Решение по дело №1149/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1354
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20227180701149
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 1354

 

гр. Пловдив, 12.07.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХIХ състав в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1149 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Д. А. , срещу решение № 503 от 09.03.2022 г., постановено по а.н.д № 891 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, I – ви наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 604877-F608557 от 08.10.2021г., на Заместник директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, на основание чл.182, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че моментът на получаване на кредитното известие е извън релевантните за фактическия състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС обстоятелства. Поддържа, че в случая установяването на тази дата е било и обективно невъзможно, тъй като нарушителят е отказал да предостави нужната информация. Сочи се, че дори и този факт да е от значение за ангажиране на отговорността на нарушителя, неговото непосочване не води до съществено процесуално нарушение, тъй като подведеното под отговорност лице е упражнило правото си на защита. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – ,,Йоана 2013” ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Н., поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции в размер на 750 лева, от които 300 лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 450 лева за касационната инстанция. 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от ,,Йоана 2013” ЕООД срещу НП  № 604877-F608557 от 08.10.2021г., на Заместник директор на ТД на НАП - гр. Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F608557 от 09.04.2021 г., съставен от М. С. А. – на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: ,,Йоана 2013” ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактури за доставка на цигари, издадени от „ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, по които ползвало данъчен кредит по смисъла на чл. 72 ал. 2 от ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупките издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в законоустановения срок - от 01 - во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което довело до определяне на декларирания от лицето резултат - „ДДС за внасяне” за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитните известия.

Според писмените обяснения, предоставени от „Йоана 2013”ЕООД, кредитните известия от „ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били свързани с затваряне на трите сезонни обекта в КК Слънчев бряг и връщане на непродадената стока от доставчика.

Въз основа на горното  било установява, че „Йоана 2013”ЕООД като не е отразило в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в Тд на НАП - Пловдив с вх. № 16004423843/12.09.2020 г. за данъчен период м. 08.2020г. кредитно известие № **********/11.08.2020г., издадено от „ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ ” ЕOОД с предмет: такса за позициониране на фризер с данъчна основа общо в размер на „минус” 833,33 лв. и ДДС - „минус“ 166,67 лв.

В кредитното известие била упомената само една от фактурите, по която е ползван данъчен кредит, но съгласно обясненията, дадени от дружеството, в кредитното известие били включени, всички закупени през сезона цигари и непродадени към датата на затваряне на магазините.

Фактурите, по които „Йоана 2013”ЕООД е ползвало право на данъчен кредит, са подробно изброени в АУАН по дата, номер, данъчна основа и размер на данъка.

Кредитно известие № **********/11.08.2020г. било отразено от „ Йоана 2013” ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004482090/ 12.11.2020г. за данъчен период м. 10.2021г.

Несвоевременното включване на издаденото от „ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя  довело до определяне на резултат в подадената от „ Йоана 2013” ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2020г. - „ДДС за внасяне“, в по-малък размер със сумата от 166,67 лв.

Нарушението било извършено на 15.09.2020г. в гр. Пловдив и открито във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството възложена с Резолюция № П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 1000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в административната фаза на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е посочел, че липсата на данни в обвинението, за това на коя дата е получено кредитното известие, води до съществен порок, който засяга правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Безспорно, за да възникне задължението по чл. 124, а. 5 от ЗДДС -  за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получаване и издаване е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Тоест регистрираното лице има задължение да отрази самото кредитно известие тогава, когато го получи, но трябва да го отрази за този данъчен период, през който същото е издадено. В този смисъл, при липсата на данни кога точно е получено процесното кредитно известие, необосновано в несъответствие със събраните доказателства както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушението е извършено на 15.09.2020г.  Каза се, регистрираното лице има задължение да отрази кредитното известие тогава, когато го получи. Следователно, за да е извършено нарушението на посочената от наказващия орган дата, задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата, но подобни доказателства не са представени, нито обсъдени в АУАН и НП. При недоказано обвинение не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало задължение да отрази издаденото кредитно известие именно до заявената от органа дата - 14.09.2020г., за да е налице извършено административно нарушение на дата 15.09.2020г. Допълнително колебание в тази насока въвежда и отразеното в НП обстоятелство, че несвоевременното включване на издаденото от „ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя е  довело до определяне на резултат в подадената от „ Йоана 2013” ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2020г. - „ДДС за внасяне“, в по-малък размер със сумата от 166,67 лв. Така описаната фактическа обстановка не кореспондира с предходната фактическа констатация, че справката декларация, в която е следвало да бъде отразено кредитното известие е тази за данъчен период м. 08.2020 г.

Императивните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което не са му било предявени още в началната фаза на административнонаказателното производство, каквато е повелята на чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.

В случа е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното нарушение. Твърденията на административния орган са за положителен факт, който следва да бъде доказан в обхвата на повдигнатото обвинение. За нуждите на производството органът може да се ползва с всички допустими от закона доказателствени средства, които далеч не се изчерпват с дадените от задълженото лице обяснения. 

Правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска наказателно постановление да бъде издадено и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочената норма визира не друго, а случаите при които в АУАН е налице непълнота или неточност на фактите и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Например непрецизирана на датата на извършване на нарушението, какъвто е и настоящият случай. Въпреки това наличието на подобни пропуски и противоречия само по себе си не обосновава законосъобразност при прилагане на реда по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. За да е допустимо отстраняването им чрез съдържанието на НП, наказващия оран следва да конкретизира обвинението в рамките на вече предявената на лицето фактическа обстановка. В настоящия случай това не е сторено. Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Този пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие, тъй като се явява свързан с недопустимо изменение на съществените елементи от състава на предявеното обвинение.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява частично основателна до размера на доказаните разноски от 450 лева, заплатени за адвокатска защита пред касационната инстанция. Разноските в размер на 300 лева за представителство и защита от адвокат пред районния съд вече са били присъдени в полза на ответника, поради което не е налице основание за уважаване на претенцията в тази й част. Касаторът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията на ответника за възмездяване на адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в размер над минималния, но не в значително отклонение от същия. В случая размерът на възнаграждението кореспондира с фактическата и правна сложност на делото и извършените от защитата процесуални действия. При това положение възражението на касационния жалбоподател се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 503 от 09.03.2022 г., постановено по а.н.д № 891 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, I – ви наказателен състав.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, сумата от общо 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                    ЧЛЕНОВЕ :           1.

                       

                                                                                                        

                                                                                                                    2.