди.
Следователно, свободата на словото не съдържа възможност за разпространяване на
неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и
човешки права.
По повдигнатите въпроси относно свободата
на изразяване на мнение съгласно чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи има значителна по обем практика на Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/. Тя се отнася и до чувствителните етични и морални
въпроси, които се поставят на границата на правата на личността и свободата на
словото. Според ЕСПЧ без възможно най-широките граници на свободата на
изразяване на гражданско мнение, т.е изявление, което е тясно свързано с
определен обществен интерес, биха били изложени на риск самите основи на
демокрацията. Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията като
излагат действията или бездействията на управляващите на обществен контрол и
подпомагат гражданите в процеса на вземане на решение. Всяко твърдение за
клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес трябва
да се преценява стриктно. Журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да
предоставят проверена и точна информация. Фактическите твърдения,
разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато
оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва
да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа.
Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и
подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по
делото.
В производството по делото се
установи, че още преди приватизацията на дружеството „Л.-Р“, с Решение
№1153/16.06.2000г. постановено по гр.д.№1012/1998г. по описа на ВКС, е признато
за установено, че „ЖМБ-1“АД е собственик на 99,6 % идеални части от дворно
място с площ от 15 663 кв.м., УПИ IV-325, кв.170, кв. Геро Милев-Студентски град, IV-ти километър, заедно с построените в него фабрична сграда и стопански
постройки с номера 3,4,5,6,8,9,10,11,12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19, посочени
на скица-част от решението, и „Л.-Р“ е осъдено да предаде владението на тези имоти
на „ЖМБ-1“АД.
С
влязло в сила на 17.05.2016г. съдебно решение „Л.-Р“ АД, ЕИК ******** е осъдено
да заплати на „ЖМБ-1“ АД, ЕИК ******** на основание чл.59 ЗЗД сумата от
2 381 262 лв.-обезщетение за ползване на недвижим имот-дворно място с
площ от 15 663 кв.м., УПИ III, кв.14, по регулационния
план на комплекс „БАН IV км“ (стар парцел IV-325, kw.170),
за периода от 01.076.1995г. до 03.11.2000г., ведно със законната лихва от
27.04.2012г. до изплащане на задължението и сумата от 763 551 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
26.04.2009г. до 26.04.2012г., както и разноски по делото в размер на
155 792,52 лв. Основанието за осъждането на „Л.-Р“ АД да заплати на
„ЖМБ-1“ АД обезщетение за ползването на собствените на „ЖМБ-1“ АД недвижими
имоти без основание е неоснователното обогатяване на „Л.-Р“ АД, а не
споразумението от 20.12.2001г. Последното е ценено от съда само дотолкова,
доколкото въз основа на него е определен дължимият размер на обезщетението,
т.е. то не е определяно чрез оценка от вещо лице на пазарния наем за периода.
Тези обстоятелства водят до извода, че на
ответника Б., като управляващ „Л.-Р“ АД са му били известни тези факти, в
частност, че с влезли в сила съдебни решения собствеността на управляваното от
ищеца дружество върху спорните имоти е призната, както и вземането му в размер
на 3 295 233 лв. Защитата на правото на собственост и претендирането на
вземания от длъжник не може да бъде квалифицирано като изнудване и рекет. Затова
съдът счита, че ответникът съвсем съзнателно и избирателно е използвал
притежаваните от него документи, за да убеди журналистическия екип в правотата
на тезата си, която се простира до там да не признава и влезлите в сила съдебни
решения, като същевременно е знаел и целял
увреждането на ищеца, чрез изнасянето на неверни и позорящи го факти по негов
адрес. Това впрочем личи и от изложеното в представения от ответника Б. писмен
отговор на исковата молба. Затова съдът намира, че отговорността на ответника Б.
за извършеното противоправно деяние следва да бъде
ангажирана.
Телевизията, чрез своите длъжностни лица определят
характера и съдържанието на излъчваните материали и носи отговорност за
верността на изнесената информация, ако в резултат на тях са претърпени вреди.
Тази отговорност произтича от качеството й на възложител на работата по изготвянето
на съответното предаване, тя е гаранционно-обезпечителна, безвиновна
отговорност по чл. 49 ЗЗД. Авторът на интервюто, т.е. съответният журналист отговаря
за свое противоправно поведение, ако изнесените от
него факти са неверни и позорят някого
или го набеждават в извършване на престъпление, или изложените мнения са
обидни, ако същите са резултат от недобросъвестно журналистическо поведение.
Без значение е дали авторът се намира в трудовоправни
или гражданскоправни отношения с телевизията или е
свободно практикуващ журналист, или гражданин, за да бъде ангажирана
отговорността за вреди на възложителя по чл. 49 ЗЗД.
В производството по делото не се установи,
че ответникът М. е автор на самото публицистично предаване, а само, че тя е
действала като репортер, който е взел интервюта и е пресъздал изложени пред нея
от страна на ответника Б. факти, за част от които последният е представил и
писмени доказателства. Обстоятелството,
че ответникът М. не е автор на предаването не означава, че телевизията, която
го е излъчила не може да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД.
Както се установи от приетата
журналистическа експертиза, от самото предаване и от представените, и приети
писмени доказателства, които са интерпретирани в предаването, ответникът М. е
осъществила добросъвестно журналистическо проучване, като според тези си усилия
и възможности е проверила изнесената от ответника Б. информация и е направила
необходимото да даде възможност и на ищеца да изясни позицията си. Източникът
на така изнесената информация е посочен в самото предаване и това са П.Б. и
представителят на дружеството „И.Т.“. Поради това, отговорността й за
изнесените клеветнически обстоятелства по адрес на ищеца не следва да бъде
ангажирана.
По същите съображения съдът намира, че и
предявеният срещу „Н.Б.Г.“ АД иск е неоснователен, доколкото източникът на информацията
е друг, а журналистът не е извършила противоправно
деяние. Тази информация е била обществено значима, доколкото е била свързана с
твърдения за преустановяване на дейността на няколко фирми със стотици
работници, поради незаконосъобразни действия на ЧСИ, които могат да доведат до спирането
на електроподаването до производствени мощности.
Съдът намира, че след
цялостната преценка на съдържанието на процесното
предаване не може да се направи извода, че целта на ответника М., а и на
авторите на предаването не е била да информира обществеността за проблемите
касаещи работата на стотици работници и проблемите свързани с реституирането на
имоти, върху които са се намирали големи предприятия и тяхното управление, а
само злонамерено да увредят доброто име на ищеца.
Ищецът доказа наличието на претърпени
неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на достойнството и доброто му име, причинени
неудобство и негативни емоции и ограничаване на социалните му контакти. Не се
установи в какъв точно период от време са търпени неудобството, негативните
емоции и ограничаването на социалните контакти на ищеца.
В производството по делото не
се установи, че в следствие на разпространените клевети ищецът е изпитал
унижение, нито че е бил записан проведен с него телефонен разговор без
съгласието му.
Така установените вреди са
претърпени от ищеца в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние на ответника Б., изразяващо се изнасянето в телевизионно предаване на
неверни и позорящи ищеца твърдения.
Досежно размера на обезщетението,
което следва да бъде присъдено в полза на ищеца, съдът съобрази характерът на
вредите, техният интензитет и последици за ищеца. Така в случая, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 4500 лв.., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Присъждането на по-високо обезщетение би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване, защото те не биха
съответствали на тежестта на позорните и
твърдения, нито на преките последици за ищеца, и отражението, което същите са
имали върху неговият личен и професионален живот.
Относно
разликата над 4500 лв. до претендираните от ответника
Б. 25100 лв. обезщетение за неимуществените вреди изразяващи се в унижение,
уронване на достойнството и доброто му име, причинени неудобство и негативни
емоции за дълъг период от време и
ограничаване на социалните му контакти, вследствие публично разпространените
клеветнически факти, изнесени в репортаж, излъчен в сутрешния информационен
блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по Нова телевизия, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предявеният
срещу ответниците Т.И. М. и „Н.Б.Г.“ ЕООД
иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Предвид частичната основателност на
предявения иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото, изчислени съразмерно с уважената част от иска за
внесена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 980,97 лв. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ответника Б..
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника Б., съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер на 1394,01 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В полза на „Н.Б.Г.“ ЕООД следва да бъдат
присъдени разноски по делото за внесени депозити за вещи лица, адвокатско
възнаграждение и такса за съдебно удостоверение в общ размер на 2955 лв.
Ответникът М. не е направила разноски по
делото и не претендирала за такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** да заплати на Ж.И.Б.,
ЕГН ********** сумата от 4500 лв., представляваща
обезщетение
за претърпените от ищеца Б. неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
достойнството и доброто му име, причинени неудобство и негативни емоции, и
ограничаване на социалните му контакти, вследствие публично разпространените
клеветнически факти, изнесени в репортаж, излъчен в сутрешния информационен
блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по Нова телевизия, с който ищецът е
представен пред обществеността като незаконно присвояващ имот от десетки декари
в гр.София, посредством схеми, изнудващ
и рекетиращ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.Б., ЕГН ********** срещу П.Б.Б., ЕГН **********
иск с правно основание чл.45, ал.1 вр. с чл.52 ЗЗД, в ЧАСТТА му относно осъждането на
ответника да заплати на ищеца,
обезщетение в размер от над 4500 лв. до 25001
лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
уронване на достойнството и доброто му име, причинени неудобство и негативни емоции
за дълъг период от време и ограничаване
на социалните му контакти, вследствие публично разпространените клеветнически
факти, изнесени в репортаж, излъчен в сутрешния информационен блок „Здравей
България“ на 09.08.2019г. по Нова телевизия, с който ищецът е представен пред
обществеността като незаконно присвояващ имот от десетки декари в
гр.София, посредством схеми, изнудващ и
рекетиращ, ведно със законната лихва върху сумата от над 4500 лв. до
25 001 лв., считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Ж.И.Б.,
ЕГН ********** субективно съединени искове срещу Т.И. М., ЕГН ********** и „Н.Б.Г.“
ЕООД, ЕИК*******с
правни основания чл.45, ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД във вр.с чл.53 ЗЗД и чл.49 във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД относно осъждането на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца, обезщетение в размер на 25 001 лв. за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, уронване на достойнството и доброто му име, причинени
неудобство и негативни емоции за дълъг период от време и ограничаване на социалните му контакти,
вследствие публично разпространените клеветнически факти, изнесени в репортаж,
излъчен в сутрешния информационен блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по
Нова телевизия, който е оформен визуално и лексикално и поднесен по превратен и
тенденциозен начин с цел да се дискредитира и злепостави ищеца пред
обществеността като незаконно присвояващ имот от десетки декари в
гр.София, посредством схеми, изнудващ и
рекетиращ, както и в следствие на записването и излъчването в репортажа на
запис от телефонен разговор проведен с ищеца, без да е било дадено предварителното
му съгласие да бъде записван, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** да заплати на Ж.И.Б.,
ЕГН ********** сумата от 980,97 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.И.Б., ЕГН **********
да заплати на П.Б.Б.,
ЕГН ********** сумата от 1394,01 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.И.Б., ЕГН **********
да заплати на „Н.Б.Г.“
ЕООД, ЕИК*******сумата от 2955 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: